Р Е Ш Е Н И Е

 

353/10.6.2019г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ІІ състав, на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

   Председател: Диана Георгиева  

При секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 782/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „САУНД 2012” ЕООД, с ЕИК 202279401, гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 60, ет.3, ап.5, представлявано от М.С.Б. срещу Наказателно постановление № РД-05-18/06.03.2019г. на директора на РЗИ- гр. Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.218, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.56, ал.1 от Закона за здравето. В жалбата се твърди, че не само на датата на проверката, а изобщо в дейността на дружеството не са създадени каквито и да било предпоставки и условия за тютюнопушене. Твърди, че от страна на дружеството не е налице допуснато нарушение по посочения текст, а и няма как дружеството да осъществи изпълнителното деяние на посочената забрана, още повече, че нито в АУАН, нито в НП е посочено какво е изпълнителното деяние, с което дружеството е нарушило нормата на чл.56, ал.1 от ЗЗдр. Изложени и са твърдения за маловажност на деянието, ако изобщо има такова. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект - „Dance Club Luxury Room“, находящ се в гр. Шумен, пл. Освобождение № 2. На 12 срещу 13.01.2019г. била извършена съвместна проверка на обществени заведения в гр. Шумен. Около 00,30 или 0,45 часа на 13.01.2019г., свидетелят А.Р.А. – инспектор отдел ДЗК, дирекция ОЗ - РЗИ Шумен и свидетеля Ц.Б.Й. – служител в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД МВР Шумен влезли в „Dance Club Luxury Room“. С двамата свидетели имало и други лица, от други проверяващи инстанции. Вътре в заведението, двамата свидетелите констатирали, че пет от клиентите пушели цигари. Свидетелят Й. поискал личните карти на всеки от петимата клиенти, а свид. А. им съставил актове за установяване на административно нарушение, за констатираното нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗдр. В три от съставените актове, нарушителите дали обяснения, че в заведението никъде нямало упоменато, че пушенето е забранено,  други клиенти пушели, затова запалил и той и, че в заведението имало много пушачи. Освен това, свидетелят А.А. видял, че по пода в заведението имало доста фасове, което за него означавало, че в заведението е разрешено пушенето на цигари. Във връзка с горните констатации, свидетелят А.А. изготвил Констативен протокол от 13.01.2019г. и изпратил писмена Покана да „САУНД 2012“ ЕООД гр. Шумен за явяване на 11.02.2019г. за съставяне на АУАН, която била връчена 24.01.2019г. На 11.02.2019г. в сградата на РЗИ – Шумен се явил свидетеля М.В.Р. – упълномощено от представляващия дружеството, лице. В присъствие на упълномощеното лице и на свидетеля Е.И.Г., свид. А. съставил АУАН № 0108 от 11.02.2019г. срещу „САУНД 2012“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК 202279401 за това, че на 3.01.2019г. при извършена проверка в закрит обществен обект - „Dance Club Luxury Room“, пл. Освобождение № 2, стопанисван от „САУНД 2012“ ЕООД се установило, че в заведението се нарушава забраната тютюнопушене в закрити обществена места, като на петима посетители пушещи цигари в заведението били съставени и връчени актове за нарушаване на забраната за тютюнопушене.   Актът бил предявен и подписан от упълномощеното лице със следното възражение: „В заведението има поставени големи табели „пушенето забранено“, има заповед на видно място от управителя, в заведението няма пепелници. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „САУНД 2012” ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева на основание чл.218, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗдр. за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно - от показанията на свидетелите А.Р.А., Ц.Б.Й., Е.И.Г., М.В.Р. и Ф.М.Б., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени такива. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на първите двама  свидетели. Същите непосредствено са възприели действията на петима посетители в заведението от близко разстояние и са установили, че същите пушат. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат полза от твърденията си и не могат да се счетат за заинтересувани или предубедени, при което липсват основания за съмнение в техните показания. Съдът не кредитира показанията на доведените и разпитани в съдебно заседание двама свидетели – работещи все още в дружеството –жалбоподател и в заведението му, тъй като намира същите за заинтересовани и зависими от дружеството – жалбоподател като техен работодател.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Понятието „обществени места” е дефинирано в §1а от ДР на ЗЗ, като процесният „Dance Club Luxury Room“ несъмнено представлява обществено място по смисъла на посочената разпоредба.  От показанията на свидетелите А. и Й. се установява по безспорен начин, че на процесната дата в обекта са се намирали пет лица, клиенти в заведението, които са пушели цигара - обстоятелство, което по начало не се оспорва с жалбата. Допускането на тютюнопушене в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, представляващ закрито обществено място, се явява неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл.56,  ал.1 от ЗЗдр., за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Не могат да бъдат споделени доводите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че поради естеството на нарушението посочената норма може да бъде нарушена само от физическо лице, но не и от юридическо такова. Разпоредбата на чл.218,  ал.3 от ЗЗдр. предвижда специална санкция за нарушения на чл.56 от с.з., извършени от юридически лица. При наличието на изрична санкционна разпоредба за юридически лица, които не се съобразяват със забраната по чл.56 от ЗЗ е очевидно, че не са налице условия за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице на претендираното от него основание.  Следва да се отбележи също, че наличието в заведението на заповед, забраняваща тютюнопушенето, както и липсата на пепелници, се явяват правно ирелевантни, тъй като се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, която е обективна (безвиновна), още повече, че очевидно предприетите мерки в тази насока не са се оказали достатъчни.

Разпоредбата на чл.218, ал.1 от ЗЗ предвижда административно наказание за лице, което наруши разпоредбите на чл.54, чл.56 и чл.56а от същия закон, като в ал.3 на чл. 218 е предвидена санкцията, която се налага за това нарушение, когато нарушителят е юридическо лице. От своя страна разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ гласи: "Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места". Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за съставомерността на административното нарушение е ирелевантно конкретното деяние (действие или бездействие), чрез което е осъществено нарушаването на въведената от закона, забрана. Достатъчно е да е налице обективният факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е свързана само и единствено с поведението на физическите лица - пушачи, а ангажира и поведението на лицата, стопанисващи закрити обществени места, където се забранява тютюнопушенето. Именно в тази връзка законът е предвидил санкция и за еднолични търговци и юридически лица, които при стопанисване на подобни обекти нарушават въведената забрана като допускат или разрешават тютюнопушене в тези обекти, като е без правно значение дали са допуснали или разрешили с действие или бездействие извършването на тютюнопушене в забраненото за това място.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че в проверения обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател, е извършвано тютюнопушене, с което въведената от закона забрана е нарушена. Без значение е обстоятелството дали се е пушило на една или на няколко маси, дали са били заети една или няколко маси и колко точно. Наличието дори и на едно лице в заведението, което пуши, представлява административно нарушение, за което дружеството носи административно - наказателна отговорност.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Правомощията на директора на РЗИ да издава наказателни постановления за нарушения от вида на процесното са регламентирани в разпоредбата на чл.231, ал.2 от ЗЗ, според който нарушенията по чл.218, ал.1-6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, съответно от министъра на здравеопазването. При положение, че посочените правомощия произтичат директно от закона, липсата на изрично отбелязване в тази насока в наказателното постановление не представлява процесуално нарушение. Съдът намира също, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление се съдържа достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата около неговото извършване, като процесуалните права на санкционираното лице не могат да се счетат за накърнени.

 Липсват и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, от показанията на свидетелите се установява, че в заведението се е пушело от пет клиента, а по пода на същото е имало доста фасове. При това положение не би могло да се счете, че се касае за инцидентна проява в дейността на дружеството. Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл.218, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗ, предвиждащ специално наказание за нарушения на чл.56 от с.з., извършени от юридическо лице, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е индивидуализирано правилно, в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая. При това положение съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № РД-05-18/06.03.2019г. на директора на РЗИ - гр. Шумен, с което на „САУНД 2012” ЕООД, с ЕИК 202279401, гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 60, ет.3, ап.5, представлявано от М.С.Б. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗдр. за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като правилно и законосъобразно.  

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: