Р Е Ш Е Н И Е

356/11.6.2019г. , гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На пети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 710 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 7/07.03.2019 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Т.Д.Й., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като в съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Вечерните часове на 16.02.2019 г. жалбоподателят Т.Д.Й. и сина му – свидетеля Д.Т. Й. заедно с приятели посетили дискотека „Клуб 7“, находяща се на ул. “Петра“ № 1 в гр. Шумен, където празнували юбилея на жалбоподателя. В ранните сутрешни часове между жалбоподателя Т.Й. и свидетеля И.П.К. възникнал конфликт, което наложило намесата на охраната на заведението - свидетеля Ж.Д.Ж. и извеждането на жалбоподателя и сина му от заведението. По този повод свидетеля Д.Й. подал сигнал на телефон 112.

На 17.02.2019 г. около 5.00 часа свидетелите Р.Н.Ш. и А.В.А. - полицейски служители от РУ – Шумен били изпратени в посеченото питейно заведение по повод получения сигнал. При пристигане на място полицейските служители се свързали с подателят на сигнала – свидетелят Д.Й., като последният им обяснили, че са ги извикали във връзка с възникналия конфликт. Освен това посочил, че двамата били изведени безпричинно от заведението, както и поискали съдействие от полицейските служители за достъп до заведението, тъй като по време на конфликта жалбоподателят си загубил диоптричните очила. Впоследствие полицейските свидетели влезли в заведението с цел изясняване на случилото се, като снели сведения от другите участници в инцидента - свидетелите И.П.К., С. М.Й. и Р.П.В.. Във връзка с това били съставени протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 3 от ЗМВР на жалбоподателят Т.Й., на сина му Д.Й. и на свидетеля Ж.Ж.. След това полицейските служители поканили жалбоподателят Т.Й. и сина му Д.Й. да ги придружат до полицейския автомобил, паркиран на паркинга срещу дискотека „Клуб 7“, намиращ се на ул. „Съединение“, за да изготвят необходимите документи с оглед констатираното дребно хулиганство. В отговор на предприетите от полицейските служители действия по служба – установяване самоличността на сочените за нарушители на обществения ред лица, изготвяне на протоколи за предупреждение от полицейския служител А.А. и съставяне на Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ от страна на полицейски служител Р.Ш., жалбоподателят Й. и сина му започнали да се държат грубо и агресивно с тях, като им отправяли обидни думи, изрази и заплахи, че ще бъдат уволнени. Полицейските служители ги предупредили няколкократно да преустанови словестните атаки и да ги оставят да изпълняват служебните си задължения, но тези предупреждения не дали резултат. С оглед на това полицай А.А. се приближил към свидетеля Д.Й. - син на нарушителя, с оглед поставянето на белезници. Тогава жалбоподателят Т.Д.Й. се намесил като започнал да ги бута и дърпа с ръка, при което той бутнал с ръка в областта на гърба полицейския служител А.А., след което хванал за врата полицая Р.Ш., опитвайки се да осуети поставянето на белезници и задържането на сина му. След като поставили белезници на свидетеля Д.Й., за да усмирят жалбоподателя Т.Й., полицейските служители използвали ключови и водещи техники и го привели на земята, след което хванали нарушителят за двете ръце и също му поставили белезници. Тогава полицейските служители поискали съдействие от друг екип на „ГООР“ при РУ - Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, като пристигнали на место полицейските служители В.Ж.В. и В.С.С. и привели жалбоподателя Й. в полицейския автомобил. След това жалбоподателят бил транспортиран в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен, където му бил извършен преглед от дежурен лекар, който бил обективиран в лист за преглед на лицето, а след това бил отведен в сградата на РУ - Шумен. За констатираното нарушение на 17.02.2019 г. на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 7, като актосъставителят е посочил словестно, че на 17.02.2012 г. около 05.00 часа в гр. Шумен на ул. „Съединение“ до кръстовището с бул. „Велики Преслав“ пред „Клуб 7“ Т.Д.Й. противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служителите Р.Н.Ш. и А.В.А., като ги дърпа и блъска с ръце, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, във вр. чл. 5 от ЗМВР. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителят, като същият е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля Х.Д.Б.. Впоследствие Т.Й. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 7/07.03.2019 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Т.Д.Й., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Ж.В., на свидетелите А.В.А. и Р.Н.Ш. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетеля Х.Д.Б. – свидетел на отказа да подпише акта, свидетелят В.С.С. - свидетел при установяване на нарушението, на свидетелите И.П.К., С. М.Й., Р.П.В., Ж.Д.Ж., М.И.Р. и М.Н.С., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители - А.А. и Р.Ш., както и на свидетелите В.В., В.С., И.К., С.Й., Р.В. и Ж.Ж., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като свидетели е разпитано и лицето Д.Т. Й., но съдът счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и поради близките отношения на същият с жалбоподателя - негов син. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, по която вещото лице дава заключение, че жалбоподателят към момента на извършване на процесното нарушение е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 7 от 07.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-1871/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. С ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидена възможност да се издават и устни разпореждания, които съгласно чл. 64, ал. 4 от с. з. са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

Според нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с „глоба“ от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 17.02.2019 г. около 5.00 часа свидетелят Р.Н.Ш. по повод изпълнение на служебните си задължения заедно със своя колега А.В.А. се е намирал пред дискотека „Клуб 7“ на посочения по-горе адрес. Също така е установено безспорно наличие на неизпълнение на устно разпореждане на полицейски орган – полицейски служител Р.Ш. и А.А. в изпълнение на функциите му по охрана на обществения ред, отправено към лицето Т.Д.Й., както и противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски служители при РУ - Шумен при ОД на МВР - Шумен – Р.Н.Ш. и А.В.А. при изпълнение на служебните им задължения от страна на жалбоподателят Й., като последният е извършил действия по дърпане и блъскане в областта на гърба полицейския служител А.А., както и хващане с ръка врата на полицая Р.Ш.. Осъщественото от Т.Й. деяние е противозаконно такова, доколкото видно от установените по делото факти е извършено умишлено, а именно – било е част от цялостното поведение, реализирано от лицето, насочено към противопоставяне и незачитане на телесната неприкосновеност, честта и достойнството на полицейския служител, съответно не е предприето при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост, които биха изключили обществената опасност и противоправността на осъщественото деяние. Т. е. в случая се установява подадено ясно и конкретно разпореждане към жалбоподателя от страна на полицейски служител, което е било задължително за изпълнение, тъй като е било необходимо за изпълнение на възложените му функции. В тази връзка съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.К., С.Й., Р.В. и Ж.Ж., от които става ясно, че при пристигането си в питейното заведение на посочения по-горе адрес двамата полицейски служители освен, че са били облечени в служебна полицейска униформа са се легитимирали пред жалбоподателят. Следователно служителите са се легитимирали, съгласно устава и за жалбоподателят е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави и да не го изпълни. Действията, извършени от страна на жалбоподателят Й., нарушаващи физическата неприкосновеност на полицай Р.Ш. и полицай А.А. и изразяващи се в дърпане и блъскане с ръка в областта на гърба полицейски служител А.А., както и хващане с ръка врата на полицая Р.Ш. при задържането на сина му Д.Т. Й., безспорно са противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност по време, когато последните са изпълнявали служебните си задължения. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Р.Ш. и А.А., доколкото същите са непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка. И двамата свидетели пряко са възприели поведението на жалбоподателят и осъществените от негова страна действия. Следва да се посочи, че няма пречка административното обвинение да се гради на показанията на полицаите, тъй като в случая не се установи необективност или заинтересуваност на показанията им. В тази връзка са и показанията на свидетелката Р.П.В., която също непосредствено е възприела действията на нарушителят. В своите показания посочената свидетелка В. сочи, че на процесната дата, по повод агресивно поведение на жалбоподателят, който е бил в нетрезво състояние и е предизвикал конфликт с компанията ѝ са били сигнализирани органите на МВР, при идването на които същият ги обиждал, държал се нагло и арогантно, блъскал, дърпал и отправял обидни думи към полицейските служители. По делото е приложена и Докладна записка от 17.02.2019 г. с Рег. № 172900 – 5219/18.02.1019 г., изготвена от свидетелите Р.Ш. и А.А. – полицаи в ГООР при РУ – Шумен, в която е посочено, че на 17.02.2019 г. около 04.45 часа пред „Клуб 7“ в гр. Шумен на ул. „Съединение“, жалбоподателят Т.Й.Д. бил във видимо нетрезво състояние, бил агресивен, нарушил физическата им неприкосновеност, поради което се наложило да използват физическа сила и помощни средства – белезници за отвеждане на Т.Д. ***, където същите били свалени, а лицето било в добро физическо състояние. От страна на жалбоподателят са представени доказателства, с които прави опит да оборва и да постави под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.

От страна на жалбоподателя и процесуалния му представител в жалбата се излагат твърдения, че спрямо последния неправомерно е била използвана груба физическа сила от органите на МВР. Доказателствата обаче в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетеля Д.Т. Й.. Съдът счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са силно противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и поради близките отношения на същият с жалбоподателя - негов син, а това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. В подкрепа на тези твърденията се представя и медицинско удостоверение № 55/2019 г. за извършен преглед на жалбоподателя Й. от съдебен лекар при „МБАЛ - Шумен“ АД, в който са описани налични травматични увреждания на последния, но видно от посочения документ прегледа е извършен едва в 13.00 часа на 19.02.2019 г., т. е. два дни по-късно след процесното нарушение. Същевременно от приложеният по делото лист за преглед на лицето Т.Д.Й. с № 4216, издаден от д-р М.С. от Спешно отделение при „МБАЛ - Шумен“ АД става ясно, че са отразени следните данни при прегледа на посоченото лице процесната вечер: от анамнеза: касае се за задържан за преглед след употреба на алкохол е превъзбуден; обективно състояние – кръвно налягане 140/80, везикуларно дишане без хрипове, корем – мек, hepar - б.о., в момента няма данни за заболяване; изследвания – ЕКГ, както и е посочено, че е необходимо редовно приемане на лекарства за захарен диабет. В цитирания лист е отразено: дата и час на постъпване - 17.02.2019 г., 05.20 часа и дата на напускане - 17.02.2019 г., 05.45 часа. Т. е. не са констатирани видими травматични увреждания при извършения преглед на нарушителя. Още повече, разпита в хода на съдебното следствие като свидетел д-р М.С. заявява следното, а именно: „Доведоха го полицаите за преглед на задържан. Не искаше да го прегледам, държа се доста агресивно. Убедихме го, прегледах го, нямаше нищо особено.… Видимо беше неспокоен и агресивен … по-скоро беше превъзбуден и агресивен. Заплашваше и обиждаше персонала и полицаите. Видими травматични наранявания пациента нямаше. Правих му кардиограма, беше разсъблечен в областта на гърдите, гърба и крайниците, нямаше травматични наранявания. Всички данни съм ги отразила в листа за преглед на пациент.“. Следователно тези твърдения не се доказаха.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят чрез действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер от 500 до 1000 лева за лице, което противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.

Съдът, съобразявайки материалите по делото намира, че с оглед степента на обществена опасност на нарушителят и на извършеното от негова страна деяние, същото не може да бъде квалифицирано, като престъпление, поради което следва да бъде ангажирана нейната административно-наказателна отговорност по посочената правна норма. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В същото време съдът намира, че наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието в съответствие с целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложил е наказание в размер на минималния, предвиден в закона, излагайки конкретни съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е преценил тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен – при извършване на полицейска проверка в гр. Шумен на ул. „Съединение“ до кръстовището с бул. „Симеон Велики“ пред „Клуб 7“. Жалбоподателят е присъствал при съставянето на акта, който му е бил съответно предявен, при което възраженията за нарушено право на защита, се явяват неоснователни.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. Не представлява процесуален порок и непосочването точно на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като нарушената разпоредба е посочена с езика на закона, по начина, по който е била формулирана от законодателя. А също така в акта за установяване на административно нарушение правилно е посочена цифрово нарушената правна норма. Още повече според настоящия съдебен състав както в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд – Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др. Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на нарушението е безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин и при това положение дори и да има известните непрецизности в акта не представляват основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е и установената съдебна практика, а именно: Решение № 111/31.03.2017 г., постановено по КАНД № 52/2017 г. на ШАС, Решение № 47/12.02.2017 г., постановено по КАНД № 328/2016 г. на ШАС, Решение № 47/12.02.2017 г., постановено по КАНД № 328/2016 г. на ШАС и др.

Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Единственият съществен порок на процесното административно-наказателно производство би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, т. е. да е нарушен принципа „non bis in idem“. По делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо жалбоподателя за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016 г. по КАНД № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по КАНД № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, която разпоредба освен санкционна е и материално - правна, тъй като няма друг законов текст, който да забранява нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски орган, какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

От страна на жалбоподателя и процесуалния му представител в жалбата се излагат твърдения, че спрямо последния неправомерно е била използвана груба физическа сила от органите на МВР. Доказателствата в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетеля Д.Т. Й.. Съдът обаче счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са силно противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и поради близките отношения на същият с жалбоподателя - негов син, а това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. В подкрепа на тези твърденията се представя медицинско удостоверение № 55/2019 г. за извършен преглед на жалбоподателя Й. от съдебен лекар при „МБАЛ - Шумен“ АД, в който са описани налични травматични увреждания, но видно от посочения документ прегледа е извършен едва в 13.00 часа на 19.02.2019 г., т. е. два дни по-късно след процесното нарушение. Същевременно от приложеният по делото лист за преглед на лицето Т.Д.Й. с № 4216, издаден от д-р М.С. от Спешно отделение при „МБАЛ - Шумен“ АД става ясно, че са отразени следните данни при прегледа на посоченото лице: от анамнеза: касае се за задържан за преглед след употреба на алкохол е превъзбуден; обективно състояние – кръвно налягане 140/80, везикуларно дишане без хрипове, корем – мек, hepar - б.о., в момента няма данни за заболяване; изследвания – ЕКГ, както и е посочено, че е необходимо редовно приемане на лекарства за захарен диабет. В цитирания лист е отразено: дата и час на постъпване: 17.02.2019 г., 05.20 часа и дата на напускане: 17.02.2019 г., 05.45 часа. Още повече, разпита в хода на съдебното следствие като свидетел д-р М.С. заявява, че „Доведоха го полицаите за преглед на задържан. Не искаше да го прегледам, държа се доста агресивно. Убедихме го, прегледах го, нямаше нищо особено.… Видимо беше неспокоен и агресивен… по-скоро беше превъзбуден и агресивен. Заплашваше и обиждаше персонала и полицаите. Видими травматични наранявания пациента нямаше. Правих му кардиограма, беше разсъблечен в областта на гърдите, гърба и крайниците, нямаше травматични наранявания. Всички данни съм ги отразила в листа за преглед на пациент.“. Следователно тези твърдения не се доказаха.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН направените деловодни разноски в размер на 319.20 лева /триста и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ и 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7/07.03.2019 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Т.Д.Й., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН осъжда Т.Д.Й., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 319.20 лева /триста и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: