Р Е Ш Е Н И Е

 

355/10.6.2019г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 827 по описа на ШРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № КХ-3/30.01.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен, с което на С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на  чл.12, ал.1 от ЗХ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробно  доводите си в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Явява се упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата.

 Въззиваемата страна, призована съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2019г. служители на ОДБХ Шумен – свидетелите К.К.М. и Ж.П.М. извършили проверка по жалба в гр. Шумен, ул. Акация № 19. На адреса заварили самостоятелна постройка, оборудвана като магазин, който имал плюсови и минусови хладилници, заредени със стоки – колбаси, млека и др., имало и хляб. В момента на проверката бил заварен жалбоподателя С.С.И. се намирал зад щанда, когато влезли свидетелките и който се представил за собственик на помещението. При поискване на съответните документи за проверка, жалбоподателя С.И. не представил никакви  - не представил нито документ за регистрация, нито документи за произхода на храните, които били заредени вътре в магазина. 

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия за храни от 10.01.2019г., в който на жалбоподателя било указано да се яви на 18.01.20019г. за съставяне и връчване на АУАН. На 18.01.2019г., свидетелката д-р К.М. съставила Акт за установяване на административно нарушение серия № 0000633 против С.С.И., ЕГН ********** ***, за това, че на 10.01.2019г. към 9,45 часа в самостоятелна постройка в гр. Шумен, ул. Акация № 19 извършва търговска дейност – предлагане на храни от животински и неживотински произход в обект, който не е регистриран по реда на чл.12, ал.1 от Закона за храните. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН и не е депозирал  писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № КХ-3/30.01.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Шумен, с което на С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на  чл.12, ал.1 от ЗХ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителката К.К.М., на свидетеля Ж.П.М. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Тези показания на двете длъжностни лица- извършили проверката, съдът възприе и кредитира като достоверни, доколкото са дадени от контролни органи, чието внимание е насочено към установяване спазването на законодателството по отношение безопасността на храните, същите са и последователни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, като самото административно нарушение е установено достатъчно ясно по време, място, начин на извършване и извършител.

Съобразно разпоредбата на  чл.12, ал.1 от Закона за храните: - "Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:... "; Основното изискване по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗХ е наличието на регистрация по ЗХ, което е вид разрешение по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗХ и предпоставка за извършване на определена дейност. Безспорно в с. з. се установи, че за провереният обект не е била извършена регистрация по ЗХ, като към датата на проверката дори не е било подадено заявление за такава, В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя не е имал право да осъществява съответната дейност.

Легална дефиниция на понятието "търговия" е дадена в § 1, т. 60 от ДР на ЗХ, според която "търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. От доказателствата по делото се установи, че в момента на проверката в заведението е имало и клиенти, които седели около масите и  обектът е бил във вид – готов за ползване. Обстоятелството, че са заварени от контролните органи наредени по стелажите и хладилните витрини хранителни продукти, са достатъчно ясни и конкретни признаци, че обекта е в работен режим. 

Нарушението е ясно и конкретно описано, без да се създават възможности за неразбиране или за превратно тълкуване.

В същото време не се представиха данни или доказателства в обратен смисъл- оборващи описаните констатации или внасящи съмнения.

По отношение на описаното в жалбата възражение, че не е била извършвана търговска дейност – предлагане на хранителни стоки, тъй като в момента на проверката е имало и друга проверка от длъжностни лица от Община Шумен, съдът намира същото за неоснователно. Видно от свидетелските показания, по време на проверката, жалбоподателя не е възразил, че обектът не е в работен режим, или че не продава хранителни стоки. Такива данни не се откриват и при съставянето на констативния протокол, нито при съставянето на АУАН. Едва след съставянето на процесното наказателно постановление, в жалбата срещу същото се описват тези обстоятелства. Освен това, дори и в момента на проверката да не е била извършена никаква продажба, това не означава, че храните, изложени в обекта, оборудван кат такъв не се предлагат хранителни стоки. Неоснователно е и твърдението, изложено в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че не бил установен субекта на нарушението. В случая е безспорно, че именно С.С.И. е предлагал хранителни продукти в обект- приспособен като хранителен магазин, който не е регистриран по законния ред в ОДБХ. По делото е представено копие от Учредителен акт за учредяване на ЕООД „МЕЛИСА 2007“, който е от датата на проверката – 10.01.2019г. и вписването на същото в Търговския закон от 14.01.2019г., но проверката е била извършена в 09,45 часа на 10.01.2019г. и едноличното дружество с ограничена отговорност все още не е било вписано в търговския регистър. Освен това и двете свидетелки дадоха показания, че именно физическото лице С.С.И. е заварено от тях зад щанда в оборудваното като магазин, самостоятелно помещение.

Основанието за налагане на административното нарушение - чл.42, ал. 1 от ЗХ предвижда наказание „глоба“ от 1 500 до 2 000 лева, за този който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 2 000 до 4 500 лева.  Правилно АНО е отнесъл установеното административно  нарушение към съответната санкционна норма и правилно е определил размера на наказанието в минималния предвиден такъв, доколкото се касае за единичен случай предвид липсата на данни за други такива и не са налице установени съществени отегчаващи отговорността обстоятелства.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КХ-3/30.01.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Шумен, с което на С.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на  чл.12, ал.1 от ЗХ, като правилно и законосъобразно. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: