Р Е Ш Е Н И Е

312/4.4.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на първи април 2019 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1188/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу А.П.П., ЕГН : ********** с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 807,50 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 807,50 лева, представляваща 417,92 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 2598014/13.07.2016г., 31,60 лева договорна лихва, за периода 15.08.2016г. – 13.03.2017г., 40,02 лева лихва за забава, за периода 14.03.2017г. – 29.12.2017г. и 317,96 лева неустойка. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ГД № 22/2018г. била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че вземането за главница е погасено в уговорените срокове, чрез плащане на ищцовия цедент, поради което няма задължение за плащане на исканите лихви – договорни и за забава. Счита клаузата за неустойка за нищожна, евентуално иска намаляването и поради прекомерност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 13.07.2016г., цедент на ищеца /“Изи Асет Мениджмънт“ АД/, дал заем на ответника, в размер на 700 лева, с която било погасено изцяло задължението му по друг договор за заем от 290,16 лева. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно посочени дати, последната 13.03.2017г.. Уговорената месечна вноска била в размер на 101,13 лева. Ответникът, заплатил общо сумата от 722,48 лева на първоначалния си кредитор, на шест вноски, на дати различни от падежните и в размер различен от уговорения. Според заключението на ССЕ, отчитайки плащанията на ответника, съществуване, или не на задължение, за неустойка, по договора, задължението му възлиза на сумата от 86,56 лева главница, във втория случай и на 544,42 лева главница, 62,36 лева лихви и 115,70 лева неустойка, във втория. Последната, оспорвана като нищожна, била уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора, като обезщетение при неизпълнение на задължение на заемателя да представи обезпечение в срока по ал. 1 на чл. 4, където бил уговорен три дневен срок за представяне на обезпечение – две физически лица, поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция. Размерът на така уговорената неустойка възлизал на сумата от 635,92 лева, която да се заплаща заедно с уговорените погасителни вноски по заема, по 79,49 лева. С договор от 30.01.2017г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 02.01.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди това, на посочените в договора адреси за кореспонденция с ответника, не изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията. За такова действие бил надлежно упълномощен от цедента. Няма данни, за опити, в тази насока, чрез посочените няколко средства за комуникация, в договора. В хода на настоящото производство уведомление за цесията, не е получавано от ответника, който е представляван от назначения му особен представител.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Част от посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор само по валидността на прехвърлянето на вземането. То обаче, не съществува, в търсения размер, тъй като е погасено с плащане, в голямата си част. На ищеца, би могла да бъде призната и присъдена, само сумата от 86,56 лева главница, останала дължима, след извършените плащания и прихващане на изпълнението по реда на чл. 76 ЗЗД /ТР № 3/2019г., т. 1 на ОСГТК/, предвид основателното му възражение за нищожност на неустоечната клауза по чл. 4, ал. от договора за заем. Така уговорената неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето – накърняване добрите нрави, съдът, приема за нищожна, поради, но, не само необосновано високия и размер /същият е близък до сумата, предоставена в заем, съответно 635,92 лева неустойка и 700 лева заем/. Той, води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и длъжника, нарушавайки принципа за еквивалентност на престациите. В случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка, за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съставът счита, че така договорената неустойка позволява на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Уговорената неустойка, не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вреди, при неточно, ненавременно, или некачествено изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно, избягването на което е последователно провеждан принцип в облигационното право. Отделно, видът на задължението, за което е предвидена неустойката, не касае обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за заем. Основна функция на неустойката е да обезпечи изпълнението на главното задължение. То, на длъжника, по договор за заем е връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, ако е уговорена такава. Посоченото изключва възможност на кредитора да прихване платените от ответника суми по договора, за погасяване на вземане за неустойка и както се посочи исковете му биха били основателни само до размер от 86,56 лева, този за главница, а останалите, би следвало да се отхвърлят, този за договорната лихва поради погасяване вземанията с плащане, а този за неустойка, като неоснователен. Липсва, обаче действие на цесията по отношение на ответника. Както се посочи, тя, не е съобщена на длъжника, нито от първоначалния кредитор, нито от ищеца, който е бил надлежно упълномощен за това, нито в хода на настоящото производство, с връчване на препис от исковата молба и доказателства. Последните са връчени на особения представител, който, не е упълномощен да приема материално-правни изявления, а само осъществява процесуално представителство на ответника. Така, не е налице надлежно съобщаване на цесията и по посочения в споменатите, в исковата, и последващите ищцови молби, решения на ВКС. Ищецът, разчитайки на дадените там разрешения, въобще, не е направил опит да съобщи цесията, нито на посочените в договора адреси, на които е можело да бъде открит, нито на посочените в договор телефонни номера за контакт, а същевременно липсва уговорка задължаваща потребителя да уведомява за промяна на някой от посочените. При липса на данни, за опити на ищеца, чрез тях, да съобщи прехвърлянето, този състав, не счита, че ищецът е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Заради това, макар и да е настъпил последния уговорен падеж за издължаване заетата сума и ответникът да дължи малка част от главницата по договора за заем, поради липса на действие на цесията спрямо него, тя не може да се присъди на цесионера, а исковете му, следва да се отхвърлят, като неоснователни.

При така посочения изход на спора разноски между страните не се присъждат, поради липса на данни за извършени такива от ответника.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, срещу А.П.П., ЕГН : **********, с адрес ***, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 807,50 лева, представляваща 417,92 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 2598014/13.07.2016г., 31,60 лева договорна лихва, за периода 15.08.2016г. – 13.03.2017г., 40,02 лева лихва за забава, за периода 14.03.2017г. – 29.12.2017г. и 317,96 лева неустойка и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /02.01.2018г./ до окончателното плащане, като неоснователни.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: