Р Е Ш Е Н И Е

247/20.3.2019г. , град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание, двадесет и първи февруари , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1189 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 , чл. 92 и чл.86,ал.1 от ЗЗД

Депозирана е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“***, представлявано от Т.Я.К.срещу Д.И.Х., ЕГН **********, адрес *** , в която посочва , че подал заявление по чл. 410 ГПК въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение па парично задължение по ч.гр.д.№ 3467/2017 г. по описа на ШРС. Същата била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал. 5 ГПК , в резултат на което и съгласно чл.415, ал. 1 т.2 от ГПК предявявали настоящия установителен иск. Ищецът твърди, че между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД бил подписан Договор за бяла карта с № *** г. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и ОУ приложими към него, както и, че е получил от Кредитодателя стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание, съгласно приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Ищецът излага, че на 11.11.2016 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 12.09.2017 г. между „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК *** и него, по силата на който вземането е прехвърлено в негова полза изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.“ Аксес Файненс“ ООД предоставил на ответницата револвиращ кредит в максимален размер на500.00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, като кредитополучателя се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. В договора била предвидена възможност за увеличаване на лимита му, и с Анекс от 15.08.2015 г. кредитният либим бил увеличен на 700.00лв., а с Анекс от 13.01.2017 г. кредитната карта била преиздадена по молба на ответницата, като срокът по договора бил изменен с още 6 години. Ищецът претендира заплащане от страна на ответницата на сума в размер на 674.28 лв. главница, 102.04 лв. договорна лихва, 159.65 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 195.00 лв. такса разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 40.14 лв. лихва за забава. Претендират присъждане на разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответникът , чрез назначения му особен представител оспорва валидността на цесията и настъпването на предсрочната изискуемост .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3467/2017г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №2020/17.11.2017г. , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми : 674,28 лв. - главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ***г., Приложение № 1/12.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016 г., с 102,04 лв. - договорна лихва за периода от 16.02.2015 г. до 07.03.2017 г., с 159,65 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.03.2015 г. до 07.03.2017 г., с 195,00 лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране, с 40,14 лв. - законна лихва за периода от 08.03.2017 г. до 31.10.2017 г. и законната лихва от 16.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75,00 лв. - разноски по делото, от които 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Длъжникът е призован по реда на чл.47,ал.1 от ГПК , което е породило необходимостта от предявяване на настоящият иск .

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства , че между "Аксес Файнанс" ООД и ответника е бил сключен Договор за бяла карта с № *** г. по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 500 лева и на същата дата на кредитополучателя е предоставена за ползване международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, с която имал право и възможност да усвоява сумата по договора. На същата дата между страните е подписано и Приложение №1 към посочения договор . На 15.08.2015г. между страните е сключен Анекс към посочения договор , по който основното изменение на уговорките в първоначалния договор е увеличаване на сумата по кредитния лимит от 500 на 700 лева . На 13.01.2017г. е сключен последващ Анекс за преиздаване на предоставената кредитна карта . Ищецът твърди , че поради неплащане в срок на задълженията по Договор за бяла карта с № *** г. и анексите към него , кредиторът е обявил кредита , ведно с начислените лихви и неустойки за предсрочно изискуем на 07.03.2017г. Ищецът придобил вземането въз основа на Договор за цесия , сключен на 11.11.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. От представения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия ), се установява , че на 11.11.2016 г. "Аксес Файнанс" ООД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми парични суми, ведно с привилегиите и обезпеченията, ако има такива, както и другите му принадлежности, включително и с натрупаните до момента на прехвърлянето лихви. В договора е предвидено, че конкретните вземания, всяка една партида от вземания, се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. За целите на договора за цесия всяко поредно приложение ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В същия договор е уговорено, че датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение № 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. Към договора е представено Приложение №1/12.09.2017г., в което на страница втора е индивидуализирано задължението на ответника , както следва : остатък от главница в размер на 674,28 лева , 36,10 лева – лихва за забава , 102,04 лева – договорна лихва , 354,65 лева – остатък такси , общо задължение в размер на 1 167,07 лева към датата на продажбата . От горното съдът намира , че е налице доказано валидно прехвърляне на цесионера на вземанията на "Аксес Файнанс" ООД към ответника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД предвижда, че за да произведе действие по отношение на длъжника цесията следва да му бъде съобщена от стария кредитор. Нормата не поставя специални изисквания за начина и формата, по които това уведомяване следва да се извърши, като разумът е да се доведе до знанието на длъжника, че вече има нов кредитор, за да се предотврати опасността той да престира на нелегитимирано лице. Уведомяването следва да се извърши от стария кредитор – първоначален титуляр на вземането, тъй като, за длъжника, той е насрещната страна по правоотношението и до заместването му длъжникът е задължен да престира именно нему, за да се освободи от дълга. В настоящият случай „старият“ кредитор -"Аксес Файнанс" ООД, съобразно уговорките в посочения Договор за цесия ( §4, т.4.5) изрично е делегирал на цесионера правото да съобщава на длъжниците по прехвърлените вземания , настъпилата цесия . Ищецът не твърди , респ. не сочи доказателства , че преди подаване на исковата молба е уведомил длъжника за цесията . Към исковата молба е приложено „нарочно“ волеизявление , изходящо от ищеца , в което се съдържа уведомление за цесията , с което по същество поддържа хипотезата , че уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД е извършено със връчване на исковата молба и приложените към нея документи . Поради наличието на предпоставките по чл.47 , ал.6 от ГПК , по настоящото дело ответникът е бил представляван от назначен от съда особен представител . В съдебната практика са налице противоречиви становища относно възможността цесията да бъде съобщена на длъжника с връчване на исковата молба , когато на същия е назначен особен представител. Според едното становище при връчване на особен представител на уведомлението за цесия не се стига до фактическото му връчване на длъжника , поради което съдилищата приемат , че не настъпва материално –правния ефект по чл.99 ,ал.4 от ЗЗД и само на това основание се приема , че претенцията е неоснователна . Според другото становище връчването на особен представител се приравнява на фингирано връчване , с което се счита , че длъжникът е узнал за цесията – предпоставка за валидно задължение спрямо цесионера . По очертания спор липсва обективирано становище на ВКС , но съдът счита , че може да се приложи по аналогия възприетият в Решение №198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г. I т.о. ТК , подход. В този съдебен акт , постановен по реда на на чл.290 от ГПК , съдът е дал положителен отговор на въпроса , дали връчването на препис от исковата молба на особен представител , в която е обективирано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост , води до уведомяване на длъжника-ответник . Хипотезата е аналогична – изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит се извършва с исковата молба , която се връчва на назначен от съда особен представител . Въз основа на горното , съдът възприема становището , че с връчване на исковата молба или както е в случая с отделно направеното изявление на извършената цесия , на назначения от съда особен представител на ответника , спрямо последния настъпва материално –правния ефект на цесията , предвиден от чл.99, ал.4 от ЗЗД .

Независимо от горното , съдът намира , че искът се явява изцяло неоснователен по следните съображения :

На първо място , съдът намира , че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита , каквито са твърденията на ищеца . Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява ищеца - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В настоящият случай в исковата молба не е посочено по какъв начин е обявена на длъжника предсрочната изискуемост , а в хода на делото ищецът посочва , че това е станало посредством изпращането по мобилен телефон на кратко текстово съобщение . От представените доказателства – Разпечатка от текстови съобщения , които не са оспорени от ответника е видно , че цесионерът е изпратил на мобилен номер ***, съобщение с текст „Кредитът ви е обявен за предсрочно изискуем“ . Достатъчно е да се посочи , че посоченият мобилен номер не фигурира никъде в договорите за кредит , т.е. липсва уговорка между кредитора и длъжника , че уведомленията свързани с изпълнението на договора могат да се съобщават на посочения номер. Липсват други доказателства за съобщаването на предсрочна изискуемост . От друга страна , ако се приеме , че с исковата молба длъжникът е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост , това не може да бъде взето предвид като факт , настъпил след предявяване на иска , от значение за спорното право съгласно чл.235,ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на иска по чл.422,ал.1 от ГПК, нито да промени момента на настъпване на изискуемост на задължението , а представлява единствено основание за предявяване на осъдителен иск или подаване на ново заявление по чл.410 от ГПК . Поради изложеното съдът намира , че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на цедента .

Недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, не препятства уважаването на иска за изискуемите, валидно съществуващи съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания , но според съда такова искане е необходимо да бъде направено от ищеца . В случая Заявлението за издаване на Заповедта по чл.410 от ГПК ищецът обосновава вземането си с качеството на цесионер придобил предсрочно изискуемо вземане . На това основание е издадена заповедта за изпълнение и по този начин е заявена претенцията в исковата молба . В хода на цялото производство по чл.422,ал.1 от ГПК ищецът не е заявил като основание на претенцията си – евентуално или алтернативно , настъпване на падежа на отделни вземания , поддържал е единствено твърдение , че е настъпила предсрочна изискуемост на дълга , съответно длъжникът е заявил възражения именно срещу тези твърдения . С исковата молба се въвежда основанието на иска или както законът постановява „обстоятелствата , на които се основава иска „ . Основанието обхваща фактите , от които произтича претендираното с исковата молба субективно право . В настоящият случай с исковата молба са въведени твърдения , че е сключен договор за кредит , обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита , цедиране на вземането . Именно от доказване на тези обстоятелства зависи изхода на правния спор , фактът , че в обективната действителност са налице други обстоятелства (други основания ), водещи до съществуване на вземането , не е релевантен при разрешаване на процесния казус. Предвид изложеното по-горе съдът намира , че искът се явява изцяло неоснователен , ето защо следва да бъде отхвърлен .

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“***, представлявано от Т. Я. К., искове по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Д.И.Х., ЕГН **********, адрес *** , му дължи следните суми : 674,28 (шестстотин седемдесет и четири лева и двадесет и осем ст.) лв. - главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № *** г., Приложение № 1/12.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016 г., със 102,04 (сто и два лева и четири ст.)лв. - договорна лихва за периода от 16.02.2015 г. до 07.03.2017 г., със 159,65 (сто петдесет и девет лева и шестдесет и пет ст )лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.03.2015 г. до 07.03.2017 г., с 195 (сто деветдесет и пет) лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране, с 40,14 (четиридесет лева и четиринадесет ст) лв. - законна лихва за периода от 08.03.2017 г. до 31.10.2017 г. , за които суми има издадена има издадена Заповед №2020/17.11.2017г. , по ч.гр.д.№3467/2017г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: