Р Е Ш Е Н И Е
288/10.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, втори състав, на петнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Георгиева
при
секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 687 по описа на ШРС за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 46-0000017/27.02.2019г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – ***, с което на „СИД
91 Транс“ ЕООД гр. ***, ЕИК 202737390, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. *** **** № 60, вх.2, ет.1, ап.16 е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.7а,
ал.2, предл.3 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, тъй като е неправилно и незаконосъобразно, като са
изложени подробни доводи за това.
В
съдебно заседание жалбоподателяят, редовно
призован
не се явява лично представляващ, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. *** - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява началник ОО „АА“ ***,
който излага аргументи за неоснователност на жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В началото на месец февруари 2019г., свидетелите К.Л.К. и И.С.С. извършили комплексна
проверка за транспортната дейност на превозвача „СИД 91 Транс“ ЕООД гр. ***.
Проверката приключила на 07.02.2019г. като резултатите от нея били обективирани
в Констативен протокол за извършена комплексна проверка с рег. индекс
81-00-33-123#3/07.02.2019г. По време на проверката свидетелите установили,
че превозвача е разпоредил извършването на превоз без водача на автомобила – Н.Й.Н.
да има издадено удостоверение за психологическа годност. Тъй като превозвача
„СИД 91 Транс“ ЕООД не предоставил на проверяващите удостоверение за
психилогическа годност на водача Н.Й.Н., била извършена служебна справка в
регистъра на психологическите изследвания на водачите, от където се установило,
че водача Н.Н. е притежавал удостоверение за психилогическа годност от
16.09.2013г. до 16.09.2016г., а превозът извършен от него е бил осъществен за
периода 16.05.2018г. – 31.05.2018г. Във връзка с
тази констатация, свид. К.К. съставил Акт за установяване на административно нарушение №
259585 от 07.02.2019г., в който посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател и подписан от него без
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, било издадено Наказателно постановление № 46-0000017 от 27.02.2019г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. ***, с което на „СИД
91 Транс“ ЕООД гр. ***, ЕИК 202737390, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. *** **** № 60, вх.2, ет.1, ап.16 е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на по 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл.96г, ал.1, предл.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на
чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП, за това, че превозвачът „СИД 91 Транс“ ЕООД е
разпоредил обществен превоз на товари на 16.05.2018г. с товарен автомобил с
рег. № Н84 16ВР с водач Н.Й.Н., като водачът не отговаря на изискването за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДв.П –
направена проверка в регистъра на психологическите изследвания на водачите.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетеля И.С.С. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и
му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално
компетентен орган.
Въпреки
това настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление не
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл.57
от ЗАНН. В НП се сочи, че нарушението се изразява в това, че
превозвачът "разпоредил" да се извърши превоз. Систематичното
тълкуване на чл.96г,
ал.1 от ЗАвП с останалите норми, въздигащи в нарушение определено поведение
на превозвача – чл.96 и сл. от закона, води до извода, че законодателят е
въздигнал в нарушения различни форми на поведение, при които превозвачът
разпорежда или допуска извършването на превоз в нарушение на някое от
изискванията за това или назначава на работа водачи, които не отговарят на тези
изисквания. Под всяка от тези форми на поведение се подвеждат различни факти,
срещу които защитата на нарушителят ще бъде различна. Разпоредбата
на чл.
96г, ал.1 от ЗАвП предвижда различни форми на противоправно поведение на
превозвача, според това дали е назначил на работа водач, който не отговаря на
изискванията или е допуснал такъв водач да управлява превозно средство за
съответния вид превоз.
В случаят на
жалбоподателя е вменена форма на противоправно поведение, която не се предвижда
в разпоредбата на чл.96г,
ал.1 от ЗАвП, а именно че е "разпоредил" да се извърши превоз, с
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.
Следователно, това поведение не е съставомерно по по чл.96г,
ал.1 от ЗАвт.П и в НП липсва съответствие между описаното от фактическа
страна и дадената правна квалификация. Описаното поведение не съставлява
нарушение. Когато се касае за изискванията за психологическа годност на
водачите, законодателят не е въздигнал във форма на изпълнителното деяние
самото разпореждане от превозвача за извършване на превоза, а само
назначаването на работа на такива водачи и допускането те да извършват превоз.
Действително извършеното нарушение е, че превозвачът е допуснал водача да
управлява превозно средство за обществен превоз, без да отговаря на
изискванията за психологическа годност, но такива факти не са вменени на
жалбоподателя и съдът не може за първи път да го накаже за тях.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ,
че "лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл.7,
ал.3 и чл.12б,
ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата". В
настоящият случай АНО е приел, че от фактическа страна на посочените в НП време
и място жалбоподателят е разпоредил да се извърши обществен превоз на товари с
водач Н.Й.Н., който не отговарял на изискването за психологическа годност по
смисъла на наредбата по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДв.П. При
така направеното описание на нарушението, съдът приема, че е допуснато
нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42,
т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, указващи на актосъставителя и на АНО да направят
описание на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че отбелязването,
че водачът "не отговаря на изискването за психологическа годност" не
представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви
факти от обективната действителност наказващият орган е приел за установени.
Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация,
която се прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната
действителност под съответна правна норма, при което вече се извършва
преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за психологическа
годност. Така например в настоящото производство от разпита на свидетелите К. и
С. се установи, че при извършената проверка те са констатирали, че водача Н.Н.
не е имал издадено удостоверение за психологическа годност към момента на извършване
на превоза и въз основа именно на този факт са направили правния си извод, че
същият не отговаря на изискванията за психологическа годност. Нито в АУАН, нито
в НП обаче е
въведено твърдение за този факт – за липсата на издадено удостоверение за
психологическа годност, а жалбоподателят е поставен изначално в положение да се
защитава срещу правната квалификация, че водачът не е отговарял на изискването
за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде
е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял
на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните
пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито
какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.
Посочването на
конкретните факти, установени при проверката и от които е направен изводът за
извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на
доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се
защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на
производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е
извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези
факти. Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с
общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие
неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата
им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия
орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай
настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на
процесното деяние, тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието,
че водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност.
Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило изначално
правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере
какво точно се твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да
изпълни. Отделно от това той не би могъл и да спори по квалификацията дали
действително водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй
като не е посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да може да
възразява дали действително е налице неизпълнение на това конкретно изискване.
Всичко това обуславя основателност на възражението на жалбоподателя за липса на
надлежно описание на нарушението.
Допълнителен порок
– пряка последица от допуснатото нарушение, е, че по този начин АУАН и НП не са
изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в
производството. В случая съдът изначално е поставен в положение, при което е
неясно какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може
въз основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на
изискванията за психологическа
годност. В тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за
психологическа годност на водачите са регламентирани в глава
втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010г.), издадена от Министерството на транспорта (обн.
ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., изм.). Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от цитираната
наредба изискванията за психологическа годност се отнасят до познавателната,
психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включват качествени и
количествени критерии за годност. В чл.3, ал.2 и ал.4 от Наредбата са изброени
и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за значителен на брой
изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието е
съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно
какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени
какви факти подлежат на доказване. Все в тази връзка следва да се посочи и че
разпоредбата на чл.7а,
ал.2 от ЗАвП, която наказващият орган приема да е била нарушена от
жалбоподателя, не съдържа конкретно изискване за психологическа годност. Това от
своя страна предполага при квалификация на нарушението да се посочи точно кой
текст на приложимия подзаконов акт е нарушен. Така дадената квалификация на
административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е
нарушено изискването на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като на практика липсва правна квалификация, което води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможно
надлежното упражняване на съдебен контрол.
Следва
да се отбележи, че в случая наказващият орган не само не е посочил на какво
изискване за психологическа годност не е отговарял водачът Н.Н., но дори и къде
се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения. Основателно е
възражението за нарушаване правото на защита чрез непосочване на наименованието
на наредбата, в която са уредени изискванията за психологическа годност, на
които наказващият орган е приел, че водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а,
ал.2 ЗАвП законодателят препраща към чл.152,
ал.1, т.2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба №
36 от 15.05.2006г. и за продължаващата дейност по регулиране на обществените
отношения на ниво подзаконов нормативен акт. Това обаче не отменя задължението
на АНО да посочва конкретния нормативен акт, който приема да е бил нарушен от
наказаното лице. Както беше изяснено, разпоредбата на чл.7а,
ал.2 ЗАвП е бланкетна и този бланкет следва да бъде запълнен чрез
препращане към конкретно правило за поведение, което се приема да е било
нарушено.
В заключение следва
да се обърне внимание и за това, че наличието или липсата на издадено
удостоверение за психологическа годност съгласно глава
шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява
изискване за психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ,
имащ единствено доказателствена функция. Психологическата годност се установява
с психологическо изследване, което завършва със заключение за психологическа
годност и при положително заключение на изследваното лице се издава
удостоверение за психологическа годност. Видно от така регламентирана процедура
е, че издаването на посоченото удостоверение е дейност, последваща на
психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се
преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че от събраните доказателствени материали се
установява, че към датата на извършване на превоза – 16.05.2018г., водачът Н.Й.Н.
действително не е имал издадено удостоверение за психологическа годност, но въпреки
това, поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения при издаването
на обжалваното наказателно постановление, то се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено, а искането, формулирано с жалбата, за неговата
отмяна е основателно и трябва да бъде уважено.
Поради гореизложеното
настоящия състав намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 46-0000017/27.02.2019г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ ***, с което на „СИД 91 Транс“ ЕООД гр. ***, ЕИК 202737390, със седалище
и адрес на управление гр. ***, ул. *** **** № 60, вх.2, ет.1, ап.16 е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/
лева на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
за нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ***ския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: