Р Е Ш Е Н И Е

 

242/11.4.2019г. ,           гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                            Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 776 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 1811600446/05.03.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите, гр. Шумен, с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ на В.Р.Д., ЕГН **********,***, е наложена “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, както и на основаниечл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното му наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

 За Регионална дирекция по горите, гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представител. Депозира писмени бележки, в които сочи аргументи за законосъобразност на наказателното постановление.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.Р.Д. *** и съвместно със свидетеля С.А. Г.стопанисва механа „Стария рицар“ в гр. Шумен. В посоченото заведение имало две интериорни камини, като закупените за тях дърва съхранявали в складова база, находяща се в Индустриална зона „Тракия“ в   гр. Шумен, собственост на „Анияк“ ООД.

Жалбоподателят В.Р.Д. на 14.10.2018 г. около 8.45 часа с помощта на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № Н 0342 ВТ, собственост на Г.М.Р.решил да транспортира до посоченото заведение 3 пр. куб. м. дърва за огрев. Движейки се по бул. “Славянски“ в близост до Цветния пазар в гр. Шумен, жалбоподателят Д. бил спрян за проверка от служителите на ГООР при РУ - Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен – свидетелят А.В.А. и колегата му Р.Ш. При проверката, същите установили, че водачът на автомобила няма пътен лист за преместването на дървения материал, поради което чрез дежурния при ОД на МВР – Шумен поискали съдействие от служители на Регионална дирекция по горите, гр. Шумен. При извършена проверка от пристигналите на место длъжностни лица към Регионална дирекция по горите, гр. Шумен – свидетелят Н.Д.Д. – горски надзирател при ТП „Държавно горско стопанство“ – Шумен било констатирано, че В.Д. транспортира с товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № Н 0342 ВТ, собственост на Г.Р. 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м., която не била придружена от превозен билет. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Констативен протокол серия СИДП № 126537/14.10.2018 г., в който е дадено предписание жалбоподателят да се яви на 15.10.2018 г. в сградата на ТП „Държавно горско стопанство“ – Шумен за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Освен това, с Разписка № 037315/14.10.2018 г. превозното средство и дървата били оставени на отговорно пазене на жалбоподателя Д.. На 16.10.2018 г. жалбоподателят В.Д. депозирал заявление, в което сочи, че има превозен билет, издаден за транспортирането на 10 пр. куб. м. дърва за огрев до базата на „Анияк“ ООД и фактура за закупуването им, както и че на 14.10.2018 г. натоварил част от тези дърва, като не взел превозния билет, както и не знаел, че трябва да му бъде издаден друг превозен билет за количеството превозвани дърва. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 057490/22.10.2018 г., който бил подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по  чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. След съставяне на акта за установяване на административно нарушение с оглед данни за престъпление от общ характер административно-наказателната преписка е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен. С постановление от 18.12.2018 г. за отказ да се образува досъдебно производство преписката е изпратена отново на административно-наказващият орган с оглед преценка за налагане на административно наказание. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 1811600446/05.03.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите, гр. Шумен, с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ на В.Р.Д., ЕГН **********,***, е наложена “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 213, ал. 1,    т. 2 от ЗГ, както и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.Д.Д., свидетеля А.В.А. – свидетел при установяване на нарушението, свидетелите К.Н.Х. и Р.С.Г. – свидетели при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Д. и А.А. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства, както и на свидетелите при съставяне на акта К.Х. и Р.Г.. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Също така следва да се кредитират само частично показанията на свидетелите С.Г.и Ц.Ц. поради близките отношения на същите с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията и на двамата прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

В жалбата си до съда, жалбоподателят на В.Д. заявява, че собственикът на дървесината С.Г.не е знаел за извършеното от него превозване на дървесина в процесния ден. Тази версия обаче изглежда крайно неправдоподобна, не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. В депозираното на 16.10.2018 г. заявление нарушителя В.Д. сочи, че „…на 14.10.2018 г. приятеля ми С.Г.реши да си прибере дървата, като ме помоли да организиран транспорта на собствените му дърва за огрев. Аз поех ангажимента и се обадих на мой приятел, който разполага с товарен автомобил…. След като взех автомобила на заем на 14.10.2018 г. от Галин, …. натоварих около три кубика от дървата за огрев и тръгнах да ги карам…., спря ме патрулна кола на полицията и ми извършиха проверка“, както и не знаел, че трябва да му бъде издаден друг превозен билет за количеството превозвани дърва. Т. е. собственикът на дървесината С.Г.е бил запознат за предприетото от страна на жалбоподателя превозване на дървесина в процесния ден.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление № 1811600446/05.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална дирекция по горите, гр. Шумен, съгласно заповед РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на    чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена  с превозен билет. Видно от материалите по делото жалбоподателят е транспортирал с помощта на товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № Н 0342 ВТ, собственост на Г.М.Р.3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м., която не била придружена от превозен билет. Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от събраните в хода съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Д. и А.А., които в съдебно заседание потвърждава факта, че жалбоподателят е транспортирал посоченото количество дървесина. Факта на нарушението не се отрича и от страна на самия нарушител, който в жалбата си излага мотивите, поради които е извършил деянието.

Също така, следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 0.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 11 от         07.02.2012 г., превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка, като превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. От представеният по делото превозен билет № 5296/00155 от 01.06.2018 г. става ясно, че мястото на доставка е индустриална зона „Тракия“, база „Анияк“, което е различно от заведение „Стария рицар“. А според ал. 1 на цитираната правна норма се забранява транспортирането на дървесина, придружена с превозен билет, издаден в нарушение на заповедта за определяне на съответния образец или когато са изтекли повече от 12 часа от момента на издаването му. Посоченият по-горе превозен билет № 5296/00155 е издаден на 01.06.2018 г., а проверката е била извършена на 14.10.2018 г. Още повече цитираният превозния билет е бил издаден за дървесни видове „бук“ и „габър“, а при проверката са проверяващите длъжностни лица са констатирали и дървесен вид „зимен дъб“.   

Освен това, превозния билет се изработва по образец, утвърден със Заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като той удостоверява законното транспортиране на описаната в него дървесина до мястото на доставка, срока на осъществяване на транспорта, превозното средство, с което ще се извърши превоза, лицето, чиито материали се транспортират и на какво основание. А в случаите, когато се премества или претоварва дървесина, се издава нов билет, като в него се описва преместената/претоварена дървесина съобразно чл. 16 от цитираната наредба.

От страна на нарушителя не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение така описаната и приета от съда фактическа обстановка, поради което съдът приема за доказано, че транспортирайки посочената дървесина, която не е била придружена с превозен билет, жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/.

Изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която предвижда наказание „глоба” в размер от 50 до 3000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание за физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му транспортира дървесина и недървесни горски продукти.

В същото време обаче съдът намира, че санкцията за посоченото нарушение е наложена в размер над законовия минимум за наказанието „глоба“, като административно-наказващия орган не е изложил никакви мотиви, обосноваващи налагането на санкцията в по-висок от минималния размер. По делото е приложено постановлението от 18.12.2018 г. за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура - Шумен, от което е видно, че жалбоподателят не е регистриран като извършител на административни нарушения по ЗГ, т. е. установява се, че административното нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство е изолирана проява в поведението на жалбоподателя. Съдът приема, че нарушението, описано в наказателното постановление е извършено за първи път от жалбоподателят, поради което намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като санкцията бъде намалена в минимално предвидения размер на „глоба“ - 50 /петдесет/ лв.

Освен това, съдът счита, че правилно административно-наказващия орган е приел, че са били налице и предпоставките на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението - 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м. В случая жалбоподателят е подведен под административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. От събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от жалбоподателя, че е извършил нарушението с управляваното от него МПС - товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № Н 0342 ВТ, собственост на Г.М.Р.доколкото е транспортирал 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м. При това положение въпросната дървесина безспорно се явява дървесината, предмет на нарушението по смисъла на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.

Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН сочи, че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Същевременно обаче, разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от ЗГ са в отношение на обща към специална норма, при което следва приложение на специалната такава – по аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, за разлика от чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, не предвижда като отрицателна предпоставка за отнемане на вещите, предмет или средство за извършване на нарушението, наличието на явно несъответствие между характера и тежестта на административното нарушение и стойността на вещта, поради което и това несъответствие в случая не може да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление в частта му досежно отнемането на вещите, предмет на нарушението - 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м. Още повече, видно от постановлението от 18.12.2018 г. за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура - Шумен пазарната стойност на дървата за огрев, предмет на нарушението възлиза на 129.21 лв. без ДДС.

 При преценка възражението на жалбоподателя за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка правилно административно-наказващият орган е преценил, че настоящия случай не може да бъде преценен като маловажен, имайки предвид тежестта на извършеното нарушение. Сочената от жалбоподателя ниска степен на обществена опасност на деянието е отчетена още от законодателя, предвид факта, че същото е преценено като административно наказание, при наличието на идентично престъпление, разликата между които е именно по-ниската степен на обществена опасност на деянието. Посоченото обстоятелство е мотивирало и наблюдаващия прокурор да постанови отказ от образуване на досъдебно производство, преценявайки, че извършеното следва да се квалифицира като нарушение, а не като престъпление, именно с оглед ниската  стойност на предмета на нарушението и по-ниската обществена опасност на деянието и дееца като цяло. При преценка на наказанието съдът съобрази  и обстоятелството, че от изявленията от страна на жалбоподателя става ясно, че реализира месечни доходи в размер на 1 000 лв. – 1500 лв., т. е. налице са доказателства за неговите доходи, от които може да се направи извод, че така определеното наказание, макар и в своя минимален размер би се оказало непосилно за нарушителя.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 150 /сто и петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1811600446/05.03.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите, гр. Шумен, с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ на В.Р.Д., ЕГН **********,***, е наложена “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, както и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата 3 пр. куб. м. дървесина, дърва за огрев от дървесен вид ”габър”, ”бук” и ”зимен бук”, нарязани на секции с дължина 0.50 м., като намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 150 /сто и петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: