Р Е Ш Е Н И Е

468/16.5.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1098 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК130697606, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Н. Н. и Д. Д., чрез юрисконсулт Ц. Х. С. срещу Р.Н.М., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за потребителски заем с №CREX-14293915/21.12.2016 год., “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 733.32 лева. Ответникът преустановил плащането на задълженията си на 20.02.2017 год., като към посочената дата е бил изплатил само една погасителна вноска. Считат, че поради просрочието на задължението целият остатък по него станал предсрочно изискуем, като към посочената дата ответникът дължал сумата от 736.67 лева, представляваща останалите неизплатени към 20.02.2017 год. 11 погасителни вноски по кредита. Твърдят, че междувременно на 20.12.2017 год. е изтекъл и падежът на договора. Посочената сума включвала 686.37 лева - главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за потребителски заем с номер CREX-14293915 от 21.12.2016 год., сключен между “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.Н.М., с ЕГН********** и 50.30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 20.12.2017 год.. В исковата молба ищецът твърди, че поради изпадането си в забава ответника дължи и законната лихва върху дължимата главница за периода от 20.03.2017 год. до 11.01.2018 год. в размер на 56.85 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Твърдят, че ответникът е бил уведомен за настъпилата изискуемост с изпратената му покана за доброволно изпълнение. Тъй като посочените суми не били изплатени от страна на М., ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати посочените по-горе суми. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за установено, че Р.Н.М. дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. сумите от 686.37 лева - главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за потребителски заем с номер CREX-14293915 от 21.12.2016 год., сключен между “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.Н.М., с ЕГН**********, 50.30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 20.12.2017 год.; 56.85 лева – лихва за забава върху претендираната главница за периода от 20.03.2017 год. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 11.04.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Счита, че по делото не са налице безспорни доказателства, че ответника е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка счита, че претенцията за възнаградителна лихва в размер на 50.30 лева е неоснователна, доколкото падежът на задължението е настъпил на 20.12.2017 год. и същата следва да бъде изчислена считано от посочената дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че същата не следва да надвишава законна лихва съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК. В същото време твърди, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, както и че клаузата, касаеща размера и начина на изчисляване на договорната лихва е и нищожна, доколкото противоречи на морала. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв.Г.Б. от ШАК, като заявява, че поддържа отговора на исковата молба и изложените в него съборажения.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за потребителски заем с №CREX-14293915/21.12.2016 год., “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 733.32 лева /679.00 лева – цена на закупената стока и 54.32 лева застрахователна премия по сключена застраховка/. Съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора кредитът е следвало да бъде изплатен от ответницата на 12 вноски по 66.97 лева, като посочените вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 18.79% и годишния лихвен процент – 17.34%, посочени в параметрите на договора. Ответникът преустановил плащането по договора на 20.02.2017 год., като към посочената дата бил изплатил само една месечна вноска. Тъй като съгласно клаузите на договора, при неплащане на две и повече месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, като към 20.03.2017 год. ответникът следвало да заплати остатъка от заема в размер на 686.37 лева, включващ оставащите 11 броя погасителни вноски. Ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с изпратената му покана за доброволно изпълнение, с която изрично му било указано, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Същата е била получена от ответника на 17.07.2017 год. В същото време на 20.12.2017 год. е настъпил и падежа на последната дължима по договора погасителна вноска, което е станало преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като посочените суми не били изплатени от страна на М., ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати посочените по-горе суми. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Списък на разноски №1, Договор за потребителски кредит с №CREX-14293915/21.12.2016 год., Общи условия, Дубликат на фактура, Извлечение по кредит, Покана, Известие за доставяне, Вносна бележка за заплатена държавна такса, както и материалите, приложени по ЧГД №233/2018 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че кредит с №CREX-14293915/21.12.2016 год. е бил усвоен на 21.12.2016 год. в размер на 679.00 лева за закупуване на телевизор марка „Самсунг“ от „Технополис България“ ЕАД, че размерът на задължението към датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.01.2018 год. е бил в общ размер на 795.58 лева, от които 686.37 лева – главница, 50.30 лева – договорна лихва и 58.91 лева – законна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на сключения на 21.12.2016 год. Договор за потребителски заем с №CREX-14293915/21.12.2016 год., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е отпуснала на ответника Р.Н.М. кредит в размер на 679.00 лева плюс сумата от 54.32 лева, представляваща застрахователна премия по сключена застраховка, както и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора. В същото време не се спори между страните, че М. е забавил плащането на част от падежните вноски, като единственото плащане е постъпило на 20.02.2017 год. и с него е била погасена главницата по първата погасителна вноска в размер на 46.95 лева и лихва от първата и втората погасителна вноска. След посочената дата не са постъпвали плащания по кредита. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че както бе посочено и по-горе по делото са представени писмени доказателства – Покана от 11.07.2017 год. /л.24 от ГД №1098/2018 по описа на ШРС/ и известие за доставяне /л.25 от ГД №1098/2018 по описа на ШРС/, от които се установява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 17.07.2017 год. Следователно независимо от факта, че кредиторът е предприел действия по събиране на вземането едва след настъпване на крайната падежна дата по договора, доколкото същият е упражнил преобразуващото си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, отговорността на длъжника следва да бъде ангажирана именно с оглед обявената предсрочна изискуемост. В този смисъл имайки предвид обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 17.07.2017 год., както и разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3/2017 год. от 27.03.2019 год. по тълк.дело №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, се налага извода, че М. дължи на ищцовото дружество сумата от 686.37 лева – главница, представляваща неиздължена част от Договор за потребителски заем с №CREX-14293915/21.12.2016 год., както и сумата от 36.24 лева – представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.02.2017 год. до 17.07.2017 год.. По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът намира, че същата е дължима единствено до датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 17.07.2017 год., като за разликата до пълния претендиран размер от 50.30 лева, както и за периода след 17.07.2017 год. искът следва да бъде отхвърлен. При преценка размера на втория обективно съединен положителен установителен иск, касаещ именно възнаградителната лихва по договора съдът взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на същата до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е именно 36.24 лева.

По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 56.85 лева, съдът намира същият за частично основателен. Ищцовата страна претендира заплащане на законна лихва в размер на 56.85 лева, изчислена за периода от 20.03.2017 год. до 11.01.2018 год. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както бе посочено и по-горе кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е изпратил до ответника уведомление в този смисъл, като същото е било получено на 17.07.2017 год. Следователно и в унисон с разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3/2017 год. от 27.03.2019 год. по тълк.дело №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС ответникът дължи законната лихва за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно искът за заплащане на законната лихва върху претендираната главница следва да бъде уважен за сумата от 34.13 лева, представляваща изчислена законна лихва върху претендираната главница от 686.37 лева за периода от 17.07.2017 год. до 11.01.2018 год. В останалата част до пълния претендиран размер от 56.85 лева и за периода от 20.03.2017 год. до 17.07.2017 год. искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира за неоснователно въведеното от особения представител на ответника възражение с отговора на исковата молба, че по делото липсват доказателства, че обявената предсрочна изискуемост на кредита е била съобщена на ответника. Както бе посочено и по-горе от представените по делото писмени доказателства – Покана от 11.07.2017 год. /л.24 от ГД №1098/2018 по описа на ШРС/ и известие за доставяне /л.25 от ГД №1098/2018 по описа на ШРС/, се установява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 17.07.2017 год.

По отношение на наведените в отговора на исковата молба доводи за неравноправност на клаузите на договора, въпреки, че от страна на особения представител на ответника не са наведени конкретни правни съображения и мотиви в тази насока, съдът намира същите за неоснователни. При проверка на представените по делото писмени доказателства съдът намира, че клаузите на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите, предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 886.89 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството особен представител и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Н.М., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК130697606, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Н. Н. и Д. Д. , чрез юрисконсулт Ц. Х. Й. сумата в размер на 756.74 лева /седемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, от която 686.37 лева /шестстотин осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ – представляваща непогасена част от главницата по банков кредит, отпуснат на основание Договор за потребителски заем с №CREX-14293915/21.12.2016 год., 36.24 лева /тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължима възнаградителна лихва по Договор за потребителски заем с №CREX-14293915/21.12.2016 год., за периода от 20.02.2017 год. до 17.07.2017 год., 34.13 лева /тридесет и четири лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима законна лихва, изчислена на база дължима главница от 686.37 лева за периода от 17.07.2017 год. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за възнаградителна лихва за разликата над 36.24 лева до пълния претендиран размер от 50.30 лева и за периода от 17.07.2017 год. до 20.12.2017 год., както и за законната лихва за разликата над 34.13 лева до пълния претендиран размер от 56.85 лева и за периода от 20.03.2017 год. до 17.07.2017 год.

ОСЪЖДА Р.Н.М., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК130697606, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Н. Н. и Д. Д. , чрез юрисконсулт Ц. Х. Й. направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 886.89 лева /осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за назначения особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: