304/17.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
десети май две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 789 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№18/13.03.2019г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от
ЗАНН и чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.1, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на В.И.М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000
/две хиляди/ лева. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено
при нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва по същество и
констатираното нарушение. В съдебно заседание се явява лично като поддържа
жалбата. Представя писмена защита.
Административно-наказващият орган,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
наказателното постановление излагайки доводите си за това.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Съдът като провери законосъобразността
на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
На 08.08.2018г. свидетелите С.Р.С., З.П.В.
и П.Д.П. - служители на РИОСВ – гр.Шумен, извършили
проверка - последващ контрол в поземлени имоти
с идентификатори №83510.561.3 и №83510.560.3, находящи се в гр.Шумен,
кв.Дивдядово, местност „Под селото“, собственост на жалбоподателя В.И.М., във
връзка с изпълнение на предписания дадени с Констативен протокол № СР – 57/08.07.2016г.
Проверката била извършена в присъствието на съпругата на жалбоподателя – св.С.К..
При извършения оглед било установено, че
в имотите се събирали строителни отпадъци – бетон, тухли, мазилка и др., които
се сортирали като годните тухли се отделяли, а строителните отпадъци се пробутвали по дере с налична в имота
фадрома. Насипът бил с размери над 300кв/м и височина над 3 метра. Извършваните
действия представлявали дейност по третиране на строителни отпадъци, а за
имотите нямало регистрирано ЮЛ, което да притежава документ по чл.35 от Закона
за управление на отпадъците за дейност по събиране, съхранение и третиране на
строителни отпадъци. Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол № СР – 33/08.08.2018г.,
с който на собственика - жалбоподателя
В.И.М. били дадени две предписания – да преустанови приемането и
използването на строителни отпадъци в
обратни насипи или сортирането им, както и в срок до 14.09.2018г. да предаде наличните строителни отпадъци на
фирма притежаваща документ по чл.35 от
ЗУО и да се представят документи, относно предаването на отпадъците – кантарни
бележки, договор по чл.8 ал.1 от ЗУО. Определен и отговорник за изпълнение на
предписанията – жалбоподателя
М.. Констативният протокол е съставен в присъствието на св.С.К. и е
подписан от нея, без да отрази обяснения или възражения. Впоследствие бил
връчен по пощата лично на жалбоподателя на 14.08.2018г. Изготвен е и снимков материал.
Тъй като в РИОСВ –
Шумен не били постъпили документи, във връзка с даденото второ предписание,
което е и с конкретен срок за изпълнение – 14.09.2018г., на 23.10.2018г. свидетелите
С.Р.С.,
З.П.В. и П.Д.П., отново извършили проверка – последващ контрол в имотите, във
връзка с изпълнение на предписанията дадени с Констативен протокол № СР –
33/08.08.2018г., при която установили, че в имотите са налични строителни
отпадъци, също така и такива били изсипани в имотите от товарен автомобил, в
тяхно присъствие, докато била извършвана
проверката. Констатациите от проверката
били отразени в Констативен протокол № СР – 43/23.10.2018г . Изготвен е и снимков материал.
Тъй като до 14.09.2018г. в РИОСВ
гр.Шумен не били входирани документи за изпълнение на даденото на 08.08.2018г. предписание,
на 06.11.2018г. св. С.С. съставил срещу В.М. АУАН № СР - 09 за
нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС. Актът бил съставен в
отсъствие на М., тъй като последния не се явил за съставяне на акта, въпреки,
че на 29.10.2018г. лично получил изпратената му покана да се явяване на
05.11.2018г. в РИОСВ гр.Шумен за съставяне на АУАН. Впоследствие
актът му е връчен от служител на Община Шумен. При връчването му М. не е
отразил възражения. Такива не са били депозирани и в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.1, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на В.И.М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000 /две хиляди/ лева.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна
следното:
В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
По делото не се оспорва
обстоятелството, че със съставения Констативен протокол № СР – 33/08.08.2018г.
на жалбоподателя В.И.М. било
дадено предписание в срок до 14.09.2018г. да
предаде наличните строителни отпадъци на фирма притежаваща документ по чл.35 от ЗУО и да се представят
документи, относно предаването на отпадъците – кантарни бележки, договор по
чл.8 ал.1 от ЗУО.
Разпоредбата на чл.
155 ал. 2 от ЗООС вменява задължение на длъжностните лица от контролните
органи, да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им. С
тях се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение. Неизпълнението на тези предписания подлежи на санкция
съгласно чл. 166 т.3 от ЗООС. Неизпълнение на задължително предписание
представлява формално нарушение, фактическият
състав включва установяване на факта на неизпълнение на предписанието.
Основният
аргумент на жалбоподателя за отмяна на НП е, че установените строителни
материали били получени в следствие на ремонт на къща в с. Александрова, негова
лична собственост, годните от които жалбоподателят влагал в ново строителство.
Изложените доводи от жалбоподателя имат за цел опровергаване направената при
проверката констатация за извършване на дейност по събиране, съхранение и
третиране на строителни отпадъци, т.е. съотносими са относно
законосъобразността на даденото предписание, а не неизпълнението на същото. Законосъобразността
на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производството, тъй като самите предписания, като индивидуален
административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор за
жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в
качеството им на индивидуални административни актове. Предмет на
административнонаказателно производство, каквото по своя характер представлява
оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение.
Съгласно §.1, т.17 от ДР на
ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който
притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се
освободи. Дефиниция на понятието "Строителни
отпадъци" е дадено в т.39 и това са
отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци,
посочени в глава 17 от Индекс към Решение
2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО
за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква
"а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в
съответствие с член 1, параграф 4
от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и
следващите му изменения, а именно - бетон, тухли, керемиди, плочки и керамични изделия дървесина, стъкло и
пластмаса, асфалтови смеси, каменовъглен катран и съдържащи катран продукти,
метали (включително техните сплави), почва (включително почва, изкопана от
замърсени места), камъни и изкопани земни маси, изолационни материали и
съдържащи азбест строителни материали, строителни материали на основата на гипс
и други отпадъци от строителство и
събаряне.
В
извършената проверка на 08.08.2018г. са
взели участие свидетелите С.Р.С., З.П.В. и П.Д.П.. Посочените свидетели са
категорични в твърденията си, че към момента на проверката в имота собственост
на жалбоподателят са били налични
строителни отпадъци. По отношение на
тази констатация показанията на тези свидетели не са противоречиви.
Същите съставляват пряко доказателство по делото, тъй като свидетелите пресъздават това което са възприели непосредствено. В
съдебно заседание по искане на жалбоподателя са разпитани в качеството на
свидетели С.К.К. – съпруга на жалбоподателя, която е присъствала при извършване
на проверката и Д.Б.Г. . Двамата свидетели потвърждават факта, че в имота
е имало строителни отпадъци, но те били от
разрушена къща и след сортиране годните от тях се използвали за ново
строителство. Св. К.също така посочва, че тя лично на 02.11.2018г., представила
доказателства, че строителните отпадъци
били предадени.
Показанията на свидетелите К.и Г. не опровергават тези на свидетелите С.С., З.В. и П.П., а по – скоро кореспондират с тях, поради което съдът намира за безспорно установено , че при извършената проверка на 08.08.2018г. в проверявания имот е имало строителни отпадъци и е осъществяване дейност по тяхното третиране, което по смисъла на ЗУО е дейност по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане /§1 т.44 от ДР/, а съгласно § 1 т.15. "Оползотворяване на материали от строителни отпадъци" са всички дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване. В подкрепа на това е и обстоятелството, че св. С.К. е подписала съставения констативен протокол без да отрази възражения, твърдението й, че е представила доказателства за изпълнението на 02.11.2018г., което е доста след изтичане на крайния срок, както и обстоятелството, че жалбоподателят от своя страна не е обжалвал дадените предписания.
При извършване на последващият контрол по изпълнение на предписанията, свидетелите С.С., З.В. и П.П. отново са установили, че в имота има строителни отпадъци и доколкото в РИОСВ гр.Шумен не са били представени доказателства за изпълнение на второто предписание в определения срок, настоящият състав намира, че не се доказа същото да е било изпълнено.
Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателят,
че не бил наясно за кое неизпълнено
предписание бил санкциониран. В АУАН и в НП е посочено, че нарушението е
извършено на 15.09.2018г., чрез бездействие. Също така в обстоятелствената част
е отразено, че при направена справка в РИОСВ гр.Шумен било установено, че до 14.09.2018г. не били
входирани документи, относно изпълнение на предписанието, което безспорно сочи,
че жалбоподателят е санкциониран за второто предписание, което е и с конкретен
краен срок за изпълнение.
На жалбоподателят е наложена глоба в размер на 2 000 лева, на основание
чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.1, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС. Наложената
санкция е в минимално установения размер, което наказващият орган е мотивирал с
обстоятелството, че лицето не било наказвано
с влязло в сила НП за други нарушения на ЗООВ. При определяне размера на
наказанието наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на административните наказания. Правилно не е приложил чл.28
от ЗАНН, доколкото от доказателствата по делото е видно, че не се касае за
инцидентен случай, а за дейност извършвана и назад във времето.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18/13.03.2019г.
на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.166
т.3, във вр. с чл.165 ал.1, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на В.И.М., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: