Р Е Ш Е Н И Е

 

227/29.3.2019г.,              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 679 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 408948-F466437/15.02.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на Т.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. В депозираното на 19.03.2019 г. становище моли да бъде даден ход на делото, като по съществото на спора заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения: 

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т.С.К. е регистриран като фермер, като за осъществяване на своята дейност получавал доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет с платец Държавен фонд „Земеделие“, поради което попада в качеството на задължено лице по смисъла на     чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен било получено писмо от Държавен фонд „Земеделие“ за лица, неподали в срок годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за посочената година или има несъответствие в подадените им декларации, в който списък бил включен и жалбоподателят Т.С.К.. В тази връзка от А.И.А. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен била извършена съответна проверка в програмните продукти на НАП, при която констатирала, че жалбоподателят Т.С.К. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. с Вх. № 274391800318328/19.04.2018 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, съгласно която за данъчния период лицето е извършвало дейност и е декларирало следните приходи: в Приложение № 3 – Доходи от друга стопанска дейност – доход в размер на 8 230 лв. от производство на непреработени продукти от селско стопанство /код 301/ и 5 342.90 лв. от субсидии /код 3011/. Също така, от база данни на Държавен фонд „Земеделие“, длъжностното лице установило, че в подадената от жалбоподателят К. ГДД е налице несъответствие с данните, получени от трети лица съгласно данъчното законодателство за подаване на декларации и информация, а именно в нея не били упоменати в пълен размер получените доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет с платец Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 8 368.70 лв. Във връзка с направените констатации на нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F466437 от 14.01.2019 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно: за това, че в качеството си на задължено лице по  чл. 50 от ЗДДФЛ, не е изпълнило задължението си да декларира всички получени доходи по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ през календарната 2017 г. чрез подаване на Годишна данъчна декларация, подадена  в законоустановения срок - до 30.04.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 408948-F466437/15.02.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на Т.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, а именно: за това, че в качеството си на данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде Годишна данъчна декларация по  чл. 50 от ЗДДФЛ за календарната 2017 г. в срока по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, като на 01.05.2018 г. е осъществило от обективна страна състава на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят А.И.А., както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посоченият свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 408948-F466437/15.02.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. “.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според разпоредбата на чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон, като периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

В качеството си на субект, упражняващ трудова дейност като фермер, жалбоподателят се явява задължено лице по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ . А съгласно т. 1 на чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Съобразно разпоредбата на   чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, като в нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ са изчерпателно посочени кои доходи са необлагаеми.

Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Следователно крайния срок за подаването на ГДД по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ за предходната календарна година е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В процесния случай срокът за изпълнение на посоченото административно задължение е изтекъл на 30.04.2018 г.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че е осъществен състава на административното нарушение по   чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ от негова страна. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта за установяване на административно нарушение, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно за Т.С.К. като данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДФЛ придобило доходи през 2017 г. е възникнало задължението по чл. 50, ал. 1 от Закона да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2017 г. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че в ГДД за 2017 г. жалбоподателят К. не е декларирал получен доход в размер на 8 368.70 лева, с която сума е бил финансово подпомогнат под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет с платец Държавен фонд „Земеделие“, която сума представлява доход от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ. За посочената сума Държавен фонд „Земеделие“ - платец на дохода от други източници по чл. 35, е издало служебна бележка по образец и е подало данни за това по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ. Предвид изложното съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на вмененото с акта за установяване на административно нарушение нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление обаче  съдът установи, че актосъставителя, а впоследствие наказващия орган са изписали две различни административни нарушения – едното /в акта за установяване на административно нарушение/ – по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ, изразяващо се в това, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице по    чл. 50 от ЗДДФЛ, не е изпълнило задължението си да декларира всички получени доходи по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ през календарната 2017 г. чрез подаване на Годишна данъчна декларация, подадена в законоустановения срок - до 30.04.2018 г. и второто /в наказателното постановление/ – представляващо нарушение по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно: за това, че в качеството си на данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде Годишна данъчна декларация по  чл. 50 от ЗДДФЛ за календарната 2017 г. в срока по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, като е посочено, че на 01.05.2018 г. е осъществил от обективна страна състава на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ. Т. е. налице е текстовото и цифровото изписване на две различни нарушения. Ето защо при така установената фактическа обстановка, съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които налага отмяна на последното. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за неизпълнения по ЗДДФЛ се прилагат нормите на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено /в процесния случай – неизпълнението на задължение към държавата/. В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ. А в издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление е посочено, че деяние осъществява признаците на административно нарушение по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, като е конкретизирана датата  и мястото на извършване на нарушението - неизпълнението на задължение към държавата е осъществено на 01.05.2018 г. в гр. Шумен. Налице е съществено разминаване между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН. Тези допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение  и наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Още повече, следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Тяхното изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 269 от 30.11.2015 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 260/2015 г. и др.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.

Освен това, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Действително обществените отношения, които са предмет на регулиране от ЗДДФЛ са важни, тъй като се касаят данъчното законодателство. Но също така следва да се преценява и конкретното нарушението, което се санкционира, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, както и причините способствали за извършването му. В настоящия случай съдът преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че извършеното е инцидентна проява в дейността на нарушителя, като се касае за първо нарушение на данъчното законодателство. Следва да се отчете и факта, че след констатирането на нарушението данъчно задълженото лице е предприело необходимите действия, като още преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение е депозирало коригираща декларация за разликата, която е следвало да декларира по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. В тази връзка с оглед личността на жалбоподателя съдът намира, че посоченото нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. В същото време преценявайки тежестта на нарушението, личността на жалбоподателя и изложените от него данни относно имущественото му състояние, настоящият състав намира, че наложената глоба в размер от 150 лева, се явява несъразмерно тежка за дееца и не би постигнала целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, а би довела до сериозно затруднение, свързано с нейното изплащане, както за самия жалбоподател, така също и за семейството му като цяло. В контекста на изложеното, съдът намира, че процесното нарушение представлява маловажен случай по смисъла вложен в       чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, съобразявайки изложеното съдът намира, че наказващият орган е следвало само да предупреди лицето, че при следващо нарушение ще му бъде наложено наказание, без да налага такова. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, характеризират деянието като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на който деецът не се наказва, а само се предупреждава, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено на това основание. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че в обжалваното наказателно постановление се съдържа само лаконично посочване, че деянието не е маловажен случай по смисъл на чл. 28 от ЗАНН, без да са изложени конкретни мотиви и съображения в тази насока. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение № 323 от 14.10.2014 г. по КАНД № 264/2014 г. по описа на Административен съд – Шумен.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 408948-F466437/15.02.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на Т.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд по реда на Глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: