Мотиви по Наказателно дело 37/2019г.

Мотиви към присъда по НОХД № 37/2019 г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 687/2018 г. по описа на РУ - гр. Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите Ю.И.И., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, български гражданин, с начално образование, неженен, неработещ, осъждан и Ю.М.А., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан /реабилитиран към момента на извършване на процесните деяния/ за извършени от тях престъпления от общ характер, наказуеми по чл. 216, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и предл. 3 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: всеки един от двамата подсъдими в съучастие помежду си като съизвършители на 31.05.2018 г. в с. Благово, обл. Шумен, противозаконно унищожили чужди движими вещи, собственост на Н.Т.К. и С.Т.А., а именно: 3 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 1.35 м.; 24 бр. единични стъкла с размери 0.26 м. на 0.55 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.33 м. на 0.65 м.; 1 бр. единично стъкло с размери 0.65 м. на 1.05 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.25 м.; 1 бр. крило от дървена дограма с размери 0.55 м. на 1.40 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 0.52 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.70 м. на 0.30 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; стъклопакет с размери 0.46 м. на 1.30 м.; 2 бр. телевизори „Беко“, 14 инча; дървена врата с размери 1.60 м. на 0.72 м., зелена, заедно с касата; дървена врата с размери 1.90 м. на 0.90 м., заедно с касата, всичко на обща стойност 370.65 лв.; както и че на същата дата в с. Благово, обл. Шумен, влезли в чуждо жилище – къща, находяща се на ул. „Христо Ботев“ № 11, обитавана от С.Т.А., С.В.А., М.В.А. и П.Г.И., като употребили за това сила и заплашване и деянието е извършено нощем и от две лица; както и че на същата дата в с. Благово, обл. Шумен, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправили псувни, обиди, заплахи към С.В.А., влезли в чуждо жилище нощем /къща, намираща се с. Благово, ул. „Христо Ботев“ № 11/ с употреба на сила и заплашване и чупили чужда покъщнина.

В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалите лица предявяват граждански иск за причинените им имуществени вреди. Исковете са предявени своевременно, тъй като са предявени в правно – релевантния момент – преди началото на съдебното следствие, лично от пострадалите, но доколкото същите не отговарят на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 85 от НПК, поради което не са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда за първото деяние да наложи на подсъдимия Ю.И. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, по отношение на второто деяние предлага наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, а по отношение на третото деяние предлага също наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и „обществено порицание“. На основание разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК предлага на съда на подсъдимия И. да бъде определено едно общо наказание в размер на най -тежкото от определените по-горе три наказания „лишаване от свобода“, а именно: наказание в размер на 2 /две/ години“лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, както и на основание чл. 23, ал. 2 от НК да присъедини наказанието „обществено порицание“. По отношение на подсъдимия Ю.А. предлага за първото деяние наказание лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, по отношение на второто деяние предлага наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, а по отношение на третото деяние предлага наказание “лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца и „обществено порицание“. На основание разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК предлага на съда на подсъдимия А. да бъде определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от определените по-горе три наказания, а именно: наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, както и на основание чл. 23, ал. 2 от НК да присъедини наказанието „обществено порицание“. В пледоарията си излага конкретни мотиви в защита на искането.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Ю.И.И. заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава виновен в извършването на посочените в обвинителния акт деяния. Дава подробни обяснения в своя защита и моли съда за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимият Ю.И.И. счита, че в настоящия случай обвинението не е доказано по категоричен начин, като в пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока. Моли съда за оправдателна присъда относно трите обвинения. В хода на съдебните прения защитникът излага доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, за които счита, че са накърнили процесуалните права на подсъдимия. Доколкото тези твърдения са изложени едва в пледоарията по същество, съдът намира, че следва да отговори на наведените доводи с мотивите към присъдата. Твърденията за наличие на съществени процесуални нарушения са неоснователни. В настоящия случай от материалите по делото е видно, че по същото е било проведено разпоредително заседание на 27.02.2019 г., в хода на което подсъдимият и неговият защитник не са претендирали наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство. Напротив, защитникът изрично е изразил становище, че на съдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на страните. Определението на ШРС по чл. 248, ал. 1, т. 3 не е било обжалване и е влязло в законна сила. При това положение и по силата на чл. 248, ал. 3 от НПК за страните се е преклудирала възможността да правят възражения в подобна насока, а за всички съдебни инстанции - възможността за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза. Също така, настоящия съдебен състав намира, че е лишен от процесуална възможност да върне делото на прокурора, независимо от наличието или липсата на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство. Следва да се посочи също, че институтът на разпоредителното заседание е въведен с измененията в НПК, публикувани в ДВ бр.63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г. Видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НПК, основната част от измененията са насочени към ускоряване на процесуалното развитие и в двете фази на наказателното производство. За постигането на посочените цели в стадия на подготвителните действия за разглеждане на дела от общ характер в съдебно заседание е заложена нова концепция относно крайния момент за решаване на въпросите за допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Предвидено е провеждане на разпоредително заседание, в което да се решават окончателно въпросите относно допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза, несвързани със събиране и проверка на доказателства, като се преклудира възможността за отмяна на това основание на присъда или решение на съд. В мотивите е посочено, че по този начин ще се предотвратява съществуващата възможност за констатиране на допуснати нарушения в досъдебната фаза едва в края на първоинстанционното или въззивното производство и връщане на делото в предходната фаза, което обезсмисля проведените до този момент процесуални действия и забавя съществено наказателното производство. Целите на вносителите на законопроекта са отразени широко и в медиите - в статия в интернет сайт на сп. „Правен свят“, основана на становищата на вносителите, се посочва, че единствено по време на разпоредително заседание съдът ще може да прецени дали да върне делото на прокуратурата. „Нито първата, нито въззивната, нито касационната инстанция ще имат право да връщат делото на прокуратурата от друг етап на процеса, независимо дали са констатирали съществени нарушения или не“. Законодателното решение на заявените от вносителите на законопроекта цели се съдържа в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, според която в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са били приети за несъществени. Силно стеснените възможности за връщане на делото на прокурора след приемането на ЗИДНПК са оценени в публикация по темата като „крайъгълен камък“ на института на разпоредителното заседание - /„Разпоредителното заседание - кой, какво и как“ с автор Лада Паунова - съдия във ВКС/. В посочената публикация се посочва, че изискването за решаване в разпоредителното заседание на въпросите за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, при това в двуинстанционно производство и свързаната с това принципна невъзможност на друг етап делото да бъде върнато на досъдебното производство за отстраняване на такива нарушения, е инструмент, който би способствал за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Подчертава се, че след приключването на въззивния контрол на съдебния акт от разпоредителното заседание се преклудира за страните възможността да правят възражения за допуснатите нарушения, които не са били поставени на обсъждане в това заседание или които са били приети за несъществени, поради което първоинстанционния съд след разпоредително заседание не може да върне делото на досъдебното производство, като въззивната инстанция също няма такова правомощие.

Институтът на разпоредителното заседание е изследван задълбочено и в Решение № 14/09.10.2018 г. на Конституционния съд, в което се сочи, че разпоредително заседание е предназначено да подготви разглеждането на делото в съдебно заседание по същество така, че да се избегне затормозяването му от предварителни въпроси по развитието на наказателното производство и усилията на страните да се концентрират върху установяването на истината в състезанието по посочване, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали. Разпоредителното заседание е разгледано като средство за обезпечаване на обществения интерес от своевременно и ефективно разглеждане на наказателните дела при достатъчни гаранции на правата и законните интереси на страните в съдебната фаза на наказателния процес, като се подчертава, че с приключването на разпоредителното заседание се преклудира възможността за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза. В решението се изтъква също, че промените в НПК от 2017 г., освен, че с неоспорената разпоредба на чл. 249, ал. 4 НПК посочват изчерпателно основанията за връщане на делото от съда на прокурора, поставят още и допълнителното изискване този въпрос да бъде поставен на разглеждане и решен още в началния стадий на съдебната фаза – по довод на заинтересованите лица или по почин на съда. Крайният момент е приключването на нововъведеното разпоредително заседание с окончателен съдебен акт /чл. 249, ал. 1 – 3 от НПК/. Последващото връщане на делото в първата процесуална фаза е изключено по силата на чл. 288, ал. 1 НПК (последно изм., ДВ, бр. 63 от 2017 г.), чл. 334, т. 1 НПК (последно изм., ДВ, бр. 44 от 2018 г.) и чл. 354, ал. 3 НПК (последно доп., ДВ, бр. 32 от 2010 г.). Конституционните съдии приемат, че законодателното решение след разпоредителното заседание да бъде изключена възможността за връщане на делото на прокурора не е в несъответствие с Конституцията, като определят за безпредметни възражения за наличие на подобни процесуални възражения, при положение, че на легитимно основание след разпоредителното заседание възможността за връщане на делото на прокурора окончателно е отпаднала.

Също така, защитникът на подсъдимия подсъдимият Ю.И.И. счита, че досъдебното производство не е водено обективно и безпристрастно. Не представлява основание за връщане на делото и твърдението, че на досъдебното производство разследването не е проведено всестранно и обективно, тъй като несъбирането на достатъчно доказателства не представлява процесуално нарушение, а е въпрос по „съществото” на делото. Следва да се напомни също, че централната фаза на наказателното производство е съдебната, като в практиката си ВКС приема изрично, че с разглеждането на делото по общия ред поначало в най-голяма степен се защитават правата на страните в процеса, които могат не само да възразяват по изнесените в обвинителния акт факти, но и да искат събиране на доказателства, подкрепящи тезата им /Решение № 358 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 313/2010 г., II н. о., НК/. В случая в хода на съдебното следствие са събрани всички относими и необходими доказателства, а подсъдимият е имал възможност да иска събирането на други такива. По този начин правото му на защита е намерило пълна реализация и не е било накърнено по никакъв начин.

Подсъдимият Ю.М.А. също заявява, че разбира в какво е обвинен, като се признава за виновен само в извършването на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, а по отношение на другите две посочените в обвинителния акт деяния по чл. 170, ал. 2 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК не се признава виновен. Дава подробни обяснения в своя защита и моли съда за условна присъда по отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК, а за деянията по чл. 170, ал. 2 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК - за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия също счита, че по делото не са събрани доказателства относно трите обвинения и моли съда да го признае за невиновен по всяко едно от повдигнатите обвинения и да го оправдае, като излага доводите си за това. Освен това, счита, че действията му не могат да бъдат квалифицирани като деяние по чл. 325 от НК и по чл. 170 от НК, като излага конкретни съображения по отношение невъзможността подсъдимия да бъде осъден по която и да е от посочените квалификации и моли съда за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю.И.И. е криминално проявен, като е осъждан многократно за престъпления от общ характер преди извършване на процесните деяния.

Подсъдимият Ю.М.А. също бил осъждан за престъпление от общ характер, но бил реабилитиран към момента на извършване на процесните деяния.

Подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А. през инкриминирания период живеели с. Илия Блъсково, обл. Шумен и били приятели.

През инкриминирания период свидетелят С.В.А. живеел заедно със семейството си в стая от първи етаж на къща, собственост на свидетелката Н.Т.К. /майка на свидетеля А./ и С.Т.А. /леля на свидетеля А./*** в съседното населено място - с. Благово, обл. Шумен. Съвместно със свидетеля С.А. живеели трите му малолетни деца и жената, с която живеел на съпружески начала – свидетелката П.Г.И., която била в напреднала бременност. В посоченият недвижим имот освен семейството на А. живеели и леля му С.Т.А., която поради заболяване била трудно подвижна, брат му М.В. и Е.Р.Х..

Подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А. и пострадалият С.В.А. се познавали и отношенията им били влошени по повод стари дразги между членовете на семействата им. Поради различни конфликти, възникнали във връзка с влошените им отношения между подсъдимите Ю.И. и Ю.А., от една страна и свидетелят С.А., от друга страна, последните многократно сигнализирали Кмета на с. Благово и органите на Полицията.

На 30.05.2018 г. надвечер двамата подсъдими седели в дома на Ю.А.,*** и консумирали бира. В хода на водения разговор, възникнала идеята двамата подсъдими да посетят дома на посочените по – горе лица, който се намирал в съседното с. Благово, за да потърсят сметка от свидетеля С.А. за влошените от години техни взаимотношения, включително допускайки използването на физическа сила за саморазправа. В изпълнение на намерението си двамата подсъдими се отправили пеша към дома на свидетеля А. ***. След полунощ двамата подсъдими пристигнали до дома на А., носейки със себе си дървени сопи. По това време свидетелите С.А. и П.И. се намирали в дома си, като гледали предаване по телевизията, докато малолетните им деца спели. В съседната стая се намирали свидетелите С.А. и М.В., както и лицето Е.Р.Х., които също спели. Достигайки до там, подсъдимите установили, че входната дворна врата е заключена и така им е препятстван достъпа до вътрешността на имота. По тази причина двамата подсъдими последователно прескочили телената ограда на имота и се озовали в двора, като държали в ръцете си дървени сопи. Тогава двамата започнали да викат свидетеля С.А. да излезе, за да се саморазправят с него, като започнали да отправят обидни думи, псувни и заплахи към последния от рода на: „Излез педал!“, „Излез да се бием!“, „Къде е ония мръсник?“, „Ще те убием!“, както и го напсували многократно. В този момент в една от стаите на дома се намирали свидетелите С.А., М.А. и Е.Х., а в другата – семейството на свидетеля С.А.. Прониквайки вътре, с носените дървени колове, двамата подсъдими започнали да чупят прозорците на къщата. След това счупили прозорците на помещението, намиращо се вляво спрямо външната дворна врата, а след това разбили и вратата му. След като установили, че помещението е празно, двамата подсъдими се насочили към централните помещения на къщата. В този момент от силния шум спящите обитатели на къщата се събудили и много се уплашили, като децата започнали да плачат. Виждайки ескалацията на конфликта и възползавйки се от настаналата суматоха, свидетеля С.А. успял да се скрие зад вратата на съседната стая, в която се намирали свидетелите С.А. и М.А., и лицето Е.Х.. След като счупили стъклата на входната врата на къщата и прозорците от ПВЦ дограма, подсъдимите разбили входната врата и проникнали в коридора на къщата, ползван като всекидневна от обитателите. Там двамата подсъдими продължили да разхвърлят мебели и да чупят покъщнина, като междувременно проверили двете стаи, където се помещавали обитателите на къщата, но не открили свидетеля С.А.. Тези им действия били съпроводени от псувни, закани и обидни думи отправени от подсъдимите, по отношение на свидетеля С.А.. След като не открили С.А., двамата се качили на втория етаж на къщата и продължили с агресията си към собствеността им, като разбили входната врата и счупили прозорците на помещенията. Влизайки в къщата двамата подсъдими унищожили, използвайки физическа сила, следните вещи - 3 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 1.35 м.; 24 бр. единични стъкла с размери 0.26 м. на 0.55 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.33 м. на 0.65 м.; 1 бр. единично стъкло с размери 0.65 м. на 1.05 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.25 м.; 1 бр. крило от дървена дограма с размери 0.55 м. на 1.40 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 0.52 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.70 м. на 0.30 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; стъклопакет с размери 0.46 м. на 1.30 м.; 2 бр. телевизори „Беко“, 14 инча; дървена врата с размери 1.60 м. на 0.72 м., зелена, заедно с касата; дървена врата с размери 1.90 м. на 0.90 м., заедно с касата. След реализиране на описаните деяния и като се уверили, че свидетелят С.А. го няма, подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А. напуснали местопроизшествието, като се придвижили до дома на Ю.А. ***. Същата вечер пострадалите уведомили дежурната част на РУ – Шумен към ОД на МВР - Шумен за случилото се, като първоначално свидетелят М.А. чрез собственият си телефон позвънил на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 при Министерство на вътрешните работи, а малко след това позвънила и свидетелката П.И., като разговаряли със служителката, работеща в РЦ 112 – Варна. След това свидетелят М.А. се обадил и на майка си – свидетелката Н.Т.К.. Бил изпратен дежурният полицейски екип в състав – свидетелите И.М.И. и Д.Х.Д.. Междувременно пристигнала и майката на А. – свидетелката Н.Т.К., която се придвижила с колата на съпруга си Х.Й.А..

От протокола за оглед на местопроизшествие от 31.05.2018 г. и назначената по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че в следствие на използваната физическа сила и нанесените удари двамата подсъдими унищожили следните вещи - 3 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 1.35 м.; 24 бр. единични стъкла с размери 0.26 м. на 0.55 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.33 м. на 0.65 м.; 1 бр. единично стъкло с размери 0.65 м. на 1.05 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.25 м.; 1 бр. крило от дървена дограма с размери 0.55 м. на 1.40 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 0.52 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.70 м. на 0.30 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; стъклопакет с размери 0.46 м. на 1.30 м.; 2 бр. телевизори „Беко“, 14 инча; дървена врата с размери 1.60 м. на 0.72 м., зелена, заедно с касата; дървена врата с размери 1.90 м. на 0.90 м., заедно с касата. Заключението на съдебно - икономическата експертиза е, че стойността на нанесените щети възлиза на 370.65 лв., като същите не били възстановени на пострадалите.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част от обясненията на подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А., на показанията на свидетелите С.В.А., П.Г.И., Н.Т.К., М.В.А., И.М.И., Д.Х.Д., на прочетените на основание разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетелите Н.Т.К. и М.В.А., дадени пред орган на досъдебното производство и през съдия в хода на досъдебното производство, на прочетените на основание разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетелката С.Т.А., отчасти на показанията на свидетелите М.А.М., на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а също така и от веществените доказателства, предявени на страните по реда на чл. 284 от НПК – два брой CD, съдържащи звукозаписи на прието обаждане на 31.05.2018 г. в РЦ 112 – Варна от телефонен номер 0892708680 и телефонен номер 0886348576, както и на прието обаждане на 11.06.2019 г. в РЦ 112 – Монтана от телефонен номер 0897351510 и 1 бр. полиетиленов плик със съдържащите се в него части от дървен кол със сив цвят.

Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че стойността на предмета на първото престъпление е 370.65 лева.

За изясняване на описаната фактическа обстановка спомагат и изготвената в хода на съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А., която дава заключение, че двамата подсъдими въпреки, че преди извършване на деянията са консумирали алкохоли, са били в обикновено алкохолно опиване, като по отношение на подсъдимия И. степента на опиване е била лека към средна, а по отношение на А. – лека степен, както и двамата са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Съдът при преценка на събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал намира, че показанията на свидетелите С.В.А., П.Г.И., Н.Т.К., С.Т.А., М.В.А., И.М.И. и Д.Х.Д. следва да се кредитират изцяло, доколкото същите са последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран в хода на производството доказателствен материал. В същото време следва да бъде отчетен и факта, че всеки един от свидетелите С.А., П.И., С.А. и М.А. е присъствал по време на извършване на всяко едно от трите деяния и пряко пресъздава възприетите от него факти и обстоятелства, останалите свидетели пресъздават впечатленията, които пряко са възприели от посочените по-горе свидетели. Също така показанията на посочените свидетели съответстват и са в логическа връзка с обективни факти, установени чрез други доказателствени средства, каквито например са откриване на помещенията в къщата в безпорядък както от служителите на МВР – свидетелите И.М.И. и Д.Х.Д., така и от свидетелката Н.Т.К., откриването на части от дървен кол, който е приобщен по надлежния ред, от съдържанието на изслушаните веществените доказателства – 1 бр. СД, съдържащи звукозаписи на прието обаждане на 31.05.2018 г. в РЦ 112 – Варна от телефонен номер 0892708680 и телефонен номер 0886348576. Също така, посочените свидетели С.А., П.И., С.А. и М.А. последователно и без съществени противоречия описват ситуацията с нахлуването на двамата подсъдими в домът им. С голямо значение за изясняването на тази част от фактите по делото са и данните от съдържанието на приложеният като веществено доказателство – 1 бр. СД, съдържащ звукозапис на приетите на 31.05.2018 г. телефонни обаждания в РЦ 112 – Варна първоначално от телефонен номер на свидетелят М.А., а след това и от телефонния номер на свидетелката П.И., които обективно отразяват съдържанието на телефонното обаждане от страна на посочените свидетели в процесния ден, като от съдържанието на същите става ясно, че в отговор на зададените им въпроси от страна на служителката, свидетелката П.И. посочила, че „двама мъжаги, наркомани, пияни дойдоха в къщата ми, нахлуха“, „насила влязоха“, „прескочиха оградата“, „когато дойде патрулката ще видят в какъв хаос е къщата“, „да познавам ги момчетата …. единия се казва И., … а другия П.“. Същевременно от приложеното като писмено доказателство по делото Писмо Изх. № 7822/11.04.2019 г., депозирано от „А1 България“ ЕАД се установява по безспорен начин, че мобилен номер 0886348576, от който е подаден втория сигнал на Единен европейски номер за спешни повиквания 112, е собственост на свидетелката П.И.. А от приложеното като писмено доказателство по делото Писмо Изх. № 9570/12.04.2019 г., депозирано от „Теленор България“ ЕАД се установява, че номер + 359892708680, е собственост на лицето Х.Й.А., съпруг на свидетелката Н.К., но същевременно от гласните доказателства се установява, че същия се ползва от свидетеля М.А.. От обстоятелството, че непосредствено след инцидента свидетелите П.И. и М.А. са потърсили помощ, се налага единствено възможният извод за достоверност на твърденията им. Същевременно обясненията на подсъдимите Ю.И. и Ю.А. и показанията на свидетелите С.А., П.И., Н.К. и М.А. кореспондират на фактическите твърдения, изложени в обясненията от страна на двамата подсъдими, за наличието на изострени отношенията поради стари конфликти на подсъдимите със свидетеля С.А..

Действително противоречие в показанията на свидетелите Н.Т.К. и М.В.А. има що се отнася до показанията им, дадени в хода на съдебното следствие и заявеното от тях при разпит в хода на досъдебното производство при условията на чл. 223 от НПК /приобщени в хода на съдебното следствие/. Противоречието в показанията на свидетелката Н.К. се отнася единствено по въпросите къде точно е бил сина ѝ С.А. процесната вечер, както и дали другия ѝ син - свидетелят М.А. процесната вечер ѝ изпращал телефонни съобщения или се е обадил по телефона, в каквато насока са показанията от досъдебното производство. А противоречието в показанията на свидетелят М.А. се отнася единствено по въпроса дали двамата подсъдими са се заканвали, обиждали и чупили покъщнината процесната вечер. Противоречията на посочените свидетели обаче настоящият съдебен състав намира за несъществени и произтичащи от неточни субективни възприятия. След приобщаване на показанията, дадени в хода на досъдебното производство, свидетелите Н.К. и М.А. заявяват, че поддържат изложеното в хода на досъдебното производство, което според съда е логично, предвид краткия период от деянието до разпитът им /съответно на 22.06.2018 г. и на 17.08.2018 г./, докато в хода на съдебното следствие разпитите са проведени близо година след деянието /на 03.04.2019 г./, при което спомените неизбежно избледняват. Това противоречие не от характер, който да обоснове цялостно недоверие в доказателствата, установени от разпита на тези свидетели, след като се отнася само до цитираните въпроси, поради което настоящият съд не го намира за съществено и дискредитиращо доказателства, установени чрез този способ - разпит на свидетелите Н.Т.К. и М.В.А.. Следва да се посочи също, че не съществува правило, включително и житейско такова, според което дадено лице да казва или само истината или само неистини. Напълно възможно и обичайно е показанията на даден свидетел да бъдат достоверни само в определени части, но не и изцяло - поради непълнота на спомените, поради неправилно възприемане на определени факти или дори поради умишлено отклоняване от истината в някаква степен, като съдът следва да оцени достоверността на всяко от отделните твърдения. Поради това съдът кредитира изцяло твърденията на посочените свидетели за извършените от страна на подсъдимите действия. Изводът за достоверността на показанията на цитираните свидетели в посочената част се налага категорично поради обстоятелството, че същите се подкрепят от други, налични по делото доказателства, за които няма основания да не бъдат кредитирани. Такива са показанията на свидетелите И.М.И. и Д.Х.Д. - полицейските служители, посетили местопроизшествието.

При преценка на обясненията на подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично, в частта, в която същите заявяват, че на посочената дата са се намирали на посоченото от тях място, които напълно съвпада с мястото на извършване на деянията, както и в частта относно обясненията им относно лицата, които са се намирали на това място. В същото време в останалата им част обясненията им имат характер на тяхна защитна версия по обвиненията и доколкото същата е изолирана и не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал не следва да бъде кредитирана като достоверна. Съдът счита, че не следва да бъде кредитирана и версията на подсъдимите и свидетелите М.А.М. и К.К.Х., че в процесната вечерта на 31.05.2018 г. подсъдимият Ю.И.И. не е влизал в чуждото жилище, не е чупил вещи и не е оправял обидни думи и заплахи. Следва да се посочи, че едва в хода на съдебното следствие и двамата подсъдими, както и посочените от тяхна страна свидетели твърдят за тези обстоятелства, поради което преценявайки показанията в тази насока, съдът приема същата, че е недостоверна, съответно не следва да бъдат кредитирани доказателствата, установени в тази насока. Показанията на останалите свидетели – М.А.М. и К.К.Х. не са от съществено значение за изясняването на делото и особено за инкриминираните деяния, тъй като пряко не са възприели инцидента. При това положение съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат отчитани при формирането на фактическите изводи на съда само в частите, кореспондиращи на останалите доказателства по делото /основно за случилото се процесният ден преди и след инцидента в дома на пострадалия С.А./. Недостоверни в основната си част се явяват показанията им - на първо място защото същите, като близки на извършителите са силно заинтересувани и предубедени от изхода на делото и имат за цел оневиняване на А., поради което и преповтарят тяхната версия по обвинението, а на следващо място - защото се опровергават от посочените по-горе достоверни доказателства по делото. Освен това, логично е обяснението за показанията на свидетелите М.А.М. /баща на подсъдимия Ю.М.А./ и К.К.Х. /приятел на подсъдимия Ю.И.И./, което дава основание за съмнение в достоверността на изложеното от тяхна страна. Това дава основание за извод, че роднинските и приятелските връзки на тези свидетели с подсъдимите са повлияли на показанията им в опит да бъде подкрепена защитната версия на двамата подсъдими. Според настоящия съд изложеното в хода на съдебното производство от тези свидетели представлява опит да бъде отречено изцяло участието на подсъдимия Ю.И.И. в нахлуването в дома на свидетеля С.А., подкрепяща изработена защитна версия, целяща да бъде освободен от наказателна отговорност подсъдимият И., който е пряко разпознат като извършител на деянията.

Както беше посочено по-горе обаче, невъзможно е обясненията на подсъдимите относно действията им в жилището, ползвано от свидетеля С.А., неговото семейство и свидетелите П.И., С.А. и М.А., да отговарят на истината, тъй като се опровергават по категоричен начин от останалия доказателствен материал. При това положение единственият възможен извод е, че показанията на посочените от тяхна страна свидетели М.А.М. и К.К.Х. също не пресъздават обективно случилото се и се явяват изцяло недостоверни. Поначало липсват данни свидетелите М.А.М. и К.К.Х. изобщо да са присъствали на мястото на произшествието. Не би могло да се подмине без внимание и обстоятелството, че досъдебното производство е започнато още на 31.05.2018 г., а подсъдимият е направил искане за разпит като свидетели на посочените лица едва в съдебна фаза – в проведеното на 27.02.2019 г. разпоредително заседание. Макар и соченето на нови доказателства да не е обвързано с определен срок, нормално и обичайно е лице, застрашено от насочване спрямо него на наказателната репресия, да посочи свидетели - очевидци /в случай, че такива действително са налице/ в най-ранния възможен момент, като неочакваната „поява“ на такива едва в разпоредително заседание е допълнителна индиция за недостоверността на дадените от двамата показания. Следва да се отбележи, че изложеното не представлява предположение, а извод, основан на това, което обикновено става. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит /в т. см. Решение № 678/2005г. на ВКС, ІІІ н. о./.

Източниците на доказателства за приетите от настоящия съдебен състав за установени фактически обстоятелства са последователни и убедителни що се отнася до участието на общо две лица в действията по нахлуването в дома на С.А., унищожаването на вещи и отправянето на псувни, закани и обидни думи по отношение на свидетеля С.А.. Показанията на пострадалите лица описват участието на всеки един от подсъдимите. Само може да бъде отбелязано, че от страна на двамата подсъдими са извършени действия по извършителство, изразяващо се в нахлуване /влизане/ на в дома на С.А., а така също и действия по извършителство, изразяващо се в последващо унищожаване на вещи в дома на посочения свидетел и отправяне на обиди и закани спрямо същия.

Преценявайки събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал съдът намира, че всеки един от подсъдимите е участвал и в трите деяния, за които им е повдигнато обвинение

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горните деяния подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и предл. 3 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 216, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради следните правни съображения:

- По отношение на престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и предл. 3 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на жилищата на гражданите.

От обективна страна всеки един от подсъдимите чрез своите действия е влязъл в чуждо жилище, като преди това е употребил сила. Същото е способствало и улеснило осъществяване на деянието. От обективна страна е установено също, че подсъдимите са влезли в жилището, ползвано от свидетеля С.А., неговото семейство и свидетелите П.Г.И., С.Т.А. и М.В.А., като за това е употребена сила, изразяваща се в преодоляване на заключена врата. Заключването на вратата, без съмнение представлява такова осигуряване на вратата против отваряне, което се преодолява чрез употреба на сила. Без значение е обстоятелството, че жилището е собственост на друго лице, след като законът защитата живущите в това жилище, а не собственикът.

При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние съдът установи, че подсъдимите са извършили престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК, предмет на доказване в настоящото наказателно производство, нощем. Съдът намира, че в настоящия случай е налице посочената квалификация, тъй като изпълнителното деяние /нарушаването на неприкосновеността на жилището/ е извършено в тъмната част /нощните часове/ на денонощието – в интервала от 00.00 часа до 01.00 часа. Освен това, нарушаването на неприкосновеността на жилището е извършено от повече от едно лице, тъй като в осъществяване на самото изпълнение са участвали две лица като съучастници във формата на съизвършители – в конкретния случай от подсъдимите Ю.И.И. и Ю.М.А..

От субективна страна без съмнение у двамата подсъдими са налице представи за факта, че се прониква в чуждо жилище, в която насока употребената сила е израз на съзнание и представи, че се влиза противозаконно в чуждо жилище. Фактът за едновременното влизане в жилището от двамата подсъдими, както и предприетите вътре действия по унищожаването на покъщнина и вещи показва и съзнанието у подсъдимия Ю.М.А., както и у подсъдимия Ю.И.И., че се действа съвместно от двете лица.

Всичко това дава основание за извод, че деянието е осъществено при пряк умисъл, при което двамата подсъдимите са имали представи за отделните обективни елементи от осъщественото деяние, за неговата противоправност, а така също са желали настъпване на вредните последици, изразяващи се в посегателство над личните права на всеки един от членовете на семейството на С.А. и свидетелите С.А. и М.А., свързани с ползването от тяхна страна на жилището. Т. е. от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – всеки един от подсъдимите е съзнавал, че нарушава непрекосновеността на жилището и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат – проникването в чуждо жилище.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимите, по време на извършване на деянието подсъдимият подсъдимия И. е бил в състояние на лека към средна степен на обикновено алкохолно опиване, а подсъдимия А. – е бил в състояние на лека степен на обикновено алкохолно опиване, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение и на двамата подсъдими, тъй като деянието е извършено от две лица, които са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т. е. всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. В подкрепа на този извод е правната доктрина и установената съдебната съдебна практика според която типичното усложнение на престъпната дейност е осъществяване на престъплението не от един, самостоятелно действащ субект, а със задружното участие на няколко лица в едно престъпление. Съучастието еднозначно се определя в доктрината и практиката като задружно умишлено участие на две или повече лица при извършване на едно умишлено престъпление /в т. см. Решение № 32/1982 г. на ВКС, І н. о., Решение № 180/1984 г. на ВКС, І н. о. и др. /. От обективна страна за осъществяване на съучастието е налице поведение на две или повече лица за осъществяване на дадено умишлено престъпление, при което всеки един допринася за отрицателното засягане на правно защитения обект, като общността на умисъла при съучастие може да е в резултат не само на предварително изрично уговаряне, но и от инцидентно мълчаливо координиране на проявите. Следва да се посочи също, че разглежданите случаи по чл. 20 – чл. 22 от НК са на типичните основни форми на съучастие, които могат да се проявят при всички престъпления.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения от страна на двамата подсъдими, които осигуряват неприкосновеността на чуждото жилище.

- По отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК:

Обект на престъплението са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движима вещ – в конкретния случай следните вещи - 3 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 1.35 м.; 24 бр. единични стъкла с размери 0.26 м. на 0.55 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.33 м. на 0.65 м.; 1 бр. единично стъкло с размери 0.65 м. на 1.05 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.25 м.; 1 бр. крило от дървена дограма с размери 0.55 м. на 1.40 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 0.52 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.70 м. на 0.30 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; стъклопакет с размери 0.46 м. на 1.30 м.; 2 бр. телевизори „Беко“, 14 инча; дървена врата с размери 1.60 м. на 0.72 м., зелена, заедно с касата; дървена врата с размери 1.90 м. на 0.90 м., заедно с касата, собственост на свидетелите Н.Т.К. и С.Т.А..

От обективна страна всеки един от подсъдимият чрез своите действия е въздействал пряко върху чужди движими вещи, изчерпателно посочени по-горе, собственост на свидетелите Н.Т.К. и С.Т.А., като са настъпили изменения; с деянието си подсъдимият е унищожил движимите вещи – в конкретния случай следните вещи - 3 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 1.35 м.; 24 бр. единични стъкла с размери 0.26 м. на 0.55 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.33 м. на 0.65 м.; 1 бр. единично стъкло с размери 0.65 м. на 1.05 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.25 м.; 1 бр. крило от дървена дограма с размери 0.55 м. на 1.40 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.40 м. на 0.52 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.70 м. на 0.30 м.; 2 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; 3 бр. единични стъкла с размери 0.45 м. на 1.00 м.; стъклопакет с размери 0.46 м. на 1.30 м.; 2 бр. телевизори „Беко“, 14 инча; дървена врата с размери 1.60 м. на 0.72 м., зелена, заедно с касата; дървена врата с размери 1.90 м. на 0.90 м., заедно с касата, тъй като е изменил структурата на предмета и го е променил отрицателно по отношение на първоначалното му предназначение и с това е направило вещите напълно негодни за използване по тяхното предназначение. Деянието се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.А., П.И., С.А. и М.А., които пряко са възприели цялостното поведение на подсъдимите от момента на нахлуване в ползаното от тях жилище, съпроводено с чупене на дограми и намиращата се в жилището покъщнина, показанията на свидетелката Н.Т.К., а също така и и свидетелите И.М.И. и Д.Х.Д. - полицейските служители, които в резултат на подадения от пострадалите сигнал още процесната вечер непосредствено след деянието са посетили местопроизшествието, като по реда на НПК е бил извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в приложения на л. 13 – л. 24 по досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2018 г., ведно с фотоалбум, в който подробно са описани вещите, включени в обвинението по чл. 216 от НК, които са индивидуализирани по вид, по размер и по количество. Съдът намира, че без основание процесуалния представител на подсъдимия Ю.И.И. възразява срещу приобщения по делото протокол за оглед на местопрестъпление, с който на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е поставено началото на процесното досъдебно производство. Процесуално-следственото действие, е проведено на 31.05.2018 г. от Д. И. Д. – полицейски орган при РУ – Шумен, в присъствието на поемните лица Е.Р. *** и полицейски служител Д.Х.Д., както и на експерта П. П.. Процесуална роля на поемните лица е изключително важна. Те присъстват при извършване на огледа, наблюдават откриването на веществените доказателства и представляват гарант за проведеното следствено действие, за правилното му отразяване в писмения протокол, който подписват, за последователността на огледните действия и за намерените чрез тях доказателства. Разпитът на поемните лица в качеството им на свидетели затвърждава по категоричен начин законосъобразно проведеното процесуално-следствено действие. Затова и протоколът за оглед от 31.05.2018 г. е приет като годно доказателствено средство по делото и източник на събраните чрез огледа доказателства. Участието на поемните лица, както и на други лица – специалисти-технически помощници, отхвърлят породилите се съмнения, че в действителност огледът не е бил проведен.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; всеки един от подсъдимите не е имал фактическа власт върху движимата вещ - предмет на престъплението и не е бил неин собственик. Видно от съдебно-психиатричната експертиза по време на извършване на деянието подсъдимият Ю.И. е бил в лека към средна степен на обикновенно алкохолно опиване, а подсъдимия Ю.А. е бил в лека степен на обикновенно алкохолно опиване, като в това си състояние са могли да разбират свойството и значението на извършеното от тях и да ръководят постъпките си. Вследствие на приетия алкохол задръжките отпаднали, освободени са били от контрол скрити конфликтни и агресивни заложби, т. е. като обстоятелство, улесняващо ги в извършване на деянията, улесняващи физическата им деятелност и двигателност.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл - те са съзнавали, че въздейства върху чужди вещи, предвиждали са унищожаването им като последица от това въздействие, като във волево отношение всеки един от извършителите пряко е целял този резултат - т. е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение и на двамата подсъдими, тъй като деянието е извършено от две лица, които въпреки, че не са се сговорили предварително за осъществяването му, са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т. е. всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. Във връзка с възприетото в съдебната практика следва да се посочи, че при съизвършителството е без значение конкретния каузален принос на всеки от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейнаст общественоопасни последици, защото престъпния резултата е постигнат не като изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Разбира се, конкретно обективираното поведение на съизвършителите следва да бъде съобразявано при определянето на наказанието.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму.

- По отношение на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК:

Обект на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната обществен ред.

От обективна страна предмет на престъплението е установения в страната обществен ред. Съгласно Постановление № 2 от 1974 г. на Пленума на ВС това са тези отношения, които определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми и добри нрави.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице. Всеки един от подсъдимите е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки, че са били в състояние на обикновено алкохолно опиване видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимите.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като всеки един от подсъдимите е съзнавал противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към спазването на общоприетите норми на поведение и явното си пренебрежение към тях. Умисълът на дейците се извежда от цялостното им поведение от момента на нахлуване в жилището, ползвано от свидетеля С.А., неговото семейство и свидетелите П.И., С.А. и М.А. до напускането му.

При определяне на квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че по своето естество непристойните действия на подсъдимия са се изразили в отправяне на обидни думи /ругатни/, буйство, заплахи към С.А.. Деянието се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.А., П.И., С.А. и М.А., които пряко са чули и възприели отправените от двамата подсъдими обиди, заплахи и псувни към С.А.. Отправените изрази, като „педал“, „мръсник“, както и многократно отправените спрямо С.А. псувни и заплахи изразяват явно неуважение към обществото и пренебрежение към установените норми за поведение. В същото време деянието е извършено пред повече хора, нощем, съпроводено с чупене на чужда покъщнина в жилището, обитавано от семейството и родственици на С.А., в това число в присъствието на бременната му съпруга и трите му малолетни деца. Освен това посочените действия са били повтаряни неколкократно. В този смисъл, както бе отбелязано и по-горе на местопроизшествието – жилището, обитавано от семейството на свидетеля С.А. са се намирали трите му малолетни деца, свидетелите С.А., М.А. и лицето Е.Р.Х., а извършените от двамата подсъдими хулигански действия са особено нагли и в груба степен засягат интересите на обществото и на конкретната личност в случая и пред факта, че едва след намесата и молбите от страна на бременната по това време свидетелка П.И., същите са били прекратени от страна на дейците.

С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка както бе посочено по-горе са показанията на посочените свидетелите – очевидци С.А., П.И., С.А. и М.А., които непосредствено са възприели действията на подсъдимите. Макар и като пострадал С.А. от престъплението същият да е заинтересуван от изхода на делото, не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания в частта, касаеща поведението на подсъдимите. Както на досъдебното производство, така и пред съда, същият е излагал последователно твърденията си, като показанията му относно действията на подсъдимите се явяват безпротиворечиви и логични. Също така съдът намира, че показанията на свидетели П.И., С.А. и М.А. са ясни, категорични и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Наличието на известни несъществени противоречия в хода на отделните разпити лесно може да се обясни с изтеклия значителен период от време и не разколебава извода за достоверност на показанията на свидетелите. При това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в показанията на посочените свидетели, поради което същите се явяват от първостепенно значение за формирането на фактическите изводи на съда.

В обясненията си пред съда двамата подсъдими твърдят, че не са отправяли обидни думи /ругатни/ и псувни към С.А., както и заплахи за физическа саморазправа с последния. Доколкото обясненията на подсъдимия представляват не само източник на фактически данни, но са и важно средство за защита и предвид обстоятелството, че посочените твърдения не се подкрепят от показанията на никой от свидетелите - очевидци, съдът намира, че същите в основната си част са недостоверни и не могат да разколебаят обвинителната теза. При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът се основава не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо значение е съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото.

При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че извършеното от подсъдимите деяние е било мотивирано от наличието на личен мотив, изразяващ се в конфликт между двамата подсъдими и свидетеля С.А. във връзка със стари дразги и което е провокирало негативно отношение на И. и А. към свидетеля С.А. като цяло. В същото време обаче наличието на личен мотив по никакъв начин не изключва престъплението хулиганство, доколкото обидните думи, насочени към личността на свидетеля С.А. и то в присъствието на повече хора и съпровождащите ги действия, изразяващи се в удряне, ритане и събаряне на различни вещи – дограми, телевизори, покъщнина и и др., са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото., поради което съдът намира, че са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение № 11 от 05.02.2009 г. на ВКС по н.д. № 695/2008 г., І н.о., НК, Решение № 432 от 15.11.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., І н.о, НК и др.

Същевременно съдът установи, че подсъдимият Ю.И.И. е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което деянието е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и би следвало да се квалифицира и по чл. 325, ал. 4 от НК, във вр. чл. 325, ал. 1 от НК, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като видно от справката за съдимост на лицето, същото е извършило друго такова престъпление, за което е бил осъден с влязла в сила присъда, респ. споразумение /споразумение № 30/24.02.2014 г. по НОХД № 353/2014 г., влязло в законна сила на 24.02.2014 г./ и от изтърпяване на наказанието по същото /19.10.2014 г./ не са изминали пет години. В същото време доколкото липсва подобно обвинение към последните е въпрос, който не може да бъде обсъждан в настоящия момент.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършените от тях престъпления, съдът прецени следните обстоятелства:

При определяне на наказанието на подсъдимия Ю.И.И. за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретните деяния, която съдът по отношение на първото и третото деяние преценява като висока – касае се за престъпно посегателство срещу неприкосновеността на чуждото жилище, осъществено чрез сила, извършено нощем от две лица и за нарушаване на установения в страната обществен ред в присъствието на бременна жена и три малолетни деца, а по отношение на второто деяние преценява като невисока – касае се за посегателство срещу неприкосновеността на чуждото право на собственост на сравнително ниска стойност. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява, като висока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е осъждан многократно за различни престъпления, между които такива срещу собствеността на гражданите – чл. 195 от НК /кражба/, чл. 216 от НК /унищожаване/, престъпления против правата на граждани – чл. 170 от НК /нарушаване неприкосновеността на жилище/, престъпления по транспорта – чл. 343б, ал. 1 от НК, престъпления против реда и общественото спокойствие – по чл. 325 от НК /хулиганство/. Това обстоятелство говори за една трайно изградена престъпна нагласа у подсъдимия да не зачита установения в страната обществен и правов ред. Доколкото по отношение на подсъдимия са налице условията за квалифициране на деянието по чл. 325 от НК /хулиганство/, като извършено в условията на „повторност“, но липсва подобно обвинение, посоченото обстоятелство следва да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът преценява и факта, че настоящите деяния са извършени два месеца по-късно след изтърпяване на наказанието „пробация“, наложено му с последната присъда. Съдът не приема като отегчаващо вината обстоятелство липсата на самопризнания по настоящото дело, тъй като същото е резултат от правото на подсъдимия, дадено му в НПК и има характер на негова защитна версия по обвинението. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете обремененото семейното положение и материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от обясненията му в хода на съдебното следствие, а именно, че същият полага грижи за отглеждането и издръжката на малолетното му дете, не работи постоянно на трудов договор, но реализира трудови месечни доходи в минимален размер, работейки на частно като строителен работник, а също така и наличието на конфликти, обусловили трайно влошените отношения между подсъдимия и семейството на пострадалия С.А..

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Ю.И.И., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на нито едно от деянията, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази предишните осъждания на подсъдимия и факта, че същия не е реабилитиран по тях, както и факта, че настоящите деяния са извършени след малко повече от два месеца от изтърпяване на наказанието „пробация“, наложено му с последната присъда. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, преценявайки изложените по-горе съображения и предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо да наложи на А. следните наказания:

- По отношение на деянието чл. 170, ал. 2, предл. 1 и предл. 3 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът счете за справедливо да наложи на подсъдимия И. наказание в размер малко над минималния, предвиден в закона за това деяние, а именно – 1 /една/ година и 2 /два/ месеца “лишаване от свобода”. По отношение на това деяние съдът съобрази отново изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан за други престъпления против правата на граждани – чл. 170 от НК /нарушаване неприкосновеността на жилище/, което само по себе си говори за една трайна престъпна нагласа у подсъдимия.

- По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да наложи на И. наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден в закона, а именно “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. При определяне на това наказание съдът съобрази обстоятелството, че процесното деяние представлява престъпно унищожаване на вещи на сравнително ниската стойност – 370.65 лева и с оглед на по-ниската степен на обществените последици по отношение на това деяние, които обаче не са възстановени към настоящия момент, както и обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан за други престъпления против собствеността на гражданите – чл. 216 от НК /унищожаване/, а също така и останалите обсъдени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

- По отношение на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да наложи на И. наказание в размер над минималния малко под средния, предвиден в закона, а именно “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца и кумулативно даденото наказание “обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Шумен, доколкото именно това е Общината, в която се намира настоящия адрес на И.. По отношение на това две деяние съдът съобрази отново изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а също така и обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан за други престъпления против реда и общественото спокойствие – по чл. 325 от НК /хулиганство/.

В същото време съдът отчете отново мотива за извършване на посочените деяния, изразяващ се в стари дразги, но което в никакъв случай не води до оневиняване или оправдаване на поведението му и не го прави по-малко укоримо.

Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и определи общо наказание на подсъдимия И. измежду наложените с настоящата присъда три наказания, в размер на най-тежкото от тях, а именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца “лишаване от свобода”.

По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които са му били налагани множество наказания, изпълнението, на които не е било отлагано на основание чл. 66 от НК и които същия е изтърпял ефективно и въпреки които не преустановил престъпната си дейност, намира, че подсъдимия очевидно не се е поправил. Съобразявайки изложеното, а и обстоятелството, че подсъдимия не е реабилитиран по отношение на предишните си осъждания, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, а и такова дори да беше възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат.

Така определения размер на общото наказание по отношение на подсъдимия, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 2 от НК, съдът приспадна от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимия в хода на досъдебното производство е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № УРИ 1729з -167/31.05.2018 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК и присъедини към определеното общо наказание „лишаване от свобода“ наложеното с настоящата присъда наказание “обществено порицание”, като определи да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Шумен.

При определяне на наказанието на подсъдимия Ю.М.А. за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретните деяния, която съдът по отношение на първото и третото деяние преценява като висока – касае се за престъпно посегателство срещу неприкосновеността на чуждото жилище, осъществено чрез сила, извършено нощем от две лица и за нарушаване на установения в страната обществен ред в присъствието на бременна жена и три малолетни деца, а по отношение на второто деяние преценява като невисока – касае се за посегателство срещу неприкосновеността на чуждото право на собственост на сравнително ниска стойност. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява, като висока с оглед данните за личността на дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на предишно осъждане на подсъдимия. Видно от справката за съдимост на А. става ясно, че същият е осъден с влязло в сила споразумение за друго посегателство срещу собствеността на гражданите – престъпление по чл. 194 от НК /кражба/, макар и реабилитиран към момента на извършване на процесните деяния на основание чл. 88а от НК, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Съдебната практика приема изрично, че реабилитацията не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /в т. см. Решение № 430/1996г. на ВС/. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът преценяват и лошите характеристични данни предвид данните от бюлетина му за съдимост, че след извършване на настоящите деяния е бил осъден за отново за престъпно посегателство по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено през месец февруари 2018 г. Това обстоятелство говори за една трайно изградена престъпна нагласа у подсъдимия да не зачита установения в страната обществен и правов ред. Съдът не приема като отегчаващо вината обстоятелство липсата на самопризнания по настоящото дело касателно деянията по чл. 170, ал. 2 от НК и чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като същото е резултат от правото на подсъдимия, дадено му в НПК и има характер на негова защитна версия по обвинението. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете неговата ниска младежка възраст – 24 години, частичните му самопризнания в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, обремененото му семейното положение и материалното състояние, което се доказва от обясненията му в хода на съдебното следствие, а именно, че същият не работи постоянно на трудов договор. Също така като смекчаващо вината обстоятелство съдът преценяви наличието на конфликти, обусловили трайно влошените отношения между подсъдимия и семейството на пострадалия С.А..

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Ю.М.А., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на нито едно от деянията, предмет на разглеждане в настоящото производство. В същото време дори да бяха налице тези условия настоящият състав намира, че доколкото на подсъдимия вече е било налагано наказание „пробация“ за предишно негово осъждане, което той е изтърпял, с оглед настоящото производство, се налага извода, че очевидно същото не е изиграло своята роля и едно последващо наказание „пробация“ би се оказало неефективно и не би изпълнило целите на индивидуалната превенция. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, преценявайки изложените по-горе съображения и предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо да наложи на А. следните наказания:

- По отношение на деянието чл. 170, ал. 2, предл. 1 и предл. 3 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът счете за справедливо да наложи на подсъдимия А. наказание в размер малко над минималния, предвиден в закона за това деяние, а именно – 1 /една/ година и 2 /два/ месеца “лишаване от свобода”. По отношение на това деяние съдът съобрази отново изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

- По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да наложи на А. наказание в размер над минимума, но под средния, предвиден в закона, а именно “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. При определяне на това наказание съдът съобрази обстоятелството, че процесното деяние представлява престъпно унищожаване на вещи на сравнително ниската стойност – 370.65 лева и с оглед на по-ниската степен на обществените последици по отношение на това деяние, които обаче не са възстановени към настоящия момент, както и по-големия каузален принос на подсъдимият при осъществяване на процесното деяние по чл. 216 от НК /унищожаване/, а също така и останалите обсъдени по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

- По отношение на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да наложи на А. наказание в размер над минималния малко под средния, предвиден в закона, а именно “лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца и кумулативно даденото наказание “обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Шумен, доколкото именно това е Общината, в която се намира настоящия адрес на И.. По отношение на това две деяние съдът съобрази отново изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а също така и обстоятелството, че подсъдимият е с по-голям каузален принос пи осъществяване на процесното престъпно посегателство по чл. 325 от НК /хулиганство/.

Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и определи общо наказание на подсъдимия А. измежду наложените с настоящата присъда три наказания, в размер на най-тежкото от тях, а именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца “лишаване от свобода”.

В същото време съдът, като съобрази предишното осъждане на дееца, за което е бил реабилитиран към момента на извършване на процесните деяния, намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване от дееца. С оглед на изложеното съдът с присъдата си отложи изтърпяването на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години. При определяне размера на изпитателния срок съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 66 от НК и с обстоятелството, че един по-продължителен изпитателен срок би оказал възпиращо въздействие у дееца и би изпълнил целите на индивидуалната и генерална превенции.

Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия А. установи, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК за групиране на наложеното му наказание с наказанието, наложено му с Присъда № 58/30.11.2018 г., постановена по НОХД № 2135/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязла в законна сила на 18.12.2018 г., в размер на по-тежкото от определените наказания, а именно: 1 /една/ година и 2 /два/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо така определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът на основание чл. 25, ал. 4 от НК, във вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 59, ал. 2 от НК, съдът приспадна от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимия в хода на досъдебното производство е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице № УРИ 1729з -166/31.05.2018 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ю.И.И. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 377.20 лева /триста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, като постанови сумата от 36.17 лева /тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР - Шумен, а останалата сума от 341.03 /триста четиридесет и един лева и три стотинки/ лева по сметка на ШРС, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, която да бъде заплатена по сметка на ШРС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ю.М.А. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 377.20 лева /триста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, като постанови сумата от 36.17 лева /тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР - Шумен, а останалата сума от 341.03 /триста четиридесет и един лева и три стотинки/ лева по сметка на ШРС, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, която да бъде заплатена по сметка на ШРС.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 53, ал. 1, б. “а“ от НК съдът постанови вещественото доказателство по делото – 1 бр. полиетиленов плик със съдържащите се в него части от дървен кол със сив цвят да бъде отнет в полза на държавата, а на основание чл. 112, ал. 4 от НПК постанови веществените доказателства по делото – два брой CD, съдържащи звукозаписи на прието обаждане на 31.05.2018 г. в РЦ 112 – Варна от телефонен номер ********** и телефонен номер ***********, както и на прието обаждане на 11.06.2019 г. в РЦ 112 – Монтана от телефонен номер *********, да бъдат оставени по делото.

Съдът счита, че така определените наказания ще въздейства предупредително върху подсъдимите и ще окажат възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: