Р Е Ш Е Н И Е

156/18.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1235 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез юрисконсулта Н.А.С.срещу М.Д.В. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че на 28.02.2017г. ответника сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател с № 2759872 за сумата от 500 лв. С подписването на договора ответника се съгласил да върне сума общо от 543.48лв., ведно с договорна лихва на 21 седмични погасителни вноски всяка в размер на 25.88 лв. Досега извършените плащания били в размер на 78.00 лв. С договора ответникът се задължил да предостави на заемателя в тридневен срок едно от обезпеченията, изброени в него, като при непредоставяне се начислявала неустойка в размер на 220.30 лв. Така общата сума, която следвало да се върне включвала освен посочените суми и сума в размер на 45 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на просрочено вземане повече от 30 дни.

На 01.11.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Предвид неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 16/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок. Поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. С исковата молба се моли за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 455.77 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 2759872 от 28.02.2017г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 35.95 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2017г. до 28.07.2017г., сума от 220.30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 45 лв. разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сума от 23.50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.07.2017г. до 29.12.2012г., като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя – цедент. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.

С Определение № 3164/13.11.018г. на ответника бил назначен особен представител – адв. В.Т. от ШАК, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били на особения представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че иска е допустим, като по неговата основателност ще вземе становище в съдебно заседание.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са основателни.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. В.Т. от ШАК, като поддържа писмения си отговор. В хода на съдебните прения намира, че е основателен само искът за главницата, като останалите следва да се отхвърлят поради недействителност на договора, поради нарушение на чл.11, ал.1 , т.12 от ЗПК. Излагат се обстойни и подробни аргументи за неоснователността на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 16/2018г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца - заявител била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 14/03.01.2018г. за сумата от 455.77 лв. главница по договор за паричен потребителски заем, 35.95 лв. договорна лихва от 10.03.2017г. до 28.07.2017г., 220.30 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; 45 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането, 23.50 лв. – лихва за периода от 29.07.2017г. до 29.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 02.01.2018г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 75 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от сключения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Договор за паричен заем № 2759872 от 28.02.2017г., заемателя дал на ответника кредит в размер на 500 лв. Срока на кредита бил 21 седмици, като следвало да се изплаща седмична вноска в размер на 25.88 лв. В договора били посочени конкретните дати на всяка от погасителните вноски и техния размер. Лихвения процент по заема бил фиксиран на 40 %, а годишния процент на разходите 46.96 %. Общата дължима сума, която заемателя следвало да върне била 543.48 лв. С подписването на договора заемателя се задължавал да предостави обезпечения на заемателя, подробно описани в чл.4 от Договора, като при неспазване на това изискване в тридневен срок от подписване на договора, същия дължи неустойка в размер на 246.54 лв., като към вноските посочени в погасителния план се добавяла сума в размер на 11.74 лв. Не се оспорва от страните, че сумата е реално усвоена от ответника.

По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД, както и разпечатка от страница от Приложение № 1, в което фигурирало и вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Такова уведомление било приложено към исковата молба и връчено, заедно с нея.

За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че главницата била в размер на 455.77 лв., договорната лихва – 35.95 лв., лихва за забава до датата на цесията – 19.81 лв., а до входиране на заявлението – 19.50 лв. Плащане по кредита ответникът е извършил на 10.03.2017г. – 38 лв. и на 10.04.2017г. – 48 лв. Размерът на дължимата неустойка след направените плащания бил 220.30 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.

По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9 от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, реалното предоставяне на сумата, претендирана като главница по договора, настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касателно връщането на главницата, както и неизпълнението на това задължение.

По делото се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № 2759872/28.02.2017г., като по силата на този договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 500 лв.. От главницата е погасена частично сума, като към момента неиздължената част от нея е за сумата 455.77 лв. По делото не се оспорва и че вземанията по договора за потребителски кредит са прехвърлени от заемателя на ищеца. Поради това и съдът намира, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възниквала облигационна връзка. Съществуващите между страните отношения се основават на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Формата, съдържанието и начинът на сключване на този вид договори за кредит са императивно определени в нормите на Закона за потребителски кредит. В настоящия случай се установява, че повечето от реквизитите по чл.11, ал.1, т.1 – т.27 от ЗПК са налице. Представено е и предложение за сключване на договор за паричен заем, с което е предоставен стандартен европейски формуляр, получаването на който ответника е удостоверил с подписа си. Възраженията на особения представител, че договора е нищожен поради противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК са основателни. Те се правят едва в хода на съдебните прения, като това лишава противната страна от възможността да вземе становище, но тъй като обаче за действителността на договорите съдът следи служебно, то и при навеждане на довода извън процесуалните срокове за това, съдът следва да има произнасяне. В случая действително не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9, и т.12 от ЗПК, тъй като не да упоменати условията за прилагането на лихвения процент, не е посочен размера на „печалбата на кредитора“ (възнаградителната лихва), не е посочена каква част от седмичната погасителна вноска представлява главница и каква лихва, както и с изплащането на всяка вноска каква част от лихвата се погасява. Във връзка с условията на прилагането на лихвения процент не е уточнено дали същия се начислява върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Без значение дали лихвения размер е фиксиран или променлив, в договора трябва да са уточнени условията за прилагането му. Липсата на тези реквизити е достатъчно основание да се приеме, че договорът е недействителен и на това основание да подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 от ЗПК, а именно 455.77 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че уговорената с чл.4 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение е неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, съгласно която се предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвид, че неустойката в случая е около 50 % от заетата сума, то нейния размер се явява необосновано висок. Същевременно същата не е свързана с неизпълнение на основното договорно задължение на заемателя да върне заетата сума, а произтича от неизпълнението му да предостави в срок от три дена поръчителство чрез двама поръчителя или банкова гаранция от 500 лв. При неизпълнение е предвидено неустойката да се кумулира към размера на погасителната вноска, с което по същество става добавък към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатява неоснователно, като същевременно представлява скрито оскъпяване на кредита.

Предвид констатираната недействителност на договора и недължимостта на вземанията за лихви, както и другите разходи по кредита, претендирани от ищеца, то съдът намира, че следва да бъде уважен само искът относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в общ размер на 75 лв., като ответника следва да заплати на ищеца разноски от 43.79 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 625 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 300 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 200 лв. за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 364.96 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че М.Д.В. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез юрисконсулта Н.А.С.сумата от 455.77 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 2759872 от 28.02.2017г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434 и ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 02.01.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, вземането по който е прехвърлен от “Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 14/03.01.2018г. по ч.гр.д. № 16/2018г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че М.Д.В. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК 202527341 сумата от 35.95лв.(тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2017г. до 28.07.2017г., сумата от 23.50лв. (двадесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 29.07.2017г. до 29.12.2017г., сумата от 220.30 лв.( двеста и двадесет лева и тридесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 45 лв.(четиридесет и пет лева), представляваща такса и разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 14/03.01.2018г. по ч.гр.д. № 16/2018г. по описа на ШРС, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Д.В. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК 202527341 разноски по заповедното производство в размер на 43.79 лв. (четиридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 364.96 лв. (триста шестдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: