Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                     245/15.4.2019г.                                   

 

                                         В  ИМЕТО НА НАРОДА  

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в  състав:  

                                                                                    Председател: Д. Георгиева  

при участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 464 по описа на ШРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000340/31.12.2018г. на Началник ОО „АА“ гр. Шумен, с което на основание чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДв.П на С.В.С., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, противоречи на материалния и процесуален закон, като в нея са изложени подробни доводи за това. Моли съда на отмени изцяло наказателното постановление. 

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за  основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че във връзка с писмо рег. № 11-36-11/20.11.2018г. на главен директор на ГД «АИ» до всички началници на Областни отдели «Автомобилна инспекция» на 22.11.2018г. била извършена съвместна проверка на Учебен център «Техностранс – Шумен» ЕООД гр. Шумен. В хода на извършената съвместна проверка бил изготвен Приемно-предавателен протокол за предаване на учебни картони от Учебен център с Разрешение № 3699/13.03.2014г., издадено на «Технотранс – Шумен» ЕООД. С протокола били предадени общо 17 учебни картона, между които бил и УК № 3478218/11.12.2017г., издаден на кандидата М.М.А. – вписан под номер 1 в Приемно-предавателния протокол. Със Заповед № 80-00-33-637#1 от 26.11.2018г., началник ОО „АА“ гр. Шумен наредил на 26.11.2018г. да започне извършване на комплексна проверка на търговско дружество „Технотранс – Шумен“ ЕООД, ЕИК 202939708, извършващо обучение на кандидати за придобиване на провоспособност за управление на МПС за периода от 01.01.2017г. до 01.09.2018г. Комплексната проверка следвало да бъде извършена от свидетелите К.Л.К. и И.С.С..  В хода на извършената комплексна проверка, свидетелите К. и С. констатирали, че при част от картоните, в частност и в учебен картон, издаден на кандидата К.Й.Д., преподавателя по практическо обучение не е попълнил данните своевременно. Резултатите от извършената комплексна проверка били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка, съставен на 18.12.2018г. на основание чл.166, ал.1, т.3 и ал.2, т.3 от ЗДв.П.

Във връзка с констатациите в хода на комплексната проверка, на 18.12.2018г., свидетелят И.С. съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя С.В.С., за това, че в качеството му на преподавател по практическо обучение е извършил следното нарушение: Видно от УК № 3478218/11.12.2017г., издаден на кандидата М.М.А., г.н С. не е вписал своевременно данните в учебния картон от практическото обучение на кандидата. Обучението е приключило на 14.05.2018г. Актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на свидетеля К.К. и на  жалбоподателя С. и подписан от него, като вписал, че има възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 46-0000340 от 31.12.2018г. на Началника на ОО “АА” гр. Шумен, с което на С.В.С., с ЕГН ********** *** е наложена „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178б, ал.6, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, водещи до неговата отмяна.

 Съдът констатира, че нито в акта, нито в постановлението са посочени дата и място на извършване на нарушението, с което са опорочени императивните изисквания на чл.42, т.3 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата, посочена в АУАН и НП – 18.12.2018г., и мястото – в сградата на ОО „АА“ Шумен, бул. Ришки проход се свързват със съставяне на АУАН и с приключване на извършената  проверка, но същите по никакъв начин не индивидуализират деянието, в което се е изразило същинското нарушение. Очевидно е, че е вменено извършването на нарушение посредством бездействие, изразяващо се в невписване своевременно данните в учебния картон от практическото обучение на кандидата. В същото време никъде не е посочено, дори не е загатнато, кога е станало това, т.е. на коя дата, в какъв срок или най-късно до кога е следвало да се извърши правнодължимото действие – вписването, от което след това да се приеме, че посредством бездействието нарушението е било извършено или довършено. Времето (датата) на извършване е съществен елемент на всяко едно административно нарушение, като непосочването на такава винаги е основание за отмяна на НП. Това е така, защото датата на извършване на нарушението има отношение и към спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно, а при липса на дата съдебният контрол за законосъобразност в този аспект е невъзможен.

Съдът намира, че и липсва пълно и точно описание на нарушение  и на обстоятелствата, при които е извършено. В обжалваното НП е посочено, че жалбоподателя е санкциониран на основание  чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДП за виновно нарушена разпоредбата на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. Първата правна норма разписва, че се наказва с глоба преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението. Втората пък разписва, че преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението.

Няма никакво съмнение, че тези две правни норми са бланкетни, доколкото те не посочват по никакъв начин кои са конкретните данни, които следва да се вписват в документите във връзка с обучението. Тези бланкетни норми корелират на общото задължение на преподавателят по чл.24а, ал.3, т.1 от горепосочената наредба, а именно "да спазва изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.153, т.1 от ЗДвП при извършване на обучението". В чл.153, т.1 от ЗДвП пък е посочено, че министърът на науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. За съда е ноторно, че съществува министреска заповед, с която се утвърждава Учебната документация в горния смисъл, с която заповед се създават и съответните Стандарти за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност на МПС. Именно при утвърждаването на учебната документация и разписването на стандартите се посочват конкретните документи, които се водят в процеса на обучение на кандидати за водачи на МПС, както и данните, които се вписват в тези документи.

В АУАН обаче, както и в НП, бланкетните диспозиции на правните норми по чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС във вр. с  чл.178б, ал.6, т.3 от ЗДП не са били запълнени с посочването на онези разпоредби /правила/ от утвърдената учебна документация, респ. въведените стандарти във връзка с нея, от които да става ясно кои точно данни следва да се вписват своевременно в документите във връзка с обучението на кандидати за придобиването на правоспособност за управление на МПС.

Съдът намира за напълно основателен доводът, изложен в жалбата за липса на установено виновно поведение от негова страна. Липсва установена субективна страна на нарушението и същата изобщо не е била изследвана – чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което води не само до липса на реквизит, но и на безспорно установено административно нарушение. За да бъде ангажирана административно – наказателната  отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете  форми – умисъл и непредпазливост. При последната  деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. В случая се касае за формално нарушение, поради което не се изисква да е настъпил вредоносен резултат. В  настоящият случай, с Придружително писмо изх. № 34/30.11.2018г. /преди приключване на комплексната проверка/ жалбоподателя като управител на „Технотранс - Шумен“ ЕООД гр. Шумен във връзка с иззетите от офиса 17 броя учебни картони е предоставил заверени копия от: Протокол № 6 от 21.06.2018г. на УЦ „Технотранс – Шумен“ ЕООД и от Приложение към него от 25.06.2018г. От Протокол № 6/21.06.2018г. е видно, че на 21.06.2018г. се е провело събрание на инструктор-преподавателите във връзка с унищожените при настъпило на 16-17.06.2018г. наводнение в УЦ „Технотранс-Шумен“ ЕООД, учебни картони, дневници и учебна документация – 52 картона с прилежаща документация.

АНО преди да издаде атакуваното НП № 46-0000349 от 31.12.2018г. е следвало да извърши проверка и да установи с категоричност дали установеното непопълване данните в учебния картон № 3478218/11.12.2017г. издаден на кандидата М.М.А. е било извършено виновно, по непредпазливост или се е дължало на настъпили форсмажорни обстоятелства – повреждане и унищожаване на учебните картони, в следствие наводнение.  Този съществен пропуск от страна на административно-наказавщият орган не би могъл да бъде саниран от съда, като едва в съдебното производство по обжалване на издадено Наказателно постановление да събира доказателства за субективната страна на деянието.   

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните и са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По искането  за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че  ВАС на Р. България се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС. Според цитираното  тълкувателно решение нито в производството пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно производство, е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от неговия краен изход. Указан е друг ред, по който жалбоподателят следва да реализира претенцията си. Ето защо  искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се остави  без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯВА  като незаконосъобразно Наказателно постановление № 46-0000340 издадено на 31.12.2018г. от Началник отдел гр. Шумен при ОО “АА” гр. Шумен, с което на С.В.С., с ЕГН ********** *** е наложена „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178б, ал.6, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.24а, ал.3, т.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС.  

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                              

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: