Р Е Ш Е Н И Е
191/13.3.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 497 по описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 18-0869-003493 от 14.01.2019 г. на ВПД Началник сектор
„Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Д.Д.Д., ЕГН **********,***9
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и недоказано, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.12.2018
г. жалбоподателят Д.Д.Д. управлявал лек автомобил марка „Шевролет Матиз”, с
рег. № Н 5921 ВК, собственост на С.Г.С., като се движел в гр. Шумен, по бул. ”Симеон
Велики“. Около 10.25 часа на същия ден
преминал през кръстовището, образувано между бул. “Симеон Велики“ и ул. “Алеко
Константинов“. Светофарната
уредба работела, като след преминаване през кръстовището водачът се насочил към
пл. ”България”. Непосредствено след кръстовището се намирали свидетелите Е. С.Б.
и П.С.П. със служебния полицейски автомобил. В този момент светофарната уредба
светела с червен светофар, като не светела в зелено допълнителната секция,
разрешаваща тази маневра, но въпреки това жалбоподателят с управлявания от него
автомобил преминал през кръстовището. Това обстоятелство било възприето от
свидетелите Е.Б. и П.П., поради което със служебния таблет направили видеозапис
на процесното нарушение и в района непосредствено след кръстовището с ул.
„Алеко Константинов“ му подали сигнал за спиране със стоп палка. След спиране
от контролните органи на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия Д, № 466962 от 15.12.2018 г., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6,
т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно
предявен и подписан без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-003493
от 14.01.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР -
гр. Шумен, с което на Д.Д.Д., ЕГН **********,***9 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е. С.Б. и свидетеля П.С.П. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Е.Б. и П.П. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващ, че в момента, в който жалбоподателят е предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището и преди да пресече стоп линията, зелената стрелка, позволяваща движението надясно в това кръстовище вече е изгаснала. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 18-0869-003493
от 14.01.2019 г. е издадено от компетентен орган
- от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з - 515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от
констатациите в Акта за установяване на административно нарушение
жалбоподателят е преминал през кръстовището при светеща червена светлина на
светофара. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетелите Е.Б. и
П.П., които са пътували в полицейския автомобил зад жалбоподателя и пряко са
възприели неговото движение в района на посоченото кръстовище, както и смяната
на светлините на светофарната уредба. В подкрепа на това обстоятелство е и
приложеното веществено
доказателство -
1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен
таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващ, че в момента, в който жалбоподателят е
предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището и преди да пресече
стоп линията, зелената стрелка, позволяваща движението надясно в това
кръстовище вече е изгаснала.
Съдът не
кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока, че при преминаването му
през кръстовището светофарната уредба не е светела с червен цвят, а е светела в
зелено допълнителната секция, разрешаваща тази маневра. В тази насока са
единствено показанията на свидетелката М.Р.П. която в съдебно заседание
заявява, че е възприела преминаване през кръстовището на автомобила на
жалбоподателя и че мисли, че същият е преминал на зелена светлина. В същото
време съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал, а са изолирани и не водят
до установяване по категоричен начин на фактическа обстановка, различна от
установената по-горе.
Поради
всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си
със светлинния сигнал, който в момента на потеглянето му от кръстовището е бил
с включена червена светлина и действително е осъществил посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки
описаното деяние като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За
неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в
размер на 100 лв. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно
посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството,
че законодателят
не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение
по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за
осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и
да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по
пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0869-003493 от 14.01.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен
към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Д.Д.Д., ЕГН **********,***9 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: