Мотиви към присъда по НОХД №822 по описа за 2019 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №927/2018 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу С.А.И., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.207, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 22.07.2018 год. в гр. Шумен намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка “Айфон 6 S+”, с ИМЕЙ 355732073524844 на стойност 900 лева, с прилежаща СИМ карта на стойност 12 лева, всичко на обща стойност 912 лева, собственост на А.Ю.К., с ЕГН********** *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото лице не предявява граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 19.06.2019 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия И. наказание “глоба” в размер на 200 лева и да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Имванов заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изразява съжаление за постъпката си. Защитникът на подсъдимия моли съда при определяне на наказанието да съобрази наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и тежкото финансово състояние на подсъдимия.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият С.А.И. ***, Общежитие на Институт по захарно цвекло, находящо се на ул.„Проф. Иван И.“.

На 22.07.2018 год. пострадалият А.Ю.К. посетил дискотека „Колизеум“ в гр.Шумен, заедно с приятелската си - свидетелката Т.Д.Г.. Около 04.30 часа на същия ден свидетелят К. излязъл от дискотеката и се спрял до оградата пред входа й. След като провел телефонен разговор, на перваза на оградата, оставил притежавания от него мобилен телефон, марка „Айфон 6S+“ с ИМЕЙ 355732073524844, който ползвал със СИМ-карта №0896372233, и портфейла си. Около свидетеля К. по това време се намирали и други хора, които също били излезли от дискотеката. Впоследствие след като решил да се върне в заведението, установил, че мобилния му телефон липсва и не могъл да го намери. На следващия ден - 23.07.2018 год. свидетелят К. *** за това, че му бил отнет мобилния телефон.

На 22.07.2018 год. преди обяд, подсъдимият С.А.И., който по това време живеел в кв. Макак на гр.Шумен, бил в града и решил да се прибира. Отивайки към автобусната спирка на пазара, минал през паркинг, находящ се зад магазин „ЛИДЛ“, след което и през затревена площ, намираща се от към страната на дискотека „Колизеум“, където на земята видял мобилния телефон на свидетеля К.. Взел мобилния апарат, ведно със съдържащата се в него СИМ-карта, видял, че работи и го изключил. За намерената вещ обвиняемият споделил със свидетеля П.С.Е., като го попитал дали може да му помогне, за да я продаде. Двамата се отправили към градската градина на гр.Шумен, където открили свидетеля Е.Е.М.. Подсъдимият предложил на М. да закупи намерения мобилен апарат. Обяснил му, че мобилният апарат е с код и не може да се използва, както и че в него има поставена СИМ-карта. Свидетелят М. се съгласил да закупи телефона срещу сумата от 30 лв., като дал на подсъдимия И. своя мобилен апарат, марка „Леново“. Впоследствие свидетелят продал вещта на свидетеля Ю.Й.М., който я ползвал със СИМ-карта №0893899791, регистрирана на името на Р.М.Р., който бил с 50 % трайно намалена работоспособност.

След като К. подал жалба пред органите на МВР започнала проверка по случая, за която свидетелят Е. М. разбрал, поради което отишъл при свидетеля Ю.М. и поискал мобилния телефон, за да го върне в полицията. М. дал мобилния телефон на свидетеля М., който на 20.08.2018 год. с протокол за доброволно предаване го предоставил на служител на РУ – Шумен. На същата дата срещу разписка свидетелят А.К. получил вещта.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия И., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

За изясняване на фактическата обстановка спомага и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че стойността на вещите, предмет на престъплението е 912 лева, от които мобилен телефон марка “Айфон 6 S+”, с ИМЕЙ 355732073524844 на стойност 900 лева и прилежаща СИМ карта на стойност 12 лева.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимия И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.207, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което е намерило чужда движима вещ.

От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ, която е била намерена от подсъдимия. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица на собственика, на този който е загубил вещта или на органите на властта, за това, че вещта е у него.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я е намерил и че не съобщава комуто трябва за нейното местонахождение.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

При определяне на наказанието на подсъдимия С.А.И. за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като невисока - касае се за намиране на чужда движима вещ, загубена от нейния собственик. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същия е осъждан, но за деяние, извършено преди повече от три години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото семейно и материално положение на подсъдимия, което се доказва от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство материали и по-конкретно от дадените от негова страна обяснения в съдебно заседание, от които става ясно, че И. е безработен, живее заедно с дядо си, за когото се грижи и не получава никакви сигурни доходи или обезщетение за безработица. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и сравнително ниската възраст на подсъдимия – 20 години към датата на извършване на престъплението. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено оказаното от страна на подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, което в значителна степен е допринесло за разкриване на престъплението и минимизиране на щетите от същото.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия И., като наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК.

В тази връзка съдът съобразявайки изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, разпоредбите на Общата част на НК и предвиденото наказание в разпоредбата на НК, счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.207, ал.1 от НК, а именно –“глоба” в размер на 100 лева. При определяне на наказанието съдът съобрази личността на дееца и данните за неговото финансово състояние, с оглед на което прецени, че налагане на наказание в един по-висок размер не би постигнало своя възпитателен ефект, а би довел до още по-големи и неоправдани от гледна точка на индивидуалната превенция затруднения и лишения от подсъдимия.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът с присъдата си осъди подсъдимия С.А.И., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 72 лева /седемдесет и два лева/, като постанови същите да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР - Шумен и 5 лева /пет лева / такса за служебно издаване на изпълнителен лист, които да бъдат заплатени по сметка на ШРС.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: