Р Е Ш Е Н И Е

83/29.1.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 17 (седемнадесети) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова- Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1240 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, представляван от К.Г.М. твърди, че по партида 501280, водена в дружеството, през периода 14.01.2016 г. до 15.11.2017 г. ответницата Н.В.Д. изразходвала в имота си, находящ се в гр. Шумен, ул. „Г.Д.“ бл. 5, ап. 98 вода на обща стойност 273,14 лева. На ответницата била пратена покана за доброволно плащане на дължимата сума, но не последвало такова. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и такава била издадена по ч.гр.д. № 85/2018 г. по описа на съда. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в размер на 273,14 лв., представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 14.01.2016 до 15.11.2017 г. вода по партида 501280 за имот в гр. Шумен, ул. „Г.Д.” бл. 5, ап. 98, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер на 27,81 лв., представляващи общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 273,14 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 01.04.2016 г. до 08.01.2018 г, като претендира разноските по заповедното и по исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният ѝ особен представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Сочи, че ответницата била съсобственик с дъщеря си П.М. на жилището, в което е консумирана вода. Поради това, счита, че неправилно цялата сума се претендира единствено от Д.. Моли, претенциите да бъдат частично уважени, като се вземе предвид участието на ответника в съсобствеността върху имота.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

В приложената по делото „Справка-извлечение за дължимите суми за консумирана вода към 08.01.2018 г. от Н.В.Д. ”, съставена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен е отразено, че към посочената дата, по партида 501280, считано от 14.01.2016 г., последната е изразходвала вода и не е платила цената на услугата за предоставянето ѝ на обща стойност 273,14 лв. От представената покана за доброволно плащане изх. № 1721/10.11.2017 г. се установява, че ищцовото дружество поканило ответницата и П.Д.М. да платят доброволно дължимите от тях суми. В писмото се сочи, че при направената справка от СВ се установило, че последната на 16.12.1997 г. закупила 1/2 ид. част от имота и поради това партидата на същия с абонатен № 501280 била сменена служебно на двете имена като съсобственици. По делото са приложени съставените от ищеца фактури, отразяващи задълженията на ответницата за процесния период. Представено е копие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на от потребителите от ВиК оператор „В и К – Шумен” ООД гр. Шумен, утвърдени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Според чл. 5, т. 6 вр. чл. 33, ал. 2 от същите, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца представя справка-хронология на плащанията на абонатен № 501280, от която се установява, че на 07.12.2018 г. по партидата е платена сума в общ размер 100,00 лв., с която е погасена главница, възлизаща на 81,77 лв. и 18,23 лв. лихви от дължимите за процесния период.

Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода 14.01.2016 г. – 15.11.2017 г., незаплатените суми за потребена вода по партида № 501280 възлиза общо на 273,14 лв., а на мораторната лихва – на 27,81 лева. Вещото лице сочи, че от страна на ответницата не са извършвани плащания.

Разпитаният в качеството на свидетел служител при ищеца М.И. описва, че работейки като инкасатор именно тя посещава процесния апартамент. Излага, че последното влизане в същия било през м. юни 2018 г.

От приложеното ч.гр.д. № 85/2018 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен подал на 09.01.2018 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/10.01.2018 г. за суми, идентични с тези – предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 26,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Н.Д. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/10.01.2018 г. по ч.гр.д. № 85/2018 г. на ШРС и след връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата за следните парични суми: 273,14 лв., представляваща неплатена цена на изразходвана през периода от 14.01.2016 до 15.11.2017 г. вода по партида 501280 за имот в гр. Шумен, ул. „Г.Д” бл. 5, ап. 98, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер на 27,81 лв., представляващи общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 273,14 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 01.04.2016 г. до 08.01.2018 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 85/2018 г. на ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на вода и горепосочените фактури.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.:

В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за предоставяне на ВиК-услуги.

Доказа се, а и не се спори между страните по делото, че същите са насрещни страни по двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на договор за предоставяне на услугите „водоснабдяване и канализация”, който в случая представлява търговска сделка. Установи се, обаче, че освен ответницата, право на собственост върху недвижимия имот с абонатен номер 501280 притежава и нейната дъщеря П.Д.М.. Този факт не се оспорва от ищеца, който дори служебно е вписал като потребител на този имот и М., като отправил поканата за доброволно плащане и до нея. Ето защо, следва да се приеме, че по силата на възникналата сделка, дружеството, в качеството му на оператор по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за УРПППВКС, предоставяло на Н.Д. и П.М., в качеството им на потребители цитираните услуги за питейно-битови нужди. Получаването на услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от КЕВР. Установи се, чрез представените от ищеца писмени документи, че за процесния период – от 14.01.2016 г. до 15.11.2017 г., съсобствениците изразходвали в имота си, находящ се в гр. Шумен, ул. „Г.Д.“ бл. 5, ап. 98, по партида № 501280 отразеното в карнетите количество вода. От друга страна, Д. и М., по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредбата били длъжни да плащат доставената им вода. Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и представените фактури се установи, че същите не изпълнили основното си задължение на потребители, като за периода 14.01.2016 г. – 15.11.2017 г., не платили сума в общ размер 273,14 лева. След изготвяне на заключението по ССЕ, ищецът признава и представя доказателство за платена сума, чрез която част от дължимата главница е погасена.

Тоест, установява се, че две лица имат качеството потребители по създаденото правоотношение с ищеца, като е налице неизпълнение от страна на същите. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Тъй като всяка от Н.Д. и П.М. притежава по 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамента, за който при ищцовото дружество е открита партида 501280, то и всяка от тях дължи половината от потребената вода.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС се явява частично основателен и доказан. При решаване на въпроса за размера на уважения иск съдът съобрази участието на ответницата в съсобствеността върху имота, както и извършеното частично плащане на дължими суми. Ето защо, следва да бъде признато за установено по отношение на Н.В.Д., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен от последната за парична сума в размер на 95,69 лв., представляваща неплатена цена на изразходвана през периода от 14.01.2016 г. до 17.08.2017 г. вода по партида № 501280 за имот в гр. Шумен, „Г.Д.“ бл. 5, ап. 98, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2018 г. до окончателното изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер за установяване – 273,14 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (към които препраща и чл. 44 от приложимите по спора Общи условия), при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Установи се, че Д. не изпълнила в срок задължението си да плати цената на изразходвана от него вода. Предвид горното, съобразно заключението на вещото лице, притежаваната идеална част от собствеността и извършеното плащане, следва да бъде признато за установено по отношение на Н.Д., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен от последната за парична сума в размер на 4,79 лв., представляваща обезщетение за неизпълненото главно парично задължение.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно уважената част от исковете в размер на 137,17 лв. и по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 8,68 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Д. с ЕГН **********,*** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен, пл. „В” № 1, представлявано от К.Г.М., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД от Н.В.Д., в размер на 95,69 лв. (деветдесет и пет лева и 69 стотинки), представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 14.01.2016 г. до 15.11.2017 г. вода по партида № 501280 за имот в гр. Шумен, ул. „Г.Д.” бл. 5, ап. 98, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/10.01.2018 г. по ч.гр.д. № 85/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер над 95,69 лв. до 273,14 лв., като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Д. с ЕГН ********** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД гр. Шумен, че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД от Н.В.Д., в размер на 4,79 лв. (четири лева и 79 стотинки), представляващо общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 273,14 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 01.04.2016 г. до 08.01.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/10.01.2018 г. по ч.гр.д. № 85/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер над 4,79 лв. до 27,81 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.В.Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 137,17 лв.

ОСЪЖДА Н.В.Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 85/2018 г. на ШРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 8,68 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: