Р Е Ш Е Н И Е

 

237/5.4.2019г. ,                 гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 601 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-003005 от 21.11.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.Н.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.Н.С.А. на 04.10.2018 г. в 14.26 часа управлявал собствения си лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР, като се движел по второкласен път II-73, гр. Смядово – гр. Шумен. В района на км 3 + 771 се движел с превишена скорост, като автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е представил писмена декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която в качеството си на собственик на лек автомобил “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР собственоръчно посочил, че „на 04.10.2018 г. около 14.26 часа автомобилът ми се управлява от мен“. Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Освен това, в хода на извършената служебна справка във връзка със съставянето на елекронния фиш, полицейските служители в група „Видеоконтрол“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен установили, че водачът М.А. управлява МПС - лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР, което не е регистрирано по надлежния ред в РБългария - със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че не е регистрирал посоченото МПС в едномесечен срок в качеството си на преобритател. След извършена служебна справка било установено, че собственик на лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР  е жалбоподателя М.А. по силата на Договор за покупко – продажба № 1788 от 17.04.2018 г., със страни И.П.И., като продавач и М.Н.С.А., като купувач, като по този начин бил установен автора на процесното нарушение. В последвалата проверка се установило, че сключения договор за покупко-продажба на процесното МПС, не е регистриран от купувача - жалбоподателя М.А. в съответствие с разпоредбата на  чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3005 от 24.10.2018 г., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя с възражения, сочейки, че ще даде писмени обяснения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП била извършена проверка от органите на полицията с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред , материалите по която били изпратени на Районна прокуратура – Шумен с писмо с Рег. № 869р-6064/25.10.2018 г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-003005 от 21.11.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.Н.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.П., на свидетеля С.Н.Х. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетеля Й.Ж.Ж. - свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.П., С.Х. и Й.Ж. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление № 18-0869-003005 от         21.11.2018 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като в закона е предвидена санкция за неспазване на задължението за регистрация на новите обстоятелства. След издаване на Свидетелства за регистрация /талони/ - І и ІІ част, административната процедура по обявяване и регистриране прехвърлянето на собствеността приключва.

 От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР и че е негов собственик – приобретател по силата на Договор от 17.04.2018 г. за покупко-продажба на МПС. Осъществена е покупко-продажба на моторно превозно средство, извършена на 17.04.2018 г., която е обективирана в договор, притежаващ необходимите реквизити и с нотариално удостоверение на подписите на И.П.И. /праводател/продавач, легитимирал се като собственик със Свидетелство за регистрация на МПС № 007904439/ и М.Н.С.А. /приобретател/купувач/, извършено от Валентин Въков, нотариус в район Районен съд - Шумен, рег. № 018 на Нотариалната камара. От разпита в съдебно заседание на свидетелите свидетелите И.П., С.Х. и Й.Ж. се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е регистрирал по предвидения законов ред пътното превозно средство, което управлява. Това обстоятелство се доказва по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства – Договор за покупко – продажба № 1788 от 17.04.2018 г на процесното моторно превозно средство, с продавач И.П.И. и купувач М.Н.С.А. и Извлечение от АИС КАТ Регистрация за последното по време вписване относно процесното моторно превозно средство, от което е видно, че в регистрите на „Пътна полиция“ лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР e регистриран едва на 04.10.2018 г. в 16.55 ч. Следователно санкционираното лице и жалбоподател по делото не може да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение, изключващи административно-наказателната му отговорност за нарушения на закона.

Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал. 6, предл. второ от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението, която предвижда наказание „глоба“ в размер от 200 лв. на лице, което не изпълни задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Административно - наказващият орган е действал законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на    чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Имайки в предвид вида на нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на нарушението в пункт втори е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Макар и датата на нарушението да не е посочена изрично в наказателното постановление, същата е определяема по силата на закона, а именно - 18.05.2018 г., датата, следваща деня, в който изтича едномесечния срок за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя и да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение № 363/05.11.2014 г. по КАНД № 332/2014 г. по описа на ШАС  и др.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 5  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др. Освен това, макар и в акта за установяване на административно нарушение да е имало две административни нарушения, видно от съдържанието на наказателното постановление в едната част административно-наказателното производството е прекратено съобразно разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН и предмет на делото е само второто деяние по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а именно за това, че жалбоподателят като собственик не е регистрирал в едномесечен срок придобитото МПС.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 145, ал. 2 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-003005 от 21.11.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.Н.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: