Р Е Ш Е Н И Е

58/21.1.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1009 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К., излага, че по ч.гр.д.№25/2018 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Н.И.Н., ЕГН: **********,***, за следните суми: 399, 63 лв., представляваща главница по сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ № 480479 от 20.09.2016 г.; 23, 52 лв., представляваща договорна лихва от 26.09.2016 г. до 07.03.2017 г.; 79, 92 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от 06.10.2016 г. до 07.03.2017 г.; 195.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране и 30.00 лева, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 08.03.2017 г. до 29.12.2017 г. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 20.09.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 480479, по силата на който на ответника му е предоставено да ползва кредитен лимит в размер на 400.00 лева, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, като ответникът, като кредитополучателят имал право да го ползва при задължението да върне сумата при условията в договора. Падежът на задълженията на ответника зависил изцяло от поведението му, а именно би настъпил в случая, че той усвои част или в цялост от кредитния лимит. На ответника е предоставен платежен инструмент- кредитна карта. Същият бил усвоил сума в общ размер на 400.00 лева, като към датата на предявяване на иска дължал главница в размер на 399, 63 лева. Съобразно уговореното ответникът дължал възнаградителна лихва в размер на 23, 52 лева, начислена за периода от 26.09.2016 г. /датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 07.03.2017 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/. Страните били уговорили в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият да представи на кредитора обезпечение чрез поръчителство, за което следва да се подпише нарочен договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение в договора е предвидена неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасената главница. В случая размерът на начислената като дължима неустойка се равнява на сума от 79, 91 лева. Ответникът, съобразно уговореното и поведението му като длъжник по договора, дължал и сума от 195.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга. Поради трайната забава, ответникът дължал и мораторно обезщетение в размер на 30.00 лева, считано за периода от 08.03.2017 г. /датата, следваща настъпване предсрочната изискуемост на дълга/ до 29.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/. Между „Аксес Файнанс“ ООД и ищцовото дружество бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания / от 11.11.2016 г., ведно с Приложение 1 към този договор от 11.10.2017 г./, по силата на който вземането на първото дружество срещу ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на ищеца. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 399, 63 лева, представляваща главница съгласно сключен на 20.09.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ №480479, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 23, 52 лева- договорна лихва, считано за периода от 26.09.2016 г. до 07.03.2017 г.; 79, 92 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 195.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 30.00 лева, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 08.03.2017 г. до 29.12.2017 г.-датата на подаване на заявлението в съда, като претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, както и извършените по делото разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, като не изразява аргументи по основателността на претенциите. В хода на устните състезания заявява, че признава исковете и счита същите за основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№25/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 399, 63 лв., представляваща главница по сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ № 480479 от 20.09.2016 г.; 23, 52 лв., представляваща договорна лихва от 26.09.2016 г. до 07.03.2017 г.; 79, 92 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от 06.10.2016 г. до 07.03.2017 г.; 195.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране и 30.00 лева, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 08.03.2017 г. до 29.12.2017 г., като е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението- 02.01.2018 г. до изплащане на вземането, както извършените в заповедното производство разноски в размер на 75.00 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговско дружество „Аксес Файнанс“ ООД и ответника са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 20.09.2016 г. Договор за кредит „Бяла карта“ № 480479, /договор за заем/, с максимален размер на заемната сума- 400.00 лв., като на ответника, на същата дата, му е предоставена за ползване международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, с която имал право и възможност да усвоява сумата по договора. От представения по делото частно заверен препис от посочения по- горе договор, ведно с приложения към него погасителен план, става ясно, че договорът е сключен за срок от 6 години, при годишен лихвен процент в размер на 43, 2 %. Видно от изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга страна същото не е оспорено от страните, се установи, че кредитната карта е ползвана, като по същата длъжникът е внасял суми три пъти. Последното теглене с картата е извършено на 17.01.2017 г., на която дата е усвоена сума от 400.00 лева. С оглед на предишни плащания от страна на длъжника, размерът на усвоената главница е станал 399, 63 лева. Поради неплащане в срок на задълженията, кредитът е станал предсрочно изискуем на 07.03.2017 г. Няма ангажирани доказателства длъжникът да е уведомен, че кредиторът му, поради настъпилите в договора условия, упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. След горепосочената дата по кредита е начислявана законна лихва върху главницата, която според вещото лице е правилно изчислена. Начислени са и договорни лихви в общ размер на 23, 52 лева, както и неустойка в общ размер на 79, 92 лева. Съобразно договора, считано за периода от 06.02.2017 г. до 06.03.2017 г. са начислени и разходи за събиране по чл.22, ал.4 от договора /при забава за плащане на текущото задължение или при непредоставяне на уговореното обезпечение/, равняващи се на сума от 75.00 лева. На 06.04.2017 г. са начислени разходи за събиране по чл.22, ал.5 от договора /за предсрочна изискуемост на задължението/ в размер на 120.00 лева. За периода от 07.03.2017 г. до 11.10.2017 г. са начислени законни лихви върху главницата в размер на 24, 09 лева. ВЛ дава заключение, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на длъжника е, както следва: 399, 63 лв., представляваща главница; 23, 52 лв., представляваща договорна лихва от 26.09.2016 г. до 07.03.2017 г.; 79, 92 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от 06.10.2016 г. до 07.03.2017 г.; 195.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране и 30.00 лева, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 08.03.2017 г. до 29.12.2017 г. Както е посочено по-горе, няма данни, че преди образуване на заповедното производство, длъжникът е надлежно уведомен за упражняване правото на кредитора да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. В случая ищецът обосновава исковете си, като излага твърдения, че е придобил процесното вземане по силата на сключен с кредитора на ответника договор за цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. От представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, се установи, че на 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми парични суми, ведно с привилегиите и обезпеченията, ако има такива, както и другите му принадлежности, включително и с натрупаните до момента на прехвърлянето лихви. В договора е предвидено, че конкретните вземания, всяка една партида от вземания, се индивидуализират от страните в ново Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. За целите на договора за цесия всяко поредно приложение ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В същия договор е уговорено, че датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение №1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. Този договор е сключен по- малко от два месеца от договора, сключен между цедента и ответника. Въпреки така сключения договор за цесия, ищецът не представи доказателства, от които да е видно, че процесното вземане му е прехвърлено от кредитора „Аксес Файнанс“ ООД. Няма данни /липсват цитираните в договора Приложения №1/ ищецът да е придобил вземането, предмет на настоящия иск, т.е. същото да му е надлежно прехвърлено. Няма данни и за уведомяването на длъжника по договора за евентуална смяна на кредитора на задължението му. Изцяло в тежест на ищцовото дружество бе да установи, че е налице смяна на кредитора, т.е. че разглежданото вземане му е надлежно прехвърлено, като последното, предвид липсата на доказателства, счита, че в случая не е сторено. Ето защо заключава, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., срещу Н.И.Н., ЕГН: **********,***, обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 399, 63 лева /триста деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща главница съгласно сключен на 20.09.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ №480479; 23, 52 лева /двадесет и три лева и петдесет и две стотинки/- договорна лихва, считано за периода от 26.09.2016 г. до 07.03.2017 г.; 79, 92 лева /седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 195.00 лева /сто деветдесет и пет лева/- разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; 30.00 лева /тридесет лева/, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от 08.03.2017 г. до 29.12.2017 г., присъдени по ч.гр.д.№25/2018 г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: