303/17.5.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В. И., като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНД № 820 по описа
на ШРС за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 395097
– F450846/08.01.2019г. издадено от Директор ТД на НАП
Варна, с което, на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК
127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. **** ***** № 63, представлявано
от С.С.К., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 9 032 /девет хиляди тридесет и два/ лева на основание чл.5, ал.1
от ЗОПБ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. В жалбата са изложени подробни доводи за липса
на извършено нарушение, неправилно ангажиране на отговорността и допуснати
съществени нарушения на чл.42, т.4, 5 и т.10 и чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, за дружеството –
жалбоподател, редовно призовано, се явява упълномощен процесуален представител -
адв. П.П. от ШАК, който изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована,
изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено, като излага подробни мотиви.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
За периода от 14.06.2018г. до
30.11.2018г. свидетелката К.С.М. – ст.
инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, офис Шумен извършила проверка на
„Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД. Проверката била възложена с РИП №
П-03002718107340-ОРП-001/14.06.2018г. във връзка с постъпил доклад №
ДИЗШН-1/16.03.2018г. от Агенция за държавна финансова инспекция Шумен и имала
за цел установяване на факти и обстоятелства, относно спазване на данъчното
законодателство. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол №
П-0300271807340-073-001 от 30.11.2018г. В хода на проверката, свид. М.
установила, че „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД в качеството му на
задължено лице по смисъла на чл.1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой било получило плащания в брой, надвишаващи 10 000 лева. На
29.06.2018г. „КОЦ-Шумен“ ЕООД било получило плащане в размер на 18 065,47
лева от И.Р.. Сумата била отчетена в счетоводството на задълженото лице в сметка
„Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ на 29.06.2018г. с
основание „внесена сума по АДФИ“, което представлявало нарушение на
разпоредбите на чл.3, ал.1 от ЗОПБ.
На 30.11.2018г. въз основа на констатациите от проверката, в присъствие на упълномощен представител на дружеството, свид. К.М. съставила АУАН № F450846, като в същия посочила, че е нарушен чл.3 от ЗОПБ. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя, лице, което го подписало без възражения. Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани.
Въз
основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, на 08.01.2019г. Директор ТД на НАП
Варна издал обжалваното наказателно постановление № 395097 – F450846, с което, на „Комплексен
онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК 127521758, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. **** ***** № 63, представлявано от С.С.К.,
с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 9 032 /девет
хиляди тридесет и два/ лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за нарушение на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, за това, че в качеството му на задължено лице по
смисъла на чл.1 от ЗОПБ е получило плащане в размер на 18 65,47 лева на
29.06.2018г. от И.Р..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа събраните по делото
писмени и гласни доказателства - показанията на актосъставителя, както и на
приложените писмени доказателства. При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От
така установеното от фактическа страна, съдът намира от процесуално - правна
страна атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно – издадено от
компетентен орган, но в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени нарушения, водещи до неговата отмяна.
Като
нарушена законова разпоредба, както в АУАН, така и в НП е посочена нормата на
чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой /обн., ДВ, бр.16 от
22.02.2011г./ Съгласно чл.3, ал.1 от ЗОПБ: Плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са: 1. 
на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. и 2. на стойност под 10 000 лв.,
представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на
или надвишава 10 000 лв. Съгласно административно наказателната разпоредба, на
чието основание е санкционирано дружеството – жалбоподател – чл.5, ал.1 от ЗОПБ,
субект на административно наказание е този, който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл.3, като са
определени и съответните наказания - 25
на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане -
ако е юридическо лице. В настоящият случай дружеството – жалбоподател е
санкционирано за това, че „е получило плащане в брой надвишаващо 10 000
лева“.
Действително нормата на чл.3 от
ЗОПБ императивно регламентира плащанията на територията на страната над
определена стойност или по договори над определена стойност, да се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Изхождайки от разрешението,
дадено в цитираното в обжалваното решение Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011г. на ОСГТК и разглеждайки плащането
като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва извода,
че субектът на това задължение и в частност субектът на задължението за
предаване на пари, е субект /адресат/ и на административното задължение по чл.3 от
ЗОПБ. Доколкото административно наказателната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, се свързва с
неизпълнение на задължението по чл.3 от
ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена
стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
субектът на задължението за плащане и в това си качество и адресат на
задължението по чл.3
от ЗОПБ, е субект на наказание по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. В този смисъл субект на
административно наказателна отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ като извършител на
нарушение на чл.3
от ЗОПБ, може да бъде единствено и само платецът на паричната престация, но
не и получателят на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по
чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито систематичното
тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл.3 от
ЗОПБ, нито друга законова норма, дават основание да се направи извод, че с
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ законодателят е
предвидил отговорност за всяко административно наказателно отговорно лице,
което е страна в размяна на парични средства над определена стойност, както
неправилно е приел АНО. Единствената възможна форма на съставомерното изпълнително
деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е
действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3 от
ЗОПБ. Фактическите действия по приемане /получаване/ на извършеното
плащане, не са предмет на регулация от нормата на чл.3 от
ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престацията, извършена в
нарушение на чл.3
от ЗОПБ, не е субект на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Следователно липсва
каквото и да е било нормативно основание за налагане на административно
наказание на лицето – получател на плащането, като извършител на нарушение на чл.3 от
ЗОПБ. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни
мерки водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод
неправомерно поведение на определено лице, поради което е недопустимо
разширителното тълкуване на административно наказателните разпоредби. Другата
форма на изпълнително деяние, визирана в разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ е
който „допусне“. Допустителството се наказва само в
изрично предвидените от закона случай, и като форма на осъществяване на
деянието на административно нарушение следва да е изрично, ясно и конкретно
обективирано от страна на административно наказващият орган при описание на
обстоятелствата по неговото осъществяване. Такова описание липсва в издаденото
НП. Този извод не се покрива и с административно – санкциониращата норма,
защото по реда на чл. 5, ал.1 от ЗОПБ не е налице възможност
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице
за нарушение по чл.3,
ал.1, т.2 от ЗОПБ. Това е така, защото допустителство винаги предполага
бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол върху поднадзорни лица, в чиято
дейност се констатира несъобразяване с конкретното правило или неизпълнено
задължение за противопоставяне на неправомерното поведение на трето лице и
непредприемане на действия за отстраняването на нарушението. Между поведението
на допустителя и извършването на нарушението винаги съществува причинна връзка,
тъй като бездействието улеснява реализирането на противоправното поведение.
Бездействието, при наличието на задължение за активно поведение, е неправомерно
само ако съществува обективна възможност субектът да осуети нарушението. В
хипотезата на допустителство, бездействието е противоправно само и единствено
тогава, когато съществува обективна възможност субектът да осуети извършването
на нарушението. Това предполага конкретни представи в съзнанието на дееца
относно осъществяването на деянието, неговите свойства и особености. При
липсата на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и
волеви – отношение към съставомерните последици. По смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН
във вр. чл.5, ал.1 от ЗОПБ бездействие при
извършване на основното нарушение, би могло да е налице от страна на
ръководителите на предприятия, учреждения и организации, които са допуснали да
бъдат извършени плащания в брой, но не и от самите юридически лица.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че получателят на плащане, извършено при неспазване на императивното
изискване на чл.3
от ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ и в хипотезата на
допустителство, доколкото страната по договора - получател на паричната
престация, не може да се третира като допустител по смисъла на разпоредбите на
НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ. В
този смисъл е и Указание № УК-3 от 04.04.2011г. относно прилагането на ЗОПБ на
Министерство на финансите, където в т.1 на глава V. Реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗОПБ е
подчертано, че страната по договора, която получава плащането не може да се
третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането
на административни санкции по реда на ЗОПБ.
Поради гореизложеното съдът намира, че
незаконосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството
- жалбоподател, а издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 395097 – F450846/08.01.2019г. издадено от Директор ТД на НАП Варна, с което, на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. **** ***** № 63, представлявано от С.С.К., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 9 032 /девет хиляди тридесет и два/ лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен, на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: