Р
Е Ш Е Н И Е
236/4.4.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На трети април през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 539 по
описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
18-0869-003273 от 17.12.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на П.Е.Г., ЕГН **********,*** са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1,
предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 58, т. 4
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и
неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в
нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2018 г. поради пътно –
транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил било ограничено временно движението
по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ посока Варна при км 355 за
периода от 8.55 ч. до 12.40 ч., като движението било регулирано от
представители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. По това време свидетелите М.И.Р., В.Ж.В., И.П.С., Р.Н.Ш., Х.Д.Б. и Й.Ж.Ж. -
служители в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Шумен и ГООР при РУ – гр. Шумен били изпратени на посочената
автомагистрала, като бил създаден и обходен маршрут „Етапна връзка Каспичан“ по посока път I – 2 „гр.
Нови пазар – с. Ветрино – гр. Девня“.
Жалбоподателят П.Е.Г. на 08.09.2018 г. около
10.00 часа управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди 100“, с рег. № Р 4994
ВХ, като се движел по автомагистрала № А
– 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София. По това време полицейският служител В.Ж.В.,
който бил изпратен на автомагистрала „Хемус“, се намирал около км. 350, където
да извършва контрол на движещите се автомобили, като мястото на контрол било на
пътен възел „Етапна
връзка Каспичан“. По време на престоя си в този участък, свидетелите В.Ж.В. и Р.Н.Ш. установили, че водачът
на МПС „Ауди
100“, с рег. № Р 4994 ВХ, управляван от жалбоподателят
П.Г. е навлязъл и се е движил в посока изток - запад в платното, предназначено
за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. Тогава
полицейските служители поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - гр. Шумен. Пристигналите на место служители на сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР - гр. Шумен съставили Акт за установяване на административно
нарушение № 533504 от 08.09.2018 г., серия Д, в който актосъставителят е
посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Актът е подписан
от нарушителят сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира.
Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-003273 от 17.12.2018
г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
П.Е.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя М.И.Р., на свидетеля И.П.С. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелите И.П.С., Р.Н.Ш.,
Х.Д.Б., Й.Ж.Ж. и на свидетеля И.С.Г. – извършил проверка на записите на АИС
ВПК, резултатите от която обективирал в докладна записка, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите И.С., М.Р., В.В., Р.Ш., Х.Б., Г.Г., П.С.Й.Ж.
и И.Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични,
а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите
не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са
я познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В депозираните допълнителни писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителя П.Г. заявява, че полицейски
служители са разпоредили на водачите да извършат процесното нарушение по ЗДвП. Тази
версия обаче изглежда крайно неправдоподобна, не съответства на действителната
фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на
жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия,
събран по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите И.С., В.В.,
М.Р., Р.Ш., Х.Б. и Й.Ж., които в съдебно заседание заявяват, че няма такова
разпореждане от тяхна страна. Освен това, свидетелят И.Г. по категоричен начин в
съдебно заседание заявява, че при извършената от негова страна проверка на
записите на АИС ВПК, обективирана в докладна записка е установено категорично,
че полицейски служители не са разпоредили на водачите да извършат нарушението
по ЗДвП, в т. ч. и на жалбоподателят.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление № 18-0869-003273 от 17.12.2018 г. е издадено от
компетентен орган - от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
била осигурена възможност на нарушителката да разбере за извършването на какво конкретни
нарушение е ангажирана административно-наказателната й отговорност, респективно
да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Производството е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение.
От материалите
по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с управлявания от
него лек автомобил марка „Ауди 100“, с рег. № Р 4994 ВХ се е движел по
автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София и то в платното, предназначено за
движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. В подкрепа на този извод са
показанията на свидетелите И.С., М.Р. и В.В..
Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение
жалбоподателят се е движел в платното, предназначено за движение на насрещно
движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. Посоченият акт за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. Въпреки, че в съдебно заседание бяха наведени доводи, с които нарушителят оспорва констатациите в акта,
като твърди, че на посочената дата е управлявал посочения автомобил в платното,
предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ
„Хемус“ по разпореждане на полицейски служители, поради изложените по-горе
съображения съдът не кредитира посочените твърдения и счита, че същите не
оборват така описаната фактическа обстановка. От разпита на свидетелите И.С., М.Р.
и В.В. се доказва по безспорен начин, че нарушителят е автор на описаното
нарушение.
Ето
защо настоящият
съдебен състав счита, че установената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка и възпроизведена в наказателното постановление
е доказана.
За посоченото нарушение разпоредбата на чл.
178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/
месеца и „глоба“ 1000 лв.
Процесното нарушение правилно е било
съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП предвиждаща
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/
месеца и „глоба“ 1000 лв. за извършено от Г. нарушение. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Не са налице
условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които
да обусловят извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта,
че мястото, на което е извършено описаното нарушение се отличава с висока
концентрация на ПТП. На първо място, поради това, че участъкът представлява
пътен възел с отклонение за други населени места. На второ място, във въпросния
участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените ограничения, което
се явява предпоставка за възникване на ПТП. На следващо място, в резултат на
намесата на контролните органи, които са преустановили със спиране и вземане на
отношение към виновните водачи, в участъка не са регистрирани други случаи на ПТП
с настъпили вредни последици.
Относно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при
съставянето на наказателното постановление, изразяващо се в погрешно изписване
на регистрационния номер на МПС в наказателното постановление, съдът счита
същото за неоснователно. Действително на
едно от местата в наказателното постановление е посочен друг регистрационен
номер на МПС - рег. № Р 5494 ВХ вместо с рег. № Р 4994 ВХ, но доколкото го има и този номер в
обстоятелствената част на наказателното постановление, където е описано
деянието, то очевидно става въпрос за допусната техническа грешка и тази грешка
не е съществена, за да доведе до незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Освен това, в акта за установяване на административно
нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било
описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен
съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ
№ 73/2016 г. и др.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС:
„няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният
съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно
установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако
не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е
нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното
нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е
определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 178ж, ал. 1,
предл. 2 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция физическо лице при нарушение на
чл. 58, т. 4 от с. з., какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от
ЗАНН.
Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-003273 от 17.12.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.Е.Г., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: