Мотиви към присъда по НОХД № 796 по описа за 2019г. на ШРС

Подсъдимият М.Г.М. е предаден на съд по обвинение по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за времето от 24.02.2017г. до 31.10.2018г. включително, в гр.Нюрнберг, Федерална Република Германия, след като бил осъден с Решение №646/26.09.16г., постановено по гр.дело №1341/16г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 24.02.2017г., да издържа свой низходящ- непълнолетната си дъщеря Т.М.М., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно-15 месечни вноски по 180,00 лева -общо сумата от 2771.57 лв.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който предлага да бъде даден ход на делото. Доколкото обвинението не е за тежко умишлено престъпление и участието на подсъдимия не е задължително, съдът намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в отсъствието на М., като прецени, че присъствието му не е необходимо за разкриването на обективната истина.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Пострадалото лице не предявява граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, да определи наказание глоба, при условията на чл.55 от НК.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият е заявил, че разбира в какво е обвинен, като е дал обяснения в своя защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и св. Т.В.М. били съпрузи, като по време на брака си имали родено едно дете- Т.М.М.. С Решение №646/26.09.2016г. по гражданско дело №1341/16г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 24.02.2017г., бракът между двамата бил прекратен, а родителските права по отношение детето били присъдени на майката. Подсъдимият бил осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от датата на влизане на решението в сила. Независимо от влизане в сила на посоченото решение, подсъдимият не изпълнявал редовно задълженията си, като трикратно предоставял на детето си парични суми в различен размер, несъответен на присъдената издръжка. Изпратените суми били недостатъчни да покрият алиментните задължения на М., като за времето от 24.02.2017г. до 31.10.2018г. включително същият не изплатил общо 15 месечни вноски по 180.00 лева, възлизащи на общо 2771.57 лв. След образуването на наказателното производство във връзка със случая подсъдимият заплатил на дъщеря си част от дължимите суми, за което са представени доказателства в съдебно заседание.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите Й.Д.Г., И.С.И. и Т.В.М. /прочетени от съда по реда на чл.281, ал.5 от НПК/, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. От особено съществено значение са показанията на св.М., която предоставя информация за дължимите и незаплатени суми. Макар и същата да не е непредубеден свидетел, предвид влошените ѝ взаимоотношения с подсъдимия /видно от изявленията на св.Г./, показанията ѝ следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират на останалите доказателства по делото, като се явяват от решаващо значение за формирането на фактическите изводи на съда.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан както към инкриминирания период, така и понастоящем.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият безспорно съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение. В практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./. В случая подсъдимият е бил наясно със задължението си да заплаща издръжка, тъй като гражданският брак със св.М. е бил прекратен. Налице е била обективна възможност за подсъдимия да заплаща издръжка, тъй като същият е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво заболяване. При това положение и при липсата на данни за наличието на пречки от непреодолим характер за заплащане на издръжка следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава съзнателно. Обстоятелството, че през част от времето подсъдимият е бил безработен, е без значение за наказателната му отговорност. На отговорността на родителя да издържа своите деца не може да се противопостави доводът за липса на работни места в населеното място, в което живее подсъдимият, при положение, че през инкриминирания период не са предприети действия за намиране на работа в друго населено място /Решение №188/11г. на ВКС, III н.о./.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Не са налице основанията за приложението на благоприятната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради обстоятелството, че задължението на подсъдимия не е изпълнено изцяло. Съдебната практика приема трайно, че тази възможност е приложима само при цялостно изпълнение на неиздължението в срока до постановяване на присъдата в първата инстанция /Решение №355/76г. на ВС, I н.о., Решение №443/2010г. на ВКС, II н.о. и др./.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, поради което се произнесе с присъда в посочения смисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него самопризнания на досъдебното производство; обстоятелството, че същият е бил безработен през част от периода на деянието и няма данни да притежава движимо или недвижимо имущество; демонстрираното разкаяние и желание за редовно изпълнение на алиментните си задължения и не на последно място- заплащането на част от дължимата сума. В съдебно заседание са представени доказателства, че подсъдимият е открил банкова сметка ***а от 1200,00лв., опасявайки се, че ако изплати дължимите суми чрез майката на детето, същите могат да бъдат използвани не в интерес на непълнолетната, а за други цели. В Решение №55/2012г. на I н.о., ВКС обаче изрично се посочва, че не би могло да се приеме за надлежно изпълнение на задължението за издръжка депозирането на сумите на влог по сметка в банка, която сметка е на името на малолетното дете. Сочи се, че така не се държи сметка за естеството на задължението за издръжка, което цели задоволяване на ежедневни нужди на детето и затова е периодично, ежемесечно дължимо и носимо. Детето е недееспособно, а грижите за неговото отглеждане и възпитание са възложени от съда на неговата майка, на която са предоставени родителските права. След като подсъдимият не е осигурил редовното предоставяне на средствата, от които детето се нуждае за задоволяване на ежедневните си потребности от храна, облекло, топлина, лекарства, развлечения, игра и пр., то не би могло да се третира като надлежно изпълнение на неговото задължение за издръжка, защото не постига този резултат - да гарантира неговото участие в издръжката на детето. В цитираното решение се приема изрично, че липсата на свободен достъп на майката до депозираните средства злепоставя интересите на детето, при което и не може да се счете, че задължението за заплащане на издръжка е изпълнено надлежно. Внасянето на посочената сума по сметка на детето обаче, особено предвид обстоятелството, че същото след няколко месеца навършва пълнолетие и ще има свободен достъп до паричните суми, следва да бъде отчетено като смекчаващо значение с голяма тежест при определянето на наказанието. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния период на неизпълнение и големият брой неплатени вноски. При така установеното и като отчете най-вече обстоятелството, че подсъдимият е постъпил на работа и е започнал да заплаща определени суми на дъщеря си, съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.2, б.В от НК замени предвиденото в закона по-леко наказание пробация с глоба в размер на триста лева. С налагането на наказание по реда на чл.55 от НК също така се избягва неблагоприятното отражение на осъждането върху трудовата заетост на подсъдимия, което би затруднило осигуряването на средства за издръжка и би довело до влошаване положението на пострадалото лице.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Шумен направените разноски по досъдебното производство в размер на 189,00 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: