Р Е Ш Е Н И Е
330/30.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв. К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД 816 по описа за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №46-0000040/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАВП на Г.Д.И., ЕГН ********** от гр.Н.е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.
Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно, поради
неправилно отразена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния
закон, както и съществени нарушения за процесуалните правила, довели до
ограничаване правото му на защита. Оспорва по същество констатираното
нарушение. В съдебно заседание редовно призован, явява се лично.
За
административно – наказващият орган, редовно призован, явява се Ц.В. – началник
ОО „АА“ – гр.Шумен.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2019г.
К.Л.К. и И.С.С. ***, около 16.00 часа на таксиметрова местостоянка,
находяща се в гр.Шумен, ул.
«Петър Парчевич» извършили проверка на лек таксиметров автомобил от кат. М1 марка «Дачия Сандеро» с рег. № Н 7912
ВР, собственост на Д.К. Д., включен в
списъка към разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници издадено на «К.Б. 13» ООД, с водач жалбоподателя Г.Д.И.. Автомобилът бил с поставена
открита табела «такси», с включен таксиметров апарат, без поставена табела «не
работи», с попълнен пътен лист за деня на проверката №000032/15.02.2019г., в
който е отразено, че водачът И. е започнал работа в 14.00 часа. Към момента на
проверката водачът жалб. И. бил в автомобила. Съгласно дневният
отчет от таксиметровия апарат до момента на започване на проверката били
регистрирани извършени четири курса. В хода на проверката
жалбоподателят представил на контролните органи
дубликат на Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил сер.ВТ –
2013 №018265 издадено на 01.12.2015г. от ОО «АА» - Шумен. В сградата на ОО «АА»
- гр.Шумен, след извършване на справка св.К.К. съставил в присъствието на
водача АУАН № 259606/15.02.2019г. за нарушение на 18 т.5 от от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ, тъй като приел,
че представеното удостоверение е с изтекъл срок на валидност. При предявяване на АУАН жалб. И. саморъчно
отразил, че няма възражения. Не е
депозирал такива в законоустановения 3 дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи
се в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАВП на Г.Д.И., ЕГН ********** от гр.Н.е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева ,
за нарушение на чл.18 т.3 от
Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.
Така
установената фактическа
обстановка не е спорна по делото. Подкрепя се от показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел К.Л.К. актосъставител,,
както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същия пресъздава това
което е възприел непосредствено и показанията му кореспондират с приобщените
писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В хода на административно –
наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Отговорността на жалб. И. е ангажирана на
основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.Съдът намира за безспорно установено, че към момента на проверката
жалбоподателят е упражнявал таксиметрова дейност, както и че Удостоверението за
водач на лек таксиметров автомобил сер.ВТ – 2013 №018265 издадено на 01.12.2015г., на
което е представил дубликат, не е било
валидно към тази дата, като по преписката няма доказателства, нито твърдения, валидността
на същото да е била продължена съгласно
разпоредбата на чл.24 ал.4 от ЗАвП. Посочена като
нарушена разпоредба на чл.18 т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ предвижда
задължение на водача при управление на таксиметров автомобил да притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно
полагане на изпит, валидно за съответната община. От приетите по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира за установено, че като водач на лек
таксиметров автомобил жалбоподателят е имал надлежно издадено на 01.12.2015г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, което
удостоверение е било без срок на валидност. С изменение и допълнение на ЗАвП,
публикувано в ДВ, бр. 32 от 2016 г.,в сила от 1.04.2016 г., ) е приета нова
ал.4 на чл.24, съгласно която удостоверението се издава за срок 5 години. С
изменение и допълнение на ЗАвП / ДВ. бр.93
от 2017г./ в разпоредбата на чл.24, ал.4
е създадено изречение трето което гласи, че валидността
на удостоверението може да се продължи за нов срок от 5 години без полагането
отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал.3, т.1 – 4 и е подало
заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на валидността на
удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил.“
Съгласно
§ 7 ал.2 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона
за допълнение на Закона за местните данъци и такси, публикувани в ДВ бр. 93 от
2017г. Удостоверенията на водачите на леки таксиметрови автомобили, издадени по
реда на наредбата по чл. 12а, ал. 5
от ЗАвП до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 30 юни
2018г.
Самият жалбоподател не излага
твърдения в жалбата и в съдебно заседание, че притежаваното от него удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил за Община Шумен е било продължено съгласно разпоредбите на закона. Счита,
че издаденото на 01.12.2015г. Удостоверение сер.ВТ – 2013 №018265 е
валидно до 01.12.2020г., което твърдение
е в противоречие § 7 ал.2 от ПЗР към Закона
за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Излага и възражения свързани с описание на нарушението и
неправилно приложение на закона. Съдът намира тези възражения са неоснователни.
Посочените в АУАН и в НП обстоятелства, относими към вмененото нарушение, са в
достатъчен обем, за да се прецени дали е осъществен предвидения в закона състав
и позволяващи на жалбоподателят да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Остават не доказани
твърденията, че на посечената дата не е осъществявал таксиметров превоз на
пътници и не е управлявал таксиметров
автомобил нито, че автомобила е бил в „неработен” режим, обосновайки
възраженията си с факта, че автомобилът е бил паркиран на таксиметрова стоянка.
Автомобилът е бил маркиран, обозначен и оборудван като
такси, с включен ЕТАФП и попълнен пътен лист за деня на проверката, в който е
посочен началния час на започване на работа, но не и крайния. Не е бил обозначен, като
такъв в „неработен” режим. Съгласно дневният отчет от
таксиметровия апарат до момента на започване на проверката били регистрирани
извършени четири курса. Към момента на проверката автомобилът е бил на
таксиметрова стоянка като жалбоподателят
е бил в автомобила на мястото на водача,
поради което съдът намира, че е
предоставял таксиметрови услуги, за което свидетелства и приложената по делото
разпечатка от ЕТАФП. Това е достатъчно да се приеме, че лицето е водач на
МПС, с което се е извършвал и ще се извършва обществен превоз на пътници. По
силата на закона за осъществяването на тази вид дейност се изискват редица
документи, които се издават на лицата, които пък имат задължението да ги носят
при осъществяването на съответната дейност и да ги предоставят на контролните
органи при извършването на проверка. В конкретния случай жалбоподателят не
доказва да има издадено на негово име удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил, което да е валидно към датата на проверката.
По отношение
възражението за съществено противоречие между фактическото описание на
нарушение и неговата квалификация, съответно приложената санкционна норма, водещо до
неяснота за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя, а именно – за непредставяне на удостоверението или за
липсата на такова, съдът намира следното: Носенето на удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ е условие за редовно извършване на всеки един таксиметров превоз, а притежаването
на такова удостоверение е специално изискване към водачите във връзка с
правоспособността им да извършват таксиметрови превози. Систематичното
тълкуване на чл. 31 ал. 1 т. 2
и чл. 18, т. 5
от Наредбата сочи, че неизпълнението на задълженията на водача да носи
удостоверението е самостоятелно нарушение само при условие, че същият поначало
притежава такова, тъй като само тогава за него би възникнало това задължение за
носене на документа, във всеки един момент, когато извършва таксиметров превоз.
Липсата, не притежаването изобщо на удостоверение е нарушение на правилото,
възведено в чл. 18, т. 5 от
Наредбата.
При тези факти съдът
намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са вменили на
жалбоподателя нарушението по чл.18, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ,
съгласно която норма водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава
Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, валидно за съответната
община. Наличието на такова удостоверение и
неговата невалидност е било установено от актосъставителят след проверката в
регистъра на водачите, получили удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", който съгласно чл.20 от Наредба №34/1999г. на МТ
се води от ИА „АА“, преди съставяне на акта
в сградата на ОО”АА” – гр.Шумен. След като водачът, не е представил
удостоверението и след като не се установи да е имал издадено такова към
момента на проверката, то той е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Правилно е приложена и нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, която предвижда
абсолютно определена санкция – глоба от 2000 лева.
Съдът счита, че случаят не е маловажен. Действително нарушението е
формално и наличието или липсата на вреди, не е критерий за преценката за
маловажност. Такъв при формалните нарушения може да бъде само обществената
опасност на деянието, която в случая не се различава от тази на други нарушения
от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път не е
достатъчно да обуслови маловажност на случая. Само по себе си нарушението,
изразяващо се в извършване на таксиметров превоз от водач, който няма издадено
удостоверение по чл.18 т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ се характеризира с
висока степен на обществена опасност. Наличието на удостоверение не е само
формално изискване, а документ, който удостоверява годността и квалификацията
на водача да извършва таксиметров превоз на пътници в съответната община.
Преминаването на изпит за придобиване на конкретното удостоверение, е насочено
както към безопасността на движението и пътниците, така и към качеството на
таксиметровата услуга, предоставяна от превозвача посредством конкретния водач,
поради което липсата на такова удостоверение по дефиниция нарушава правата и
застрашава здравето на пътниците, и няма как да се приеме за маловажен случай.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №46-0000040/27.02.2019г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАВП на Г.Д.И., ЕГН ********** от гр.Н.е наложено
административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева , за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: