Р Е Ш Е Н И Е  

 

 298/16.5.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седми май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                           Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №686 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №46-0000018 от 27.02.2019 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД, ЕИК202737390, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.  Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено  при съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП като излага подробно доводите си за това в жалбата.  Оспорва по същество констатираното нарушение. Не било посочено наименованието на Наредбата регламентираща изискванията за психологическа годност. Не било ясно как било установено, че конкретният водач не отговарял на тези изсквания. Счита, че необосновано  административнонаказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител – адв. А. А.от ШАК.

            За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява Ц.В.– Началник ОО“АА“ - Шумен.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 07.02.2019г. в ОО “АА” гр.Шумен, при извършване на комплексна проверка  на документацията, свърдана с транспортната дейност на  „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД, ЕИК202737390, гр.Шумен, притежаващо  Лиценз №11356 за международен автомобилен превоз на товари, свидетелите И.С.С. и К.Л.К. – инспектори  в ОО « АА» гр.Шумен констатирали нарушение на превозвача, изразяващо се в това, че на 07.08.2018г. е разпоредил извършването на обществен превоз на товари от водача Й.Н.Н. с товарен автомобил  с рег. № Н0126 АХ, без водачът да отговаря на изискванията  за психологическа годност. При направена справка в Регистъра  на психологическите изследвания на водачите, било установено, че Й.Н.Н.има издадено Удостоверение за психологическа годност валидно до 25.07.2018г. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол. От направена разпечатка от картата на водача Й.Н.Н.е установено, че на 07.08.2018г. Н.е извършвал дейност по управление на товарния автомобил.

На 07.02.2019г. св. И.С. съставила  срещу дружеството  АУАН  серия А – 2018 №259580, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП. Актът е бил съставен в присъствието на представяващия – управителя Й.Н. и е подписан от него като саморъчно е отразил , че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД, ЕИК202737390, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.

 Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.Л.К. и И.С.С.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите  не са оборени по никакъв начин, кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Обстоятелството, че актът е съставен  в присъствието само на един свидетел  не е съществен порок, тъй като съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.

Изложеният довод, че не било  посочено наименование на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което не ставало ясно за какво нарушение бил съставен акта, съдът намира за неоснователен. Действително, както в АУАН , така и в издаденото НП не е изписано наименованието на наредбата, но доколкото при посочването на наредбата е направена  връзка   с  изисванията на психологическа годност, също така е посочено и основанието на което е издадена - чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, това  е достатъчно да ориентира наказаното лице за конкретният подзаконов нормативен акт, който се има в предвид, поради което  съдът намира, че не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и до неизясняване на фактите и обстоятелствата по делото.

Административно – наказателната отговорност на  жалбоподателя е ангажирана на основание което на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Разпоредбата на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП предвижда налагане на наказание за лице, което  допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Посочената за нарушена норма на чл.7а ал.2 от ЗАвП задължава лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка  да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от ЗАвП и чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

                Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на  водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Психологическата годност се установява с психологическо изследване, при което се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел за определен период от време.   

Психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност. При положително заключение от психологическото изследване на лицето се издава "Удостоверение за психологическа годност", което е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване.

Въз основа на събраните доказателства, а именно записите на тахографа, снети от картата  на водача Й.Н.Н. безспорно се установява, че на 07.08.2018г. е управлявал  товарен автомобил  с рег. № Н0126 АХ. От приобщената по делото  справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите по безспорен начин се установява и обстоятелството, че към 07.08.2018г. Й.Н.Н.е нямал валидно Удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му  такова е било  валидно до 25.07.2018г. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушение и е приложил съотносимата санкционна норма. Нямал е издадено такова и към момента на извършване на справката - 04.02.2019г.

В съдебно заседание се излага довод от страна на жалбоподателя, че не бил посочен вида на извършвания превоз - международен  или вътрешен /на територията на Р България/. Разпоредбите на ЗАвП са приложими както за международен, така и за вътрешен превоз. Регламентираното в чл.7а ал.2 от ЗАвП задължението на  лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка  да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, не е съобразно с вида на превоза. В разпоредба също така изрично е посочено, че водачите  трябва да отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, т.е. Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Действително  чл.57 ал.1 от цитираната от процесуалният представител на жалбоподателя  Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, регламентира задължение за лицата притежаващи лиценз на Общността да допускат до управление на превозни средства за международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, но доколкото чл.7а ал.2 от ЗАвП препраща към Наредба № 36 от 15.05.2006 г., която от своя страна регламентира изискванията за психологическа годност, документа, който се издава при положително заключение от психологическото изследване и неговата валидност, правилно актосъставителят и наказващият орган са се позовали на  Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена на основание чл. 152  ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.  Извършваната дейност от водачите по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушението не се отличават от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000018 от 27.02.2019 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД, ЕИК202737390, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: