Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 880/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ш.Н.М. ***, срещу Наказателно постановление №46-0000014/27.02.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като намира, че нарушението не е извършено умишлено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 05.02.2019г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил от кат.№3 марка „Волво ФХ 12420“ с рег.№РР2699АТ, с прикачено ремарке от кат.№4 марка „Шварцмюлер ПА2АТЛ” с рег.№РР0282ЕА, и двете собственост на ЕТ „М.А.- Феролес“. Същият се движел по път I-2, като извършвал превоз за собствена сметка с маршрут с.Задруга-гр.Исперих-гр.Бургас-с.Задруга, с превозван товар- черен бор. Около 16,00 часа, в района на км.114+918, след разклона за гр.Шумен, в посока гр.Бургас, М. бил спрян за проверка от свидетелите К.Л.К. и И.С.С., които поискали да им бъде представено заверено копие на трудов договор, с който е назначен или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ, но жалбоподателят не разполагал с такива. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва превоз с МПС от кат.№3, с прикачено ремарке от кат.№4, за собствена сметка, като в момента на проверката не представя такъв документ. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има трудов договор, но го е забравил в колата си. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 27.02.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ш.М. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка задължава водачите, при извършване на превози на товари за собствена сметка, да представят при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 от Наредбата. Понятието превоз на товари за собствена сметка е дефинирано в чл.9 от Наредбата като превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор за лизинг или за наем пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. От приложените по делото Заповед №112/05.02.2019г. /л.16 от делото/ и превозни билети /л.17 и л.18/ се установява, че жалбоподателят е осъществявал превоз за собствена сметка на дървесина, закупена от търговецът- собственик на превозното средство, т.е. – извършвал е превоз на товари за собствена сметка. При това положение същият е бил задължен да представи при поискване от контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът. От показанията на разпитаните свидетели, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е представил такъв документ- обстоятелство, което не се оспорва от последния. При така установеното несъмнено следва да се счете, че водачът действително е извършил нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г., за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Санкционната норма също е определена правилно, както наказанието е наложена на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП, предвиждащ специална санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари и не представи в момента на проверката документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По начало жалбоподателят не оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, нито законосъобразността на провеждане на административнонаказателното производство. Изтъква единствено, че е притежавал трудов договор, но го е забравил в друго превозно средство, както и че копие от договора е било изпратено още на следващия ден в ОО „АА“-гр.Шумен. Следва да се има предвид обаче, че лицето е наказано не за непритежаване на трудов договор, а за непредставяне на такъв в момента на проверката. При това положение наличието по принцип на трудов договор и незабавното му изпращане на наказващия орган не обуславят отпадането на административнонаказателната отговорност на лицето.

На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Дори и да се кредитират твърденията на жалбоподателя, че е забравил трудовия си договор в друго превозно средство, следва да се има предвид, че по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на административно наказание подлежат и непредпазливите деяния. В случая не е констатирано наличие на някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до извършването на нарушението. Напротив, в пледоарията си жалбоподателят заявява, че му е бил връчен препис от Допълнително споразумение към трудов договор през януари /същото е сключено на 01.01.2019г./, но от тогава документът е стоял в личния му автомобил. От това изявление е видно, че жалбоподателят е извършвал превози около месец, без да разполага у себе си със съответен трудов договор. При това положение съдът намира, че случаят по никакъв начин не би могло да бъде счетен за маловажен, поради което и не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №46-0000014/27.02.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Шумен, с което Ш.Н.М. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: