Р Е Ш Е Н И Е

 

337/5.6.2019г. ,        гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 861 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 398499-F449713/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административна санкция в размер на 10 176 /десет хиляди сто и седемдесет и шест/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. В депозираното на 19.03.2019 г. становище моли да бъде даден ход на делото, като по съществото на спора заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения: 

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758 е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63 и се представлява от управителя д-р С.С.К., ЕГН **********. Дружеството – жалбоподател е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен на 20.10.2000 г.

В ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен бил получен доклад № ДИЗШН-1/16.03.2018 г. от Агенция за държавна финансова инспекция - Шумен за извършена финансова инспекция на дружеството – жалбоподател през периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. В тази връзка на основание РИП № П – 03002718107340-ОРП-001/14.06.2018 г. на К.С.М. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен било възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства спрямо „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, въз основа на предоставени документи. В хода на проверката било установено, че на 15.03.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758 е получило /приело/ чрез внасяне по платежна сметка, плащане в брой от И.В.Р. на сумата от 10 176 лв., представляваща връщане на парична сума по Договор № 012/2015 г., сключен на 01.01.2015 г. между И.В.Р. и Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД за услугата „Изготвяне и обосновка за процедурите по прилагане на флуородиокси глюкоза“. Плащането било документирано с издаден Приходен касов ордер /ПКО/ № 1090/15.03.2018 г., подписан от двете страни, като посочената сума била отчетена в счетоводството на дружеството по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ проверка по договор 12/20“. Също така, в хода на проверката било констатирано, че на същата дата и място дружеството - жалбоподател е получило /приело/ чрез внасяне по платежна сметка, плащане в брой от И.В.Р. на сумата от 10 180 лв., представляваща връщане на парична сума по Договор № 022/2015 г., сключен на 01.05.2015 г. между И.В.Р. и Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД за услугата „Маркетингово проучване на сигментите на пазара на 5 СКЕН услугите на пазара“, като за същата бил съставен Приходен касов ордер /ПКО/ № 1089/15.03.2018 г. Освен това проверяващите установили, че посочената сума била отчетена в счетоводството на дружеството по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ проверка по договор 22/2015“. Във връзка с направените констатации на дружеството - нарушител бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F449713 от 30.11.2018 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, а именно: за това, че „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД в качеството си на задължено лице по  чл. 1 от ЗОПБ, е получило плащания в брой, надвишаващи 10 000 лв., а именно: получило плащане в размер на 10 180 лв. на 15.03.2018 г. от И.Р., за което е съставен ПКО № 1089/15.03.2018 г., като сумата е отчетена в счетоводството на задълженото лице /ЗЛ/ по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ проверка по договор 22/2015“, както и е получило плащане в размер на 10 176 лв. на 15.03.2018 г. от И.Р., за което е съставен ПКО № 1090/15.03.2018 г., като сумата е отчетена в счетоводството на задълженото лице /ЗЛ/ по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ проверка по договор 12/20“. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице – А.И.Б., което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 398499-F449713/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административна санкция в размер на 10 176 /десет хиляди сто и седемдесет и шест/ лева за нарушение по чл. 3,    ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К.С.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посоченият свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 398499-F449713/16.01.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството - жалбоподател не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в   чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 5 , ал. 1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 3, се наказва с „глоба“ в размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с „имуществена санкция“ в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.

В конкретния случай  хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства, както и гласни такива, че с действията си дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място, дружеството – жалбоподател е получило /приело/ чрез внасяне по платежна сметка плащане в брой от лицето И.В.Р. на сумите в размер на 10 180 лв. и 10 176 лв. чрез ПКО № 1089/15.03.2018 г. и ПКО № 1090/15.03.2018 г., като сумите са били отчетени в счетоводството на задълженото лице /ЗЛ/ по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ проверка по договор 22/2015 и по договор 12/20“, с което е нарушило забраната на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. В тази връзка настоящия съдебен състав оцени като неоснователни и възраженията по същество, касаещи характера на извършеното получаване на парична сума.

В случая не е спорно, че на 15.03.2018 г. дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758 е получило /приело/ чрез внасяне по платежна сметка плащане в брой от И.В.Р. на парични суми в размер надвишаващ 10 000 лв., с цел възстановяване на суми по АДФИ проверка по договор 22/2015 и по договор 12/20, което обстоятелство се установява и от приложените към административно-наказателната преписката приходно касови ордери - ПКО № 1089/15.03.2018 г. и ПКО № 1090/15.03.2018 г. Спорен е въпросът обаче, дали предаването на тези парични суми представлява „плащане“. 

Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“ в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, касаещо „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите, според което „плащането“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Т. е. „плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи.

В случая процесните суми са били предадени чрез ПКО № 1089/15.03.2018 г. и ПКО № 1090/15.03.2018 г., като дружеството – жалбоподател ги е получило /приело/ и са били отчетени в счетоводството му по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ проверка по договор 22/2015 и по договор 12/20“.

Няма спор между страните, че в процесния случай не е налице плащане на задължение по договор. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочено, че тази сума е констатирана в рамките на извършена от органите на АДФИ финансова инспекция, като инспектора е дал срок за възстановяването ѝ, което ревизора определил като неоснователно получено от изпълнители по договори с „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД доколкото се касае за непълно изпълнение на сключения с дружеството – жалбоподател договор.

Във връзка с гореизложеното и цялата доказателствена маса, съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател е допуснало извършването именно на плащане на стойност 10 180 лв. и 10 176 лв., към „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, представляващо възстановяване на суми по АДФИ проверка по неизпълнение на договори, сключени с лицето И.В.Р., чиято стойност надвишава законоустановения праг от 10 000 лв., на територията на Република България, което плащане не е било осъществено чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Съдът намира, че извършеното в случая плащане е обслужвало една – единствена цел – заобикаляне на закона с оглед избягване на дължимите такси и данъци, срещу което именно се бори ЗОПБ.

Ирелевантен се явява фактът дали въпросната сума е възстановена или не.Настоящият случай касае единствено плащането на парични суми в размер на 10 180 лв. и 10 176 лв. от страна на лицето И.В.Р., респ. получаването /приемането/ от дружеството – жалбоподател чрез ПКО към същото дружество.

В настоящото производство са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД административно нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че получателят на плащане не е субект на административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за нарушение на чл. 3 от същия закон. Съдът намира, че подобно разбиране не намира опора в разпоредбите на ЗОПБ и в частност цитираните по-горе норми, чиито текстове не дават основание за извод в посочения от страна на дружеството - жалбоподател смисъл. И това е така, тъй като за законосъборазното извършване на плащането от посоченото лице е необходимо и съдействие в случая от „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, който следва да посочи банкова сметка. Т. е. без активното участие на страната по приемането на паричните средства, плащане не може да се извърши, щом няма фактическо получаване на сумите. В този смисъл е постановеното Решение № 1073/17.04.2014 г. по КНАХД № 197/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, че законодателят е предвидил отговорност за всяко административнонаказателно отговорно лице, което е страна в подобна размяна на парични средства, като е недопустимо стеснителното тълкуване на нормите в обратната посока. При изложените съображения, съдът счита, че правилно е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на същата съдът намира, че няма спор за фактите по делото. Налице е правен спор – дали тези факти са законосъобразно подведени към съответната правна квалификация на извършено административно нарушение, като становището на жалбоподателя е, че отговорност за извършеното плащане може да носи само платецът на паричната престация, а не и търговският субект, който е приел плащането по престацията. Дружеството - жалбоподател счита, че в конкретния казус не може да бъде ангажирана отговорността на ЮЛ, приело плащанията в брой, тъй като законодателят давал възможност да бъде ангажирана само отговорността на конкретен служител на търговеца – пряко отговорен за приемане на плащането. Съдът намира, че подобно разбиране не намира опора в разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия плащанията на територията на страната ни се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Текстът на  чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой също не дава основание за извод в посочения от страна на жалбоподателя смисъл. Законодателно се предвижда отговорност за всяко административно наказателно отговорно лице, което е страна в подобна размяна на парични средства. След прочит на посочените разпоредби от Закона за ограничаване на плащанията в брой не може да се приеме, че законодателят е целял да вмени задължение само на лицата, които следва да изпълнят парична престация над 10 000 лева, тъй като за законосъборазното извършване на плащането от тяхна страна е необходимо и съдействие на контрагента, който следва да посочи банкова сметка. Действително съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В случая отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана за допустителство по чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, където в предл. 2 на цитираната правна норма действително изрично е предвидена административно-наказателна отговорност и за допустителство. Касае се за визираната в чл. 24, ал. 2 от ЗАНН отговорност за ръководителите, които са допуснали да се извърши дадено нарушение, която се носи тогава, когато се установи, че определен работник или служител е извършил даденото нарушение. Следователно при отговорността за допустителство предпоставка за възникването ѝ е установяване на нарушение от страна на прекия извършител. Съобразно с горепосочените обстоятелства такава не се вменява, тъй като отговорността на търговеца е ангажирана на друго основание. Била е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ /жалбоподателят се явява ЮЛ предвид правно - организационната си форма еднолично ограничено отговорно дружество, регистрирано като търговец по смисъла на Търговския закон/ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за неизпълнение на задължението му към Държавата, като в подобни случаи не се изследва елемента вина по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

Безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател на два пъти е получил плащания в брой, поради което следва да понесе административно наказателна отговорност.

Правилно и законосъобразно админстративнонаказващият орган е определил административната санкция на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 1, предл. 1 от ЗОПБ, която сочи, че който извърши нарушение на чл. 3, се наказва с „глоба“ в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с „имуществена санкция“ в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. В случая платените на дружеството - жалбоподател – юридическо лице, суми в брой са в размер над 10 000 лв., а именно 10 180 лв. и 10 176 лв., като всяка една от тях надвишава сумата от 10 000 лв., от което следва, че правилно е определена наложената имуществена санкция в размер на 10 176 лв., което представлява 50 на сто от общия размер на направеното на процесната дата и място плащане.

Съдът не кредитира и твърденията на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, доколкото получаването /приемането/ на всяко едно плащане в брой от лицето И.В.Р. на сумите в размер над 10 000 лв. е следвало да бъде преценено като отделно административно нарушение. Действително посочената правна норма предвижда, че когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В същото време обаче дори и да се възприеме това становище, санкционираното лице не би могло да претендира, че са нарушени процесуалните му права, когато му е наложено само едно наказание при наличие на няколко извършени нарушения, тъй като това е изцяло в негов интерес. Имайки предвид, че правата и законните интереси на дружеството-жалбоподател не са накърнени с налагането на само едно наказание, а напротив - това обстоятелство се явява много по-благоприятно за него, то изложеното не би могло да обуслови отмяната на обжалваното наказателно постановление. Изцяло в правомощията на административно-наказващия орган е да прецени дали да санкционира едно или повече констатирани от съответните органи нарушения, с оглед на което фактът, че при установени две нарушения е санкционирал само едно от тях, не обуславя нарушение на чл. 18 от ЗАНН, респективно не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. В тази насока е и практиката на ШАС и по-конкретно решение № 31 от 05.02.2019 г. по КАНД № 265 по описа за 2018 г. на ШАС, което касае идентичен случай. Освен това, в решението по КАНД № 47/2012 г. също се приема, че е в правомощията на административно-наказващия орган да прецени дали да санкционира едно или повече констатирани от съответните органи нарушения.

От друга страна, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 1/2007 г./. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът не може да определи процесното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава, отнасяща се до други нарушеният от същия вид. Нещо повече от приложените по административната преписка ПКО, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител, се установява, че освен на процесната дата, дружеството-жалбоподател периодично е приемало плащания от различни дати в брой за суми над 10 000 лв., за което са били съставени и не малко на брой актове за установяване на административно нарушение. Посоченото е допълнително основание за съда спрямо формирания извод, че не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като „маловажен случай“.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 398499-F449713/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административна санкция в размер на 10 176 /десет хиляди сто и седемдесет и шест/ лева за нарушение по чл. 3,    ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: