Мотиви към присъда по НОХД №44 по описа за 2019г. на ШРС

Подсъдимият Ф.С.Р. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. чл.144 ал.1 НК.

В хода на разпоредителното заседание, Н.А.М. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, като интересите на М. в хода на съдебното производство се защитават от адв.П.П. ***

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимият наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, чието изтърпяване, според държавния обвинител следва да бъде отложено при условията на чл.66 НК, а по отношение на предявеният граждански иск излага становище за уважаване.

Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец се солидаризира изцяло с държавното обвинение.

Подсъдимият Р., както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие дава пестеливи обяснения , като в последната си дума единствено заявява, че желае да му се помогне да си оправи семейството. Процесуалният му представител-адв.Н. от ШАК/служебно назначен в хода на съдебното производство/ счита, че обвинението е недоказано и моли да бъде оправдан подзащитният му , като в пледоарията си изказва доводи за това. По отношение на гражданският иск изразява становище, че следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Р. е реабилитиран във връзка с осъждане за престъпление по чл.130 ал.1 НК. Последният живеел в къща в с. В, община Шумен, на ул. Г. Димитров № 50, като на 29.04.2018 г. следобед започнал да копае с кирка чакъла положен върху пространството между неговата къща и сградата на хранителния магазин на центъра на селото, който се стопанисвал от ЕТ З.М. 57“. Това действие той предприел, тъй като считал, че наличния стар нефункциониращ кладенец, находящ се под сградата на магазина е негова наследствена собственост и искал да ползва вода от същия чрез тръби и помпа, която мислел да монтира. За целта му помагал и зет му – свидетелят Я., който пробивал стената на къщата на подсъдимия. Около 15.00 часа пострадалият Н.М., съпруг на наемателката на хранителния магазин излязъл от същия и решил да заключи металния капак, който водел към кладенеца и към водомера на цялата сграда, в която се помещавал хранителния магазин. Този капак се намирал на външната стена на самата сграда и бил разположен в посока към улицата и към къщата на подсъдимия Р., като принципно се заключвал с катинар, за който ключове имали само пострадалият и неговата съпруга. След като заключил катинара на капака и тръгнал да се прибира в магазина, изкачвайки стъпалата и бил на площадката пред вратата, той чул гласа на подсъдимия в близост до него, който му казал „…ти, какво искаш, да те убия ли…“ М. се обърнал на ляво в посока гласа и в този момент подсъдимият му нанесъл удар с по-тъпата метална част на кирката в лявата челна област на главата. Всичко това било възприето от свидетеля Д.А., който се намирал на около 8-10 метра в автомобила си, който се притекъл на помощ на М. и бутнал настрани подсъдимия, за да не удари отново пострадалия. В същото време Р. продължил да вика на М. „…ще те убия, ще ти еба майката…“ След удара на М. му станало лошо, приклекнал и се хванал с ръка за главата си, от която започнала да тече кръв. Подал на А. мобилния си телефон и му казал да се обади на телефон 112, което последният направил. През това време подсъдимият продължавал невъзмутимо да си копае с кирката. В този момент дошъл и свидетеля А.И., който останал при пострадалия М. до пристигане на полицейски екип и линейка, а свидетеля А. – си тръгнал. Впоследствие М. бил откаран и приет в МБАЛ Шумен за няколко дневно лечение. От назначената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза на пострадалия се установява, че на същия била причинена вследствие на удара една голяма разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око и подочие, като му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От назначената психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия Р. става ясно, че същият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като според експерта не се установяват находки, удовлетворяващи критериите за квалифициране на състоянието му като физиологичен афект. От заключението пък от също назначената в хода на ДП психиатрична експертиза на пострадалия М. се установява, че последният не страда от психично заболяване, агресивното поведение на подсъдимия спрямо него е било извършено почти мигновено след отправяне на словесната заплаха и ситуативната тревожност и страховите изживявания, които са налице при М. са възникнали у него едва след деянието.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подс.р., както и на показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – Н.М., Д.А., А.Я.,А.И. и П. Х., заключенията по назначените в досъдебната фаза съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия М., психолого-психиатрична експертиза, касаеща подс.Р., всички приети от съда без възражения от страните, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези представени в съдебно заседание, като по този начин събраните по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подс.Р. е осъществил състава на чл.144 ал.3 предл.1 вр. чл.144 ал.1 НК, тъй като на 29.04.2018г. в с.В общ.Шумен се заканил с убийство на Н.М. с думи и действия, като отправил към него думите „Ти какво искаш, да те убия ли?“ и му нанесъл удар с кирка в лявата челна област на главата, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му . За съда не съществува никакво съмнение, че Р. е извършил описаното по горе престъпление, тъй като свидетелските показания на М. и А. са еднозначни, а именно, че подсъдимия е атакувал вербално и физически М. по съвсем незначителен повод и че думите му са били „какво искаш да те убия ли?“ и „ще те убия“, като тези думи са били съпроводени с удар с кирка в главата на пострадалия, действие, което е провокирало последващата намеса на правоохранителните органи и квалифицираната медицинска намеса, от която безспорно се е нуждаел пострадалия М.. В подкрепа на изложеното са показанията и на свид.И., който въпреки, че не е станал очевидец на извършеното от Р. е видял пострадалия в почти безпомощно състояние, клекнал, държейки си главата, от която тече кръв. Единствено свид.А.Я. описва различна фактическа обстановка от описаната по горе, а именно, че подсъдимият и пострадалия взаимно са дърпали кирката и едва ли не пострадалия сам се е ударил, като съда счита, че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като същия е зет на подс.Р. и очевидно е зааинтересован от изхода на делото, а и някак абсурдно звучи изложеното от него, че е мислел, че кръвта по кирката е от неговата ръка, а не от главата на М., който малко по късно е откаран за лечение в МБАЛ Шумен. Не без значение са и показанията на кмета на с.В/свид.Х./, от които стана ясно, че по друг съвсем незначителен повод, подс.Р. е реагирал изключително агресивно, удряйки своя родственица. Съдът не споделя лансираната от процесуалния представител на подс.Р. теза, че израза„Ти какво искаш, да те убия ли?“ не може да представлява закана за убийство, тъй като този израз имащ характер на въпрос се възприема от човек, който секунда по късно получава, вярно с тъпата страна на кирката удар в главата. Именно последващото действие от страна на Р. дава основание на съда да приеме, че последния е осъществил от обективна страна състава на чл.144 ал.3 НК, тъй като думите му са било съпроводени с действие, а за да бъде осъществен състава на посочения текст не е необходимо някой само да се закани на друг с убийство, необходимо е тази закана да възбуди основателен страх за осъществяването и. Съдът безспорно, счита, че отправения от страна на подсъдимия израз „Ти какво искаш, да те убия ли?“ по адрес на пострадалия М. в тази конкретна ситуация е предизвикала основателен страх за осъществяването и, тъй като последния възприемайки казаното от Р. получава удар с кирка в главаата си, като най-вероятно е нямал никакво време да прецени, че го удрят с тъпата част на кирката.. Още повече, че действията на Р. са довели до телесни увреждания у М./висящо наказателно производство от частен характер в ШРС/, вследствие на които последния се е нуждаел от болнично лечение.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряко насочен умисъл. ,

Причините за извършване на престъплението се свеждат до груба незачитане от страна на подсъдимият на физическата неприкосновеност на личността.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянието, както и обстоятелството, че подсъдимия е в напреднала възраст и се грижи сам за болната си съпруга, , поради което и счита за адекватно да му наложи наказание в размер идентичен с минимално предвидения в чл.144ал.3 НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като намира, че наложеното наказание, не следва да се изтърпява ефективно, тъй като категорично приема, че подс.Р. може да бъде превъзпитан и съответно възпрян да върши други престъпления и с прилагане на института на условното осъждане, поради което и отложи на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието за срок от три години.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявеният от пострадалият Н.М. граждански иск за претърпените от последният неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК , извършено от подс.Р. Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалият за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, а именно преживял е стрес, че ще му бъде отнет живота, като това състояние, а именно, че Р. ще изпълни заканата си е продължило доста продължително време/показанията на свид.А.И./ Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер от 3000 лв. /три хиляди / лева, като в останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен., като неоснователен и недоказан Присъдената сума следва да бъде заплатена от подсъдимият, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на присъдената сума

Съдът възложи на подсъдимият деловодните разноски в съответствие с чл.189 от НПК направени както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие

Мотивиран от горното съдът постанови съдебният си акт.

Районен съдия: