Р Е Ш Е Н И Е  

291/10.5.2019г.,       гр.Шумен  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на шестнадесети април  двехиляди и деветнадесета година, в състав:  

                                                                                                Председател: Емилиян Ангелов  

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 657 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:  

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.           

Обжалвано е наказателно постановление № В-0047075/14.02.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД  гр. София,  е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл.45, ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за липса на осъществено нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, излагайки доводите си за това в жалбата. Моли съда да отхвърли изцяло обжалваното наказателно постановление.

За датата на откритото съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано не   изпраща процесуален представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание също не се явява представител, но в придружаващото жалбата писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.  

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр. София, извършва банкова дейност, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в . Шумен дружеството осъществявало в офис „ТИ БИ АЙ“, находящ се на бул. “Славянски“ № 5. На 19.11.2018г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено  Шумен, по повод постъпила потребителска жалба  с Вх. № В–03-2387 от 09.11.2018г. В хода на проверката, били изискани заверени копия от три броя договори за предоставяне на потребителски кредити, сключени в Шумен през месеците октомври и ноември 2018г, ведно с всички документи към тях. Именно след представянето на тези договори, проверяващите установили, че в договор  за потребителски кредит № 7000871644 от 08.11.2018г./сключен между жалбоподателя и Р. А./ с общ размер на кредита  4 000 лева, срок на договора 3 години, като в този договор е начислена еднократна такса за оценка на риска в размер на 547.39 лева, която е прибавена към размера на отпуснатия кредит, заедно с два вида застраховки, като при действително предоставен кредит от 4000 лева, кредита се определя в размер на 5108.99 лева и върху тази сума се начислява годишен лихвен процент от 30.11 %,.  Въз основа на направените констатации  ,   на 02.01.2019г. свидетелят В.Г. съставил против дружеството – жалбоподател,  акт за установяване на административно нарушение № К-0047075, като квалифицирал извършеното от жалбоподателя, като нарушение по чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 18.11.2018г. при сключване на договор за потребителски кредит  с потребителката А. изисква от нея заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, предвид изисканата еднократна такса за оценка на риска в размер на 547.39 лева – процент от стойността на кредита. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощеното лице Т. Я. П.,  връчен и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които е изложило, че липсва извършено административно нарушение и следва административно наказателното производство, които очевидно били счетени за неоснователни от наказващия орган, тъй като въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-0047075/14.02.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,  гр. София,  била наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева  за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като при определяне на санкцията, административнонаказващия орган се е позовал на чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит, приемайки, че описаното по горе нарушение е извършено при условията на повторност.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.  Г. и Н.  Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна  следното:

Безспорно установено по делото е, че „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал.3 на чл.10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а в ал.4 на цитираната разпоредба е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Същевременно обаче ал.2 на чл.10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като в конкретната хипотеза от приобщения по делото  договор за потребителски кредит № 7000871644 от 08.11.2018г  се установява, че тази еднократна такса за оценка на риска /в случая 547.39 лева/ се дължи само при отпускане на кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит. Наказващият орган е счел, че посочената такса за оценка на риска представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за такса за оценка на риска и представлява процент от размера на отпуснатия кредит, като включва както оценката на кредитоспособността на клиента, така и изчисляване на сумата, която банката следва да задели като провизии /резерви/ за покриване на потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит. Понятието „управление на кредита“ действително не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга.  В договора за потребителски кредит № 7000871644  сключен с потребителката Р. А. т.7.1 наименована „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ освен общ размер на кредита – 5108.99 лева е вписана процесната еднократна такса за оценка на риска – 547.39 лева, която явно е едно от условията за усвояване на кредита.  От свидетелските показания, както на актосъставителя В.Г. така и на свидетеля Н.Й., става ясно, че тази сума е процент от отпуснатия кредит, около 12% не се дължи при неотпускане на кредит, а се дължи само и единствено от потребителя, на който е отпуснат кредит, т.е. посочената такса, наименована като такса за оценка на риска по съществото си представлява прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит.

При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае за такса, свързана с управление или усвояване на кредита, което обуславя и законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството – жалбоподател „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в качеството си на кредитор е осъществило вмененото му нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съдът счита, че  правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.45, ал.2 от ЗПК, тъй като по делото са представени неоспорими доказателства, че по отношение на жалбоподателя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД  има влязло в сила наказателно постановление /18.05.2018г./ за извършено абсолютно аналогично нарушение, поради което и напълно адекватно, административнонаказващия орган е приел, че процесното нарушение се явява повторно. .

За нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК санкционната разпоредба на чл.45, ал.2 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 5 000 лева до 15 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е  наложил минималния предвиден размер.

 

 Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № В-0047075/14.02.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: