Р Е
Ш Е Н И Е
№93/31.1.2019г.
Шуменски
районен съд в публичното
заседание , на шести
декември, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: Зара Иванова
При
секретаря А.П., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №1274 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.109 от ЗС .
Депозирана
е искова молба от Г.В.Н. –К. , ЕГН ********** , И.А.К. , ЕГН ********** , адрес
*** , съдебен адрес *** , адв.Ж.П.- ШАК
срещу З.К.К. , ЕГН ********** , К.К.К. , ЕГН ********** , К. Т. К. , ЕГН
********** , адрес за призоваване на тримата : гр.Шумен , ул.*** и
„Бългериан Грейн „ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление :
гр.София , район Лозенец , бул*** , представлявано от Д. Н.Л. , в която посочва
, че 24.02.2017г. с договор за
покупко-продажба, удостоверен в нот. акт № ***. на 19 нотариус Шумен придобили
19.5/78 идеални части от открит паркинг, представляваш едновременно покривна
плоча на сграда - гapaж с ИН ***по кад. карта на гр.Шумен, изграден, чрез реализирано право на строеж в
чужд поземлен имот с идентификатор № ***, който по ДРП на града представлява
УПИ ***, кв. *** с адрес: гр. Шумен, ул. *** с вход откъм ул. „***. Продавачите
на ид. част от открития паркинг били придобили тази идеална част по силата на
договор, удостоверен в нот. акт № *** от „Прис“ ООД гр.Шумен. На това дружество
правото на строеж и на гаража и на надземния паркинг, намиращ се на покрива му
са учредени възмездно с договор,
удостоверен в нот. акт №***. от собствениците на УПИ *** /имот с ИН ***/ в кв. ***
по плана на гр. Шумен, като ищците твърдят, че в открития паркинг,
представляващ едновременно покривна плоча на гореописания гараж, паркоместа
притежават и ползват на основание на договори за покупка и други лица, но не и ответниците. Върху покрива на гаража
било положено покритие, оформящо го и даващо възможност да бъде ползвано за
паркиране на МПС, като една част от покрива се използвала за паркиране на
автомобили, а останалата част - за маневриране и подход към местата за
паркиране. Влизането в паркинга, ставало единствено в горния край от към улицата, като паркингът бил
ограден с перила, а подходът от улицата
към паркинга бил ограничен с бариера с дистанционно управление. На 05.07.2017
г. с договор за покупка, удостоверен в нот. акт № ***г. на 24 нотариус Шумен,
първата ответница З.К. купила от М.
С. Р., И. С. М. и А. С. Б. притежаваните
от тях 8/45 ид. части от процесния имот , върху който собствениците на имота,
между които и тримата нейни продавачи, вече са учредили правото на строеж на
гаража и надземния паркинг върху покрива му, реализирани като строителство към
датата на покупката от К.. Позовавайки се на придобитото от първата ответница
право на собственост върху посочените ид. части от земята, самата тя, вторият
ответник и неин син К.К. и третият ответник „Бългериан грийн“ ЕООД, започнали
да влизат през бариерата и да паркират МПС на покрива на гаража. Ищците
заявяват, че паркирането на посочените автомобили станало възможно, тъй като
бариерата с дистанционно управление била
изкривена от К. К., като по този начин
достъпът за паркиране върху покрива на гаража станал неконтролируем, като
ответниците твърдели, че имали законно право да ползват паркинга върху
гаража, тъй като З. К. имала съответна
идеална част от земята, върху която е построен процесния гараж. Ищците излагат,
че съгласно чл.63 от ЗС, след реализирането на отстъпеното право на строеж на гаража
и надземния паркинг върху покрива му, суперфициарът става собственик на изграденото. т.е. „ПРИС“
ООД, респективно след последващите продажби, новите собственици, между които са
и те притежават изключително право на собственост върху този гараж, респективно
върху надземния паркинг върху покрива му. Покривът на гаража бил неотделима конструктивна част от гаража.
Правото на собственост включвало изключителното правомощие на собствениците да
владеят, да ползват имота във всички негови части и да се разпореждат с него.
След като правото на строеж е реализирано, собствеността върху постройката е отделена от правото на собственост върху
земята, върху която е изградена постройката и собствениците на земята не
притежават право на собственост върху гаража и надземния паркинг, което
означавало, че собствениците на ПИ УПИ ***, нямали право да ползват по какъвто
и да е начин покрива на гаража и надземния паркинг, който бил
собственост на ищците в съответната ид. част., като излагат, че това в
пълна степен било валидно за първата ответница
З.К.К.. След като първата ответница не притежавала право на собственост върху
покрива и паркинга върху него или на каквато и да е част от тях, останалите
ответници също нямали законно право да ги ползват, доколкото те обосновавали
правата си за това единствено с правото на първата ответница, каквото тя не
притежавала. Ищците заявяват, че правото
им на собственост е абсолютно и неограничено право и задължава всички трети
лица, включително и ответниците, да се въздържат от каквито и да е действия
върху имота. Претендират след като бъде установено , че са собственици на
19.5/78 ид. ч. от открит паркинг, представляващ едновременно покривна
плоча на сграда - гараж с ИН ***по кад. карта на гp.Шумен, ответниците бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия,
представляващи влизане и паркиране на МПС върху покрива на гаража от улицата
през ограничителната бариера, поставена на входа от ул.“Трапезица", да не
премахват и повреждат същата бариера, както и да премахнат сега паркираните от
тях автомобили. Претендират присъждане на разноски.
В
отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответниците оспорват
иска.
Ответниците
К. Т. К.
и З.К.К. , не оспорват , че ищците са собственици на 19.5/78 идеални части от открит паркинг с
площ , но посочват , че площта му е от
78 кв.м. ,която площ ищците са пропуснали да посочат в исковата си
молба, с ИН ***по кад. карта на гр.Шумен, с право на реално ползване на парко място
№ 3
с площ от 15.00 кв.м., построено в поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР Шумен с площ от 323 кв.м., Ответникът З.К. твърди, че е
собственик на 1/5 ид.ч. (9/45 ид.ч. - девет четиридесет и пети идеални
части) от този имот, на основаниенот. акт за дарение на 1/45 идеални части от
недвижим имот с рег. № *** г. на 024 Нотариус гр. Шумен, нот. акт за покупко -
продажба на 8/45 идеални части от недвижим имот № *** г. на 024 Нотариус гр.
Шумен.Откритият паркинг бил с площ от 78 кв.м. и в него били определени 4 паркоместа, всяко едно от по 15 кв.м.
Останалата площ от 18 кв. представлявала площ за маневриране. Това се доказвало
от представения от ищците нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж
, придобито от „Прис“ ООД , както и от други документи издадени от Община Шумен
. След откритият паркинг имало свободна площ от 78 кв. м., която можело да се
ползва за паркиране на автомобили. Размерът на свободната площ се установявал
от учреденото право на строеж на открит паркинг и закрит паркинг по цитирания по-горе нотариален акт. Тя оспорва,
че една част от покрива се използвал за паркиране на автомобили, а
останалата част - за маневриране и подход към местата за паркиране, като
твърди, че това не отговаряло на истината. Заявява, че ищците претендирали да
ползват всички 156 кв.м., каквото право нямали. Ищците и останалите собственици
на идеални части от открития паркинг имали право само на 78 кв.м., която площ
представлявала открит паркинг. Оспорва бариерата с дистанционно управление да е
монтирана законно, тъй като за нея нямало разрешение за строеж и тази бариера
не следвало да бъде монтирана на това място. Твърди, че не възпрепятства и не
пречи по никакъв начин ищците да използват своето паркомясто № 3 с площ от 15
квадратни метра, като заявява, че ищците нямат законово право да ползват площ
по-голяма 19.5/78 ид.ч. от 78 кв.м., представляваща открит паркинг. Претенциите
им в исковата молба се отнасяли до останалите 78 кв.м., които са ситуирани
между открития паркинг и сградата в източната част на ПИ с идентификатор № ***
по КККР на гp. Шумен.
Ответникът К. К.К.
депозира отговор, в който заявява че искът е допустим, но изцяло неоснователен.
Оспорва изцяло всички твърдения изложени в исковата молба. Заявява, че никога
не е управлявал лек автомобил в България
през периода от 01.01.2018 г. до
07.09.2018 г., тъй като живее и работи във Великобритания от 2012 г.
Твърди, че през 2018 г. не е пребивавал в гр. Шумен, Р България и не е пречил
на ищците да преминават и паркират автомобилите си на открития паркинг, посочен в исковата молба
. Моли да бъде отхвърлен предявения срещу него иск като неоснователен
В отговора по чл.131
от ГПК и в открито съдебно заседание
ответникът „Бългериан Грейн “
ЕООД заявява, че искове са недопустими и
неоснователни. Излага, че със заповед No ***. на управителя на „Бългериан Грейн“ ЕООД, автомобил с peг. № *** бил предоставен за еднолично ползване на служителя К. Т. К.,
който имал сключен трудов договор с дружеството считано от 01.04.2016 г.. и трудовото правоотношение, както и ползването на лекия автомобил
от лицето не били прекратени, съответно преустановени и към настоящия момент.
За съществуването на въпросния открит паркинг - гараж, на който ищците
твърдели, че са собственици на 19,5/78 идеални части отв. „Бългериан грейн”
ЕООД твърди, че научил с получаването на исковата молба, че
не е запознат със съществуването на
извънсъдебен спор между ищците и останалите ответници, нито с подадените
сигнали до ШРП и заведените там прокурорски преписки. Твърди, че дружество
„Бългериан грейн” ЕООД не ползва автомобила, с който се твърди, че се нарушават
правата на ищците, а държането му е предадено на служителя на търговеца К. Т. К.,
считано от 08.02.2016г. Намират също, че
дружеството работодател няма нормативно задължение да контролира гарирането и
паркирането на предоставените за ползване на своите работници и служители
автомобили, а отговорността била лична на физическото лице водач на автомобила.
Заявяват, че ищците не са представили архитектурен проект, от който да е видно,
че този покрив по одобрени строителни книжа сам по себе си представлява открит
паркинг с паркоместа и маневрено хале по предназначението си. Не били представени и доказателства за
твърденията, че сграда е въведена в експлоатация или дори, че е
изградена на етап стенен на завършеност „груб строеж”, за да се счита, че правото на строеж се е
трансформирало в право на собственост върху отделни обекти - в случая
паркоместа. В представените НА изрично
било записано 37% степен на завършеност
и дори в приложените към тях документи по нот. дело нямало посочено
удостоверение по чл. 181 от ЗУТ, което да свидетелства за завършването на
сградата на „груб строеж”. Моли да бъде прекратено производството като недопустимо,
заведено срещу ненадлежна страна, а в случай, че съдът се произнесе по съществото на правния
спор с решение, да отхвърли всички предявени спрямо него претенции, в това
число и за търсените от ищците суми за разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Между страните не е
спорно и се доказва от представените писмени доказателства : нотариален акт №***. на Нотариус рег.№*** на
НК , с район на действие ШРС и нотариален акт №***г. на нотариус рег.№*** на НК , с район на действие
ШРС , че ищците , като съпрузи , в режим на съпружеска имуществена общност са
придобили 19.5/78 идеални части от
открит паркинг – покривна плоча на сграда , с идентификатор № ***по КК на гр.Шумен , с право на реално ползване
парко място №3 , с площ от 15 кв.м. , находящо се ПИ с идентификатор № *** по КК , с площ от 323 кв.м. По делото е изготвена СТЕ , като към
приложената на нея Скица (Приложение 2 ), описаното
парко място е обозначено с цифрата 3 .Предвид твърденията на ищците , че
ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост , изразяващо се в
право да паркират и маневрират в описания по-горе имот , съдът намира за необходимо да посочи основните варианти , в които е приложима
защитата по чл.109 от ЗС . В правната теория и в съдебната практика
непротиворечиво е застъпено становището , че когато се извършват действия в съсобствен имот или
действия/ бездействия , които не засягат пряко имота на ищеца ,
необходимо е да бъде доказано не само , че поведението е неоснователно , но и конкретния начин , по който
действията/бездействията пречат на
собственика да упражнява правото си на собственост . Когато обаче
е налице пряко въздействие от несобственик в имота на ищеца ,
приема се , че самото действие му
пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост .
В
аспекта на посоченото първият важен спорен въпрос е дали ответниците притежават
право на собственост върху поземлен имот
с идентификатор № ***, който по ДРП на града представлява УПИ ***, кв. *** с
адрес: гр. Шумен, ул. „*** 9 – това е имотът
от който притежават идеални части ищците и имат обособени за реално
ползване парко места . Относно
ответниците „Бългериан Грейн „ ЕООД , К.К.К.
и К. Т. К. не са въведени твърдения , че
притежават право на собственост върху този имот , не са представени и
доказателства в тази насока , поради което съдът приема за установено , че не
притежават такова .
Ответницата
З.К.К. твърди , че притежава 1/5 ид.ч. от имота . В подкрепа на горното представя нотариален акт №***г. на
Нотариус рег.*** на НК , с район на действие ШРС , според който и е дарена 1/45
ид.ч. от имота . На същата дата е съставен и нотариален акт №***г. на Нотариус
рег.***на НК , с район на действие ШРС ,
който удостоверява , че ответницата е купила 8/45 ид.ч. от този имот или общо съобразно описаните документи тя
притежава 9/45 (1/5) ид.ч. . Ищците твърдят , че въпреки наличието на
документ удостоверяващ придобиването на идеални части от имота , тя не е
собственик на посочените идеални части . Обосновават този извод с факта ,
че този терен представлява покрив на подземен паркинг , изрграден в
резултат на реализирано право на строеж в чужд имот. Действително , както беше посочено по-горе ,
с нотариален акт №***г. на нотариус рег.№*** на НК , с район на действие ШРС ,
съсобствениците на ПИ с идентификатор № ***
по КК , съгласно възможността предвидена от чл.66, ал.1 и ал.3 от ЗС са продали на „Прис“ ООД право на
строеж върху 156 кв.м. на подземен гараж и право на строеж върху 78 кв.м. за надземен паркинг , които ще бъдат ситуирани в западната част на
дворното място , цялото от 300 кв.м. .
Между страните не е спорно , а се доказва и от представените по делото писмени
доказателства , както и от заключението по назначената ССЕ , че правото на
строеж под повърхността на земята е реализирано , изграден е подземен гараж . На повърхността на същия имот , върху
покривната плоча на подземния паркинг-гараж , отново в резултат на придобитото право на
строеж е реализиран процесния открит
паркинг , с обособени парко места . Ищците считат , че т.к. разпоредбата на чл..63, ал.1 от ЗС предвижда , че собственикът
може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата
земя (в случая под земята ),
като стане собственик на постройката , собственикът на правото на строеж на подземния
гараж е станал собственик на сградата и т.к. покривът и представлява бетонна
плоча изградена в процесния имот , той е
придобил правото на собственост върху
тази част от имота . Именно последното според тях изключва възможността
ответницата З.К.К. да притежава ид.ч. от този терен . Съдът не споделя този
извод , т.к. именно цитираната по-горе правна норма –
чл.63,ал.1 от ЗС го опровергава . Според
този нормативен текст собствеността се простира само върху постройката , специфичната
хипотеза на строеж под земята не може да доведе да различни правни изводи . Така както при реализирано право на строеж
върху повърхността на земята , суперфициарът
не става собственик на земята под нея , така и при подземно строителство
, той не придобива право на собственост на земята над изградената постройка .
Без значение е обстоятелството , че с оглед конкретното предназначение на
сградата , покривът може да е разположен над земната повърхност . Бетонната плоча , представляваща покрив на
подземния гараж не променя правния статут на поземления имот . Аргумент в тази
насока е и продаденото от собствениците на земята право на строеж на открит
паркинг , излишно е да се посочва , че ако в резултат на строежа на подземния
паркинг , суперфициарът придобива право на собственост и на земята върху него ,
няма нужда възмездно на придобива право на строеж над земята . Всъщност ако се
възприемат доводите на ищците за начина на придобиване на право на собственост
върху земята , ще се е стигне до правен абсурд , при който едно лице може да
закупи единствено право на строеж под земята , впоследствие в резултат на
реализирания строеж да придобие
собствеността върху земята и да построи върху нея вече като собственик сграда
съобразно собствените си желания . В обобщение , съдът счита , че
ответницата З.К. притежава идеални части
от поземлен имот с идентификатор № *** , т.е. явява се съсобственик на имота , в който са ситуирани парко местата . При това положение , съобразявайки се с
посоченото в началото на мотивите , съдът намира , установеният по делото факт , че ответницата К.
преминава и паркира автомобила си в
имота не е достатъчен да формира извод ,
че пречи на ищците . Тя е съсобственик на имота и може да го ползва , без да пречи на другите съсобственици да го
ползват съобразно правата си . Съдът
намира , че по делото не са събрани достатъчно доказателства , от които може да
се приеме , че нейните действия пречат на ищците . Напротив , както от гласните
доказателства , така и от заключението по назначената СТЕ с категоричност се
доказва , че тя паркира по начин и на място , което не пречи на ищците да
паркират своите автомобили , съобразно правата които притежават. С оглед особения , според съда правно
нерегламентиран статут на парко местата
, те са притежание като ид.ч. от
имота . С цел реалното им и
безпрепятствено ползване е извършено разпределение , което е показано на скица Приложение
2 по по СТЕ . От скицата е видно , че
парко местата изградени в резултат на придобитото право на строеж са обособени
в най – западната част на имота , както е предвидено в договора за суперфиция .
На изток от парко местата (площта оставаща на изток от изчертаното на скицата като „парапет“ ) в имота остава площ на която именно се извършва
паркирането от ответницата З.К. . Тази
част от имота може да се използва от всички съсобственици , включително и от
нея , по начин който не пречи на останалите . След като ответницата К. паркира по начин , по който оставя на
ищците , а и на другите собственици на парко места , свободна територия за паркиране и маневриране , с площ съответстваща на правото им на собственост , а именно 78 кв.м.
, съдът счита , че тя не пречи на ищците да реализират в пълен обем правото си
на собственост .
Изложеното
по-горе относно доказателствата установяващи , че в процесния имот се извършва
паркиране на МПС от ответницата Зв.К. са относими и за ответника К.К. .Съдът
приема за доказано , че той също е паркирал МПС , но за разлика от ответницата Зв.К.
, той не притежава право на собственост върху имота , т.е. по същество извършва
преминаване и ползване на чужд имот .
Никой не е длъжен да търпи такова неоснователно въздействие върху имота
си , поради което спрямо него искът по чл.109 от ЗС се явява основателен. В
допълнение следва да се посочи , че представените Декларации от З.К. , И. С. и
В. С. , с които изразяват съгласие ответникът К.К. да паркира МПС в имота не
променят горните изводи . Правото да се полза имот е обусловено от правото на
собственост , вещно право на ползване или облигационно право , каквито декларациите не създават .
Относно
ответника К.К. не са наведени твърдения , не са представени и
събрани доказателства , че той извършва
преминаване или паркиране в имота . Напротив , документите представени от
този ответник установяват , че той
трайно пребивава извън пределите на страната
. Фактът , че някой от
автомобилите и по- конкретно МПС с рег.№
*** , който преминава и се паркира в имота е негова собственост , не е основание
съдът да приеме , че той пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост . Пасивно материално
легитимиран по настоящият иск е
лицето което осъществява визираните в
исковата молба действия , каквито не са осъществени от този ответник .
Относно
ответника „Бългериан Грейн „ ЕООД по делото не е спорно и се установява от Заповед
№143/08.02.2016г. , че МПС „Фиат Добло“ с
рег.№*** е собственост на посоченото юридическо лице и е било управлявано от
ответника К.К. , в качеството му на служител по трудов договор с дружеството . К.К.
е използвал имота да паркира посоченото
МПС , считано до 24.08.2018г. , когато трудовото му правоотношение с
дружеството е прекратено . Изложените мотиви , касаещи действията на ответника К.К. са относими и за действията му по паркиране
на МПС , като служител на дружеството , а именно извършва действия в чужд имот , с което пречи на собствениците
да осъществяват в пълен обем правото си на собственост. Предвид обстоятелството
, че до датата на приключване на съдебното дирене , процесните действия по
преминаване и паркиране на автомобила са преустановени и предвид разпоредбата
на чл.235, ал.3 от ГПК , искът спрямо този ответник се явява неоснователен .
Петитумът
на исковата молба съдържа искане ответниците да бъдат задължени да не премахват
и повреждат бариерата на поставена на входа на процесния открит паркинг .
Тази
претенция е обусловена от правото или липсата на такова на всеки от ответниците
да ползва имота , в който е обособен паркинга , ето защо намира , че спрямо
ответницата Зв.К. не съществува основание съдът да я задължи да се въздържа от
действия , които да и осигурят възможност да ползва имота си .
Ответникът
К.К. няма право да навлиза и ползва по какъвто и да е начин имота , ето защо
той е длъжен да се въздържа от всякакви действия , които са свързани с
ограничаване на достъпа до паркинга ,
включително и премахване и повреждане на ограничителната бариера . От
доказателствата по делото , а именно показанията на свидетелите разпитани по
искане на ищците се доказва по категоричен начин , че именно този ответник е
повредил и премахнал поставената на входа на открития паркинг бариера . Намира
По
отношение на ответниците К.К. и „Бългериан
Грейн „ ЕООД претенцията е неоснователна
. Ответникът К.К. не преминавал през
имота , не е паркирал МПС , не е повреждал и премахвал бариера . Вярно е , че
този ответник не е
собственик/съсобственик на имота и няма право да го ползва , но искът
за въздържане от определени действия е с оглед конкретните доказателства
по делото , а не „по принцип“ . Вярно е също , че претенцията касае ответникът да бъде задължен да се въздържа от
извършването на определени действия в бъдеще , но основателността е зависима от
конкретните обстоятелства по делото . В случая
не се твърди ,съответно не се
доказва , че такива действия са извършвани от този ответник , което е пречка
според съда да бъде ангажирана
отговорността му (включително и за
разноски ) , чрез осъждането му да се въздържа от определени
действия , които никога не е извършвал .
Относно
ответника „Бългериан Грейн „ ЕООД , съдът също намира , че искът е
неоснователен , т.к. К.К. вече не е
служител в това дружество , респ. действията
които извършва не са от името и за
сметка на юридическото лице .
Относно
разноските :
Общият
размер на разноските направени от ищците
е в размер на 580 лева . Поради
обстоятелството , че липсва разграничение какъв е размерът на разноските по
всеки от предявените искове , с оглед конкретните обстоятелства , съдът приема
, че по всеки от тях извършените
разноски са по равно или по 145 лева . В резултат на посоченото на ищците следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 290 лева , от които 145
лева са дължими от К. Т. К. и 145
лева от ответника „Бългериан Грейн „ ЕООД . Спрямо ответника „Бългериан Грейн „
ЕООД исковете подлежат на отхвърляне , но поради настъпили в хода обстоятелства –
преустановяване на нарушението след завеждане на исковата молба , поради което
същият е отговорен за разноските на
направени от ищците .
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК , ищците дължат на ответника Зв.К. деловодни разноски , като от тях е направено
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на същото . Видно от
представения Договор за правна защита и съдействие , договореното
възнаграждение е в размер на 600 лева . Съдът счита , че с оглед конкретната
претенция , възнаграждението е определяемо по реда на чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или 300 лева . От друга страна формулировката
на петитума на исковата молба , дава основание на съда да приеме , че спрямо
всеки ответник са предявени два иска – за забрана за преминаване и паркиране на
МПС и отделен иск за забрана да се премахва и поврежда бариерата , следователно
на основание чл.2 , ал.3 от посочената наредба , общото възнаграждение в случая е 600 лева и
не налице прекомерност .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.Н.
–К. , ЕГН ********** , И.А.К. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***
, адв.Ж.П.- ШАК , искове по чл.109 от ЗС
за осъждане на З.К.К. , ЕГН **********
, К.К.К. , ЕГН ********** , адрес за
призоваване на двамата : гр.Шумен , ул*** и
„Бългериан Грейн „ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление :
гр.София , район Лозенец , бул.***
, да прекратят неоснователните си
действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху
имот ПИ с идентификатор № *** по КК
на гр.Шумен , да
не премахват и повреждат
бариера поставена на входа от ул.“Трапезица“ към посочения имот , както и да премахнат паркираните в същия имот МПС , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
УВАЖАВА предявените
от Г.В.Н. –К. , ЕГН ********** , И.А.К.
, ЕГН ********** , искове по чл.109 от ЗС , поради което ОСЪЖДА , К. Т К. , ЕГН **********
, адрес *** да прекрати неоснователните си действия,
представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху
имот ПИ с идентификатор № *** по КК
на гр.Шумен , да
не премахва и поврежда
бариера поставена на входа от ул.“*** към посочения имот , както и да премахне паркираните от него в същия имот МПС .
ОСЪЖДА К. Т. К. , ЕГН ********** да заплати на Г.В.Н. –К. , ЕГН ********** и И.А.К.
, ЕГН ********** деловодни разноски в
размер на 145 (сто четиридесет и пет ) лева
.
ОСЪЖДА „Бългериан Грейн „ ЕООД да заплати на Г.В.Н. –К. , ЕГН ********** и И.А.К.
, ЕГН ********** деловодни разноски в
размер на 145 (сто четиридесет и пет ) лева
.
ОСЪЖДА Г.В.Н. –К. , ЕГН ********** и И.А.К.
, ЕГН ********** да заплатят на З.К.К. ,
ЕГН ********** , деловодни разноски в размер на 600 (шестстотин) лева .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: