На 01.02.2019г.
е депозирана в РС гр. Шумен частна тъжба от Н.А.М. против Ф.С.Р. *** за
извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130, ал.1 от
НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
В частната
тъжба е посочено, че Ф.С.Р. на 29.04.2018г.
в центъра на с. Вехтово, обл.Шумен, пред входа на магазина нанесъл на Н.А.М.
удар с кирка в областта на главата, с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в рана на главата в окосмената и неокосмената част, косо
вертикално разположена – горе ляво - долу дясно, с охлузени ръбове и дължина
7,5 см., затворена със 7 хирургични конеца, кръвонасядане с моравосинкав цвят и
кафеникав оттенък на горния и на долния клепач на лявото око и на лявото
подочие, с което му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за
живота–– престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
По делото е предявен и граждански иск от тъжителя Н.М. срещу подсъдимия Ф.Р. за неимуществени вреди
в следствие на извършеното престъпление в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева и имуществени вреди – в размер на 52,40 /петдесет и два лв. и четиридесет
ст./ лева. Съдът намери молбата за своевременно подадена и процесуално
допустима, поради което допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес,
предявения от частния тъжител, граждански иск.
В съдебно
заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае за виновен подс. Ф.Р.. Предвид факта, че обществената
опасност на дееца, моли съда да му наложи справедливо наказание, което да го
мотивира за в бъдеще да не извършва подобни постъпки. По отношение на приетият
граждански иск, повереника моли съда да го уважи в пълния му предявен размер,
както и да му присъди направените разноски.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимият Ф.Р., излага своите подробни аргументи за
недоказаност на повдигнатото обвинение и предлага на
съда с оглед събраните доказателства, ако го признае за виновен да му наложи
най-лекото предвидено в закона наказание до размера на първите две мерки в ал.1
и ал.2 на чл.42а от НК. По отношение на претенцията за неимуществени вреди,
защитникът счита размера за прекомерен и неотговарящ на претърпените вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2011г.
бил сключен договор за отдаване на помещение под наем между ЕТ „З.М. – 57“ –
наемател и РПК „Братство“ с. Дибич - наемодател. Договорът бил за отдаване под
наем на смесен магазин в с. Вехтово със сграден фонд от 100 кв. метра. Представляващ
и управляващ наемателя била съпругата на частния тъжител – З.Ш. М.. Частният
тъжител Н.М. работел в смесения магазин заедно със съпругата си. В сградата на
смесения магазин, в подземието имало кладенец с помпа, който от години не се
ползвал от никого. До кладенеца се стигало през метален капак, отстрани под
магазина, като там се намирал и водомера на магазина. Обвиняемият Ф.С.Р. живеел
в близост до сградата на магазина. Дворното място на подс. Р. започвало на
около 7 метра от металния капак на подземието, където се намирал кладенеца.
Преди много години, подс. Р. бил прекарал тръба от кладенеца към неговото
дворно место и поливал в градината си, но помпата изгоряла. Свидетелят А.Х. Я. от
18 години бил женен за дъщерята на подс. Р. и от тогава знаел, че помпата била
изгоряла и тъста му не ползвал вода от кладенеца защото нямал средства за да
купи нова помпа. През пролетта на 2018г. подсъдимият Р. решил да възстанови
тръбата водеща до неговото дворно място, а свид. Я. закупил нова помпа.
Подсъдимият разкопал канал, в който да положи тръбата от дворното си място до
металния капак на подземието, където се намирал кладенеца.
Него ден 29.04.2018г. частния тъжител работел в
магазина и видял, че подсъдимия и свид. Я. копаели канал с кирка и лопата в
близост до магазина. Тъй като в момента нямало клиенти, частния тъжител излязъл
и заключил катинара на металния капак, където се намирал водомера на магазина,
но където бил и кладенеца. Свидетелят А.Я.
видял, че тъжителя М. заключил катинара и съобщил за това на подсъдимия.
Подсъдимият Р., който довършвал канала казал на зет си – свид. А.Я. да пробива
дупка в хамбара, за прекарване и на ток за помпата. Нито подсъдимия, нито свид.
Я. били говорили с тъжителя какви са техните намерения. След като
заключил катинара на капака, частния тъжител тръгнал да се прибира в магазина,
изкачвайки стъпалата, той чул гласа на подсъдимия в близост до него, който му
казал „…ти, какво искаш, да те убия ли?“. Тъжителят М. се обърнал на ляво в
посока гласа и в този момент подс. Р. му нанесъл удар с по-тъпата метална част
на кирката в лявата челна област на главата. Всичко това било възприето от
свидетеля Д. А., който се намирал на около 8-10 метра в автомобила си, който се
притекъл на помощ на тъжителя М. и бутнал настрани подсъдимия, за да не удари
отново пострадалия. По това време на местото пристигнал и свид. Я., който
дръпнал настрани тъста си и взел кирката в своите ръце. След удара на тъжителя М.
му станало лошо, приклекнал и се хванал с ръка за главата си, от която
започнала да тече кръв. Подал на свид. А. мобилния си телефон и му казал да се
обади на тел. 112, което последният направил. В този момент дошъл и свидетеля А.И.,
който останал при тъжителя М. до пристигане на полицейски екип и линейка, а
свидетеля А. – си тръгнал. Впоследствие тъжителя М. бил откаран и приет в МБАЛ
Шумен, където била зашита раната и за няколко дневно лечение. Няколко дни след това свидетелката П.Х.
– кмет на с. Вехтово посетила магазина и видяла, че същия има белег на главата,
в ляво и не бил много контактен.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – А.Х. Я., К.И.С., А.Е.И., Д. Х. А., С.Д.П. и П.А.Х., от обясненията
на подсъдимия Ф.С.Р., както и от приложените по делото и приети от съда писмени
доказателства.
Безспорно е наличието по делото на две групи
свидетели, чиито показания съдържат противоречиви доказателствени факти от
значение за правилното решаване на делото – от една страна са показанията на водените
от страна на тъжителят, свидетели, а от друга – водените от страна на
подсъдимия, свидетели.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от
съда изцяло от показанията на разпитаният свидетел – очевидец, а именно Д. Х. А.,
който според съда е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Свидетелят
даде показания от къде и по какъв повод познава както тъжителя, така и
подсъдимия, както и, че няма никакви близки отношения със страните по
настоящото дело. Съдът кредитира и показанията на свидетеля А.И., който е видял
тъжителя веднага след нанесения му удар. Съдът кредитира показанията на
свидетелите К.С., П.Х. и С.П., но те съдържат предимно харастеристични данни за
тъжителя и подсъдимия.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.Х. Я.,
тъй като същия се намира в роднински връзки с подсъдимия – негов зет е и на
практика същия изобщо не е видял удара. Освен това описаното от него фактическо
положение, че тъжителя и подсъдимия едновременно държали кирката и се дърпали
противоречи на останалия събран доказателствен материал.
От назначената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни се установява, че частния тъжител Н.М. на
29.04.2018г. вследствие на удара е била причинена една голяма разкъсноконтузна рана в челната област на главата,
кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око и подочие, като в
резултат на получените травматични увреждания му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Между нанесеният удар с твърд предмет – кирка, в лявата челна
област на главата на тъжителя и получените травматични увреждания е налице
пряка причинна връзка.
От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си, подсъдимият Ф.С.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, наказуемо по
чл.130, ал.1 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на човешката
личност;
-
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице,
което не се намира в състояние на невменяемост;
-
От обективна страна – действие, което по своето естество е въздействало
върху организма на тъжителя и е предизвикало временно разстройство на здравето,
неопасно за живота;
-
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на
внезапно възникнал пряк умисъл като подсъдимия е съзнавал факта, че нанасянето
на удар в областта на главата и то с кирка, неминуемо води до последици за
здравето и нанасяйки удара е искал и целял причиняването на разстройство на
здравето.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимият Ф.С.Р., съдът намира, че в настоящия
случай са налице визираните в чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвиденото наказание за деянието, което е умишлено е до две години “лишаване
от свобода” или „пробация“ и с деянието не са били причинени съставомерни
имуществени щети, като видно от справката за съдимост, подсъдимият не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не е осъждан
/ реабилитиран е на основание чл.88а от НК/.
При определяне размера на административното наказание
по отношение на подсъдимият Ф.Р., съдът прецени: Степента на обществена
опасност на деянието, която съда счита за невисока. Степента на обществена
опасност на дееца – от данните за личността му – неосъждан, с основно
образование, женен, пенсионер, които
съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай не са налице нито смекчаващи, нито отекчаващи вината, обстоятелства.
Съдът счита, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на минималния предвиден размер на административното наказание „глоба“. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави както от страна на наказания, така и от другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от тъжителят
Н.М. неимуществени и имуществени вреди, съдът счита същият за допустим и
частично основателен по следните правни съображения: Гражданският иск е
предявен и приет за разглеждане срещу подс. Ф.Р. за причинени неимуществени
вреди в резултат на противоправно деяние,
както и за имуществени – представляващи разноски за преглед и СМУ. Доколкото с
него се претендира гражданска отговорност за причинени неимуществени и
имуществени вреди в резултат на изложените в тъжбата фактически обстоятелства,
съдът намира същият за допустим за
причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, за което подсъдимият е
признат за виновен – чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият е признат за виновен за
това деяние, въз основа на същите факти, въз основа на които се претендира
гражданската отговорност.
Претендира се гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму - чл.45 от ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия Р., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Съдът следва
да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича,
че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /т.13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно - характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата,
при които е извършеното, причинените морални страдания и пр. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенциите за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
гражданският иск срещу подс. Ф.Р. да бъде уважен до размер – 1 000
/хиляда/ лева. В останалата му част до пълният предявен размер на неимуществени
вреди, съдът отхвърли иска. Относно размера на претендираните имуществени вреди
– разноски за преглед и издаване на СМУ, предвид наличните по делото писмени
доказателства – два броя фактури и фискални бонове, доказващи заплащането общо
на 52, 40 лева, съдът го уважи изцяло. Тъй като е претендирана и законна лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, съдът постанови и
законна лихва от датата на деянието -29.04.2018г. до окончателното изплащане на
уважената сума.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси съдът осъди подсъдимия Ф.Р.
да заплати държавна такса върху размера на уваженият граждански иск.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Ф.Р. да
заплати на тъжителя Н.М. направените от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за съдебно-медицинска експертиза и държавна такса в размер на 664
/шестстотин шестдесет и четири/ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен
лист.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата
си.
Районен
съдия :