Р Е Ш Е Н И Е
116/7.2.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря Мария Н., като разгледа докладваното от
съдията
гр.дело № 1105 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от “Макроадванс”
АД с ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул.***, представлявано от В.С., чрез
пълномощника й Б.Й.Р. срещу Н.Н.М. ЕГН ********** ***, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 8783,26 лв. /осем хиляди седемстотин осемдесет и три лева и
двадесет и шест стотинки/ - главница по неизпълнение на парично задължение по
Договор за банков потребителки кредит на физическо лице /по Закона за
потребителския кредит/ № 5687/03.10.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата, сумата от 2624,20 лв. /две
хиляди двеста двадесет и четири лева и двадесет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 30.01.2015 г. до 30.01.2018 г. и законната лихва от 30.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разходите по заповедното
производство и тези в съдебното.
С
молба в хода производството, преди първото по делото заседание, ищецът е заявил оттегляне на исковата молба,
само в частта за главница за горницата над 8 595,78 лева до 8 783,26 лв. Съдът е
намерил молбата за допустима и основателна и е прекратил частично
производството по делото, в частта за главница за горницата над 8 595,78 лева
до 8 783,26 лв. /за сума в
размер на 187,48 лева/, поради оттегляне на исковата молба.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция,
навеждайки следните фактически твърдения:
По
силата на сключен между ответника и “Уникредит Булбанк” АД договор за
кредит за потребителски заем, ответникът, като кредитополучател е получил
парична сума в размер на 10 000 лева, срещу поето задължение да върне
същата до 15.09.2015г. На 04.12.2012г.
между „Уникредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД се сключил договор за продажба
и прехвърляне на вземания, измежду които и вземането спрямо ответника. Според ищеца, длъжникът бил надлежно уведомен за
извършената цесия с уведомление, получено на 17.04.2013г., което той оспорва. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по
образувано ч.гр.д. № 301/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената
в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в съдебно заседание. В писмено становище, моли да бъде уважен
предявения иск и да се приеме за установено, че ответникът дължи на дружеството
претендираните суми. Относно цесията, уточнява, че ответникът е уведомен за това
с връчване на исковата молба.
Твърди,
че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като съгласно
чл.114, ал. 1 ЗЗД давността тече от изискуемостта на задължението. Според ищеца
по делото е приложима 5-годишната погасителна давност, която съгласно чл.84,
ал.1 ЗЗД настъпва с падежирането на цялото вземане, а именно на датата изрично
договорена между страните - 15.09.2015г.
Възражения на ответните страни:
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, който в законоустановеният едномесечен срок е депозирал писмен
отговор. Оспорва задължението по договора за банков кредит по размер от
15.10.2008г. до 15.12.2012г., като счита, че е погасено по давност, като
главница и мораторна лихва, поради изтичането на петгодишния давностен срок по
чл.110 от ЗЗД. Посочва, че всички погасителни вноски по кредита с падежи преди
15.01.2013г. са погасени по давност. Твърди, че с погасяване на главницата, на
основание чл.119 от ЗЗД са погасени и акцесорните задължения за договорна и
мораторна лихва по тях до 15.12.2012г., както и на осн. чл.111, б.“в“ от ГПК са
погасени по давност и задълженията по договорна лихва по погасителни вноски с
падежи от 15.01.2013г. до 15.01.2015г.
В съдебно заседание по същество на делото не се
явява, като в писмено становище поддържа направеното с отговора на исковата
молба правопогасяващо възражение, т.е., за погасяване по давност на всички
погасителни /анюитетни/ вноски по главницата с падеж преди 15.01.2013 г., считано
от датата на предявяване на иска 30.01.2018г., както и във връзка с чл.119 от
ЗЗД за погасяване на произтичащите допълнителни вземания. Моли исковата молба
да бъде отхвърлена в посочената част.
При
преценката на доказателствата, съдът е взел
предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба:
договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №5687/03.10.2008 г. от „Уникредит
Булбанк“ АД ведно с общи условия, договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 04.12.2012 г., Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 04.12.2012 г., пълномощно, уведомление за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ изх. №В3Y012941 от м. януари
2013 г. до Н.М., известие за доставяне от 17.04.2013 г.; представени с молба от 12.12.2018 г. от ищеца: копие на кредитното досие
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №5687/03.10.2008 г.
с кредитополучател Н.М..
По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е дала
заключение, че сумата на отпуснатият кредит е в размер на 10 хиляди лева.
Размерът на прехвърленото задължение от банката към ищеца, към датата на
цедиране 04.12.2012г. е главница – 8595,78 лева, договорна лихва –
1547,16 лева, лихва върху просрочена главница – 2650,23 лева и лихва върху
редовна и просрочена главница – 959,86 лева. Към датата на подаване на
заявлението в съда, дължимата главница е в размер на 8595,78 лева, а законната
лихва за периода от 30.01.2015. до 30.01.2018г. е в размер на 2624,20 лева. По
делото е назначена и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, след служебно
изискан и представен погасителен план от страна на ищеца. Съгласно заключението на тази експертиза за
периода от 01.10.2008г. до 04.12.2012г. дължимата главница е в общ размер на 4 499,26лв.,
а дължимата договорна лихва е в размер на 5930,74 лева. Главницата, която се
дължи за периода от 01.01.2013г. до 15.09.2015г., датата на падежиране на
кредита е в размер на 5500,74 лева. Мораторната лихва върху главницата за
периода от 30.01.2015г. до 30.01.2018г. е в размер на 1679,32 лева.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
По силата
на сключен между ответника и “Уникредит Булбанк” АД договор за
кредит за потребителски заем, ответникът, като кредитополучател е получил
парична сума в размер на 10 000 лева, срещу поето задължение да върне
същата до 15.09.2015г. На 04.12.2012г.
между „Уникредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД се сключил договор за продажба
и прехвърляне на вземания, измежду които и вземането спрямо ответника. Според ищеца, длъжникът бил надлежно уведомен за
извършената цесия. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
301/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед
за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
По
делото се признава от двете страни, че между „Уникредит Булбанк“ АД и ответника
е сключен Договор за банков потребителки кредит на физическо лице №
5687/03.10.2008 г., който длъжникът не обслужвал, както и това, че на
04.12.2012г. между „Уникредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД се сключил договор
за продажба и прехвърляне на вземания, за което ответникът е уведомен с
получаване на исковата молба.
Към
датата на подаване на заявлението в съда, дължимата главница е в размер на
8595,78 лева, а законната лихва за периода от 30.01.2015. до 30.01.2018г. е в
размер на 2624,20 лева.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Ищецът
претендира, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в негова
полза съществува вземане против ответника в размер на 8 595,78 лева - главница
по неизпълнение на парично задължение по Договор за банков потребителки кредит
на физическо лице /по Закона за потребителския кредит/ № 5687/03.10.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира още и за сумата от 2624,20 лева - лихва
за забава върху главницата за периода от 30.01.2015 г. до 30.01.2018 г., т.е.
за три години, преди подаване на заявлението в съда.
Сочи,
че не е налице изтекла погасителна давност, тъй като вземането за главница се
погасява с петгодишна давност, която тече от падежа на договора, именно 15.09.2015
г., както и това, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита. Посочва съдебна
практика за горното и относно това, че изплащането на кредита на вноски не ги
превръща в периодични плащания, а кредитът остава неделимо вземане, за което
кредиторът се съгласява да му бъде изплатено на части.
Ответната
страна се позовава на погасителна давност относно периода от 15.10.2008г. до
15.12.2012г., като главница и мораторна лихва, т.е. за всички погасителни
вноски по кредита с падежи преди 15.01.2013г., поради изтичането на петгодишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Сочи основанието на чл.119 от ЗЗД за
погасяване и на акцесорните задължения за договорна и мораторна лихва по тях до
15.12.2012г., както и основанието на чл.111, б.“в“ от ГПК за погасяване по
давност на задълженията по договорна лихва по погасителни вноски с падежи от
15.01.2013г. до 15.01.2015г.
По съществото на спора, съдът формира следното
мнение:
Законодателят
е предвидил в чл. 114 от ЗЗД, че давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Определящият /по същество и единствен/ спорен момент между
страните е; от една страна поддържаното становище от ищеца, че по делото става
въпрос за единно задължение /неделимо плащане/, чието изпълнение е разсрочено
по определен от страните по договора погасителен план, което обуславя извода,
че давността започва да тече от настъпването на изискуемостта на цялото
вземане, който момент се сочи, че е изтичането на срока на договора, при липса
на предсрочна изискуемост; а от друга страна становището на ответника, че
давностният срок следва да се брои от датите на падеж на всяка погасителна
вноска по кредита.
Налице
е практика на ВКС, която следва да бъде
съобразена, а именно Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК. В тези решения се приема, че
при договор за банков кредит, който по същество е договор за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД …“. Към тази практика, следва да бъдат отнесена и по-новата
такава, а именно определение № 35 от
15.01.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, постановена по жалба
срещу Решение от 07.05.2014г. по в. т. дело №
86/2014г. на Окръжен съд - Шумен. В това
определение ВКС приема, че „…от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, във връзка с определяне
белезите на периодичното плащане се извежда отговор и на въпроса кога плащането
представлява самостоятелна престация и кога
частично изпълнение. Поради това като е приел,
че разсроченото погасяване на общото задължение за връщане на потребителския
кредит на отделни части не трансформира договора за кредит в договор с
периодични плащания на отделни самостоятелни задължения, съдебният състав /на
Окръжен съд - Шумен/ не се е отклонил от постоянната практика на ВКС…“.
Предвид
гореизложеното и във връзка с възраженията на ответника, съдът приема, че в
конкретният случай, договарянето на връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
По
делото не се спори, че по договора не е налице предсрочна изискуемост, което
обосновава извода, че намира приложение чл.84, ал.1 от ЗЗД. Касае се за изискуеми вземания, които не са платени до
датата на падежа, а именно 15.09.2015г.
Предвид
гореизложеното, съдът приема исковата претенция за изцяло основателна. Относно
размера, съдът кредитира заключението на съдебно счетоводната експертиза в
частта, че към датата на подаване на заявлението в съда, дължимата главница е в
размер на 8595,78 лева, а законната лихва за периода от 30.01.2015г. до
30.01.2018г. е в размер на 2624,20 лева. По изложените съображения намира направеното
възражение за погасителна давност за част от задълженията относно периода от
15.10.2008г. до 15.12.2012г. за неоснователно.
По
отношение на иска за обезщетение за забава.
Претендира
се съществуване на вземане в полза на ищеца на парична сума за периода от
30.01.2015г. до 30.01.2018г. представляващо обезщетение за забава. Предвид
уважената част от исковете, обезщетението е коректно определено и се равнява на
2624,20 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена в този размер.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената
част от исковете общо в размер на 374,40 лева направени в
настоящето производство, както следва – за държавна такса в размер на 224,40
лв., за експертиза в размер на 150,00 лв., както и възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100,00 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Н.М. ЕГН ********** ***,
дължи на кредитора “Макроадванс”
АД с ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул.***, представлявано от В.С., чрез
пълномощника й Б.Й.Р.;
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №164/31.01.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№301/18г. по описа на РС-Шумен:
сума в размер на
8
595,78 лева /осем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и осем
стотинки/ - главница по неизпълнение на парично задължение по Договор за банков
потребителки кредит на физическо лице /по Закона за потребителския кредит/ №
5687/03.10.2008 г.;
сума в размер на 2624,20 лв. /две
хиляди двеста двадесет и четири лева и двадесет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 30.01.2015 г. до 30.01.2018 г.;
и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 30.01.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Н.Н.М.
ЕГН ********** ***, да заплати на Макроадванс” АД с ЕИК ***, с
адрес: гр. София, ул.***, представлявано от В.С., чрез пълномощника й Б.Й.Р. сума в общ размер 474,40 лева, представляваща направени по настоящото дело
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и
за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
както и сумата от 274,40 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№301/18г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: