Решение по Наказателно дело 692/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

306/20.5.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седми май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №692 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В – 0047081/14.02.2019год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при съществено нарушаване правото на защита. Оспорва се по същество и констатираното нарушение като излага подробни доводи в тази насока.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, гр.София е кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван от него обект, находящ се в гр.Шумен, ул. “Цар Освободител“ №102.

Във връзка с постановен отказ на Районна прокуратура гр.Шумен да образува досъдебно производство по повод подаден сигнал от потребителката Н.Б., сключила договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит с дружеството, и изпратени материали в КЗП, на 27.11.2018г. свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр.Варна, офис Шумен извършили проверка в посочения обект. С оглед установяване на изложеното в жалбата на потребителката, инспекторите изискали дружеството да представи становище по жалбата, както и три броя заверени копия на актуални договори за предоставяне на потребителски кредит, сключени в офиса в гр.Шумен през м.ноември, заедно с всички документи към тях. На 06.12.2018г. упълномощен представител на дружеството предоставило становище, както и 3 броя искания за потребителски кредити от 12.11.2018г., 01.11.2018г. и 16.11.2018г., ведно с приложени към тях документи. При проверка на представените документи било установено, че в Договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2018г. била начислена такса в размер на 30 лева, която била вписана и в погасителния план по кредита. Съгласно Приложение 3 Такси по кредити за текущо потребление, представляващо неразделна част от договора, начислената такса от 30 лева е посочена като такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит, която е в зависимост от размера на кредита като при кредит в размер от 1000 до 3000 лева е в размер на 30 лева. Същата се изисква и събира за извършване на дейност оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента, изразяваща се в проверки в публичните регистри, изготвяне на рейтинг. Доколкото тази дейност се извършва при всяко искане на кредит, а се изисквала и събирала такса само от клиентите, на които бил отпуснат кредит, контролните органи приели, че се касае за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита.

Предвид констатациите при проверката, актосъставителят В.Г. приел, че дружеството при сключване на договор за потребителски кредит за текущо потребление от 16.11.2018г. като е изискал заплащане на такса в размер на 30 лева за действие свързано с усвояване и управление на кредита, е нарушил чл.10а ал.2 от ЗПК, поради което на 03.01.2019г. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К – 0047081 в присъствието на упълномощен представител Г.Д., на която е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.45 от Закона за потребителския кредит на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложените по делото заповеди на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта, обстоятелствата при които е извършено и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК. “Банка ДСК” ЕАД е кредитна институция извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, и има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК

Съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но също така с ал.2 на същата разпоредба е въведено ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В настоящата хипотеза по отношение на процесния договор за потребителски кредит е изискано от потребителя заплащане на „такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит“ в размер на 30 лв. В депозираното от дружеството възражение и в жалбата се излага довод, че не е допуснато нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, тъй като посочената такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит не представлява такса свързана с усвояване и управление на кредита. Същата е еднократна и се събира след одобрение на искането за кредит, но преди сключването на договора за кредит. Също така посочва, че съгласно Приложение №3 към договора действията, които обосновават събирането на таксата са оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента, съдлъжниците и поръчителите в зависимост от размера на искания кредит.

Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК следва да се прецени въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита.

Събирането на такса за оценка на досие противоречи на императивната разпоредба на чл.16 ЗПК, която вменява на кредитора задължението да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Прехвърля върху длъжника финансовата тежест за изпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Наред с изложеното, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвидената такса, е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на договора, риска, поради което се явява във връзка с усвояването и управлението на кредита.

В практиката си ШАС приема, че законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. Формиран е извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга. Касационната инстанция приема, че ако таксата е действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит.

С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че касаторът в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.45 ал.1 от ЗПК. Обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в жалба съществени нарушения на процесуалните правила.

След като дружеството е изискало от потребителя такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, същото действително е осъществило състава на нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, за което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност.

Законосъобразни се явяват и изводите на наказващият орган, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.Не са налице и условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид, което да обуслови извода за маловажност на случая.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В – 0047081/14.02.2019год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.55 ал.2 от Закона за потребителския кредит на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: