Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 398/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г.Г.Г. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-003187/11.12.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва наличието на административно нарушение и счита наказателното постановление за постановено при неизяснена фактическа обстановка. Привежда и доводи за наличие на съществени противоречия на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.11.2018г., жалбоподателят управлявал влекач марка „Рено Т” с рег.№ ЕН3345КН, с прикачено към него полуремарке „Шмитц СЦБ С3Т“ с рег.№ ЕН1202ЕА /двете ППС собственост на „С.К.“ ООД-гр.Плевен/ по ул.”Ц.О.” в гр.Шумен. Около 10,30 часа същият завил наляво, за да навлезе в ул.“Панайот Волов“ и да се придвижи в посока от ул.“Ц.О.“ към бул.”Славянски”. При навлизането в ул.“Панайот Волов“ обаче управляваната от жалбоподателя композиция блъснала с лявата част на полуремаркето пътни парапети, намиращи се от лявата страна на пътя по посока на движението. В резултат от това били деформирани 3бр. парапети и 4 бр. колчета. Въпреки че възприел настъпването на произшествието, жалбоподателят продължил движението си в избраната посока. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, на които очевидец съобщил регистрационния номер на управляваното от жалбоподателя ППС. След направени справки била установена самоличността на нарушителя и същият бил установен в момент на товарене на автомобила. След изясняване на всички обстоятелства около произшествието, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при завиване наляво не е навлязъл по най-краткия път в дясната част на платното за движение и е станал причина за ПТП; за това, че като участник в ПТП не е спрял да установи какви са последиците от произшествието, както и за това, че като участник в ПТП е напуснал местопроизшествието и не е уведомил съответната службата за контрол. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.12.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г.Г. била наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.36, ал.2 от ЗДвП, глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Е. С. Б. и Й.Н.Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не извличат полза от твърденията си и не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения. Свидетелите заявяват, че регистрационният номер на превозното средство е бил предоставен от свидетел-очевидец на произшествието, както и че самоличността на водача е била установена след разговор с представител на дружеството-собственик на превозното средство. Категорични са, че пред тях жалбоподателят не е отрекъл, че е причинил ПТП, както и че е възприел настъпването му.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). В случая втората приложена фотоснимка /л.11 от делото/ потвърждава твърденията на св.Б., че по управляваното от жалбоподателя ППС е имало следи от произшествието, тъй като е имало щета по решетката от лявата страна на прикаченото ремарке, която е закачила парапета на улицата. При това положение съдът намира, че показанията на св.Б. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се потвърждават от напълно обективните данни от фотоснимката, а показанията на св.Й. не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същата заявява, че не е имало видими щети, като очевидно се касае за непълнота на спомените на свидетелката. Както беше посочено, от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е възприел настъпването на произшествието. Същият не е отрекъл това обстоятелство пред проверяващите, а само е предложил обяснение, че не е останал на място, за да не затрудни движението. Не е направил и възражения, че не е забелязал причиняването на произшествие, нито при съставянето на акта, нито в съответния срок след съставянето му. При така установеното твърденията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че при предприетият завой наляво лявата част на управляваното от жалбоподателя ППС се е ударило в крайпътните парапети, ограждащи насрещното платно за движение. При това положение е очевидно, че при предприемане на маневра завиване наляво жалбоподателят не е изпълнил това задължение и не е навлязъл по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение, а напротив- автомобилът е преминал през лявата част на платното и е закачил намиращите се от тази страна пътни съоръжения. При така установеното съдът приема, че водачът действително е нарушил нормата на чл.36, ал.2 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

Санкционната норма, приложима за това нарушение е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши правилата за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, какъвто е и настоящият случай.

Съдът счита също и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в пътнотранспортно произшествие, без да създават опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, че Г., при навлизането си в завоя, е предизвикал ПТП, но е отпътувал, без да спре и да установи какви щети са причинени. При така установеното съдът намира, че безспорно е налице виновно извършено нарушение на цитираната норма от страна на жалбоподателя. За второто от описаните в НП нарушения жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.

На следващо място съдът приема и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и Община Шумен като собственик на увредените пътни съоръжения, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тях. В практиката си обаче ШАС приема, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него /Решение №218/12.07.2016г., постановено по КАНД№177/18г./. При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя и за третото от описаните нарушения, а именно- за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба. За констатираното нарушение законосъобразно Г. е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанията на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, като позволяват на санкционираното лице да разбере осъществяването на какви деяния му е вменено. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че е налице нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е съставен с участието на само един свидетел. Цитираната норма изисква участието при съставянето на акта на двама свидетели само в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението. В случая св.Й., макар и да не е очевидец на настъпването на произшествието, не е само свидетел при съставянето на акта, а е участвала при установяването на нарушението. Същата е присъствала при разговора с жалбоподателя относно инцидента, участвала е при изготвянето на фотоснимки и т.н. При това положение не е налице хипотезата по чл.40, ал.3 от ЗАНН и следователно не е допуснато нарушение на процесуалните правила в тази връзка. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването в акта на данните на лицето, претърпяло имуществени вреди от първото нарушение. Доколкото се касае за повреждане на крайпътно съоръжение в път, попадащ в рамките на населено място, е общоизвестно, че собственик на пътя и съоръженията към него е съответната община. Поради това непосочването на информацията по чл.42, т.9 от ЗАНН не засяга реално процесуалните права на санкционираното лице. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая допуснатата непрецизност има само формален характер. По аналогични съображения не може да се счете, че е допуснато съществено процесуално нарушение с непосочването на конкретни неизпълнени указания във връзка с третото нарушение, тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление приетата от наказващия орган фактическа обстановка се изяснява в достатъчна степен.

Не са налице основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в резултат от първото нарушение не само е създадена опасност за движението, но е настъпило и ПТП, а останалите две нарушения са обусловили необходимост от предприемане на множество действия от службите за контрол за установяването на самоличността на нарушителя.

По изложените съображения съдът приема, че не са налице основания за пълна или частична отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съдът намира обаче, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанията. Всички наказания са определени в размер над минималния, предвиден в закона, но в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения за това. Поради това, доколкото размерът на наказанието следва да бъде надлежно мотивиран от наказващия орган и при липсата на данни за други нарушения на ЗДвП, съдът намира за законосъобразно наказанията да са в минималния допустим размер. При това положение наказанието глоба, наложено за първото нарушение, следва да бъде намалено от 100лв. на 20 лв., а наказанията, наложени за останалите две нарушения следва да бъдат намалени съответно от глоба в размер на 80 лева на глоба в размер на 50 лева, като наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде намалено от два месеца на един месец.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0869-003187/11.12.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, като намалява размера на наложеното на Г.Г.Г. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ от 100 лева на 20 лева; намалява размера на наложеното на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ от 80 лева на 50 лева и намалява размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от два месеца на един месец, както и намалява размера на наложеното на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ от 80 лева на 50 лева и намалява размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от два месеца на един месец.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: