Р Е
Ш Е Н И Е
291/10.5.2019г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание
на шестнадесети
април двехиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Емилиян Ангелов
при секретаря В. С.,
като разгледа докладваното от районния съдия
ВНАХД № 657 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0047075/14.02.2019г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД гр. София, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева на основание чл.45, ал.2 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон. В жалбата си санкционираното
дружество навежда доводи за липса на осъществено нарушение на чл.10а, ал.2 от
ЗПК, излагайки доводите си за това в жалбата. Моли съда да отхвърли изцяло
обжалваното наказателно постановление.
За
датата на откритото съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно
призовано не изпраща процесуален
представител.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание също не се явява представител, но в придружаващото
жалбата писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията
на чл.84 от ЗАНН във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр. София, извършва банкова дейност, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити.
Посочената дейност в . Шумен дружеството осъществявало в офис „ТИ БИ АЙ“, находящ
се на бул. “Славянски“ № 5. На 19.11.2018г. била извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено
Шумен, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В–03-2387 от 09.11.2018г. В хода на
проверката, били изискани заверени копия от три броя договори за предоставяне
на потребителски кредити, сключени в Шумен през месеците октомври и ноември
2018г, ведно с всички документи към тях. Именно след представянето на тези
договори, проверяващите установили, че в договор за потребителски кредит № 7000871644 от 08.11.2018г./сключен
между жалбоподателя и Р. А./ с общ размер на кредита 4 000 лева, срок на договора 3 години, като в
този договор е начислена еднократна такса за оценка на риска в размер на 547.39
лева, която е прибавена към размера на отпуснатия кредит, заедно с два вида
застраховки, като при действително предоставен кредит от 4000 лева, кредита се
определя в размер на 5108.99 лева и върху тази сума се начислява годишен лихвен
процент от 30.11 %,. Въз основа на
направените констатации,
на 02.01.2019г. свидетелят В.Г. съставил против
дружеството – жалбоподател, акт за
установяване на административно нарушение № К-0047075, като квалифицирал извършеното
от жалбоподателя, като нарушение по чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а именно, че на 18.11.2018г. при сключване на договор за
потребителски кредит с потребителката А.
изисква от нея заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, предвид изисканата еднократна такса за оценка на риска в
размер на 547.39 лева – процент от стойността на кредита. АУАН бил съставен в
присъствието на упълномощеното лице Т. Я. П.,
връчен и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие
дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които е изложило, че липсва
извършено административно нарушение и следва административно наказателното
производство, които очевидно били счетени за неоснователни от наказващия орган,
тъй като въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-0047075/14.02.2019г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
“ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, гр. София, била наложена „имуществена санкция” в размер
на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като при определяне на санкцията,
административнонаказващия орган се е позовал на чл.45 ал.2 от Закона за
потребителския кредит, приемайки, че описаното по горе нарушение е извършено
при условията на повторност.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В. Г. и Н. Й. – свидетел при установяване на нарушението
и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в
тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно
установено по делото е, че „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се явява кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал.3
на чл.10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, а в ал.4 на цитираната разпоредба е
посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
Същевременно
обаче ал.2 на чл.10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, като в конкретната хипотеза от приобщения по делото договор за потребителски кредит № 7000871644
от 08.11.2018г се установява, че тази
еднократна такса за оценка на риска /в случая 547.39 лева/ се дължи само при
отпускане на кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит.
Наказващият орган е счел, че посочената такса за оценка на риска представлява
такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, докато
санкционираното лице твърди, че се касае за такса за оценка на риска и
представлява процент от размера на отпуснатия кредит, като включва както
оценката на кредитоспособността на клиента, така и изчисляване на сумата, която
банката следва да задели като провизии /резерви/ за покриване на потенциалната
загуба от предоставения необезпечен кредит. Понятието „управление на кредита“
действително не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на
понятието „такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с
предоставяне на услуга. В договора за
потребителски кредит № 7000871644 сключен с потребителката Р. А. т.7.1 наименована
„Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ освен общ размер на
кредита – 5108.99 лева е вписана процесната еднократна такса за оценка на риска
– 547.39 лева, която явно е едно от условията за усвояване на кредита. От свидетелските показания, както на
актосъставителя В.Г. така и на свидетеля Н.Й., става ясно, че тази сума е
процент от отпуснатия кредит, около 12% не се дължи при неотпускане на кредит,
а се дължи само и единствено от потребителя, на който е отпуснат кредит, т.е.
посочената такса, наименована като такса за оценка на риска по съществото си
представлява прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй
като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата
на отпуснатия кредит.
При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае
за такса, свързана с управление или усвояване на кредита, което обуславя и
законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството –
жалбоподател „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в качеството си на кредитор е осъществило
вмененото му нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Съдът счита, че правилно и законосъобразно
му е наложена имуществена санкция по реда на чл.45, ал.2 от ЗПК, тъй като по
делото са представени неоспорими доказателства, че по отношение на
жалбоподателя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД има
влязло в сила наказателно постановление /18.05.2018г./ за извършено абсолютно
аналогично нарушение, поради което и напълно адекватно,
административнонаказващия орган е приел, че процесното нарушение се явява
повторно. .
За
нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
санкционната разпоредба на чл.45, ал.2 от ЗПК предвижда имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 5 000 лева до 15 000 лева.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е наложил минималния предвиден
размер.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от
ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № В-0047075/14.02.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: