Р Е Ш Е Н И Е
916/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1831 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
депозирана в ШРС искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ , представлявано от
М. Д. Й., със съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв.С. И. Ц.от САК срещу
ППК „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.***, обл.Шумен, ул.“***“
№1, представлявана от Б. Н.Д..
Ищцовото дружество твърди, че по силата на договор
за наем на земеделска земя от 15.01.2007 год., изменен на 17.01.2008 год. и
договор от 07.01.2009 год. е обработвало
земеделски земи с площ 500 дка, намиращи се в масив 36 в местността „***“ в
землището на с.***, община Хитрино, област Шумен. Твърди, че през м.август 2009
год. засял тези земи с рапица. Наемът съгласно договора от 07.01.2009 год. е
следвало да бъде заплатен до 31.08.2009 год., но на същата дата ответникът им
връчил покана за доброволно уреждане на спора, като ищецът се задължил да
заплати сума в размер на 30000 лева в срок до 15.09.2009 год., а остатъкът – в
срок до 25.09.2009 год. В исковата молба излагат, че във връзка с тази
претенция било заведено ГД №730/2009 год. по описа на ШОС, което било
приключило с решение, с което исковете са били уважени изцяло, както следва:
главница в размер на 50338.95 лева и мораторна лихва в размер на 1059.86 лева.
Решението било обжалвано от тяхна страна, като през това време продължили да
обработват посочените земеделски земи. В тази връзка извършили агротехнически дейности,
необходими за отглеждане на засятата култура. Рапицата била засята през месец
август 2009 год., преди да възникне спор между страните по делото, като
твърдят, че „***“ ЕООД е продължило да
обработва земите без противопоставяне на ответната страна.
Твърдят, че във връзка с производството на
земеделската продукция са извършили следните агротехнически мероприятия: оран,
два пъти дисковане с дискова брана, сейтба, пръскане с препарати против плевели
и с торове, жътва. В себестойността на производствената продукция се включвала
също и себестойността на семената за посев, на препаратите за пръскане против
плевели и на торовете. Твърдят, че за производството на рапицата са направили следните разходи: оран – 14 лева на
декар, дисковане с дискова брана – 2 пъти по 4 лева на декар, сейтба – 6 лева
на декар, пръскане - 2 пъти по 1.50 лева
на декар, препарат хербицид против плевели „Фураре“ – 38 лева на литър, семена
240 лева на торба, съдържаща 1500000 семена при разходна норма за сеитба на
рапица 65000 бройки семена на декар, тор САС /стабилизираща амониева силитра/ -
240 лева на тон, жътва – 10 лева на декар.
Твърдят, че след влагане на посочените средства на
13.07.2010 год. по време на жътвата на реколтата от рапица председателят на
ответната кооперация е пристигнал на место, заедно с представители на полицията
и поради възникналия спор между страните жътвата е била прекратена. По
споразумение между двете страни по делото на 14.07.2010 год. жътвата продължила
и били ожънати останалите от предния ден 290 дка с рапица, като страните се
договорили количеството рапица от този ден да бъде продадена, а цената да бъде
внесена за погасяване на задължението за наем.
На 14.07.2010 год. ищцовото дружество предало на „***“
АД – зърнобаза Хитрино 49940 кг рапица. Предаването било оформено с кантарни
бележки, като било издадено Удостоверение №0000004635 от 14.07.2010 год. за
качеството на предадената рапица, като било отразено, че посоченото количество
е предадено от ищцовото дружество. Заради чужди примеси количеството било
бонифицирано с 500 кг, т.е. на 49440 кг. С платежно нареждане от 15.07.2010
год. посоченото количество рапица е било заплатено от третото лице – купувач на ответната
страна, като са получили сумата от 36783.36 лева.
С първоначалната искова молба от страна на ищеца
са предявени четири осъдителни иска, от
които два при условията на евентуалност.
На 06.11.2018 год. делото е било преразпределено
на настоящия съдебен състав, поради командироване на първоначалния
съдия-докладчик в друг орган на съдебната власт. В тази връзка с определение
№999/27.03.2019 год. съдът е оставил исковата молба без движение, като на
ищцовата страна е била дадена възможност да уточни какви искове предявява, като
конкретизира същите и обоснове правния си интерес от тяхното предявяване, с
оглед Решение №222 от 26.01.2018 год. по т.д. №799/2014 год. на ВКС, I т.о.,
ТК. С допълнителна молба от 24.04.2019
год., доуточнена с втора допълнителна молба на 01.08.2019 год. ищецът е направил изявление, че се отказва от
предявените с първоначалната искова молба два главни иска, като поддържа останалите два обективно съединени осъдителни
иска, от които първия за сумата от 5000 лева, представляваща част от общо
претендираната сума от 20195 лева, представляваща направени разходи за
производство на 49440 кг. рапица и транспортни разходи за превозване на
посоченото количество рапица до зърнобазата в с.Хитрино на 14.07.2010 год., и
втория иск за сумата 1250 лева, представляваща част от общо претендираната сума
в размер на 10344.28 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата по първия обективно съединен иск в общ размер на 20195 лева за периода от 15.07.2010 год. до датата на завеждане на
исковата молба. Претендират и
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание представляващия ищцовото дружество не се явява лично. За тях се явява
упълномощен представител – адв.С. Ц.от ШАК, който поддържа предявените искове. В
съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, както
и да бъдат отхвърлени приетите за съвместно разглеждане възражения за
прихващане.
Препис от първоначалната исковата молба, ведно с
приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът заявява, че договора за наем между страните е
бил прекратен на 25.09.2009 год., поради неизпълнение от страна на ищцовото
дружество и след направено писмено предизвестие на 31.08.2009 год. В същото
време твърдят, че договора е бил сключен за срок от една година и дори да не
бил прекратен, то същия е следвало да изтече на 31.12.2009 год., като излагат,
че наемодателят изрично се е противопоставил на продължаването на същия. Напълно
оспорват двата обективно съединени осъдителни иска, като считат че направените
от страна на ищцовото дружество разходи за производство на реколтата са
направени след като кооперацията изрично се е противопоставила наемателят да
продължи да ползва земите. Правят и възражение за изтекла погасителна давност,
като твърдят, че ищцовото дружество не им е отправяла покана за заплащане на
посочените разходи както и за претендираната лихва.
Правят в условията на евентуалност възражение за
прихващане на претендираните от страна на ищеца суми с евентуално дължимо от
тяхна страна обезщетение за ползване на земеделска земя от 500 дка, находяща се
в местност „***“ в землището на с.***, масив 36, без правно основание на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД в размер на 24 лева на декар за периода от
01.01.2010 год. до 14.07.2010 год. в общ размер на 12000 лева. В условията на евентуалност предявяват и
възражение за прихващане със сумата от 8050 лева, представляваща заплатени като
аренда и наем за посочените земи, като считат, че това е сумата, с която
ищцовото дружество се е обогатила неоснователно, както и отново в условията на
евентуалност предявяват възражение за прихващане с вземането на кооперацията от
ищцовото дружество за обезщетение за пропуснати ползи, причинени от
неправомерно ползване на земята и лишаване на собственика от възможността да
ползва земята за производство на селскостопанска продукция. Считат, че
вземането им за пропуснати ползи е в размер на 35000 лева.
В съдебно заседание за
ответната страна не се явява представляващия. За тях се явява упълномощен
представител – адв.Б.Г. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба. По
отношение на заявените възражения за прихващане заявява, че поддържа само две
от тях, а именно възражението за прихващане с
вземането на ответника от ищцовото дружество, представляващо незаплатен
остатък по протокол за прихващане на дължими суми от 07.04.2009 г. в размер
на 1064.10 лв., ведно с законната лихва
върху тази сума за периода 07.04.2009 г. до 14.10.2015 г. в размер на 724.82
лв., посочена също в протокол за взаимно прихващане от 07.04.2009 г., както и възражението за прихващане с вземането на ответника от ищцовото дружество
за сумата от 35000 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от неправомерното ползване на
процесните 500 дка в масив 36, които се изразяват в пропусната възможност за
реализиране на доход от продажба на пшеница по 70 лв./дка или общо 35 000 лв.
за периода, през който е ползвана земята в стопанската година - 01.10.2009 г.
до 14.07.2010 г., като възражението е с начален момент - ***то на стопанската
2010/2011 година, т.е. от 01 октомври. В съдебно заседание и в представени по
делото писмени бележки молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло,
като излагат конкретни съображения и мотиви в тази насока. последните поддържат
отговора на исковата молба, като излагат допълнителни основание в подкрепа на
направеното искане.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за наем на земеделска земя от
15.01.2007 год., изменен на 17.01.2008 год. и договор от 07.01.2009 год. ищцовото дружесто е обработвало земеделски земи с площ 500 дка,
намиращи се в масив 36 в местността „***“ в землището на с.***, община Хитрино,
област Шумен, като същите са били собственост на кооперацията-ответник. С подписването на всеки следващ договор страните
мълчаливо са прекратявали действието на предходния, като последният договор, сключен
на 07.01.2009 год. е бил развален, считано от дата 25.09.2009 год. с
едностранно волеизявление на ответника-наемодател, поради неизпълнено
задължение на ищеца-наемател да заплати неплатената част от уговорената наемна
цена до тази дата.
Между страните са водени и други дела, като
предмет на ГД №4886/2011 год. по описа на ШРС е била претенция на ответника за
заплащане на обезщетение за ползване на посочения по-горе имот с площ 500 дка
за периода от 01.01.2010 год. до 15.07.2010 год. Въззивното решението по
посоченото дело е било допуснато до касационно обжалване от ВКС с Определение
№918/01.12.2014 год., като същото е приключило с Решение №222 от 26.01.2018
год. по т.д.№799/2014 год. по описа на ВКС, I т.о., ТК. С последното съдът е отхвърлил
предявените искове за заплащане на обезщетение за ползване на посочения по-горе
имот, като в мотивите на решението е прието, че ответникът е получил от
ищцовото дружество равностойността на естествените плодове от масив 36, който е
бил ползван от ищеца през периода 01.01.2010 год. – 15.07.2010 год., а именно
стойността на 49440 кг рапица, възлизаща на 36783.36 лева.
Във връзка с производството на посочената по-горе земеделска
продукция – 49440 кг. маслодайна рапица ищцовото дружество е извършило следните
агротехнически мероприятия: оран, двукратно дисковане на кръст, сейтба, пръскане с инсектициди, предсеитбено торене,
пролетно подхранване, пролетно пръскане с инсектициди и хербициди, жътва и
транспорт на продукцията до зърнобазата, като общата стойност на направените
разходи е 23233.82 лева.
Посоченото количество рапица - 49940 кг. било
предадено на 14.07.2010 год. от ищцовото дружество на „***“ АД – зърнобаза
Хитрино. Предаването било оформено с кантарни бележки, като било издадено
Удостоверение №0000004635 от 14.07.2010 год. за качеството на предадената
рапица, в което било отразено, че посоченото количество е предадено от ищцовото
дружество. Заради чужди примеси количеството било бонифицирано с 500 кг, т.е.
на 49440 кг. С платежно нареждане от 15.07.2010 год. посоченото количество
рапица е било заплатено от третото лице
– купувач на ответната страна, като са получили сумата от 36783.36 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: Договор за наем на земеделска земя от 15.01.2007 год., Договор за наем на
земеделска земя от 17.01.2008 год., Договор за наем на земеделска земя
№01/07.01.2009 год., Кантарни бележки – 6 бр., Удостоверение
№0000004635/14.07.2010 год., Платежно нареждане за извършен превод от
15.07.2010 год., Служебна бележка, фактура №91/15.07.2010 год.,
Приемо-предавателен протокол от 17.07.2010 год., Протокол от 30.03.2015 год. по
т.д. №799/2014 год. по описа на ВКС, Писмени бележки, Писмена защита, Дневник
на сметката, Извлечения по сметка, Решение №7/10.01.2012 год. по в.т.д.
№518/2011 год. на Апелативен съд – Варна, Решение №213/08.12.2010 год. по
в.т.д. №370/2010 год. на Апелативен съд – Варна, Определение №759/22.10.2012
год. по т.д. №244/2012 год. на ВКС, Решение №460/04.06.2013 год. по гр.д.
№4886/2011 год. на ШРС, Решение №318/05.12.2013 год. по в.гр.д. №499/2013 год. по описа на ШОС,
Определение №918/01.12.2014 год. по гр.д. №799/2014 год. по описа на ВКС, Решение
№222 от 26.01.2018 год. по т.д.№799/2014 год. по описа на ВКС, I т.о., ТК, документи
за внесена държавна такса, Протокол за взаимно прихващане от 07.04.2009 год.,
Уведомление от ищцовото дружество до ответника, Известие за доставяне, Договор
за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, материалите,
приложени по ч.гр.д. №296/2018 год. по описа на ШОС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-агротехническа експертиза,
по които вещото лице дава заключение относно вида и стойността на разходите за
производство на 49440 кг рапица, както и за стойността на средния добив на
пшеница в землището на с.*** за стопанската 2009-2010 год., средната продажна
цена на пшеница през 2010 год. и др.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Страната претендира част от стойността на
направени от нейна страна разходи за производство на 49440 кг. рапица, както и
разходите за транспорт на същата до зърнобазата на „***“ АД – зърнобаза Хитрино, като счита, че с
посочената сума /20 195 лева/ ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на обедняването на ищеца/.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по
силата на сключени между тях договори за наем, последният от които на 07.01.2009
год., по силата на които ответникът е предоставил на ищцовото дружество за
временно и възмездно ползване множество земеделски земи, между които и земеделски
земи с площ 500 дка, намиращи се в масив 36 в местността „***“ в землището на
с.***, община Хитрино, област Шумен. Последният от договорите е бил прекратен
25.09.2009 год. В тази връзка след изпратена покана за плащане на неизплатените
от ищцовото дружество задължения при връчването й, страните са се договорили плащането
да бъде извършено на две части - до 15.09.09 год. на част от сумата /30 000
лв./ и до 25.09.2009 год. – пълния остатък от нея /50 500 лв./. Тъй като пълно
плащане на последната дата не е било извършено от ищцовото дружество, изявлението
за разваляне е произвело правните си последици от изтичането на дадения срок. С
оглед на изложеното се налага извода, който е споделен и от предишните съдебни
състави, разглеждали спора между същите страни, че през периода, през който
ищцовото дружество е произвело посоченото количество рапица /49440 кг./, между
страните не е било налице наемно правоотношение. В този смисъл е Решение №222
от 26.01.2018 год. по т.д.№799/2014 год. по описа на ВКС, I т.о., ТК, което е
обсъждало именно посочения период от време и отношенията между страните през
този период. Същото е постановено по същия казус по реда на чл.290 от ГПК и
следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав.
Както е прието от съставът на ВКС, разглеждал
посоченото дело, ползването е извършвано без съгласието и въпреки
противопоставянето на кооперацията.
Неоснователното обогатяване предполага разместване
на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради
което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е
приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва
основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. В
настоящия случай, видно от мотивите на Решение №222 от 26.01.2018 год. по
т.д.№799/2014 год. по описа на ВКС, I т.о., ТК ответната кооперация е получила
равностойността на 49440 кг рапица, възлизаща на 36783.36 лева, поради обстоятелството,
че същата представлява естествените плодове от масив 36, който е бил ползван от
ищеца през периода 01.01.2010 год. – 15.07.2010 год., въпреки липсата на
валидно наемно правоотношение /доколкото същото
е било прекратено на 25.09.2009 год./ и въпреки противопоставянето на
наемодателя. За предвиденото с
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД обезщетение е приложима общата норма на
чл.82 от ЗЗД и то обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението на задължението за връщане на наетата вещ. В общия случай на
продължило ползване на вещта, отдадена под наем, след прекратяването на
наемното правоотношение обезщетението се съизмерява със средния пазарен наем,
доколкото, съгласно практиката на ВКС, той не е по-нисък от уговорения по
договора размер на наема. Задължението за обезвреда изхожда от презумпцията,че
вследствие продължилото ползване на имота от наемателя наемодателят е бил лишен
от възможността да извлича ползи от него. Поради това наличието на пряка вреда
и нейният размер следва да се преценяват в зависимост от вида на засегнатото
имуществено право и плодовете, които дава наетата вещ. С оглед предназначението
на земеделската земя договорът, с който тя се отдава под наем или аренда, позволява
на наемателя или арендатора да придобива естествените й плодове, които по ***
принадлежат на нейния собственик, срещу което се задължава да заплаща на
последния наемна цена, представляваща по естеството си граждански плод от
вещта. Неполученият от наемодателя за времето на ползване без основание наем би
представлявал вреда за него само ако едновременно с неползването същият е лишен
и от естествените плодове, произлезли от земеделската земя. Затова тогава, когато
собственикът /наемодател или арендодател/ е получил добитата от земята за
съответния период на ползването реколта или нейната равностойност, за него не
настъпва вреда, подлежаща на обезщетяване. Както е посочено и в мотивите на ВКС
по посоченото по-горе дело, кумулирането на естествените и гражданските плодове
от земята би имало за последица неоснователното обогатяване на
наемодателя/арендодателя за сметка на бившия наемател/арендатор/. Такова
кумулиране обаче в настоящия случай не е било налице, доколкото ответната
кооперация е получила само естествените плодове от земята /равностойността на
49440 кг рапица/, вместо наем за ползване на същата, респективно обезщетение за
ползване след прекратяване на договора, което по естеството си би
представлявало граждански плодове от същата.
Следователно от изложеното се налага извода, че
получавайки равностойността на 49440 кг рапица всъщност ответната
кооперация е получила това, което й се
следва като собственик на земята, поради което не може да бъде споделен извода,
че по този начин същата неоснователно се е обогатила за сметка на някакво
обедняване на ищцовото дружество.
Именно в резултат на неправомерното ползване на
земеделската земя от страна на наемателя на наемодателя се дължат естествените
плодове от земята, които включват самата земеделска продукция /в настоящия
случай 49440 кг рапица/, респективно нейната себестойност, а не печалбата от
същата, която евентуално би се получила при приспадане на вложените разходи за
производство на същата.
С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода
на ищцовото дружество, че ответника, получавайки естествените плодове от
земята, неоснователно се е обогатил за негова сметка. Ето защо настоящият
състав намира, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество
сумата от 5000 лева, представляваща част от общо претендираната сума от 20195
лева, представляваща направени разходи за производство на 49440 кг. рапица и
транспортни разходи за превозване на посоченото количество рапица до
зърнобазата в с.Хитрино на 14.07.2010 год., се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърляне на главния иск следва да бъде
отхвърлен и втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.86
от ЗЗД, във вр. с чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 1250 лева, представляваща
част от общо претендираната сума в размер на 10344.28 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата по първия обективно съединен иск
в общ размер на 20195 лева за
периода от 15.07.2010 год. до датата на
завеждане на исковата молба – 14.07.2015 год.
С оглед извода за неоснователност на посочената
претенция по изложените по-горе мотиви за съда не съществува задължение да
обсъжда наведените от ответната страна възражения за изтекла погасителна
давност по отношение на обезщетението за забава.
С оглед на обстоятелството, че предявените от
ответната страна и приети за съвместно разглеждане възражения за прихващане са
направени при условията на евентуалност, в случай, че предявените от ищцовото
дружество два обективно съединени иска бъдат уважени, доколкото по изложените
по-горе мотиви съдът намира, че същите следва да бъдат отхвърлени, то следва и
извода, че доколкото не се е сбъднало условието, при което съдът е длъжен да се
произнесе по предявените в условията на евентуалност възражения, то същият не
дължи произнасяне по тях.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3
от ГПК ищцовата страна дължи на ответната сумата от 150 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ ,
представлявано от М. Д. Й., със съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв.С.
И. Ц.от САК иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника ППК „***“
– в ликвидация, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.***, обл.Шумен,
ул.“***“ №1, представлявана от Т. Г. Т., чрез адв.Б.г. от ШАК да им заплати сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща част от общо
претендираната сума от 20195 лева, представляваща направени разходи за
производство на 49440 кг. рапица и транспортни разходи за превозване на
посоченото количество рапица до зърнобазата в с.Хитрино на 14.07.2010 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 14.07.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ ,
представлявано от М. Д. Й., със съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв.С.
И. Ц.от САК иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника ППК „***“- в ликвидация, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.***, обл.Шумен, ул.“***“ №1, представлявана
от Т. Г. Т., чрез адв.Б.Г. от ШАК да им
заплати сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ ,
представляваща част от общо претендираната сума в размер на 10344.28 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по първия
обективно съединен иск в общ размер на
20195 лева за периода от 15.07.2010 год.
до датата на подаване на исковата молба – 14.07.2015 год.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ , представлявано от
М. Д. Й., със съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв.С. И. Ц.от САК на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА ППК „***“ – в ликвидация,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.***, обл.Шумен, ул.“***“ №1, представлявана
от Т. Г. Т., чрез адв.Б.Г. от ШАК сумата
от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице, съобразно с отхвърлената част от
исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: