Р Е Ш Е Н И Е
173/21.2.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
24 (двадесет и четвърти) януари Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1088 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 49
вр. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба №
6/09.06.2004 г., вр. чл. 117 от ЗЕ.
В
исковата си молба Н.К.Н. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
с. Мадара, обл. Шумен. Имотът бил присъединен към електроразпределителната
мрежа до 1997 година. В края на 2015 г. ищецът депозирал заявление до
„Електроразпределение север“ АД гр. Варна, представлявано от Н.Й.Н. и К.Т.И. за
проучване на условията за присъединяване на имота към мрежата. Служители на
ответника предложили поставяне не СТИ в най-близкия трафопост, но поради
отдалечеността му, Н. не се съгласил. На 08.01.2016 г. Н. отново депозирал
заявление, като на 22.02.2016 г. получил становище, в което фактически му бил
отказан достъп до услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Счита, че
с бездействието си ответното дружество нарушава свое основно задължение – да
пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите
съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа. По тези причини, ищецът
депозирал в Районен съд – Шумен искова молба срещу акционерното дружество, като
по образуваното гр.д. № 331/2017 г. по описа
на съда било постановено решение, влязло в сила на 22.02.2018 г., по силата на
което „Електроразпределение север“ АД гр. Варна било осъдено да заплати на Н.
обезщетение за причинените с бездействието си имуществени вреди за периода
04.02.2017 г. до 17.042018 г. Понастоящем, противоправното поведение на
ответника продължавало, като в резултат ищецът продължавал да търпи имуществени
вреди, изразяващи в пропуснати ползи от невъзможността да ползва имота си по
предназначение.
Моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата 4807,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от неправомерното лишаване на ищеца от право на ползване върху
собствения му недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен поради липса на
доставяна електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на
задълженията на ответното дружество за присъединяване на имота към
електрическата мрежа, за периода от 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.
При условията на евентуалност, ако не бъде уважена тази претенция, моли
ответникът да бъде осъден да му заплати същата сума, представляваща неустойка за отказа на ответника да
предостави услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „Пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността му, тъй като вредите, търпени от ищеца се дължали на негово
поведение. Освен това, постановеното решение на ШОС не създавало задължение за
ответното дружество да извърши исканото от ищеца действие. Моли, предявените
искове да бъдат отхвърлени като недопустим и неоснователен. Претендира
плащането на разноски по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт №
***, том 7, рег. № 11579, дело № ***/2015 г. на нотариус рег. № 024 на НК е, че
Н.К.Н. придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се
в с. Мадара, обл. Шумен: масивна сграда „Клуб на
бригадира“, състояща се от стая с площ 22 кв.м, стая с площ 10 кв.м и навес с
площ 200 кв.м, изградени в стопански двор
– поземлен имот № VI
кв. 1Д с площ 1080 кв.метра. Не се спори между страните, че ищецът подал
до „Електроразпределение север“ АД /по това време „Енерго-про мрежи“ АД/ гр.
Варна искания вх. №№ 1602000055/08.01.2016 г., 4043807/13.01.2016 г.,
4835411/11.05.2018 г. и 4941870/20.09.2018 г. за проучване на условията за
присъединяване имота на ищеца към електроразпределителната мрежа. По делото е
представено Становище изх. № Ш-16-1228/19.02.2016 г., изготвено на основание
чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, съдържащо условията и
изискванията, при наличието на които, според ответника имотът на ищеца може да
бъде присъединен към електропреносната мрежа. С писмо изх. № 4941870/19.11.2018 г. ответното дружество представило
на ищеца договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа и поканило същия да го подпише. По делото е
представена лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., изд. от ДКЕВР на „Е.ОН България
мрежи“ АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Видно от
приложеното гр.д. № 331/2017 г. по описа на ШРС е, че Н.Н. предявил срещу
„Енерго-про мрежи“ АД /чийто правоприемник е ответникът по настоящото дело/ иск
с правно основание чл. 49 от ЗЗД. С решение № 44/20.02.2018 г., постановено по
в.гр.д. № 16/2018 г. по описа на ШОС, влязло в сила на 20.02.2018 г. било
отменено постановеното първоинстанционно решение по цитираното гражданско дело
и ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени му от неправомерни действия и
бездействия на други лица, на които ответникът е възложил работа, при и по
повод изпълнение на същата работа, изразяващи се в пропуснати ползи от
неправомерно лишаване на ищеца от право на ползване върху негов собствен
недвижим имот поради липса на ел. енергия, за периода от 09.02.2016 г. – датата
на която е изтекъл 30-дневния срок за произнасяне на ответника по искането на
ищеца за проучване до 03.02.2017 г.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза пазарната
наемна цена за процесния имот за периода 04.02.2017 г. – 17.04.2018 г. възлиза
на 11,49 лв. на ден, 345,00 лв. на месец или общо – на 5021,13 лв.
Разпитаните в
съдебно заседание като свидетели Е.С. и М.С. излагат, че имотът, собственост на
Н.,*** представлява дворно място, застроено с навеси и отчасти застроен.
Първият от свидетелите имал намерение да ползва имота като работилница и
складово помещение, като дори сключил договор с ищеца. Свидетелят, обаче, не
ползвал имота, тъй като в липсвало електрозахранване. Свидетелят С. сочи, че
преди години имотът бил част от ТКЗС в селото и имало електрическо захранване.
Свидетелите излагат, че и понастоящем липсва доставяно електричество в имота.
При така описаните фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Отговорността по чл.
49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, като се явява изключение от принципа, че
всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил
възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в
този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е
причинена вреда на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността по този
текст следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1.
Възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата; 2. Наличие на елементите от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се
установят конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на
изпълнители на възложената им работа.
Установи се
по делото, че между страните по настоящото дело /предвид наличието на
правоприемство между дружествата – ответници/ било налице друго – гр.д. №
331/2017 г. по описа на ШРС с предмет – напълно идентично основание и искане, с
изключение на периода на претендираното обезщетение. Тоест, формирала се е сила
на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 от ГПК. Със сила на пресъдено нещо се
ползват съдебно установените правопораждащи факти, които индивидуализират
спорното право чрез основанието и петитума на иска. Формирана по този начин,
силата на пресъдено нещо задължава съда да възприеме напълно тези факти. Поради
това, с доклада по делото, настоящият състав е обявил, че по делото не се
нуждаят от доказване следните обстоятелства: извършване от страна на ответника, чрез лица, на които е възложило
работа, на деяние, изразяващо се в бездействие във връзка с възложени по силата
на издадена лицензия задължения за свързване на собствения на ищеца имот към
електроразпределителната мрежа; противоправността на деянието и вината
на ответника при извършване на деянието.
Установи се по делото, че и понастоящем Н.Н. е собственик на описания по-горе недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен. Чрез събраните гласни доказателства се доказа, че и през периода 04.02.2017 г. – 17.04.2018 г. същият бил лишен от възможността да ползва същия по предназначение поради липса на доставяна електрическа енергия от страна на ответника. Тоест, доказани са и предпоставките – наличие на вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имота и причинната връзка с поведението на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Поради това, „Електроразпределение Север“ АД дължи на ищеца обезщетение, което се равнява на пазарната наемна цена за процесния имот за претендирания период.
Чрез заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че размерът на пазарната
наемна цена на имота за периода 04.02.2017 г. – 17.04.2018 г. възлиза на
5021,13 лв.
Ето защо, претенцията
следва да бъде изцяло уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 4807,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от неправомерното лишаване на ищеца от право на ползване върху собствения му недвижим имот,
находящ се в с. Мадара, обл. Шумен поради липса на доставяна електрическа
енергия, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответното
дружество за присъединяване на имота към
електрическата мрежа, за периода от 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради уважаването
на предявения главен иск, съдът не следва да се произнася по депозирания при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6/09.06.2004 г., вр. чл. 117 от ЗЕ.
По искането на ответника с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на
разноските, представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат:
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат,
ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
минималния размер на възнаграждението възлиза на 566,49 лв. Уговореният и
платен от ищеца на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 600,00
лева. Съдът,
след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че
заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и
защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване
на устните състезания и участие в две съдебни заседания, не е прекомерно
съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер.
Касае се за процесуално представителство по иск за обезщетение от непозволено
увреждане, за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ с 33,51
лв. законния минимален размер. Тази незначителна степен на надвишаване, според
съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост
и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като
обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените
съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от
ГПК на ищцата. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските
по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един
адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от
600,00 лева.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на 996,04 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД с ЕИК ***, със седалище гр. Варна, адрес на управление гр. Варна 9009,
бул. „В.В“ № 258, представлявано от Н. Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л. да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, на Н.К.Н. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Е. от
ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 9-13, офис 20/21, по банкова сметка ***, СУМАТА
4807,00 (четири хиляди осемстотин и седем) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неправомерното лишаване на ищеца от право на ползване върху собствения му
недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен поради липса на доставяна електрическа
енергия, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответното
дружество за присъединяване на имота към електрическата мрежа, за периода от
04.02.2017 г. до 17.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД да
заплати на Н.К.Н. направените деловодни разноски в размер на 996,04 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен
съдия: