Р Е Ш Е Н И Е
200/15.3.2019г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд, осми състав,
на дванадесети март през
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание,
в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД №396 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №17-0869-000216 от 14.03.2017г.
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Шумен, с което на Д.П.Х.,
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
400 лв. /четиристотин/ лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ .
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и
прави доказателствени искания.
За административно - наказващия
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2017 год., около 22,10 часа в гр. Шумен, по бул. «Славянски», в близост до
кръстовището с кръгово движение /пл.България/, жалбоподателката
управлява и паркира л.а. „Нисан Микра“, с рег .№ Н 3680 ВР, собственост на Я.В.С.,
ЕГН **********, във връзка с чието притежание и използване няма сключен
действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката.
За констатираното нарушение й бил съставен АУАН № 216/29.01.2017г., за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е връчен и подписан от жалбоподателката,
с отразяване, че няма възражения.
Впоследствие същата не се е възползвала от законното си право да депозира
допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка, е
издадено процесното наказателно постановление
№17-0869-000216 от 14.03.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР гр. Шумен, с което на Д.П.Х., с ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. /четиристотин/ лева, на
основание чл.638, ал.3 от КЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и
от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
По делото е допуснат и проведен разпит на свидетел,
съжителстващ на семейни начала с жалбоподателката, сочен като лице, присъствало
на проверката.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската
отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А"
от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването
и използването на моторно превозно средство.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.
638, ал.3 от КЗ за това, че управлява моторно превозно средство - чужда собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция
за всяко лице, което управлява МПС, за което няма сключена застраховка.
Съдът намира за безспорно установено, че към 29.01.2017г., по отношение на описаното
МПС, управлявано от жалбоподателката, не е имало валиден договор за сключена
застраховка “Гражданска отговорност”.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че в хода на проверката именно жалбоподателката е заявила лично, че тя
управлява посоченото по-горе МПС, за което не е имало валиден договор за
сключена застраховка “Гражданска отговорност” към датата на проверката. Това обстоятелство
се подкрепя и от представеното от нея писмено доказателство – копие на издаден
фиш, подписан от нея на посочената дата, който е бил съставен от проверяващите
органи, за неправилното паркиране на процесното МПС. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, пресъздаващи това, което са възприели
непосредствено. Показанията на свидетеля по АУАН са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия
на жалбоподателката. Съдът не кредитира показанията на св. Мойсеев, като
намира, че същите противоречат на останалия събран доказателствен материал и е
налице заинтересованост на този свидетел, предвид връзката му с
жалбоподателката.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от
обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, административно нарушение.
За административните нарушения
не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В
конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства,
че жалбоподателката е знаела, че няма сключена валидна застраховка процесното
МПС, но е могла и е била длъжна да разбере това преди да поеме управлението на
МПС-то.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които
биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези, отразени в
акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно -
наказващия орган.
Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е
приел, че не е налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане
има за цел, при настъпване на застрахователно събитие, да се поправят вредите, причинени другиму.
Основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило обществените отношения,
свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това,
самата специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване
на "гражданска отговорност", поради което и не би могло да се приеме,
че е налице занижена опасност на случая, в сравнение с обикновения, която да
наложи извод за маловажност на деянието.
Предвид заявеното алтернативно искане на
жалбоподателката, съдът следва да посочи, че няма законова възможност за
намаляване размера на наложената глоба, доколкото нормата на чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното
постановление - предмет на обжалване по настоящото дело, се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0869-000216 от 14.03.2017г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Шумен, с което на Д.П.Х., с ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. /четиристотин/
лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: