Р
Е Ш Е Н И Е
237/5.4.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На трети април през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВАНД
№ 601 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
18-0869-003005 от 21.11.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на М.Н.С.А., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.
177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Н.С.А. на 04.10.2018 г. в 14.26 часа управлявал собствения си лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР, като се движел по второкласен път II-73, гр. Смядово – гр. Шумен. В района на км 3 + 771 се движел с превишена скорост, като автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е представил писмена декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която в качеството си на собственик на лек автомобил “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР собственоръчно посочил, че „на 04.10.2018 г. около 14.26 часа автомобилът ми се управлява от мен“. Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Освен това, в хода на извършената служебна справка във връзка със съставянето на елекронния фиш, полицейските служители в група „Видеоконтрол“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен установили, че водачът М.А. управлява МПС - лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР, което не е регистрирано по надлежния ред в РБългария - със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че не е регистрирал посоченото МПС в едномесечен срок в качеството си на преобритател. След извършена служебна справка било установено, че собственик на лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР е жалбоподателя М.А. по силата на Договор за покупко – продажба № 1788 от 17.04.2018 г., със страни И.П.И., като продавач и М.Н.С.А., като купувач, като по този начин бил установен автора на процесното нарушение. В последвалата проверка се установило, че сключения договор за покупко-продажба на процесното МПС, не е регистриран от купувача - жалбоподателя М.А. в съответствие с разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3005 от 24.10.2018 г., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя с възражения, сочейки, че ще даде писмени обяснения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП била извършена проверка от органите на полицията с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, материалите по която били изпратени на Районна прокуратура – Шумен с писмо с Рег. № 869р-6064/25.10.2018 г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-003005 от 21.11.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.Н.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И.П.П., на свидетеля С.Н.Х. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетеля Й.Ж.Ж. -
свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелите И.П., С.Х. и Й.Ж. следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от
твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление № 18-0869-003005 от 21.11.2018 г. е издадено от
компетентен орган - от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като в закона е предвидена санкция за неспазване на задължението за регистрация на новите обстоятелства. След издаване на Свидетелства за регистрация /талони/ - І и ІІ част, административната процедура по обявяване и регистриране прехвърлянето на собствеността приключва.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта
и в наказателното постановление лек автомобил марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665
ВР и че е негов собственик – приобретател по силата на Договор от 17.04.2018 г.
за покупко-продажба на МПС. Осъществена е покупко-продажба на моторно превозно
средство, извършена на 17.04.2018 г., която е обективирана в договор,
притежаващ необходимите реквизити и с нотариално удостоверение на подписите на И.П.И.
/праводател/продавач, легитимирал се като собственик със Свидетелство за
регистрация на МПС № 007904439/ и М.Н.С.А. /приобретател/купувач/, извършено от
Валентин Въков, нотариус в район Районен съд - Шумен, рег. № 018 на Нотариалната
камара. От разпита в съдебно заседание на свидетелите свидетелите И.П., С.Х. и Й.Ж.
се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е регистрирал по
предвидения законов ред пътното превозно средство, което управлява. Това
обстоятелство се доказва по безспорен начин и от приложените по делото писмени
доказателства – Договор за
покупко – продажба № 1788 от 17.04.2018 г на процесното моторно превозно
средство, с продавач И.П.И. и купувач М.Н.С.А. и Извлечение от АИС КАТ
Регистрация за последното по време вписване относно процесното моторно превозно
средство, от което е видно, че в регистрите на „Пътна полиция“ лек автомобил
марка “Хонда ЦР” с рег. № Н 4665 ВР e регистриран едва
на 04.10.2018 г. в 16.55 ч. Следователно санкционираното лице и жалбоподател по
делото не може да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно
поведение, изключващи административно-наказателната му отговорност за нарушения
на закона.
Ето защо, поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 177,
ал. 6, предл. второ от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението,
която предвижда наказание „глоба“ в размер от 200 лв.
на лице, което не изпълни задължение по чл.
145, ал. 2 от ЗДвП. Административно -
наказващият орган е действал законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер
на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Освен това, настоящият съдебен състав
споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Имайки в предвид вида на нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което е
формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен
вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че
в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената законова норма. Не е установено също така наличието на
някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със
спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда
строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното
придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би
застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед
на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което
не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Видно от акта за установяване на
административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на
нарушението в пункт втори е
достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво
нарушение му е вменено. Макар и датата на нарушението да не е посочена изрично
в наказателното постановление, същата е определяема по силата на закона, а
именно - 18.05.2018 г., датата, следваща деня, в който изтича едномесечния срок за приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство да предостави на службата за регистрация
по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя и да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес. Поради това не може да се счете, че допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно
не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. В тази връзка е и
константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №
363/05.11.2014 г. по КАНД № 332/2014 г. по описа на ШАС и др.
Относно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното
постановление, изразяващо се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно.
В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика
на Административен съд Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение №
129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др. Освен това, макар и в акта за
установяване на административно нарушение да е имало две административни
нарушения, видно от съдържанието на наказателното постановление в едната част
административно-наказателното производството е прекратено съобразно
разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН и предмет на делото е само второто деяние по чл.
145, ал. 2 от ЗДвП, а именно за това, че жалбоподателят като собственик не е
регистрирал в едномесечен срок придобитото МПС.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС:
„няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният
съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно
установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако
не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е
нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за
първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното
нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е
определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 177, ал. 6,
предл. 2 от ЗДвП от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 145, ал. 2 от
с.з., какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-003005 от 21.11.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.Н.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказани „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: