Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 777/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.М.И. *** срещу Наказателно постановление № 18-1729-000318/02.08.2018г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, РУ-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 20,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Наказателното постановление е влязло в законна сила в частта, с която е наложена втората от посочените санкции, като на разглеждане в настоящото производство подлежи наказателното постановление само в частта, с която е наложено наказание за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.07.2018г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Скания Р 400 ЛБ” с рег.№ Н 7870 ВР по ул.“Добруджа“ в с.Буйновица, обл.Шумен, като навлязъл в селото откъм с.Пчелина, обл.Разград и се движел в посока с.Осеновец. В началото на с.Буйновица от посочената страна бил поставен пътен знак В-18 с означена маса с товар 3,5 т. Въпреки че теглото на автомобила надвишавало 3,5т. /същият бил с маса 11805кг, с допустима максимална маса от 25700кг. и допустима максимална маса на състав от ПС от 40000кг/, жалбоподателят навлязъл в селото след посочения пътен знак. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите Е.Т.М. и М.Й.П.- полицейски инспектори към ОДМВР-Шумен, които извършвали проверка за спазване на ЗДвП на ул.“Добруджа“ с населеното място. Тъй като автомобилът видимо надвишавал допустимата за движение по този път маса, същите спрели жалбоподателя за проверка в близост до дом №9. След като извършили проверка в „АИС КАТ-регистрации“ и установили точната маса на превозното средство, на същата дата проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че навлиза след пътен знак В-18. В акта било отразено и че водачът управлява с изтекъл срок на АУАН, но в тази част същият не е предмет на проверка по настоящото дело. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 02.08.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. била наложена „глоба” в размер на 500,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП. Със същото наказателно постановление на лицето била наложена и глоба в размер на 20,00лв за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, като в тази част същото е влязло в законна сила.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Е.Т.М. и М.Й.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушението. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна, по силата на чл.47 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътен знак „В-18” установява забрана за влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената. От приложената по делото справка от Община Венец се установява, че процесният пътен знак е с означена маса с товар 3,5 т. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, е видно, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. Двамата също така са категорични, че преди започването на проверката са се уверили, че пътният знак е на мястото си. При така установеното съдът приема, че жалбоподателят действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По този начин И. виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач, който навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона, като липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Наказващият орган правилно е издирил и посочил приложимия закон, при което наказателното постановление отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Действително, в акта и в съставеното въз основа него наказателно постановление липсва посочване на масата на управлявания от водача товарен автомобил, като не е посочено също каква е била максимално допустимата маса, отразена на процесния пътен знак. В практиката си обаче ШАС трайно приема, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на съответния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Жалбоподателят е правоспособен водач с категории: С, СЕ, В, АМ, ТКТ и ВЕ. Като професионален водач, извършващ обществен превоз на товари, И. несъмнено е бил наясно с масата на управляваното от него превозно средство, поради което непосочването изрично на тези данни в наказателното постановление не е довело до реално накърняване на правото на защита на лицето. Аналогичен е извода и по отношение липсата на посочване на конкретната маса, която е била отразена на процесния пътен знак, тъй като същият е бил наличен в деня на проверката и е бил възприет от жалбоподателя. В тази насока са и показанията на проверяващите, пред които водачът не е отрекъл извършването на нарушението, а е заявил, че не минава по обиколния маршрут, тъй като пътят е в лошо състояние. Становището на настоящия състав за липса на съществени процесуални нарушения очевидно се споделя и от ШАС, тъй като с решението по КАНД№67/19г. са дадени указания за доизясняване на фактическата обстановка, каквото не би било необходимо при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановлеине.

Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за липса на компетентност на органите на ОД на МВР да осъществяват контрол във връзка с нарушения от вида на процесното, тъй като компетентността за това е възложена на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". В практиката си ШАС приема последователно, че е налице компетентност на съответните органи на МВР да констатират всякакви нарушения на ЗДвП и да издават наказателни постановления за тях. В решението по КАНД№143/16г., постановено по сходен случай, се сочи, че предоставената компетентност за осъществяване на контрол на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" по никакъв начин не отнема компетентността на органите на МВР за извършване на проверки за спазване на ЗДвП. Поради това такива проверки могат да извършват както определените от министъра на вътрешните работи служби, така и органите на ИА „АА“.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, масата на управлявания от жалбоподателя автомобил значително е надвишавала максимално допустимата за движение в населеното място. Действително, процесният пътен знак е бил поставен в кратък период от време преди проверката. Това обстоятелство обаче не налага извода за маловажност на нарушението, тъй като спазването на пътните знаци е задължително от момента на поставянето им, като водачите са задължени да следят за тяхното наличие. От особено съществено значение за преценката на тежестта на случая е и обстоятелството, че както беше посочено по-горе, жалбоподателят не е твърдял, че не е възприел пътния знак, а е споделил, че е предпочел да мине по този път поради по-доброто му състояние.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта, в която не е влязло в сила, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1729-000318/02.08.2018г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, РУ-Шумен, в частта, с която на И.М.И. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: