Р Е Ш Е Н И Е

352/10.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №989 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №19-0869-000613 от 15.03.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на М.Х.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения. В представени по делото писмени бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането си.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.Х.И. на 21.02.2019 год. управлявал лек автомобил марка „Хюндай санта Фе”, с ДК№Н3547ВК, собственост на М.П., с ЕГН**********, като се движил в гр.Шумен по бул.”Мадара” в посока бул.“Ришки проход“. При спиране за проверка от служители при ОД на МВР – гр.Шумен до дом №32 на бул.“Мадара“ било установено, че водачът управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е оборудвано, както и че не е залепил валиден стикер за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло на автомобила на определеното за това место. На И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, №115453 от 21.02.2019 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.137А, ал.1 и чл.100, ал.3 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №19-0869-000613 от 15.03.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на М.Х.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П., на свидетеля Е.С.Б. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, отчасти на свидетеля М.Е.Д. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П.С.П. и Е.С.Б.. Същите са последователни, еднопосочни, непредубедени и почиват на техни преки наблюдения над поведението на водача непосредствено преди и след спирането му за извършване на проверката. В същото време показанията на свидетелите кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

В същото време по отношение показанията на свидетеля М.Е.Д. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелят заявява, че действително на посочения ден и час се е намирал в района на Автогара – Шумен и е възприел обстоятелството, че управлявания от жалбоподателя автомобил се е движел в посочената в акта и в наказателното постановление посока и е бил спрян за извършване на проверка на посоченото место, непосредствено до спирката, намираща се на отсрещната страна на булеварда спрямо неговата позиция. В същото време съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на същия, в които свидетеля заявява, че по време на движение на автомобила жалбоподателя е бил с колан и е откопчал същия след като е бил спрян от полицейските служители. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в момента на спиране на автомобила на И., свидетелят Д. се е намирал на значително разстояние, на срещуположната страна на булеварда, който е разделен от мантинела. В същото време управлявания от И. автомобил е бил с дясна дирекция, което в още по-голяма степен възпрепятства възможността свидетелят от посоченото разстояние да възприеме и прецени дали жалбоподателя има поставен колан или не. Тази част от показанията на свидетеля са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите П. и Б., които бяха обсъдени по-горе и които съдът по изложените вече съображения кредитира изцяло. Ето защо съдът намира, че тази част от показанията на свидетеля Д. са предубедени, доколкото имат за цел единствено оневиняване на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и доколкото същите са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, същите не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.С.П. и Е.С.Б., които пряко са възприели това обстоятелство, непосредствено преди спиране на автомобила на жалбоподателя. В същото време от страна на жалбоподателя не се сочат обстоятелства, от категорията на изключенията, посочени в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен колан по време на движение.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, доколкото на 21.02.2019 год. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

По отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверка на жалбоподателя, управлявания от него автомобил не е бил спрян от движение и в левия десен ъгъл на предното му стъкло не е имало залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и не е носил и представил контролен талон към знака. Това обстоятелство се потвърждава от разпита на свидетелите П.С.П. и Е.С.Б.. От материалите по делото не се установява и същият да е носил контролния талон към стикера.

При преценка на това нарушение съдът съобрази обстоятелството, че видно от издадения акт за установяване на административно нарушение в същия е посочено, че водачът не е залепил валиден стикер „Гражданска отговорност“ на определеното за това место, като не е посочено, че същият не е носил и представил контролен талон към знака. В същото време обаче това обстоятелство е било посочено в издаденото впоследствие наказателно постановление, като по отношение на нарушението, описано в пункт втори от същото е посочено, че нарушението се изразява в това, че като водач на МПС, което не е спряно от движение не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че не носи контролен талон към знака. В този смисъл съдът намира, че допуснатото нарушение при изписване на нарушението в акта за установяване на административно нарушение е било санирано от наказващия орган и не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил. В този смисъл е и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.100, ал.3 от ЗДвП.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.5 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер, съгласно разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДвП, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.487, ал.1 от Кодекса за застраховането.

В този смисъл съдът намира, че и по отношение на това нарушение административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки „глоба” в нейния абсолютен размер от 50 лева.

Съдът не кредитира възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата и в представените по делото писмени бележки, че съставения акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че нарушението е установено от актосъставителя П.С.П. и свидетеля Е.С.Б., като последният е свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Действително в съставения акт за установяване на административно нарушение не е бил посочен единния граждански номер на свидетеля Б., каквото изискване се съдържа в разпоредбата н чл.42, т.7 от ЗАНН. В същото време обаче съдът намира, че посочената нередовност по никакъв начин не е довела до накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото същото не води до невъзможност същия да разбере какви нарушения се твърди, че е извършил, кога ги е извършил, а от тук и до невъзможност същият да организира защитата си по един адекватен начин.

Ирелевантно към настоящия спор е обстоятелството къде точно се е намирал служебният автомобил на полицейските служители, извършили проверката. Местоположението на същия в случай, че с паркирането му е било извършено нарушение на правилата за движение по пътищата би имало значение при търсене на някаква дисциплинарна или друга отговорност на водача на същия, но по никакъв начин не влияе върху преценката на извършените от жалбоподателя нарушения и не е предмет на изследване в настоящото производство.

За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушенията не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът, имайки предвид вида на всяко едно от нарушенията, намира, че същите не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, доколкото управлението на МПС без поставен обезопасителен колан, крие сериозен риск както за самия водач, така също и за останалите участници в движението. В същото време за съставомерността на второто нарушение е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на МПС, което само по себе си води до невъзможност да бъде установен факта на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, респективно нейната валидност при нужда. Не без значение е и факта, че въпреки твърденията на жалбоподателя, че същия няма извършени нарушения по ЗДвП, видно от приложената като писмено доказателство по делото Справка за нарушителя от региона, същият е бил няколкократно наказван за различни нарушения на ЗДвП. В същата насока е и изложеното становище относно приложението на чл.28 от ЗАНН от страна на административно – наказващият орган в самото наказателно постановление, което настоящият състав споделя напълно.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0869-000613 от 15.03.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на М.Х.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: