Р Е Ш Е Н И Е

114/7.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1133 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.*****, чрез юрисконсулта Р.И.И.срещу С.К.М. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит № 3015102125 за сумата от 500 лв. Ответникът подписал и пакет допълнителни услуги 465.66 лв., като общото задължение било в размер на 1055.25 лв. Ответницата не заплатила нито една вноска и на 21.03.2017г. била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Поради неизпълнението по договора от ответницата ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 3878/2017г. по описа на ШРС. Била издадена Заповед № 2246/29.12.2017г., като поради ненамирането на ответницата ѝ била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В последствие били дадени указания за предявяване на установителни искове по вземанията. Ищецът предявил само установителен иск за главницата по договора в размер на 1055.25 лв. В заключение се моли за уважаване на иска и присъждане на разноските направени от ищеца в заповедното и исковото производство.

С Определение № 2863/22.10.2018г. на ответника бил назначен особен представител – адв. С.М.П. от ШАК, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били връчени на особения представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че иска е допустим, но частично основателен, тъй като пакета за индивидуални услуги не бил индивидуално уговорен. Тази клауза се явявала неравноправна и била нищожна. Ответницата дължала само сумата по договора за потребителски кредит.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. С.П. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 3878/2017г. на ШРС, от което се установява, че на 28.12.2017г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника на основание чл.410 от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 2246/29.12.2017г. за сумата от 1055.25 лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3015102125/08.12.2016г. , сума от 8.92 лв. – законна лихва за забава от 17.01.2017г. до 21.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ответницата не е била намерена и заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, като са дадени указания на заявителя да предяви установителни искове за вземанията си. В указания срок е депозиран иск по отношение само на главницата.

Между страните по делото не се спори, а и видно от сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 3015102125 ищецът предоставил на ответницата сума в размер на 500 лв., за срок от 9 месеца при размер на вноската 65.51 лв., годишен лихвен процент 41.17 % и годишен процент на разходите 49.87%. На същата дата било сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги, съгласно който на кредитополучателя бил предоставен пакет допълнителни услуги, като се дължало възнаграждение в размер на 465.66 лв. , платимо на вноски от по 51.74 лв. всяка. Така била формирана обща погасителна вноска от 117.25 лв. платима за срок от 9 месеца с падеж - 16-то число от месеца. Към договора и споразумението е приложен и подписан от страните погасителен план. Ответницата декларирала, че ѝ е предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр, с дадени там разяснения и възможност за преценка доколко предлагания ѝ договор съответства на нейното финансово положение.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. При ненамирането на ответницата, то заповедта ѝ била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадено указание от съда, заявителя предявил установителния иск, по който е образувано настоящото производство.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9 от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора за предоставяне на сумата по кредита, както и вземанията си по размер. Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане.

По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). При сключването на договора страните са постигнали съгласие, че общото задължение по кредита, включващ и пакета допълнителни услуги е 1055.25 лв., като той се формира от сумата по кредита от 500 лв. и от възнаграждението за пакета допълнителни услуги от 465.66 лв. Така кредитополучателя е поел задължението да върне заетата сума от 1055 лв., включваща възнаграждението по допълнителните услуги на 9 погасителни вноски всяка от 117.25 лв.

В случая при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл.11 от ЗПК. В договора за потребителски кредит е посочен общия размер на кредита и начина, по който се формира; отделно е посочена цената на услугата „пакет допълнителни услуги“ в брой, като в споразумението са изброени услугите включващи се в пакета. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП. В Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги (стр.10 от делото) е посочено, че сключването му не е условие за сключване на договора за потребителски кредит, а зависи изцяло от волята и съгласието на клиента. Затова съдът не споделя твърдението на особения представител на ответника, че споразумението е нищожно, като неравноправно, тъй като представлявало бланков договор, по който клиента не можел да внася промени и да влияе. Именно поради липсата на задължителна обвързаност на предоставянето на допълнителните услуги с договора за потребителски кредит, съдът намира, че ответницата е имала избор да приеме или не клаузите на споразумението. С подписването на същите лицето е дало съгласието си за всички посочени в споразумението условия. Още повече, че в чл.7.1.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит е изрично установено правото на отказ от кредита от страна на кредитополучателя в 14 – дневен срок от подписването на договора с писмено предизвестие от страна на потребителя, който следва да върне предоставената главница, ведно с лихвата от датата на подписване на договора до заплащане на сумата. Следователно съдът намира, че не са налице сочените от ответника нарушения на ЗПК и ЗПП, водещи до недействителност на договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в настоящото производство се установи наличие на валидно правоотношение по договор за кредит, сключено при съобразяване изискванията на закона, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсулско възнаграждение, като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 74.16 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 428.87 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 303.87 лв. заплатено възнаграждение за особен представител. Предвид уважаването изцяло на установителния иск за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 428.87 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.К.М. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.*****, чрез юрисконсулт Р.И.сумата от 1055.25 лв.(хиляда петдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3015102125 от 08.12.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 28.12.2017г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2246/29.12.2017г. по ч.гр.д. № 3878/2017г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.К.М. с ЕГН ********** да заплати на “Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 разноски по заповедното производство в размер на 74.16 лв. (седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 428.87 лв. (четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението ч.гр.д. № 3878/2017г. на ШРС да се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: