Р Е Ш Е Н И Е
295/14.5.2019г.,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На петнадесети април 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 677/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Банка ДСК” ЕАД- гр.София, срещу Наказателно постановление № В-0047077/14.02.2019г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45 от Закона за потребителския кредит. Дружеството-жалбоподател намира, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател е с предмет на дейност публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, като извършва и други дейности, включени в неговия лиценз. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в обект, находящ се на ул.”Цар Освободител” №102. На 16.11.2018г. от ШРП бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по повод постъпила тъжба от потребителка, сключила договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит с дружеството. В постановлението на ШРП се приемало, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, но преписката била изпратена на КЗП с оглед преценката дали от страна на банката не е осъществена търговска практика, накърняваща икономическите интереси на тъжителката. По този повод на 27.11.2018г. от В.К.Г. и Н.И.Й. -инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения обект за спазване на Закона за потребителския кредит. Същите изискали три броя заверени копия на актуални договори за предоставяне на потребителски кредит, като на 06.12.2018г. дружеството предоставило такива. При проверка на договор за текущо потребление от 05.11.2018г. инспекторите установили, че в Приложение 3, представляващо неразделна част от договора, е описана такса за разглеждане на искане и одобряване на кредита в размер на 20,00лв., а също и ежемесечна такса в размер на 4,50 лв., които били описани и в погасителния план. Общият размер на таксите възлизал на 101,00лв. и представлявал 10% от размера на кредита. Проверяващите счели, че се касае за такси, свързани с усвояването и управлението на кредита. Във връзка с тези констатации на 03.01.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството -жалбоподател, за това, че е изискало от кредитополучателя заплащане на такси в размер на 101,00лв. за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството
„кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния договор
потребителят е бил задължен да заплати такса за разглеждане на искане и
одобряване на кредита в размер на 20,00лв. В депозираното от дружеството
възражение е посочено, че се касае за еднократна такса, която се събира след
одобрение на искането за кредит, но преди сключването на договора за кредит.
Банката изтъква, че в Приложение №3 към договора е посочено, че действията,
които обосновават събирането на таксата са оценка на платежоспособност и
платежоготовност на клиента, съдлъжниците и поръчителите в зависимост от размера
на искания кредит. Поради това и по подробно изложени в жалбата съображения санкционираното
лице счита, че такса „разглеждане на искане и одобряване на кредит“ не
представлява такса, свързана с усвояването или с управлението на кредита. В
практиката си обаче ШАС последователно приема, че законът допуска събиране на
такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риск и др. под. В решението
по КАНД№ 97/2018г., постановено по аналогичен случай, е констатирано, че такава
такса се изисква само от потребители,
които са одобрени и на които е предоставен кредит. Формиран е извода, че след
като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е
отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга. Касационната
инстанция е приела, че ако таксата е действително за оценка на риска, то тя
трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би
следвало да е в зависимост от размера на искания кредит, поради което е
счетено, че е налице неизпълнение на административно задължение по чл.10а, ал.2
от ЗПК /в тази насока е и решението по КАНД№211/18г. и др./. По изложените съображения, предвид
коментираната нормативна уредба и с оглед установената в съдебния район съдебна
практика настоящият състав приема, че предвидената в Приложение №3 към договора
такса за разглеждане на искане и одобряване на кредита в размер на 20,00лв,
представлява такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като дружеството е изискало от
потребителя такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е
очевидно, че същото действително е осъществило състава на нарушение по чл.10а,
ал.2 от ЗПК, за което правилно е ангажирана неговата административно
наказателна отговорност.
Съдът
не намира обаче достатъчно основания да се съгласи със становището на
наказващия орган, че предвидената в погасителния план месечна такса от 4,50 лв.
има характер на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредит.
Понятието „управление на кредита“ действително не е нормативно дефинирано.
Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“, а именно-сума, чието
заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. От приложените писмени
доказателства се установява, че се касае за такса, дължима за ползване на
платежен пакет „ДСК Pay+“, за което потребителят е
сключил отделен договор в предходен момент. Проверяващите са счели, че
посочената месечна такса е свързана с усвояването и управлението на кредита,
защото същата не е била описана в договора и в общите условия, а е посочена
като задължение само в погасителния план и е за целия срок на договора. Само от
непосочването на таксата в договора и в общите условия обаче не може да се
направи еднозначен извод, че се касае за такса, свързана с усвояване и
управление на договора, като такъв извод не може да се направи и единствено въз
основа факта, че същата се дължи през целия период на договора. За да се
приеме, че е налице административно нарушение в тази връзка е необходимо да се
изясни по несъмнен начин вида на таксата и действията, във връзка с които
същата се дължи, а в случая наказващият орган е направил само предположение, че
същата е свързана с усвояване и управление на договора. Това предположение се
опровергава от приложените писмени доказателства, от които се установява, че таксата
се дължи за допълнителни услуги,
свързани с ползването на платежен пакет „ДСК Pay+“ и следователно с изискването ѝ не е допуснато
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. При така установеното съдът приема, че
дружеството-жалбоподател все пак е санкционирано законосъобразно с обжалваното
наказателно постановление, тъй като с изисканата такса от 20 лв. за разглеждане
на искане и одобряване на кредита действително е осъществен състава на
нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Макар и с изискването на втората от описаните
такси да не е допуснато такова неизпълнение, при положение, че във връзка и с
двете такси е наложено едно административно наказание, съдът приема, че неправилното
включване в наказателното постановление на месечната такса от 4,50лв. не
повлиява съществено на административнонаказателната отговорност на дружеството
и не обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
По делото е приложено Наказателно постановление №В-0047079/14.02.2019г., с което дружеството също е санкционирано за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, осъществено посредством включването в погасителния план към договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2018г. на месечна такса от 4,50лв., съвпадаща с таксата, визирана в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че по този начин действително е бил нарушен принципът „non bis in idem“, който се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни". Съдът приема, че двете административнонаказателни производства са образувани по повод едно и също събитие, осъществено на едно и също място, по едно и също време, и с едно и също действие, а именно-изискване на месечна таса от 4,50 лв. в погасителния план към един и същ договор. Според Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, забрана за преследване и наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите" – сходни. Независимо от изложеното съдът констатира, че актът, въз основа на който е издадено Наказателно постановление №В-0047079/14.02.2019г. е бил съставен след акта, по повод на който е издадено обжалваното наказателно постановление /видно от съответните бланкови номера/. При това положение и доколкото от извършената служебна проверка в деловодната програма на ШРС се установява, че Наказателно постановление №В-0047079/14.02.2019г все още не е влязло в законна сила, то същото подлежи на отмяна като постановено в резултат от по-късно образуваното административнонаказателно производство. Поради това не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, което е издадено по-рано, като нарушението на принципа „non bis in idem“ следва да бъде преодоляно чрез отмяната на по-късно издаденото наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран. Липсата на мотиви за третирането на подаденото възражение като неоснователно не представлява процесуално нарушение, доколкото и само с издаването на наказателното постановление наказващият орган е изразил становище за неоснователност на изложените във възражението доводи /в каквато насока е и трайната съдебна практика в района/. Не представлява процесуално нарушение и непосочването при изискването на документите на целта на проверката, тъй като банката е имала възможност впоследствие да изложи позицията си във връзка с констатациите в акта и да представи съответни доказателства, включително и при разглеждането на делото в съдебно заседание. Административнонаказващият орган също така правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специална санкция за нарушение на чл.10а от с.з., какъвто е и процесният случай. Санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Не са налице и условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното
неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от
обичайните от този вид. При липсата на някакви конкретни извинителни обстоятелства,
които да обусловят извода за маловажност на случая, следва да се приеме, че не
са налице основания за приложението на цитираната норма.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена
без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава изцяло
Наказателно постановление № В-0047077/14.02.2019г. на директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на „Банка ДСК” ЕАД- гр.София, ЕИК:121830616, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45 от ЗПК, е
наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер
на 3000 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: