Р Е Ш Е Н И Е

 

376/19.6.2019г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 893 по описа на ШРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2467530, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на В.Б.С., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, като в жалбата са изложени подробни доводи за това.  

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява лично и не изпраща представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена защита

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.2018г. в 13.43 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на автомобил марка “Дачия Дъстер” с рег.СВ12 94НВ, който се движел по главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 100 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 100 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2467530, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят В.Б.С., на която като законен представител наГЕА-КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК 831602614, било регистрирано горепосоченото моторно превозно средство. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 97 км/ч – превишаване с 37 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 7-С-ИСИ/23.03.2018г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателят В.С. на 22.03.2019г., видно от приложената по делото /стр.36/ обратна разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд Шумен.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснета снимка № 165 със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория С,Д за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 80 км/ч, а по автомагистрала – 100 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/h – водачът се наказва с глоба 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 29.12.2018г. в 13:43 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на автомобил марка “Дачия Дъстер” с рег.СВ12 94НВ, със скорост от 97 км/ч – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 37 км/ч.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”, видно от приложения по делото снимков материал. Макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението. 

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя В. Б.С., като управител на „ГЕА-КОНСУЛТ“ ООД, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на управител, на дружеството на което е регистрирано моторното превозно средство. т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.

Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, 00209D32D447, снимка165, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя, от измерената скорост 100 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 97 км/ч при разрешена 60 км/ч и превишение от 37 км/ч извън населено място, което е точно изписано. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по – благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР – гр. Шумен са представили протокол за последваща проверка на използваната система за видеоконтрол, а  използваното в случая техническо средство за измерване е било годно.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят В. С. е управител на търговското дружество - собственик на процесния автомобил и в 14-дневния срок не е посочил друго лице, което да го управлява към момента на засичане /чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.

Съдът счита, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита на жалбоподателя, ето защо и същият като законосъобразен следва да бъде потвърден и в този смисъл наведените в жалбата и в съдебно заседание съображения се явяват неоснователни.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, Серия „К” № 2467530 на ОД МВР - Шумен, с който на В.Б.С.  – управител на „ГЕА-КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК 831602614 от гр. София, Лозенец, ул. Горски пътник № 51, вх.1, ет.5, ап.И на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: