Р Е Ш Е Н И Е

167/20.2.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1004/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Теленор България“ ЕАД против Ж.А.Р., с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 226 ЗЕС, вр. чл. 298, вр. чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 34.09 лв. –възнаграждение по Договор за електронни съобщителни услуги, при общи условия, с абонатен номер № 005333631, ведно с искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, обективно кумулативно съединен по реда на чл. 210 ГПК с осъдителен иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 323.14 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за електронни съобщителни услуги с абонатен номер № 005333631.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 25.05.2015 г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД, понастоящем „Теленор България“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги, с клиентски № 005333651 и титуляр по предпочетен мобилен номер 0893/519493, като ответникът избрал абонаментна програма „Резерв“, с отстъпка 19.99 лв., с тарифиране на интервала от 60 сек., за срок до 25.05.2017 г.. Въз основа на този абонамент потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 005333631, като за потребените услуги за мобилен номер 0893/519493 за периода oт 01.08.2015 г. до 50.11.2015 г. ищецът издал, както следва: фактура № 7255502214/01.09.2015 г. за отчетния период на потребление 01.08.2015 г. - 31.08.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 20.59 лв.. платима в срок 16.09.2015 г. с приложено извлечение от потреблението на мобилния номер; фактура № 7230895962/01.10.2015 г. за отчетения период на потребление от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 20,59 лв. и 20.59 лв. - неплатен баланс по предходната фактура № 7235502244/01.09.2015 г., като общо дължимата сума възлизала на стойност 41.18 лв., платима в срок 16.10.2015 г., като към фактурата било приложено извлечение от потреблението на мобилния номер. След извършена корекция по дълга останалото неплатено задължение на потребителя било в размер на 34.09 лв. Поради неизпълнение на задължението ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника и издал крайна фактура № 7233627425/01.12.2015 г. с начислена обща сума в размер на 357.23 лв. - сбор от задължения по предходни фактури в размер на 34.09 лв. и начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер 323.14 лв. - съгласно клаузата в т. 11, стр. 2 от Договор за мобилен номер 0893/519493. Поради неплащане от страна на ответника на дължимите суми и въз основа на Заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 3631/2017 г., по описа на РС Шумен, като била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2106/6.12.2017 г., по описа на ШРС. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 34,09 лв. – част от парично вземане по издадената Заповед за изпълнение, представляваща цена на предоставена и неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № 005333631, ведно с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и да бъде осъден да плати сумата от 323.14 лв. - неустойка по Договора за мобилни услуги с абонатен номер № 005333631. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи Заповедта за изпълнение по месторабота, поради което, за да не бъде обезсилен издадения съдебен акт, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителен искове по смисъла на чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника, е подал писмен отговор. Намира предявеният осъдителен иск за процесуално недопустими, а установителния иск за неоснователен, като счита, че ответникът не дължи претендираната сума в размер на 34.09 лв., тъй като намира чл. 11 от Договора за далекосъобщителни услуги, на която се позовава ищецът, за неравноправна, понеже не била договорена индивидуално, както и, че при едностранно прекратяване на договора ищецът е следвало, с писмено предупреждение, да даде на ответника подходящ срок за изпълнение.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът депозира молба рег. № 19006/30.11.2018 г., с която поддържа исковете. Намира, че предявените искове, както установителния така и осъдителния, за допустими и основателни.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2015 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор за мобилни услуги /лист 8 от делото/, при Общи условия /лист 19 от делото/, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. По силата на този договор от “Теленор България“ ЕАД на Ж.А.Р. е предоставен телефонен номер 359893519493, за срок от 24 месеца, считано от 25.05.2015 г. до 25.05.2017 г.. Договорената месечна абонаментна такса е в размер на 19.99 лв.. Съгласно чл. 26 от Общите условия фактурата за дължимата цена на услугата е следвало да се издавала ежемесечно. Съгласно т. 11, ал. 2 от Договора в случай на прекратяване през първоначалния срок, по вина на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края на договорения срок. Потребителя е удостоверил, че преди да положи подписа си е прочел внимателно Договора, приложимите Общите условия и Ценова листа /лист 13 от делото/ на оператора, както и, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от тези Общи условия /лист 11 от делото/.

По фактура № 7229588725/01.09.2015 г. /лист 14 от делото/, издадена за отчетен период 01.08.2015 г. - 31.08.2015 г., са начислени суми по абонаментен план „резерв с отстъпка 19.99“ в размер 20.59 лв., с ДДС. По фактура № 7230895962/01.10.2015 г. /лист 16 от делото/, издадена за отчетен период 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г., е начислена сумата 20.59 лв., с ДДС. По фактура № 7233627425/01.12.2015 г. /лист 18 от делото/, издадена за отчетен период 01.11.2015 г. - 30.11.2015 г., е начислена сумата 34.09 лв., с ДДС – баланс от предходен период и 323.14 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на Договори за услуги.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че по проверени документи, неплатените от ответника суми за мобилни услуги, фактурирани за процесния мобилен номер 0893/519493, за периода от 01.08.2015 г. до 30.11.2015 г. са в общ размер на 34.09 лв.. Размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване, включена в крайна фактура № 7233627425/01.12.2015 г., съгласно т. 11, ал. 2 от индивидуалния договор за мобилни услуги се изчислява в размер на 323,14лв, като сумата е изчислена за 582 дни - период oт 21.10.2015 г. /дата на прекратяване на договора/ до 25.05.2017 г. /крайна дата по договор/.

От приобщеното ЧГД № 3631/2017 г., по описа на РС Шумен, се установява, че със Заявление рег. № 17866/04.12.2017 г., по описа на ШРС, от заявителя “Теленор България“ ЕАД е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу Ж.А.Р., относно парично вземане в общ размер 363.79 лева, от които 357.23 лева по Договор за далекосъобщителни услуги от 25.05.2015 г., потребени през периода от 01.08.2015 г. до 30.11.2015 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 17.12.2015 г. до 15.11.2017 г.. Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2106/6.12.2017 г., по описа на ШРС, Ж.А.Р. е осъден да плати на “Теленор България“ ЕАД сумата 357.23 лева (триста петдесет и седем лева и двадесет и три стотинки) – главница по Договор за далекосъобщителни услуги от 25.05.2015 г., за клиентски номер на абоната № 005333631 и крайна фактура № 7233627425/01.12.2015 г., платима в срок до 16.12.2015 г., както и сумата 6.56 лева (шест лева и петдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 17.12.2015 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2017 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева (двадесет и пет лева) – държавна такса и сумата от 180,00 лева (сто и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за далекосъобщителни услуги от 25.05.2015 г., за клиентски номер на абоната № 005333631 и крайна фактура № 7233627425/01.12.2015 г..

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложени по заповедното производство /ЧГД № 3631/2017 г., по описа на РС Шумен/, документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 2106/6.12.2017 г., по описа на ШРС, длъжникът, не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, а от справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи книжата по месторабота, както и че искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане по издадената Заповед за изпълнение, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 2106/6.12.2017 г., по описа на ШРС. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна страна, така и от обективна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение.

В процесния случай съдът установява, че е налице пълен субективен идентитет и непълен идентитет от обективна страна между цената на предявеният иск и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед за изпълнение на парично задължение № 2106/6.12.2017 г., по описа на ШРС: предявеният установителен иск е за сумата от 34,09 лв. - цена на предоставена далекосъобщителна услуга за абонатен № 005333631, като част от вземането по издадената заповедта за изпълнение на парично задължение, което включва сумата от 357.23 лева - главница по Договора за далекосъобщителни услуги, както и сумата 6.56 лева – мораторна лихва за периода от 17.12.2015 г. до 15.11.2017 г.. Ищецът изрично заявява, че не предявява по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК установителни искове, както за сумата над 34,09 лв. до предявения размер от 357.23 лева, т. е за сумата от 323.14 лв., така и претенция за присъденото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.12.2015 г. до 15.11.2017 г., поради което в предявената част от 34,09 лв., предвид диспозитивното начало в гражданския процес – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за сумата от 34,09 лв., е допустим.

В исковата молба заедно с положителния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявява, при условията на първоначално обективно кумулативно съединение и осъдителен иск срещу ответника за сумата от 323.14 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на процесния Договора за далекосъобщителни услуги.

По общо правило ищецът може, по реда на чл. 210 ГПК, да предяви при условията на първоначално обективно съединение, заедно с установителния иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск за друго вземане срещу същия ответник извън предметният обхват на издадената заповед за изпълнение, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане, но като евентуален. Такива могат да бъдат: друго вземане, чиито източник е различен или непредявено обезщетение за забава по същото правоотношение или непредявена неустойка по същото правоотношение. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането може, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК, да се предяви осъдителен иск в това производство – в този смисъл са мотивите в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. По аргумент от противното, ако е предявен осъдителен иск за същото вземане, при условията на кумулативност, то е недопустимо съвместното му разглеждане, тъй като с разпоредбата на чл. 416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта за изпълнение парично задължение. След издаване на заповед за изпълнение кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск, при условията на кумулативност, срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване с възражение по чл. 414 ГПК или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Оспорването или връчването чрез залепване на уведомление, съставлява процесуална пречка за влизане на заповедта за изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от защита на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК – „иск за установяване съществуването на вземането“. Следователно предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителен иск, при условията на кумулативност, за присъждане на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ако въпреки наличието на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК или в обективно съединение осъдителен иск при условията на кумулативност със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, то осъдителният иск ще е недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна ще доведе до недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес от предявяването на осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК или в обективно съединение осъдителен иск, при условията на кумулативност, със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение, извършено от заповедния съд, преди приключване на исковото производство било по искане на кредитора – ищец, било служебно - поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска в посочения в 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният първоинстанционен съд, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск - в този смисъл Р. № 78/16.05.2012 г., ТД № 511/2011 г., II т. о.

Към момента на постановяване на настоящото решение обезсилване на издадената заповед за изпълнение от заповедния съд не е извършено, нито служебно - поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска в посочения в 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, нито по искане на кредитора – ищец. Следователно ищецът разполагал със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2106/6.12.2017 г., по описа на ШРС, издадена по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за плащане на същата сума в размер на 323.14 лв., за присъждането, на която е предявен осъдителният иск. Установеното сочи на недопустимост на този иск поради липса на правен интерес от предприетата осъдителна защита, което би обусловило недопустимост и на евентуално постановеното при тези обстоятелства от настоящата съдебна инстанция съдебно решение, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено.

По основателността на предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл. 226 ЗЕС, вр. чл. 298, вр. чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 34.09 лв. – възнаграждение по Договор за електронни съобщителни услуги, при общи условия, с абонатен номер № 005333631.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименован Договор за услуги съдът счита, че ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството, както на „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС, така и на „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги е предоставена далекосъобщителна услуга. Следователно основателността на предявения иск е предпоставено от установяване от ищеца, при условието на пълно и главно доказване, освен наличието на валиден договор и наличието на обстоятелства допускащи неравноправност на договорените клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП.

От представения и приет по делото Договор за предоставяне на телефонен номер 359893519493, еднозначно се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България“ ЕАД - доставчик и Ж.А.Р. - абонат и потребител, по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за определен срок - от 24 месеца. От съдържанието на процесния договор се установява, че абонатът ответник е декларирала, че е запознат с Общите условия на оператора, приел ги е изцяло и се е задължил да ги спазва. Налице е хипотезата на сключване на договор при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Предпоставка за валидност на договор при предварително установени от едната страна общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на договор при общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове съдът следва да съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и потребителите /както е в настоящия случай/, като вземе предвид съответните специални норми на Закона за защита на потребителите.

Предявеният иск за неплатени месечни абонаментни такси и възнаграждение за потребени услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, за периода от 25.05.2015 г. до 25.05.2017 г., е с правно основание чл. 226 ЗЕС, вр. чл. 298, вр. чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. При такива искове разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже освен възникването на спорното право – наличието с ответника на валиден Договор за мобилни услуги, така и че ответникът дължи възнаграждение и изискуемост на претендираните вземания, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща месечни абонаментни такси и възнаграждение за потребени услуги. С подписа си в договора, който ответникът не е оспорил, е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга чрез обществена далекосъобщителна мрежа, какъвто е настоящият случай. От тях се установява, че дружеството има право да получава абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура на определена дата за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в т. 27 от Общите условия срок, който е 15-дневен от издаване на фактурите и е посочен в същшите, но не по-късно от 18 дни - съгласно Общите условия. Претендираните в настоящото производство две суми за главници, представлява уговорени между страните месечни абонаментни такси и възнаграждение за потребени от ответника мобилни телефонни услуги чрез обществена далекосъобщителна мрежа и същата е следвало да бъде платена от ответницата в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото от ответника не се твърди и не са ангажирани доказателства за плащането им, поради което предявеният иск за главници, съставени от две месечни абонаментни такси и възнаграждение за потребени услуги чрез обществена далекосъобщителна мрежа, за периода от 01.08.2015 г. до 30.11.2015 г., се явява основателен в претендираните размери.

Относно разноските

Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ответникът не претендира разноски. Ищецът е представил доказателства /платежни нареждания и списъци/ и е направил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лева - държавна такса и 180 лева - адвокатски хонорар и в исковото производство в размер на 75 лева - държавна такса, 180 лева - адвокатски хонорар, 300 лв.- възнаграждение за особен представител на ответника и 100 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 19.56 лв. заповедното и 62.49 лв. в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Ж. А. Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 34.09 лв. (тридесет и четири лева и девет стотинки) по Договор за електронни съобщителни услуги с абонатен номер № 005333631, на основание чл. 226 ЗЕС, вр. чл. 298, вр. чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.12.2017 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 17866/04.12.2017г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 3631/2017 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 2106/06.12.2017 г., за изпълнение на парично задължение.

Прекратява производството по осъдителния иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 323.14 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за електронни съобщителни услуги с абонатен номер № 005333631, предявен при условията на първоначално обективно кумулативно съединение, поради недопустимост, като в тази му част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ШОС, считано от датата на получаване на съобщението за изготвянето на решението.

Осъжда Ж. А. Р., с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 62.49 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) разноски в настоящото производство и сумата 19.56 лв. (деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки) разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3631/2017 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: