Председател: Ивелина Димова

като разгледа материалите по НОХД №994/19г. и с оглед разпоредбата на чл.247а, ал.3 от НПК, констатира, че не са налице условията за разглеждане на делото от ШРС.

Съдебното производство по НОХД№25/19г. по описа на Военен съд- Сливен било образувано въз основа депозиран обвинителен акт срещу М.А.Й. от гр.Шумен с обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С разпореждане от 12.04.2019г. Военен съд- Сливен е прекратил образуваното съдебно производство и е изпратил делото на ШРС, приемайки, че последният съд е компетентен да разгледа делото, тъй като в обвинителния акт не е обосновано извършването на деянието при или по повод службата на лицето.

Настоящият състав намира, че ШРС не е компетентен да разгледа делото и да се произнесе с акт по същество. По силата на чл.396, ал.1, т.6 от НПК делата за престъпления, извършени от гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Държавна агенция "Разузнаване", при или по повод изпълнение на службата им са подсъдни на военните съдилища. Според обвинителния акт през инкриминирания период обвиняемият е бил назначаван по трудови договори последователно на длъжности „Главен експерт“ във Военен клуб-Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“; преподавател, главен асистент и асистент в катедра „Информационна сигурност“ във Факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни информационни системи“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Според разпоредбата чл.78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България висшите военни училища се явяват структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. По силата на чл.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“ (отм., бр. 65 от 22.07.2008 г., в сила от 1.08.2008 г.) такава структура се явява и посочената Изпълнителна агенция /понастоящем- Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“/. През инкриминирания период обвиняемият е бил служител първоначално на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“, а след това е бил назначаван с трудови договори на преподавателски длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“, с място на работа Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“-гр.Шумен. При това положение същият безспорно се е явявал гражданско лице на служба в структури на подчинение на министъра на отбраната по смисъла на чл.396, ал.1, т.6 от НПК. Спорът между съдилищата в случая се свежда до преценка на въпроса дали деянието е извършено при или по повод изпълнението на службата на обвиняемия, съобразно изложеното в обвинителния акт. За да приеме, че не е компетентен да разгледа делото, Военен съд- Сливен е счел, че в обвинителния акт не е обоснована връзка между инкриминираното поведение и заеманата от обв.Й. длъжност. Настоящият състав не намира основания да се съгласи с изложеното становище. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1 НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, т.е. съдът следва да съобрази всички данни, които по силата на чл.246, ал.2 от НПК следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая в обвинителния акт се сочи, че обвиняемият е бил нещатен уредник на *** на шуменския гарнизон от откриването му в края на 2003г. до 30.06.2010г., за което бил назначаван с различни заповеди на съответните командири на военни формирования, към които се причислявал музея. Посочено е също, че през периода 01.06.2009г.-30.06.2010г. същият бил назначен и за МОЛ на цялото имущество в музея. Доколкото материално отговорното лице е пряк отчетник, на когото материалните ценности са връчени лично и носи съответна отговорност за тях, съдът намира, че най-малкото през тази част от инкриминирания период действията на обвиняемия по отношение вещи, зачислени в музея, се явяват извършени при или по повод изпълнението на службата му. При тези обстоятелства съдът счита, че делото следва да бъде разгледано от Военен съд- Сливен. Съдебната практика трайно приема, че изземването на специалната подсъдност на военните съдилища от общите съдилища съставлява съществено нарушение на процесуалните правила / в какъвто смисъл е напр. Решение №23/1985г., I н.о./.

По изложените съображения се налага наказателното производство да бъде прекратено и да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Р.България.

Водим от горното и на основание чл.247а, ал.3, във вр. с чл.44, ал.1 от НПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Прекратява съдебното производство по НОХД № 994/19г. по описа на ШРС.

Повдига спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Република България.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Копие от разпореждането да се изпрати на ВОП-Сливен за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: