Р Е Ш Е Н И Е

99/4.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1100 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Н.Н. и Д.Д., чрез юрисконсулт Ц.Х.С.срещу Г. А. И. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба се сочи, че на 20.12.2015г. между страните бил сключен Договор за потребителски заем с № CREX – 12405504, като ответницата получила парична сума в размер на 2 330.75лв., срещу задължението да погаси заема на 16 месечни вноски по 171.60 лв. всяка. Въпреки изправността на кредитодателя, ответницата преустановила плащането на погасителните вноски на 20.10.2016г., като към тази дата били погасени 9 от дължимите 16 месечни вноски. Така съгласно чл.3 от Договора при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 3546/2017г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради ненамирането на длъжника, заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания ищецът депозирал настоящата искова молба. В заключение се моли за постановяване на решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответницата, произтичащо от Договор за потребителски заем № CREX – 12405504, сключен на 20.12.2015г., в следните размери: за сумата от 1132.95 лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания договор за потребителски заем, сумата от 68.25 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора, както и сумата от 112.48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.11.2016г. до 11.11.2017г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разходите по заповедното производство и тези в съдебното.

С Определение № 2857 от 22.10.2018г. съдът е назначил на ответницата особен представител – адв. П.Б.П. от ШАК, поради това, че не е била открита на посочения адрес, като от служебно изисканата справка е станало ясно, че няма друг постоянен и настоящ адрес, както и регистриран трудов договор и не развива търговска дейност, като съобщенията били връчени по реда на чл.47 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок от страна на особения представител бил депозиран писмен отговор. В отговора се излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се задължението на ответницата да заплаща застрахователна премия в размер на 234.75 лв., включена в общата сума на главницата, доколкото то не е възникнало, поради което следва да се счита, че кредита е в размер на 2096 лв. В случая нямало и доказателства и кредита да е обявен за предсрочно изискуем, тъй като предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а след обявяването ѝ от кредитора, което следва да е достигнало до знанието на длъжника. Така също ищецът не би могъл да сочи, че претенцията му се основава на настъпилото падежиране на последната вноска към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, тъй като навежда това твърдение едва в исковата си молба, а не и в хода на заповедното производство. Шрифтът на договора и на останалите документи е дребен и трудно четим, което е нарушение на чл.10 от ЗПК. В заключение се моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове.

В съдебно заседание за ответницата се явява особения представител – адв. П.Б., като поддържа писмения си отговор и моли съда да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3546/2017г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2048/27.11.2017г. за сумата от 1132.95 лв. главница по договор за потребителски заем, 68.25 лв. възнаградителна лихва от 20.10.2016г. до 20.04.2017г., 112.48 лв. мораторна лихва от 20.11.2016г. до 11.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 24.11.2017г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 76.27 лв.

Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответницата и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор CREX – 12405504 от 20.12.2015г. ищцовото дружество предоставило на ответника сумата от 2330.75 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 16 месеца, като месечната вноска била в размер на 171.60 лв., съгласно погасителния план, посочен в договора, а първоначално била заплатена сума в размер на 300 лв.. Съгласно чл.2 от договора месечните вноски съставляват главницата по кредита, разноските по кредита, както и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.

За изясняване на фактическата обстановка по делото било изискано досието на заемателя – ответник в оригинал, както и била допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че размерът на кредита бил 2 330.75 лв., с първоначална вноска от 300 лв. и 16 погасителни вноски от по 171.60 лв. всяка. Допусната е техническа грешка от вещото лице при посочването на стойността на аксесоарите за телевизор, като вместо 79 лв. е посочена сума от 90 лв., но това не дава отражение върху останалите направени от вещото лице изчисления, които са математически верни. Ответницата следвало да върне сума в размер на 3 045.60 лв. Длъжника заплатил изцяло 9 месечни вноски и отчасти 10 – тата, като след това нямало извършени плащания. Заедно с договора бил подписан и Сертификат № CREX – 12405504, представляващ застраховка на заемателя и купените вещи, като застрахователната сума била в размер на 234.75 лв. и била включена в размера на отпуснатия кредит, представляващ главница по договора. Съгласно договора била настъпила изискуемостта на 20.11.2016г. с неплащането на втора погасителна вноска. Дължимия остатък по кредита бил в размер на 1132.95 лв., дължимата възнаградителна лихва – 68.25 лв., а законната лихва върху главницата за периода 20.11.2016г. – 10.01.2018г. била в размер на 246.11 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.

По делото се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, като по силата на този договор ищецът предоставил на ответницата сума в размер на 2 630.75 лв., включваща сума в размер на 2396 лв.(сбора на закупените от ответницата движими вещи) и 234.75 лв., представляваща стойността на предоставената ѝ услуга – сигурност на плащанията, като това била всъщност стойността на застрахователната премия. Или в случая при сключването на договора се е съдържала информация за общия размер на кредита и условията за погасяването му. Установени са условията за усвояването му, като по делото не е спорно обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си, за чието установяване е представен и фискален бон от 20.12.2015г. за закупуване на стоките, посочени в договора. Безспорно е установено и по делото, че към момента непогасената главница по договора е на стойност 1 132.95 лв. Поради гореизложеното възраженията на особения представител, че задължението за заплащане на застрахователната премия не е възникнало не се възприема от съда. За същото е сключен валиден договор между страните, подписан лично от кредитополучателя, като сумата фигурира и в потребителския договор на лицето.

Съдът намира, че по своята същност сключения между страните договор е Договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбите уреждащи формата и съдържанието на договора се съдържат в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. Очевидно е в настоящия случай е, че нито договора за потребителски кредит, нито сертификата за застраховка, още по-малко общите условия за застраховката „Защита на плащания“ и общите условия на застрахователната програма „Защита на плащанията по кредитните карти“, които се намират в кредитното досие на заемателя и са подписани от него, са изготвени в размер „шрифт 12“. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл възраженията на особения представител за недействителност на договора са основателни и съдът ги възприема напълно. Това е така, тъй като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК, а именно недействителност на договора за потребителски кредит. Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай размера на чистата стойност на кредита е 1 132.95 лв., представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него.

Предвид констатираната недействителност на договора и недължимостта на вземанията за лихви, претендирани от ищеца, то съдът намира, че не следва да се произнася по възраженията относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на вземането. За пълнота обаче следва да се отбележи, че срокът на договора е изтекъл на 20.04.2017г., като заявлението по чл.410 от ГПК е подадено от заявителя – ищец на 24.11.2017г. или към датата на подаване на заявлението всички погасителни вноски са били падежирани и в тази връзка такова възражение би се явило неоснователно. Още повече, че заявителя не се е позовавал на настъпването на такава нито в заповедното производство, нито в исковото.

Поради гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в размер на 76.27 лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 65.76 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 745.96 лв., от които 123.73 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, сума от 321.96 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и сума от 200 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 643.33 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Г. А. И. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Н.Н. и Д.Д., чрез юрисконсулт Ц.Х.С.сумата от 1132.95 лв.(хиляда сто тридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CREX – 12405504 от 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 24.11.2017г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2048/27.11.2017г. по ч.гр.д. № 3546/2017г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че Г. А. И. с ЕГН ********** дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 сумата от 68.25 лв. (шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016г. до 20.04.2017г. и сумата от 112.48 лв. (сто и дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2016г. до 11.11.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2048/27.11.2017г. по ч.гр.д. № 3546/2017г. по описа на ШРС, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. А. И. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 разноски по заповедното производство в размер на 65.76 лв. (шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 643.33 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: