Мотиви към присъда по НОХД № 546 по описа за 2019 г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Б.Т.О., с ЕГН **********, роден на ***г. в кв. Кус на гр. Каолиново, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, женен, неосъждан /реабилитаран/, неработещ, за извършени от него престъпления от общ характер по: чл.150, ал.1, предл. първо и предл. пето НК във връзка с чл.26, ал.1 НК и по чл.152, ал.2, т.2 НК във връзка с чл.152, ал.1, т.2, предл. първо от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Б.О. от неустановена дата през месец август 2017г. до 24.05.2018г, включително, в имот на ул. Тича № 4 в с. Черноглавци, общ. Венец, обл. Шумен на няколко пъти и в местността „Могилата“ в землището на с. Черноглавци /на 24.05.2018г., при условията на продължавано престъпление, като родител, чрез използване на положението на зависимост от него на Е.Б.Т., с ЕГН **********, навършила 14 години, негова дъщеря извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на същата – опипвал я в областта на гърдите и седалището, осъществил с нея анален акт чрез употребата на сила, както и че на 24.05.2018г. в местността „Могилата“ в землището на с. Черноглавци, общ. Венец, обл. Шумен се съвкупил с лиц от женски пол – своя низходяща сродница – дъщеря Е.Б.Т., с ЕГН **********, като я принудил към това със сила.

В правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание пострадалата Е.Б.Т., на която бе назначен повереник – адв. К.Д. от ШАК предяви граждански искове за причинените й неимуществени вреди от двете престъпления. Съдът след изслушване становищата на страните прие за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданските искове, като конституира пострадалото лице в качеството на частен обвинител и граждански ищец с назначения й повереник.

В съдебно заседание прокурорът на основание чл.287, ал.1 от НПК направи искане за изменение на обвинението за престъплението по чл.150, ал.1, предл. първо и предл. пето НК, касаещо скъсяване периода на извършените блудствени действия, което след изслушване на страните съдът допусна. Производството продължи по допуснатото изменение на обвинението, а именно за това, че от неустановена дата в края на месец януари 2018г. до 24.05.2018г, включително, в имот на ул. Тича № 4 в с. Черноглавци, общ. Венец, обл. Шумен на няколко пъти и в местността „Моглата“ в землището на с. Черноглавци /на 24.05.2018г., при условията на продължавано престъпление, като родител, чрез използване на положението на зависимост от него на Е.Б.Т., с ЕГН **********, навършила 14 години, негова дъщеря извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на същата – опипвал я в областта на гърдите и седалището, осъществил с нея анален акт чрез употребата на сила. Представителят на ШРП поддържа така повдигнатите две обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на шест години по отношение на деянието по чл.152, ал.2, т.2 от НК и в размер на четири години по отношение на деянието по чл.150, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като бъде приложена и разпоредбата на чл.23 от НК. Предлага на съда да бъде зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и задържаното по ЗМВР и със постановление на ШРП, считано от 04.06.2018г., а първоначалния режим да бъде „строг“. По отношение на приетият граждански иск, представителя на ШРП предлага на съда да бъде уважен изцяло като основателен доказан.

В хода на съдебното следствие подсъдимият О. заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за виновен и дава обяснения. Защитникът на подсъдимия счита, че от материалите по делото не се установява подзащитният му да е извършил деянията, предмет на обвинителния акт. Излага конкретни съображения и мотиви в тази насока и моли съда за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.Т.О. *** заедно с родителите си и семейството си – съпруга и шест деца. През 2011г. подсъдимият бил осъден за извършени от него блудствени действия със свидетелката Б.Б.Т. по НОХД № 1577/2011г. по описа на ШРС. Предвид противоправното поведение на подс. О., децата му били изведени от семейството и настанени в приемни семейства и домове. Две от дъщерите му – свидетелката Б.Б. и Е.Б. били настанени със заповед на директора на Отдел „Закрила на детето“ Към ДСП Шумен в КСУ „Детелина“ в гр. Шумен. След навършване на 20 годишна възраст – пределната възраст, до която лицето би могло да остане в центъра, през месец януари 2018г., пострадалата Е.Б.Т. се върнала да живее при родителите си в с. Ч*. Настаняването на постр. Е. Т. в КСУ „Детелина“ било прекратено със Заповед № 06/15.01.2018г. Тъй като пострадалата нямало къде другаде да живее, след прекратяване на настаняването й се върнала в дома на родителите си в с. Черноглавци, обл. Шумен , ул. Тича № 4. При настаняването й в центъра за настаняване от семеен тип през 2011г., пострадалата не говорела български език, не познавала букви и цифри, 6 -7 месеца била като зверче, стояла в коридора и била много уплашена. По нейни разкази не била ходела на училище, а постоянно била с овцете. В центъра за настаняване от семеен тип, пострадалата посещавала помощно училище. Още докато била настанена в КСУ „Детелина“ гр. Шумен и след навършване на 18 годишна възраст, социалните работници положили необходимите усилия пострадалата Е.Т. да бъде лекувана и освидетелствана. Била преглеждана в болница „Св. Марина“, където имало детски психиатри, както и в ДПБ с. Царев брод – след навършване на пълнолетие. Освидетелстването на пострадалата Е.Б.Т. била единствената възможност тя да получава някакъв макар и минимален доход. Съгласно Експертно Решение № 0182 от 17.01.2018г. постр. Е.Б.Т. била със 75% трайно намалена работоспособност и с водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост“. След прекратяване настаняването на пострадалата в КСУ „Детелина“, тя била отведена в кметството на с. Черноглавци, където била предадена на родителите си.

След завръщането на постр. Е.Т. ***, животът й продължил по старо му. Трябвало да се грижи за животните, които гледало семейството, както и да помага в домакинството на майка си. Пострадалата Е.О. продължавала да поддържа връзка със свид. В.В.Д. – социален работник в КСУ „Детелина“ като от време на време й звъняла по телефона. Подсъдимият Б.О. редовно употребявал алкохол – обикновено бира или ракия, след което ставал агресивен и се държал грубо със съпругата си – В.А.О.. След употреба на алкохол, подсъдимият Б.О., използвайки положението си на родител опипвал редовно в областта на гърдите, дупето и половия орган пострадалата Е.Т.. След като пиел алкохол, подсъдимият започвал да се съблича чисто гол и задавал въпроси: „айде сега кого да е*а, пак ще е*а, кога какво ще е*а?“ и опипвал дъщеря си. Отправял предложение към постр. Е.Т. да ляга при него на леглото, а жена му на другото легло. На няколко пъти подсъдимия О. директно искал от дъщеря си да правят секс, но тя му казвала, че не иска. Веднъж подсъдимият О. изпратил пострадалата да купи крем на майка си – да си мажела краката, който после той пък използвал за да си „*** ****“ пред пострадалата Е.Т.. Пострадалата нямала друг избор освен да продължава да живее в дома на родителите си, въпреки извършваните с нея блудствени действия от страна на баща й, тъй като нямала работа, била с умствена изостаналост и на практика нямало къде и как другаде да живее и работи. Майката на пострадалата – свидетелката В.А.О. знаела за действията на подсъдимия към дъщеря им, дори го виждала като я опипва, но не предприемала никакви мерки и дори разговори с него, тъй като я било много страх от него. Подсъдимият Б.О. извършвал действията, с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание – опипвал дъщеря си Е.Т., използвайки положението й на зависимост от него от завръщането й в дома му – в края на месец януари 2018г. до 24.05.2018г., включително.

На 24.05.2018г. сутринта подсъдимият Б.О. поискал пострадалата Е.Т. да тръгне с него и животните. Извел техните животни, както и животните на свидетеля Х.А.Х., като съобщил на дъщеря си, че ще бъде с него до обяда, пък после щяла да се върне. Пострадалата Т. извикала и майка си да отиде с тях, защото не искала да остава сама с подсъдимия, но тя отказала под предлог, че я болели краката, а подсъдимия се развикал: „За какво ти е майка ти там?“. Пострадалата се съгласила да отиде с подсъдимият, да му помогне за пашата само до обяда. Сутринта на 24.05.2018г., подсъдимият бил изпил една бира, а пък за обяда си носел в чантата 100 грама ракия. От сутринта до обяда пострадалата Е.Т. все гледала да е далече от баща си, да не е близо до него. На обяд пострадалата съобщила на подсъдимия, че ще се прибира в дома си, но той категорично й казал, че няма да тръгва. Подсъдимият и пострадалата заедно с животните се намирали в местността „Могилата“ в землището на с. Черноглавци, обл. Шумен. Двамата хапнали за обяд, по време на който подсъдимият О. изпил и носената от него ракия. След като приключили с обяда, подс. О. хванал за китката пострадалата Е.Т. и й казал: „айде, да правим секс, дай да правим туй“. Пострадалата му отговорила да се маха от нея, че не иска. Подсъдимият продължил да я убеждава „айде, ще ти купя златен пръстен, ела да правим секс, на никого няма да казваш, ще ти купя гащи“, на което пострадалата отново отговорила „не искам“. Подсъдимият дръпнал за лявата ръката постр. Е.Т. до близкото дърво и й смъкнал гащите – дънките заедно с бикините и я съборил на земята. Пострадалата съобщила на подсъдимия, че е в цикъл, с идеята да го откаже, но той й казал, че това няма значение. Първоначално пострадалата паднала по гръб на тревата, после подсъдимия О. я обърнал, като продължавал да я държи за ръката, смъкнал си панталона и боксерките и както била на колене проникнал с половия си член в ануса й, въпреки молбите на пострадалата да не прави това и да я пусне и въпреки несъгласието й. Пострадалата направила опит да се измъкне напред от баща си, но той я хванал за краката и отново я съборил на земята, този път по гръб. Докато била по гръб, подсъдимият проникнал с половия си член във влагалището й. Подсъдимият Б.О. осъществил с пострадалата вагинален полов акт, опипвайки я по гърдите, бъркайки под сутиена й, тъй като фланелката и горнището й били само надигнати нагоре. През цялото време пострадалата викала на баща си да я пусне и опитвала да се изправи, но подсъдимият я притискал към земята и въпреки нейното несъгласие осъществил с нея първо анален, а после и вагинален акт. Малко след това подсъдимият О. се изпразнил на тревата, след което си вдигнал гащите. След като приключил наредил на пострадалата да не казва на никого какво е направил, като й обещавал да й купи каквото поиска, само да не споделя за случилото се. Пострадалата поискала да си тръгва, да се прибере, тъй като дънките и бикините й били изцапани с кръв, но подсъдимият О. категорично й забранил и не я пуснал. Двамата се върнали в селото чак вечерта, заедно с животните. Още същата вечер, пострадалата Е.Т. казала на майка си за случилото се, но тя отново нищо не направила, от страх. Едва на 30.05.2018г. пострадалата Е.О., след като по-голямата й сестро - свид. Б.Т. й звъннала съобщила, че нещо се е случило с нея и баща им. Пострадалата разказала по телефона на свид. Б.Т. за изнасилването и за аналния акт. Свидетелката Б.Т. много се ядосала и първо звъннала на свид. В.Д. – социален работник в КСУ „Детелина“и я попитала дали знаят какво се е случило с Е.. Свид. Д. й отговорила, че преди около седмица постр. Е.Т. й е съобщила, че баща й я е опипвал. Свидетелката Б.Т. първо позвънила в кметството на с. Черноглавци и говорила със свид. М.Р. Х. – секретар, а после позвънила и на тел. 112 и съобщила за казаното от сестра й – пострадалата Е.Т.. На 30.05.2018г. пострадалата Е.Т. била прегледана и освидетелствана от акушер гинеколог – д-р Б.. На 01.06.2018г., свидетелят М.Й.П. *** бил изпратен да търси подсъдимия Б.О., който се бил укрил. Свидетелят П. провел разговор със съпругата на подсъдимия – В.А.О., в който я попитал дали е знаела, че съпруга й е извършил сексуален акт с дъщеря им – Е.. В.О. му отговорила, че е знаела, но на въпроса защо не е съобщила на полиция, отговорила, че я е страх съпруга й да не я бие.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията на пострадалото лице Е.Б.Т., както и прочетените на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на пострадалата, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, на свидетелите Б.Б.Т., В.В.Д., М.Й.П., Н.М.Р., М.Р. Х., С. Х.О., Х.А.Х. и Т.Х. Ю., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от предявените на страните на основание разпоредбата на чл.284 от НПК веществени доказателства по делото.

В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата Е.Б.Т., която дава заключение, че данните от направеното психично изследване показват, че същата страда от Лека умствена изостаналост, като след преживяното са налице симптоми на Разстройство в адаптацията. Не са установява психопатологична продукция, която може да бъде квалифицирана като „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“, а интелектуалния дефицит на Т. не отговаря степенно на „умствена недоразвитост“, която да отнема годността й да разбира свойството и значението на извършеното с нея и да ръководи постъпките си. Не се откриват сензорни и психични разстройства, които увреждат способността на пострадалата за възприема факти и обстоятелства по време на деянието, да ги запаметява и да ги възпроизвежда в показанията си относно случилото се. Експертът категорично заяви в съдебно заседание, че пострадалата Е.Т. страда от Лека умствена изостаналост, въпреки, че в решението от ТЕЛК е посочена диагноза Умерена умствена изостаналост. При решението от ТЕЛК комисията се запознава с данните от психологичното изследване и консултацията от психиатър, която е направена в амбулаторни условия, а при психологичните изследвания се оценява предимно т. нар. вербален интелект, който съответства на т. нар. сематична памет. Практическият, невербалния интелект е свързан с друг вид памет, т. нар. епизодична, лична памет, при който човек си спомня събитията от собствения си живот и преживяванията си и по този начин се струпва една памет – на автоматизмите. Човек, който няма системно образование, общо взето има повече развита епизодична памет и практическа памет и това му е достатъчно. Такава памет е открил психиатъра при изследването на пострадалата Е.Т., поради което е категоричен, че действителното й състояние е Лека умствена изостаналост, а не Умерена умствена изостаналост – тя поддържа добър контакт. Това не означава, че състоянието на пострадалата се е подобрило, а означава, че диагнозите са поставени при различното изследване на видовете памет. При освидетелстването от ТЕЛК е оценяван предимно вербалния интелект, а при изследването по повод назначената експертиза – практическия, невербален интелект. Експертът бе категоричен в съдебно заседание, че пострадалата Е.Т. може да разбира свойството и значението и да дава достоверни показания. На въпроса колко назад може да си спомня пострадалата, експерта отговори, че емоционално дълбоко преживените събития се запомнят повече. Ежедневните, обичайните събития, повторяемите, които не са важни могат да бъдат забравени в рамките и на деня, но важните, които излизат извън обичайния стил на живот, извън обичайния ритъм, свързани със сериозни емоционални преживявания, те остават обикновено много дълго и понякога се губят някои детайли от тях, понякога изплуват. Защитникът на подсъдимия в пледоарията си цитира Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Шумен от 13.09.2011г. за частично прекратяване на наказателното производство именно поради заболяването на пострадалата Е.Т. и което я прави негоден свидетел. Действително по Д.П.№ 1173/2011г. на стр.20, 21 е налично Постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на пострадалата Е.Б.Т., поради невъзможност за доказване на обвинението срещу Б.Т.О. само и единствено на показанията на свидетелката Е.Т.. И през 2011г. е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата Е.Т., чието заключение е, че същата страда от Лека умствена изостаналост – средна степен. Експертизата тогава е била комплексна психиатрично-психологична. Писменото заключение е дало отговор, че при постр. Е.Т. интелектуалния дефицит като потенциални възможности, отговаря на лека степен на умствена изостаналост, но сериозната социална занемареност усложнява фактическото й състояние до умерена умствена изостаналост, като психичното развитие е било на нивото на 6-7 годишно дете. И тогава преди близо 8 години е била поставена диагноза на пострадалата Лека умствена изостаналост, като сериозната социална занемареност усложнява фактическото състояние и поради обстоятелството, че тя не може да осмисли зряло и в съответствие на календарната си възраст, дадена ситуация и може да бъде манипулирана и лесно внушаема от останалите по-възрастни, експертизата приела, че тя не може да участва в качеството си на годен свидетел в наказателния процес. През тези близо осем години обаче, постр. Е.Т. е била изведена от тази среда на социална занемареност и от по-възрастните, които могат да й внушават. Установи се от доказателствата по делото, че пострадалата Е.Т. не е поддържала кой знае какви контакти с останалите членове на нейното семейство след настаняването й в КСУ „Детелина“ гр. Шумен. Поради изложеното по-горе, съдът прие за като компетентно дадена заключението на съдебно-психатричната експертиза по отношение на пострадалата Е.Т., както и, че същата е в състояние правилно и точно да възприема факти и обстоятелства, относими към извършеното спрямо нея, да ги запаметява и възпроизвежда под формата на свидетелски показания.

Изготвена е и съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Б.Т.О., по която вещото лице дава заключение, че не се установяват находки, свидетелстващи за умствена изостаналост, актуално или отминало психично заболяване, като отсъствието на „умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“ показва, че по време на деянието подс. О. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е способен за възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с извършеното от него, да ги запаметява и възпроизвежда под формата на достоверни обяснения. Необходимо е да се отбележи, че подс. О. показва висока склонност към манипулиране и съзнателно изкривяване на предаваната информация. В съдебно заседание, експертът даде отговор, че по време на деянието няма данни за патологично опиване у подс. Б.О., а наличието на обикновено алкохолно опиване, не нарушава вменяемостта.

Фактическата обстановка, изложена по-горе се потвърждава и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 10/2019г., която дава заключение, че при освидетелстването на пострадалата Е.Т. *** е установено: наличие на три драскотини в областта на дясната гърда, в областта на външните полови органи и по външната страна на ануса, видими травматични увреждания не са установени. От прегледа, извършен от експерта на 05.02.2019г., както и от освидетелстването на пострадалата на 31.05.2018г. е установено, че се касае за една девствена ципа, един химен с фуниевидна форма, което е разновидност на пръстеновидната, като разликата между двата е, че фуниевидния е малко по-скосен към свободния ръб, може да се вгъва навътре и навън и съответно 2 – 2,5см. е отворът му. Тя е тънка, еластична ципа, която практически позволява проникване без разкъсване, като за неразкъсването в конкретния случай може да е от значение и лубрициращото действие на менструална кръв във влагалищното предверие. Пропускливостта на този вид химен зависи от диаметъра на предмета, който се въвежда – независимо дали е полов член или някакъв друг предмет, а не от дължината. Разкъсване на фуниевидния химен е възможно да се получи при полов член или друг предмет с диаметър 5 – 6 см. Нерядко окончателното разкъсване на девствената ципа се получава чак при нормално раждане.

За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното производство е била назначена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 35/06.07.2018г. Били са изследвани за наличие на биологичен материал /кръв и сперма/ приложените като веществени доказателства: един брой дамски дънки, сини на цвят, един брой дамски сутиен, червен на цвят с бели презрамки, един брой дамски бикини, един брой сиво горнище, един брой силно замърсена дамска фланелка с надпис „ДПС“ и един брой мъжки панталон, силно замърсен, сив на цвят. При изследване с прясно приготвен, наситен бензидинов разтвор се наблюдавало синьо оцветяване , характерно за положителна реакция на кръв по дамските дънки, сини на цвят в областта на седалището и от вътрешната страна отдясно, в областта на джоба по сивото горнище. Поради изключително минималното количество на материала за изследване по дънките и горнището, по-нататъшни изследвания били прекратени и обектите съхранени за последващо изследване по метода на ДНК профилиране.

При преценка на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Е.Б.Т., Б.Б.Т., В.В.Д., М.Й.П., Н.М.Р., С. Х.О. и Т.Х. Ю., доколкото същите са последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време същите са в резултат на техни лични възприятия.

По отношение обясненията на подсъдимия съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено досежно обстоятелството, че пострадалата му е дъщеря, както и че същият и семейството му се занимава с отглеждането на животни. В тази част обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на останалите свидетели. В същото време в останалата им част обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на установената по делото фактическа обстановка. Същите са изолирани и пресъздават единствено защитната версия на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. Подсъдимият не е длъжен да съдейства за собственото си разобличаване и има процесуално право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо. В настоящия случай, по пътя на доказването със съответните доказателства, събрани по реда на НПК, се установи неверността на обясненията на подсъдимия О. в частта, в която същият отрича да се е съвкупил с пострадалата, поради което и лансираната от него версия съдът прие за защитна и я отхвърли като недостоверна.

В подкрепа на гореизложеното като фактология са свидетелските показания на пострадалата Е.Т., депозирани на 31.05.2018г. в хода на досъдебното разследване пред съдия и прочетени на основание чл. 283 от НПК, както и дадените в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло относно времето, начина на извършване на престъпленията, мястото на неговото /тяхното/ осъществяване, причинения вредоносен резултат и авторството му. Същата, по начин и с изразни средства съответстващи на здравословното й състояние, пресъздава основни моменти от инцидента, които съдът възприема изцяло като достоверни, поради съответствието им с останалия събран доказателствен материал.

Достоверността на заявеното от пострадалата Е.Б. Техикова като факти и обстоятелства относно времето, мястото, начина на извършване на престъпното посегателство на 24.05.2018г. /една седмица преди да съобщи на сестра си/ и неговото авторство не се опровергава, а напротив се потвърждава косвено от свидетелските показания на Б.Т., М.П. и Т. Ю., депозирани в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Показанията на свид. Б.Т., които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателството и неговото авторство. Показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като в съвкупност свидетелстват за осъществено от страна на подсъдимия Б.О. престъпно посегателство срещу личността на пострадалата Е.Т., конституирана в производството като граждански ищец и частен обвинител. Показанията на свид. Б.Т. са източник на косвено доказателство за обстоятелствата на деянието, тъй като възпроизвеждат съобщеното й от пострадалата и кореспондират на показанията на свидетелите М.П. и Т. Ю., добити от различни източници на информация, по различно време и в различна обстановка. В случая, за свид. Б.Т. първоизточник на информация е пострадалата й сестра, за свидетелите П. и Ю. първоизточникът на информация за конкретния инцидент е майката на пострадалата и съпруга на подсъдимия – В.А.О., която в хода на съдебното следствие отказа да даде показания. Изявленията и на двамата свидетели са досежно събития и действия на подсъдимия, на които същите не са били очевидци, поради което и не възпроизвеждат непосредствено възприети от тях факти. Законът обаче не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което и няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица, а за положителния отговор на въпроса дали заявеното от пострадалата отговаря на действителността, съдът изхожда от събрания по делото доказателствен материал, който в съвкупност обосновава извод, че показанията на пострадалата са правдиви и отговарят на действителното положение на нещата, поради което и не възпроизвеждат измислени и неверни факти.

По отношение свидетелите Х.А.Х. и на М.Р. Х. съдът намира, че същите не допринасят за изясняване на делото и до установяване на фактическа обстановка, различна от изложената по-горе. В този смисъл същите свидетелстват относно отношенията на подсъдимия със свидетеля Х. и със секретарката в кметството преди деянието и евентуално след него, но не съдържат категорични данни, които да поставят под съмнение извода, който следва да бъде направен въз основа на установената в хода на производството фактическа обстановка относно участието на подсъдимия в деянията, по отношение на които му е повдигнато обвинение и по отношение на които се защитава. В тази връзка следва да бъде посочено, че показанията на свидетеля Х.Х., доколкото е посочен едва в съдебното производство подкрепят единствено версията на подсъдимия и имат за цел неговото оневиняване. Същите не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и не следва да бъдат кредитирани.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Б.О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.152, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1, предл. първо и предл. пето от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на двете престъпления са обществените отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и свобода при избора на полов партньор.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице, като по отношение на първото престъпление е лице с различен пол от пострадалата.

От обективна страна престъплението по чл.152, ал.2, т.2 от НК е двуактно – изпълнителното деяние се изразява в принуждаване на жертвата към съвкупление чрез използване на сила или заплашване и осъществяване на самото съвкупление без нейно съгласие. В настоящия случай силата е използвана, тъй като липсва съгласие от страна на пострадалата и по този начин чрез физическо въздействие – хващане за ръката, насилствено събличане, събаряне на земята и притискане на ръцете, се сломява нейната съпротива. Липсата на съгласие се извежда от целия доказателствен материал по делото и най-вече от упражненото срещу Е.Т. насилие, чиято единствена цел е била да сломи съпротивата й. Самата пострадала в съдебно заседание на 17.04.2019 г. заявява: „Дръпна ме от ръката, от ръката ме дръпна и ми събу гащите… Аз исках да избягам обаче не ме пусна. Тази ръка ми държеше /показва лявата си ръка/. Да, смъкна ми гащите. Не, блузата и анцуга не ги е събличал. Събу си неговите гащи, събори ме на земята на тревата; да, той ме събори…Първо отзад го вкара и аз после се дръпнах, исках да стана обаче събори ме пак после с гръб. Исках да стана обаче не ме пусна, дръпнах се и той ме хвана в краката и ме събори с гръб…“ Пострадалата е изразила несъгласие за извършване на полов акт, което е било изразено вербално – с думи, поведенчески – като се е дърпала и подсъдимият О. е разбрал ясно, че дъщеря му не иска да прави секс с него. Това нейно поведение категорично е показало на извършителя, че не желае да бъде с него. Липсата на ясно изразени следи по тялото като синини, охлузвания, натъртвания и други подобни не изключват съпротивата и отказа на пострадалата за извършване на полов акт, нито го правят доброволен.

Деянието е довършено със самия факт на съвкуплението с пострадалата.

При определяне квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че то е извършено, след като спрямо пострадалата е била употребена сила, както и, че в случая пострадалата е низходяща сродница – дъщеря на извършителя, обективирани в посочените по-горе действие, поради което същото следва да бъде квалифицирано във вр. с чл.152, ал.2, т.2 от НК.

Деянието по чл.150 от НК също е двуактно престъпление, тъй като за осъществяването му е необходимо да е използвана сила и в настоящия случай зависимостта родител - дъщеря. Видно от показанията на св. Е. при осъществяване на деянието на 24.05.2018г., баща й е използвал сила, тъй като същият я е държал и стискал лявата й ръка и я съборил на земята. При останалите деяния е използвал зависимостта баща – дъщеря, с което я принуждавал да му позволява да я опипва. Горното обосновава двата квалифициращи признака на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение по чл.150 от НК- употребата на сила и зависимостта родител - дъщеря, с цел същият да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, което говори за липсата на съгласие от страна на пострадалата. Наличието на зависимостта родител - дъщеря е обективно обстоятелство, което принуждава пострадалия да се съгласява с действията на дееца, макар да не е съгласен с тях. В случая тази зависимост е безспорно установена в хода на процеса, тъй като подсъдимият е баща на пострадалата и същият се е възползвал от факта, че пострадалата няма къде другаде да живее и къде да отиде, както и обстоятелството, че личната карта на пострадалата се е съхранявала от подсъдимия и я принуждавал да му позволява да извършва блудствени действия. Безспорно установено е, че пострадалата Е.Т. към момента на инкриминираното деяние е навършила 14 години и обстоятелство е било съзнавано от подсъдимия, тъй като той е нейн баща.

ВКС последователно е поддържал, че когато деецът осъществи блудство с едни действия, както в случая анален акт, и след това с други действия извърши и изнасилване, следва да носи отговорност за две деяния, тъй като се касае за реална съвкупност и по-тежкото престъпление не поглъща по-лекото.

От субективна страна и двете престъпления са осъществени от подсъдимия при пряк умисъл, видно от неговите действия: съзнавал е обществената опасност на деянията, предвиждал е техните обществено опасни последици при осъществяването им, а именно, че са запретени, а поради това и наказуеми от закона, но е искал и целял настъпването им - съзнавал е, че осъществява принуда с цел извършване на съвкупление с пострадалата и блудствени действия, използвайки сила и възползвайки се от положението на зависимост, в което се е намирала пострадалата като негова дъщеря, желаел е осъществяване на деянията и е съзнавал липсата на съгласие у пострадалата за участие в посочените действия.

Осъщественото от подс. Б.О., престъпление по чл.150, ал.1, предл. първо и предл. пето от НК по отношение на неговата дъщеря е при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като няколко деяния осъществяващи състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време – от края на месец януари 2018г. до 24.05.2018г., включително, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите ги.

Съдът не споделя твърденията на защитата, че е налице неустановеност и недоказаност по отношение на датата и мястото на извършване на деянието по чл.152, ал.2, т.2 от НК. Относно мястото на извършване на двете деяния, съдът намира, че е абсолютно установено и доказано. В хода на проведеният следствен експеримент на 31.01.2019г., в присъствието на поемни лица и защитника на обвиняемия О., пострадалата подробно и точно е обяснила движението й заедно с подсъдимия О. и животните, както и точното място, на което са били осъществени блудствените действия – аналния акт и изнасилването. От разпита на пострадалата, проведен на 31.05.2018г. пред съдия от Районен съд Шумен се установява по категоричен начин, че датата на деянието е 24.05.2018г. В хода на съдебното следствие след прочитане показанията й на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, пострадалата Е.Т. заяви, че прочетеното е казала пред съдия, с датите и часовете. Съдът не споделя твърденията на защитата, че е налице съществено противоречие по отношение на мястото на извършване – гора или поле с едно дърво. Действително в прослушаният запис от тел. 112, свид. Б.Т. съобщава за изнасилване „в гората“, такива са и показанията на свид. В.Д.. От разпита на пострадалата Е.Т., прочетен на основание чл.281 от НПК и проведен на 31.05.2018г. и от извършения следствен експеримент се установява безспорно мястото на извършване на двете деяния на 24.05.2018г. – поле с едно дърво, находящо се в местността „Могилата“.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянията, която преценява като висока по отношение и на двете деяния – в двата случая се касае за посегателство срещу личността и половата неприкосновеност, осъществено чрез употреба на сила, а във втория случай – използване на сила и положението на зависимост, които обуславят висока степен на обществена опасност на самото деяние. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е осъждан веднъж за деяние против половата неприкосновеност на личността, идентично с първото от обвиненията по настоящото дело. Въпреки, че по същото е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, очевидно наложеното му наказание не е изиграло своята превъзпитателна и възпираща роля и подсъдимият е продължил престъпната си дейност с друга от дъщерите си.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема, че на практика подсъдимият е неосъждан и с усложнено семейно и материално положение, което се доказва от събраните в досъдебното производство, доказателства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Б.О., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане на смекчаващите такива. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение и на двете на деяния, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден в съответната разпоредба, а именно пет години „лишаване от свобода“ по отношение на деянието по чл.152, ал.2, т.2 от НК и в размер на три години „лишаване от свобода“ по отношение на деянието по чл.150, ал.1, предл.първо и предл. пето от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК. При определяне размера на наказанията съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така също и, че особено укоримо е обстоятелството, че подсъдимия е съзнавал, че пострадалата е негова дъщеря и той е имал морален дълг да се грижи не само за физическото й здраве, но и да възпитава у нея морални ценности, обществената опасност на всяко едно от деянията и последиците на деянията за пострадалата.

Съдът на основание разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК определи общо наказание на подсъдимия измежду наложените му наказания с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно пет години „лишаване от свобода“.

При преценка на въпроса за изтърпяване на наказанието съдът като съобрази личността на дееца, предишното осъждане на същия, тежестта на извършените престъпления, конкретната обществена опасност на всяко едно от деянията намира, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати само при положение, че наказанието бъде изтърпяно ефективно. Високата обществена опасност на едно посегателство срещу личността и половата неприкосновеност на пострадалата, които водят след себе си до тежки последици за нея със значима промяна на живота й в бъдеще, както и откритото незачитане на човешката личност и свободата при избора на полов партньор, позволяват да се приеме, че едно условно наказание не би могло да въздейства възпитателно спрямо него и не би могло да постигне необходимия и целен положителен резултат. От друга страна именно така определеното наказание ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, което всъщност е и ролята на генералната превенция, съвпадаща с волята на законодателя по този род дела. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС.

Поради изложеното съдът постанови подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание в размер на 5 /пет/ години “лишаване от свобода”, при първоначален “общ” режим на изтърпяване, определен на основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, с постановление на ШРП и времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 04.06.2018 г.

По отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалата Е.Б.Т., съдът намери същите за частично основателни и доказани. При обсъждане на гражданският иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните две деяния – блудство и изнасилване, неимуществени вреди. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия Б.О., в резултат на което са възникнали вредите от деянията и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалата за отрицателните последици, които са настъпили в резултат на деянията на подсъдимия. В тази връзка съдът осъди подсъдимия О. да заплати на пострадалата Е.Б.Т., с ЕГН ********** сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, от които 1 000 /хиляда/ лева от деянието по чл.150, ал.1, предл. първо и предл. пето от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК и 4 000 /четири хиляди/ лева от деянието по чл.152, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.152, ал.1 от НК, като в останалата им част до пълния размер съответно 8 000 лева и 12 000 лева отхвърли иска като неоснователни и недоказани по размер. При определяне размера на дължимата обезвреда съдът взе предвид високата степен на причинените на пострадалата болки и страдания, както физически, така и психически, периода на причиняването им. Установено беше по делото, че подсъдимият неколкократно четири месеца е блудствал с пострадалата и я е изнасилил на 24.05.2018г., следствие на което са настъпили неизбежни последици за нейната психика. Лихва върху предявените граждански искове от датата на деликта е поискана, поради което съдът присъди такава, считано от датата на довършване на деянието – 24.05.2018г. до окончателното изплащане.

На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на по 200 /двеста/ лева.

На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Т.О., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 849.23 лева /осемстотин четиридесет и девет лв. и двадесет и три ст./ по сметка на ОД на МВР Шумен, деловодни разноски в размер на 158,25 /сто петдесет и осем лв. и двадесет и пет ст./ по сметка на ШРС и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.111 от НПК съдът постанови връщането на собствениците им веществените доказателства по делото – 1 брой дамски дънки, сини на цвят, 1 брой сутиен, червен на цвят с бели презрамки, 1 брой дамски бикини, 1 брой сиво горнище, 1 брой силно замърсена дамска фланелка с надпис „ДПС“, да се върнат на Е.Б.Т., а 1 брой мъжки панталон, силно замърсен, сив на цвят да се върне на собственика й – Б.Т.О..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: