РЕШЕНИЕ

 

340/5.6.2019г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На шестнадесети май 2019 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 863/19 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Комплексен онкологичен център“ ЕООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление №398503-F449708/16.01.2019 г. на териториалния директор на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 24603,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Санкционираното лице счита, че не е осъществило неизпълнение на административно задължение, както и че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към дружеството. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното лице е търговско дружество, вписано в ТР с Решение на ШОС по ф.д.№№915/2000г., като е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП-Варна. През 2018г. от Агенцията за държавна финансова инспекция била извършена финансова инспекция на дружеството, в хода на която било установено, че през периода 2014г.-2017г. служители на същото са получили обезщетения по реда на чл.224, ал.1 от Кодекса на труда в общ размер на 89207,32лв. Установено било също, че средствата са изплатени неоснователно и служителите са били поканени да възстановят получените от „Комплексен онкологичен център-Шумен“ ЕООД средства. Служителите подписали доброволни споразумения, с които се задължили в определен срок да възстановят неоснователно получените суми. В изпълнение на споразуменията на 14.03.2018г. служителката И.Р. депозирала в брой сумата от 23227,04лв., за което бил съставен ПКО №1069. На същата дата посочената служителка депозирала в брой и сумата от 11100,00лв., за което бил съставен ПКО №1968, както и сумата от 14880,00лв., за което бил съставен ПКО№1067. Посочените суми били отчетени в счетоводството на дружеството, по сметка 501 „Каса 1“ и сметка 709 „Други приходи от дейността“. На 30.11.2018г. от К.С.М.- инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Шумен, била извършена проверка относно спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на същата дата проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че е получило плащания в брой, надвишаващи 10000,00 лв. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.01.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Комплексен онкологичен център-Шумен“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 24603,00 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т.1, от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Изложената фактичесска обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката К.С.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че на 14.03.2018г. същото е получило в брой от лицето И.Р. три отделни суми, всяка надвишаваща 10000лв., получаването на които било отразено по съответния ред в счетоводството на дружеството. При тази фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът намира, че същото действително е получило три отделни плащания в брой, всяко от които надвишаващо визираният в чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ максимален допустим размер за касово плащане. По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В жалбата се изразява становище, че не е осъществено нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, тъй като получаването на процесните суми не представлява „плащане“, а се касае за „връщане/възстановяване“ на сума, която в Ревизионния доклад на АДФИ е обявена за неоснователно получена. Позовавайки се на Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. на ОСГТК жалбоподателят счита, че под „плащане“ следва да се разбира задължение за предаване на пари в изпълнение на задължение по договор. Намира, че при липса на договор, респ. липса на парично задължение по договор, предаването на парична сума в брой не представлява „плащане“ по смисъла на ЗОПБ и не обуславя реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушаване на посочения закон. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените доводи. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. на ОСГТК, под "плащане" следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Посочено е изрично, че според действащото българско право само паричните задължения имат за предмет плащане. В цитираното тълкувателно решение терминът „плащане“ е дефиниран като изпълнение на парично задължение, без обаче понятието да е обвързано с наличието или липсата на облигационно отношение. Доколкото в Тълкувателното решение по никакъв начин не е посочено, че „плащане“ е само изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор, съдът приема, че „плащане“ представлява всяко задължение за предаване на пари, независимо от правопораждащия факт. Настоящият състав не споделя изразеното в жалбата становище, че направеното от ВКС тълкуване има предвид плащането като изпълнение на задължение по договор. Действително, това разбиране е застъпено в Решение №2268/2018г. по КАНД №2007/18г. на Административен съд –Пловдив, но посоченият съдебен акт няма характер на задължителна съдебна практика, а и е неотносим към настоящия случай, тъй като е свързан с приложението на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Неотносимо към случая е и цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя Решение №754/2017г. по КАНД№974/17г. на Административен съд-Пловдив, тъй като същото визира хипотеза, в която определена парична сума е била фактически съхранявана от определено лице, без да е станала негова собственост. В случая неправомерно изплатените суми са станали собственост на служителката, като след установяването на това обстоятелство за нея е възникнало задължение да върне недължимо полученото, т.е.- да предаде определена парична сума. Изпълнението на това задължение не би могло да бъде третирано като нещо различно от „плащане“ по смисъла на ЗОПБ, което обуславя и наличието на обективираното в обжалваното наказателно постановление неизпълнение на административно задължение. Без значение за административнонаказателната отговорност на дружеството е обстоятелството, че задължението за предаване на парична сума е възникнало не по силата на договор, а в резултат на дадено предписание от АДФИ, неизпълнението на което би било свързано с негативни последици за санкционираното лице. Не е съществувала никаква пречка възстановяването на недължимо получените суми да бъде извършено чрез превод, нито Агенцията е поставила изискване плащането да бъде извършено в брой. В мотивите към проекта на ЗОПБ е посочено, че целта на приемането на нормативния акт е преодоляването на основен проблем в стопанския оборот, какъвто е съществуването на постоянен паричен поток, който не се отразява в първични счетоводни документи. Следва да се отбележи, че в мотивите към законопроекта като „плащания“ са третирани и изплащанията на пенсии и социални помощи, които очевидно не произтичат от договорни отношения. Предвид това обстоятелство съдът намира, че изложените по-горе мотиви относно действителния смисъл на понятието „плащане“, вложен в  ЗОПБ, кореспондира на волята на законодателя и на целите, обусловили приемането на закона. Становището на съда съответства и на практиката на други съдилища. В Решение №2467/18г. на АдмС-София по КАНД№1272/18г. се посочва, че целта и смисълът на Закона за ограничаване на плащанията в брой е именно да обхване всички възможни случаи, при които се предават парични суми, за да може да бъде проследен произхода на тези суми. Посочено е, че е неправилно думата "плащане" да се схваща в тесен смисъл и да се приема, че е задължително наличието на насрещна престация, за да се приеме, че е налице плащане, а под този термин следва да се разбира всяка една парична операция. При положение, че същата не попада в изключенията на чл. 2 ЗОПБ, то тя следва да бъде извършена по банков път, в случай, че е на стойност над 10 000 лв., като това разбиране съответства на духа, смисъла и целта на ЗОПБ.

Не могат да бъдат споделени и доводите, изложени в жалбата, че дружеството-жалбоподател не е наказателноотговорно лице по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, тъй като липсва умисъл за допустителство, а е изпълнена процедура по доброволно връщане. Доколкото отговорността на юридическите лица, каквото е дружеството-жалбоподател, е обективна /безвиновна/, не може да се коментира наличие или липса на умисъл.  Съдът също така намира, че дружеството е наказано за извършителство, а не за допустителство. Санкционната норма на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда наказание за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.3 от ЗОПБ. В случая съдът намира, че санкционираното лице е извършило такова нарушение, тъй като е приело процесните плащания в брой, отчело е сумите в счетоводството си и е издало съответните ПКО. При положение, че извършването на нарушение по чл.3 от ЗОПБ е било невъзможно без предприемането на описаните действия от страна на дружеството, последното безспорно е осъществило състава на описаното в наказателното постановление неизпълнение. В тази насока е и практиката на съдилищата. В Решение №1554/18г. на АдмС-Пловдив по КАНД№1575/18г. се посочва, че характерът на извършеното нарушение правилно е определен като извършителство. В решението се сочи изрично, че лицето, което е приело плащане в нарушение на чл. 3 от ЗОПБ, има пряко участие в паричната престация, като страна по сделката, доколкото без физическото получаване на сумите, плащането не би могло да се извърши. Счетено е, че санкционираното дружество законосъобразно е наказано по реда на чл.5, ал.1 от ЗОПБ за получено плащане в нарушение на чл.3 от с.з. –становище, което се споделя и от настоящия състав. В цитираният съдебен акт е формиран изводът, че налагането на административна санкция по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.Във визирания в решението случай, както и в настоящия такъв,  съставомерното изпълнително деяние се изразява в приемане на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Съдът не констатира липсата на задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата се явяват неоснователни. Както беше посочено, наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като наказанието е наложено в размера, визиран в чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че е съставен един АУАН и е издадено едно наказателно постановление, а са приети три отделни плащания в брой. Действително, по силата на чл.18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение следва да бъде наложено отделно наказание. В практиката си обаче ШАС последователно приема, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. В случая не е допусната неяснота при излагането на фактите около отделните плащания, като размерът на наложената санкция е идентичен на сбора от отделните наказания, които следва да се наложат във връзка с всяко отделно плащане. При това положение не би могло да се счете, че правото на защита на дружеството е накърнено реално, а допуснатата непрецизност следва да бъде приета за несъществена.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства около осъществяването на неизпълнението, които да обусловят извода за неговата маловажност.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът  

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №398503-F449708/16.01.2019 г. на териториалния директор на ТД на НАП-Варна, с което на „Комплексен онкологичен център“ ЕООД- гр.Шумен с ЕИК:127521758, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 24603,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като законосъобразно.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: