Р
Е Ш Е Н И Е
314/23.5.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет втори май през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 962 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
17-0869-000394 от 06.03.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на Ш.С.Ш., ЕГН **********,*** са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ш.С.Ш. на 31.01.2019 г. управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ 530Д” с рег. № Н 4654 ВВ, като се движел в гр. Шумен, поул. ”Алеко Константинов” в посока пл. ”България”. Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно било с четири ленти, като маркировката в този пътен участък била хоризонталната двойна непрекъсната линия – М-2. На посочения ден, в час пик - около 12.00 часа, на път отворен за обществено ползване със силно натоварено движение - ул. „Алеко Константинов“, водачът преплъзнал гумите на автомобила и по този начин, чрез т. нар. „дрифт“ нарушавайки пътната маркировка М-2 направил две кръгчета през четирите ленти за движение от ляво на дясно и обратно и продължил движението си в посока пл. ”България“. Тъй като свидетелите Г.П.М. и С.С.К. - служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен, се намирали в полицейски автомобил в близост до знак „Стоп“, на кръстовището на ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Алеко Константинов“ в гр. Шумен, двамата възприели движението на автомобила на жалбоподателя и преценили, че извършва т. нар. „дрифт“. Тогава свидетелите подали звуков и светлинен сигнал и предприели спиране на жалбоподателя. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 115251 от 31.01.2019 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-000394 от 06.03.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ш.С.Ш., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М. и на свидетеля С.С.К. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Г.М. и С.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи
от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят
посредством разпита на свидетелят Т.С. К., прави опит да установи коренно
различна фактическа обстановка, а именно, че допуснатото нарушение се дължи на
неопитностността на жалбоподателя при управлението на процесния автомобил.
Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно
е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата
е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен
материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на
посоченият свидетел и поради приятелските отношения на същият с жалбоподателя.
Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи
единствено оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Наказателното постановление №
17-0869-000394/06.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При извършената
служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от
ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното
постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6,
т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че
ул. ”Алеко Константинов” в гр. Шумен е отворена за
обществено ползване.
В настоящия случай от материалите по
делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М. и С.К. се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят Ш.С.Ш. на 31.01.2019 г., управлявайки
собствения си лек автомобил марка “БМВ 530Д”, при преминаването си по ул.
„Алеко Константинов“ преплъзнал гумите на автомобила и по този начин, чрез т.
нар. „дрифт“ нарушавайки пътната маркировка М-2 направил две кръгчета през
четирите ленти за движение от ляво на дясно и обратно и продължил движението си
в посока пл. ”България“. От изложеното се налага извода, че водачът не е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за
извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в приплъзване на автомобила
чрез употреба на ръчна спирачка и завиване по този начин в обратна посока.
В тази връзка съдът намира, че деянието
се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите Г.М. и С.К.,
които по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния
автомобил до знак „Стоп“ на кръстовището на ул. „Цар Иван Александър“ и ул.
„Алеко Константинов“ и пряко са възприели поведението на водача и извършваните
от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено първоначално и от
страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият е
посочил в акта за установяване на административно нарушение, че няма
възражения. Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
В тази връзка съдът не споделя
изложеното от страна на Ш. в жалбата, а и от процесуалния му представител в
съдебно заседание по време на хода по същество, че поведението на управлявания
от дееца автомобил би могло да се държи и на други фактори - несъобразена
скорост и неопитност на жалбоподателя, поради което последния не успял да
овладее автомобила и което било причина за движението по цялата ширина на
пътното платно, в какъвто аспект са и показанията на разпитания свидетел Т.К.,
приятел на жалбоподателя. На първо място, по делото не са представени
доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че подобно поведение маже да се дължи на непредпазливо шофиране,
нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, нито са обективирани в
допълнително писмено възражение. Поради това тези твърдения на наказаното лице следва
да се разглеждат единствено като форма на правото му на защита. Освен това, следва
да се посочи, че ако е достоверна посочената версия, то би следвало водачът
само за момент да загуби управление над автомобила, като е невъзможно тази
загуба на управление поради несъобразена скорост да е провокирала завъртането
на МПС два пъти по четирите ленти за движение, което беше установено от
свидетелските показания на свидетелите М. и К.. Доколкото свидетелите М. и К.
посочват още, че автомобилът е преминал на два пъти през четирите ленти за
движение от ляво на дясно и обратно, това води до извода, че страничното му
движение е целенасочено и категорично изключва наличието на грешка във водача,
свързана със скорост, неопитност или по други технически причини. Още повече от
разпита в съдебно заседание на свидетелите Г.М. и С.К. се установява по
безспорен начин, че жалбоподателя и пътниците в процесното МПС са били видимо
спокойни, с „широка усмивка“ и „без притеснение от постъпката си“, както и и не
са споделили за наличието на технически проблем с автомобила. Освен това, от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление
лек автомобил марка “БМВ 530Д” с рег. № Н 4654 ВВ и че е негов собственик –
приобретател по силата на Договор от 11.10.2017 г. за покупко-продажба на МПС.
В тази връзка, правилен е изводът на
наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством
приплъзване на автомобила, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на
хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и зравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд – Шумен по
сходни казуси, по-конкретно Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по
к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд –
Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. №
30/2019 г. на АС - Шумен и мн. др..
Поради изложените съображения съдът
намира, че жалбоподателят като е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175А,
ал. 1 предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на
3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.
Освен това, настоящият съдебен състав
споделя доводите на административно – наказващия орган, че процесната
деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се
характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-000394 от 06.03.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ш.С.Ш., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: