Р Е Ш Е Н И Е

260/23.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №461 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000346 от 31.12.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на С.В.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В представени по делото писмени бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането.

Процесуалният представител на ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С.В.С. е управител на Учебен център „Технотранс-Шумен“ ЕООД, притежаващ разрешение №3699, издадено на 13.03.2014 год. за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Същият бил ръководител и на учебната дейност на учебния център, като ръководел лично дейността и водел съответната учебна документация. В същото време С. съвместявал и длъжността преподавател по практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Във връзка с извършване на планирана проверка на учебния център до жалбоподателя било изпратено известие-покана, с което била изискана цялата учебна документация на курсистите, положили успешно практически изпит и на курсистите, които се обучават в момента, вписани в регистъра на учебния център за периода от 01.01.2017 год. до 01.09.2018 год., като документацията следвало да бъде представена в срок до 26.11.2018 год. Известието било получено от жалбоподателя лично на 09.11.2018 год. С приемо-предавателен протокол на 22.11.2018 год. били предадени множество учебни картони между които и Учебен картон №3457302/16.10.2017 год. на В.Н.Д., ведно с контролна карта от 16.01.2018 год. Впоследствие след изтичане на срока с придружително писмо от 30.11.2018 год. от страна на „Технотранс-Шумен“ ЕООД бил представен Протокол №6/21.06.2018 год.

На 18.12.2018 год. в сградата на ОО „АА“ Шумен била извършена комплексна проверка на дейността на учебния център въз основа на представената документация. Било констатирано, че С. е провел практическо обучение на кандидата В.Н.Д., по повод на което му е бил издаден учебен картон №3457302/16.10.2017 год. В хода на обучението, което приключило на 24.01.2018 год., в картона на кандидата не били вписвани данните от практическото обучение, като не били отразени датите и часовете на обучението, както и фамилия и подпис на преподавателя. В същото време фигурирали подписи в графата „подпис на обучавания“.

Резултатите от извършената проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 18.12.2018 год. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 №259555 от 18.12.2018 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002 год. на МТС. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №46-0000346 от 31.12.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на С.В.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И.С.С. и на свидетеля К.Л.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002 год. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението. Учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства се утвърждава от министъра на образованието и науката, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.153, т.1 от ЗДвП. В изпълнение на цитираната норма е издадена Заповед №РД09-1081 от 24.08.2007 год. за утвърждаване на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от различните категории и подкатегории. Наред с останалите документи, с посочената заповед е утвърден образец на учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност, съдържащ графи с информация, подлежаща на задължително попълване. Видно от образеца на същия на вписване подлежат датите и часовете на проведеното практическо обучение, фамилията и подписа на съответния преподавател, както и подпис на обучавания. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в учебния картон на кандидата В.Н.Д. не са били попълнени графите, съдържащи информация относно датите и часовете на проведеното практическо обучение, фамилията и подписа на съответния преподавател, като фигурират единствено подписи на самия обучаван. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите И.С.С. и К.Л.К., които в съдебно заседание заявяват, че по време на извършената от тях проверка на предоставените от учебния център картони са установили, че посочената по-горе информация е липсвала в учебен картон №3457302/16.10.2017 год., издаден във връзка с обучението на кандидата В.Н.Д..

Не се спори между страните по делото, че именно жалбоподателят е бил преподавател по практическо обучение, поради което именно той е имал задължението своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението, респективно в учебния картон на кандидата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че под термина „своевременно“, използван в посочената разпоредба следва да се разбира непосредствено след завършване на съответния учебен час от практическото обучение или в краен случай –приключване на самото практическо обучение. Доколкото от материалите по делото се установява, че практическото обучение на кандидата Д. е приключило на 24.01.2018 год. се налага извода, че задължението не е било своевременно извършено.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и процесуалният му представител, че неизпълението на задължението се дължи на форсмажорно обстоятелство, а именно наводнение в офиса на дружеството, в резултат на което е била унищожена част от документацията в учебния център. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че подобни твърдения не са били направени от страна на жалбоподателя или представляваното от него дружество при предаването на учебните картони, респективно до изтичане на срока, в който същите е следвало да бъдат предоставени на проверяващите органи. Подобни доводи са наведени много по-късно чрез изпращане на 30.11.2018 год. на придружително писмо до Началника на ОО АА, гр.Шумен, към което е бил приложен Протокол №6/21.06.2018 год.. В същото време Приложение към Протокол №6/21.06.2018 год. е бил представен едва в хода на настоящото съдебно производство след неговото образуване, като в същото са описани учебни картони, за които се твърди, че са били унищожени /видно от молба, приложена на л.32 от ВАНД №461/2019 год. по описа на ШРС/. В случай, че такива документи са били налични при предаването на учебните картони, същите несъмнено е следвало да бъдат представени едновременно с последните. С оглед на изложеното се налага извода, че по делото не са налице достатъчно категорични и достоверни доказателства, от които да може да се направи извод, че твърдяното от жалбоподателя форсмажорно обстоятелство действително е настъпило и че в резултат на същото картоните са били унищожени. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че нормативната уредба не съдържа процедура за възстановяване на унищожени учебни картони след вече приключило обучение и проведен изпит на кандидата, като задължение на ръководителя на учебния център е при настъпило подобно обстоятелство своевременно да бъде уведомен ОО „АА“, гр.Шумен, доколкото същото създава пречка за тяхното съхранение в законоустановените срокове, което не е било сторено. По делото липсват данни и за механизма, по който жалбоподателят е възнамерявал евентуално да възстанови липсващата информация, доколкото съответните дати и часове на проведеното практическо обучение се попълват именно в картоните при тяхното провеждане и за същите липсва достоверна информация в останалите изискуеми от закона документи, за да може същата да бъде възстановена. Още повече, че от приложеното по делото копие на учебен картон №3457302/16.10.2017 год. не може да се установи, че същият е дубликат, а не оригинала на документа. С оглед на изложеното съдът намира, че твърденията на жалбоподателя в тази насока са негова защитна версия и имат за цел единствено избягване на административно-наказателна отговорност за посоченото по-горе деяние.

Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в представените по делото писмени бележки за допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, изразяващо се в непосочване на дата и място на извършване на нарушението. Видно от текста на последните, както актосъставителят, така също и наказващият орган са посочили, че деянието е извършено 18.12.2018 год., като за място на нарушението е приет гр.Шумен. Макар и датата на извършване на нарушението да не е посочена изрично, не е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като същата съвпада с датата на извършване на проверката. Не би могло да се очаква от проверяващите да посочат точните дати, на която е следвало да бъдат извършени съответните вписвания, тъй като предвид естеството на нарушението установяването на това обстоятелство е обективно невъзможно. Достатъчно е, че на датата на проверката нарушението е съществувало и същото е било констатирано от проверяващите органи. В същата насока е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №44 от 13.02.2017 год. по КАНД №342/2016 год. на ШАС, Решение №208 от 07.07.2016 год. по КАНД№167/2016 год. на ШАС и др., в които се споделя извода, че за дата на нарушението следва да се приеме датата, на която е извършена проверката, към който момент контролните органи са установили данни за неправомерно поведение от страна на нарушителя, както и че когато изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, датата на нарушението съвпада с датата на проверката.

Не могат да бъдат споделени и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че актосъставителят и свидетелят по акта не са присъствали при установяването на нарушението. В случая нарушението е установено в хода на документна проверка, а именно при проверка на предадените от жалбоподателя учебни картони. При това положение не е налице процесуално нарушение, тъй като проверката е извършена и нарушението е установено именно от актосъставителя, в присъствието на свидетеля К.. Не представлява процесуално нарушение присъствието на лицето, издало наказателното постановление, при предаването на учебните картони. Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗАНН посочва изчерпателно случаите, в които дадено длъжностно лице не може да участва в разглеждането на административно-наказателната преписка и в издаването на наказателното постановление, като никоя от изброените хипотези не е налице в настоящия случая. Следва да се подчертае също, че учебните картони не са били иззети, а са предадени с приемо-предавателен протокол лично от жалбоподателя. По тази причина не е необходимо и в наказателното постановление да бъдат посочени дата, час и място на изземане на учебните картони, тъй като изземване не е било извършено.

Съдът не споделя и твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че практическото обучение на лицето Д. е приключило на 24.01.2018 год., респективно това е и датата на последния проведен учебен час, следователно на тази дата е следвало да бъде извършено и последното вписване в учебния картон на кандидата. Датата на извършване на проверката, респективно на откриване на нарушението е 18.12.2018 год. Следователно административно-наказателното производство е образувано много преди изтичане на една година от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя.

Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването от страна на наказващия орган на конкретните данни, които е следвало да бъдат попълвани от страна на жалбоподателя в учебния картон. Както бе посочено и по-горе задължителното съдържание на учебния картон, подлежащо на своевременно попълване е нормативно установено и същото е известно на жалбоподателя в качеството му на преподавател по практическо обучение. При това положение не би могло да се счете, че претендираната липса на конкретизация е накърнила правото му на защита и е довела до невъзможност да разбере какви точно данни не е попълнил, какво нарушение се твърди, че е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.

Същото се отнася и до твърдението за непълно и неясно посочване на наименованието на Наредба №37 от 02.08.2002 год. Действително в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е посочено пълното наименование на наредбата, но достатъчно ясно и пълно е посочен нейния номер и дата на издаване, както и съответната нарушена разпоредба от същата. Посочената информация е достатъчна, за да е в състояние лицето, което с оглед осъществяваната от него професионална дейност е задължено да познава същата, да може да я открие и да разбере за кой подзаконов нормативен акт става въпрос.

При преценка на облажваното наказателно постановление съдът съобрази и обстоятелството, че спрямо лицето С.В.С. е издадено и Наказателно постановление №46-0000353/31.12.2018 год., екземпляр от което е приложен към материалите по делото. С последното е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на ръководител на учебната дейност за това, че е допуснал непопълването на реквизити в учебни картони от обучението по практика на кандидатите, сред които и учебния картон, визиран в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че по този начин действително е бил нарушен принципът „non bis in idem“, който се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни". Двете административно-наказателни производства са образувани по повод едно и също събитие, осъществено на едно и също място, по едно и също време, и с едно и също бездействие. В тази връзка следва да бъде съобразено разяснението, дадено с Тълкувателно решение №3/22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което забрана за преследване и наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите" – сходни. Независимо от изложеното обаче съдът констатира, че актът, въз основа на който е издадено Наказателно постановление №46-0000353/31.12.2018 год., е бил съставен след акта, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление /видно от съответните бланкови номера и посочен час в същите/. При това положение и доколкото няма данни Наказателно постановление №46-0000353/31.12.2018 год. да е влязло в законна сила, същото подлежи на отмяна като постановено в резултат от по-късно образуваното административно-наказателно производство, но същото не влияе на законосъобразността на настоящото административно-наказателно производство и не е основание за неговата отмяна.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че жалбоподателят, в качеството си на преподавател по практическо обучение е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба №37 от 02.08.2002 год. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.178б, ал.6, т.3 от ЗАвП, съгласно която се наказва с „глоба“ в размер на 500 лева преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил наказание „глоба” в неговия абсолютен размер.

Съдът намира, че настоящият случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на дейност, свързана с обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за която нормативната база предвижда строги правила и времеви периоди, през които същата следва да бъде осъществявана. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за провеждане на обучение, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Неспазването или манипулирането на предвиденото време, през което кандидата следва да бъде обучен за осъществяване на тази дейност води до сериозен последващ риск за живота и здравето на водача, бъдещите пътници в управлявания от него автомобил и за останалите участници в движението. Именно с оглед възможността за проверка и контрол на времето на осъществяване на посочената дейност от съответните водачи е предвидено и съответното задължение за отразяване на конкретните дни и часове в документите, които следва да бъдат съставяни и които отразяват самото провеждане на практическото обучение на кандидата. Следователно деянието застрашава нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №46-0000346 от 31.12.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на С.В.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: