Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 432/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Л.С.Г. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-001097/08.06.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР- гр.Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 150,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалните и процесуалните разпоредби, както и за недоказаност на нарушението. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 16/17.2.2018г. жалбоподателят се намирал заедно със свои познати в барака, намираща се на ул.“Хан Аспарух“ в с.Лозево, обл.Шумен, където всички употребили алкохол. След полунощ, на 17.02.2018г. възникнал конфликт между свидетелите Д.И.Й. и Д.Н.Х. от една страна и останалите присъстващи лица от друга, в хода на който на св.Й. бил нанесен побой. Св.Х. успял да се отдалечи от мястото на инцидента и подал сигнал за случая в РУ-Шумен. Като разбрали, че предстои пристигането на полицейски служители, жалбоподателят и лицето Ж.И. Д. принудили св.Й. да се качи в лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№Н1586ВР, ползван от Ж.Д.. Жалбоподателят бил неправоспособен водач, но въпреки това се качил на мястото на водача и привел автомобила в движение, но не управлявал добре последния и след като изминал около 10-15м. се разменил с Ж.Д. по негово настояване. Д. потеглил в посока към с.Новосел, но малко по-късно излязъл от пътното платно, при което автомобилът се обърнал в канавката. След настъпването на произшествието тримата напуснали автомобила, като св.Й. се отдалечил в различна посока от останалите двама. Малко по-късно на мястото на произшествието пристигнали полицейски служители, които установили лицата, участвали в инцидента. Св.Ц.К.-мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен разговарял със св.Й. относно обстоятелството кой е управлявал автомобила, като последният заявил, че първоначално автомобилът е управляван от жалбоподателя, а впоследствие- от Ж.Д.. Св.К. извършил справка по електронен път, при която установил, че жалбоподателят е неправоспособен водач. Във връзка с тези констатации на 24.02.2018г. свидетелят съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил, без да притежава СУ МПС, като такова никога не му е издавано. В акта било отразено също, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, тъй като използваното техническо средство отчело наличие на 1,26 промила алкохол в кръвта на Г., но впоследствие административнонаказателното производство било прекратено в тази му част. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 08.06.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Л.Г. била наложена глоба в размер на 150,00 лв. за извършено нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП. Била образувана и преписка в ШРП за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К., И.Х.И., Д.И.Й., А.В.А., Д.В.Д., Д.С.Д., Д.С.Д. и Д.Н.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.Й., който е очевидец на нарушението и лично и непосредствено е възприел действията на жалбоподателя. Същият е пострадал при конфликт с последния и по тази причина е във влошени отношения с него, поради което достоверността на показанията му подлежи на особено внимателна преценка. В случая съдът констатира, че посоченият свидетел последователно е твърдял едни и същи обстоятелства, като пред полицейските служители непосредствено след инцидента е заявил, че автомобилът първоначално е бил управляван от жалбоподателя. Аналогични изявления свидетелят е закрепил и в снетите писмено обяснение от 17.02.2018г. и сведение от 23.02.2018г., приобщени по делото в качеството на писмени доказателства. Пред проверяващите жалбоподателят и лицето Ж.Д. са отрекли изобщо да са пътували в процесния автомобил, но твърденията им очевидно не отговарят на истината, предвид обстоятелството, че ръката на Д. е била счупена непосредствено след произшествието. В бараката в с.Лозево също така е намерен телефон, който по време на огледа от полицейските служители е иззвънял и на дисплея се е изписало име „Л.“, като при отговаряне на обаждането въпросното лице е обяснило подробно, че са претърпели ПТП, като е посочило и съответното място, под погрешното впечатление, че разговаря със свой приятел. При това положение съдът намира за очевидно недостоверни твърденията на жалбоподателя, направени пред полицейските служтели, че не е пътувал в автомобила. Това обстоятелство съответно потвърждава достоверността на показанията на св.Й., при което съдът намира, че не са налице основания неговите твърдения да не бъдат кредитирани. Аналогичен извод се налага и по отношение показанията на св.Д.Х., който също е участвал в конфликта, но очевидно не се отклонява от истината в показанията си, тъй като същите кореспондират на изявленията на останалите свидетели, а и липсват доказателства в обратна насока. Показанията на свидетелите К., И., А., Д.С. и С. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като по делото не е установено наличието на мотив за лъжесвидетелстване от тяхна страна. Напротив, посочените свидетели не са заинтересовани от делото и не извличат ползи от твърденията си, като показанията им са последователни, логични и непротиворечиви. Макар и да не са очевидци на нарушението, свидетелите К., С. и С. предоставят информация от съществено значение за събитията непосредствено след извършването на нарушението, за състоянието на засегнатите лица и за направените пред тях изявления. Следва да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица / в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. По изложените съображения и при липсата на доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, съдът прие същата за установена по несъмнен начин. По делото като свидетел е разпитана и Е.И.И.-майка на жалбоподателя. Същата не е присъствала при извършването на нарушението, а предоставя определена информация за обстоятелствата около съставянето на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в с.Лозево, обл.Шумен. Макар и същият да е изминал сравнително неголямо разстояние, съдебната практика трайно приема, че понятието "управление на автомобила" включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици. В случая жалбоподателят е привел автомобила в движение, като от показанията на св.Й. се установява, че е имало реална опасност от сблъсък с друго МПС. При това положение безспорно е налице управление на автомобила от страна на санкционираното лице. В такава насока е и практиката на ШАС и конкретно- Решение №63/22.02.2017г. по КАНД№37/17г. Безспорно е установено също и че последното не притежава свидетелство за управление на МПС- обстоятелство, което по начало не се оспорва от жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.150 от ЗДП, всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач. Според чл.150а, ал.1 от с.з. правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. След като е управлявал лек автомобил, без да е притежавал СУМПС, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл.150 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, какъвто е и настоящият случай. Неоснователни са доводите за наличие на порок при съставянето на акта, тъй като същият не бил съставен в присъствието на св.Й.. Актосъставителят и свидетелите, вписани в акта, заявяват, че нямат конкретни спомени за обстоятелствата около съставянето му. Дори и да се приеме обаче, че св.Й. не е присъствал при съставянето на акта, а е подписал същия в друг момент, това не би обусловило отмяната на обжалваното наказателно постановление. В практиката си ШАС приема, че е задължително съставянето на акта в присъствието на нарушителя, с оглед по-пълното реализиране на правото му на защита. Различно е обаче положението на свидетеля по съставянето на акта. В тази връзка следва да се държи сметка за становището на ШАС, според което процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. В случая претендираното нарушение е несъществено и има формален характер, като не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя. Съдът не намира основания да се съгласи и с твърдението, че е нарушено правото на защита на Г., тъй като не е посочено законовото предложение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, което наказващият орган е приложил. Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Указ №883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. В Решение № 200 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 574/2014 г., II н. о., НК се посочва изрично, че в Указа не са предвидени други, по-малки структурни единици на правните норми, от рода на предложения или хипотези. Сочи се, че наложилата се практика да се извършва допълнително уточняване на приложения закон чрез позоваването на предложения или изречения не оказва влияние върху точно дефиниране на правната квалификация на престъплението, стига тя да е конкретизирана с останалите легални атрибути.

Доколкото извършването на процесното нарушение е безспорно установено, а при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В същото време съдът счита, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложена е санкция в размер над минималния, без да бъдат изложени каквито и да било мотиви за това. Предвид това и с оглед краткото разстояние, през което жалбоподателят е управлявал автомобила, съдът намира за законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № 18-0869-001097/08.06.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР- гр.Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, като намалява размера на наложеното на Л.С.Г. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП, административно наказание глоба от 150.00 лева на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: