Решение по Наказателно дело 862/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

383/20.6.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На десети юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 862 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9032 /девет хиляди тридесет и два/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.

В проведеното по делото съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява представител, представено е писмено становище в което се моли НП да бъде потвърдено, а жалбата да се счита за неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758 е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63 и се представлява от управителя д-р С.С.К., ЕГН **********. Същото е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен на 20.10.2000 г.

В ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен бил получен доклад № ДИЗШН-1/16.03.2018 г. от Агенция за държавна финансова инспекция - Шумен за извършена финансова инспекция на дружеството – жалбоподател през периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. В тази връзка на основание РИП № П – 03002718107340-ОРП-001/14.06.2018 г. на К.С.М. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен било възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства спрямо „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, въз основа на предоставени документи. В хода на проверката било установено, че на 30.04.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на дружеството по сметка „501“ „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“. Във връзка с направените констатации на дружеството - нарушител бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F449721 от 30.11.2018 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, а именно: за това, че „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 1 от ЗОПБ, е получило плащания в брой, надвишаващи 10 000 лв., а именно: че на 30.04.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758 е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на ЗЛ по Дт сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“.

Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице – Ани Иванова Бончева, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9032 /девет хиляди тридесет и два/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К.С.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посоченият свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството - жалбоподател не е накърнено.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 5 , ал. 1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 3, се наказва с „глоба“ в размер на 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с „имуществена санкция“ в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.

В конкретния случай, в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства, както и гласни такива, че с действията си дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на 30.04.2018 г. в гр. Шумен дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на ЗЛ по Дт сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“, с което е нарушило забраната на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/. В тази връзка настоящия съдебен състав оцени като неоснователни и възраженията по същество, касаещи характера на извършеното получаване на парична сума.

В случая не е спорно, че на 30.04.2018 г. дружеството - жалбоподател „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, е получило плащане в размер 18 065.47 лв. от И.Р.. Сумата е отчетена в счетоводството на ЗЛ по Дт сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ“. Спорен е въпросът обаче, дали предаването на тези парични суми представлява „плащане“.

Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“ в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, касаещо „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите, според което „плащането“ се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Т. е. „плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи.

В случая процесните суми са били получени чрез плащане, като дружеството – жалбоподател ги е получило /приело/ в счетоводството си по Дт Сметка 501 „Каса 1“ и Кт Сметка 709 „Други приходи от дейността“ с основание „внесена сума по АДФИ.

Няма спор между страните, че в процесния случай не е налице плащане на задължение по договор. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочено, че тази сума е констатирана в рамките на извършена от органите на АДФИ финансова инспекция, като инспектора е дал срок за възстановяването ѝ, което ревизора определил като неоснователно получено.

Във връзка с гореизложеното и цялата доказателствена маса, съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател е допуснало извършването именно на плащане на стойност 18 065.47 лв., към „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, представляващо възстановяване на суми по АДФИ от И.Р., чиято стойност надвишава законоустановения праг от 10 000 лв., на територията на Република България, което плащане не е било осъществено чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Съдът намира, че извършеното в случая плащане е обслужвало една – единствена цел – заобикаляне на закона с оглед избягване на дължимите такси и данъци, срещу което именно се бори ЗОПБ.

Ирелевантен се явява фактът дали въпросната сума е възстановена или не. Настоящият случай касае единствено плащането на парични суми в размер на 18 65.47 лв. от страна на лицето И.Р., респ. получаването /приемането/ от дружеството – жалбоподател чрез ПКО към същото дружество.

В настоящото производство са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД административно нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че получателят на плащане не е субект на административно-наказателна отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ за нарушение на чл. 3 от същия закон. Съдът намира, че подобно разбиране не намира опора в разпоредбите на ЗОПБ и в частност цитираните по-горе норми, чиито текстове не дават основание за извод в посочения от страна на дружеството - жалбопода***ел смисъл. И това е така, тъй като за законосъборазното извършване на плащането от посоченото лице е необходимо и съдействие в случая от „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, който следва да посочи банкова сметка т. е. без активното участие на страната по приемането на паричните средства, плащане не може да се извърши, щом няма фактическо получаване на сумите. В този смисъл е постановеното Решение № 1073/17.04.2014 г. по КНАХД № 197/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, че законодателят е предвидил отговорност за всяко административно-наказателно отговорно лице, което е страна в подобна размяна на парични средства, като е недопустимо стеснителното тълкуване на нормите в обратната посока. При изложените съображения, съдът счита, че правилно е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на същата съдът намира, че няма спор за фактите по делото. Налице е правен спор – дали тези факти са законосъобразно подведени към съответната правна квалификация на извършено административно нарушение, като становището на жалбоподателя е, че отговорност за извършеното плащане може да носи само платецът на паричната престация, а не и търговският субект, който е приел плащането по престацията. Дружеството - жалбоподател счита, че в конкретния казус не може да бъде ангажирана отговорността на ЮЛ, приело плащанията в брой, тъй като законодателят давал възможност да бъде ангажирана само отговорността на конкретен служител на търговеца – пряко отговорен за приемане на плащането. Съдът намира, че подобно разбиране не намира опора в разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия плащанията на територията на страната ни се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Текстът на чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой също не дава основание за извод в посочения от страна на жалбоподателя смисъл. Законодателно се предвижда отговорност за всяко административно наказателно отговорно лице, което е страна в подобна размяна на парични средства. След прочит на посочените разпоредби от Закона за ограничаване на плащанията в брой не може да се приеме, че законодателят е целял да вмени задължение само на лицата, които следва да изпълнят парична престация над 10 000 лева, тъй като за законосъборазното извършване на плащането от тяхна страна е необходимо и съдействие на контрагента, който следва да посочи банкова сметка. Действително съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В случая отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана за допустителство по чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, където в предл. 2 на цитираната правна норма действително изрично е предвидена административно-наказателна отговорност и за допустителство. Касае се за визираната в чл. 24, ал. 2 от ЗАНН отговорност за ръководителите, които са допуснали да се извърши дадено нарушение, която се носи тогава, когато се установи, че определен работник или служител е извършил даденото нарушение. Следователно при отговорността за допустителство предпоставка за възникването ѝ е установяване на нарушение от страна на прекия извършител. Съобразно с горепосочените обстоятелства такава не се вменява, тъй като отговорността на търговеца е ангажирана на друго основание. Била е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ /жалбоподателят се явява ЮЛ предвид правно - организационната си форма еднолично ограничено отговорно дружество, регистрирано като търговец по смисъла на Търговския закон/ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за неизпълнение на задължението му към Държавата, като в подобни случаи не се изследва елемента вина по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

Установи се, че дружеството – жалбоподател на шест пъти е получило плащания в брой, съгласно приложения по делото Протокол № П-03002718107340-073-001/30.11.2018г., поради което следва да понесе административно наказателна отговорност.

От приложеното на лист 6 от делото писмо от АДФИ до дружеството жалбоподател, става ясно, че вносителят на паричните средства е главният счетоводител на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, т.е човекът, който следва най- добре да познава финансовите правила и да следи за тяхното спазване.

Правилно и законосъобразно админстративнонаказващият орган е определил административната санкция на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 1, предл. 1 от ЗОПБ, която сочи, че който извърши нарушение на чл. 3, се наказва с „глоба“ в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с „имуществена санкция“ в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. В случая платената на дружеството - жалбоподател – юридическо лице, сума в брой е в размер над 10 000 лв., а именно 18 065.47 лв., като това надвишава сумата от 10 000 лв., от което следва, че правилно е определена наложената имуществена санкция в размер на 9032 лв., което представлява 50 на сто от общия размер на направеното на процесната дата и място плащане.

От друга страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 1/2007 г./. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът не може да определи процесното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава, отнасяща се до други нарушеният от същия вид. Нещо повече, от приложения по делото Протокол № П-03002718107340-073-001/30.11.2018г., както и от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител, се установява, че освен на процесната дата, дружеството-жалбоподател периодично е приемало плащания от различни дати в брой за суми над 10 000 лв., за което са били съставени и не малко на брой актове за установяване на административно нарушение. Посоченото е допълнително основание за съда спрямо формирания извод, че не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като „маловажен случай“.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК 127521758, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от С.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 9032 /девет хиляди тридесет и два/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: