169/21.2.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари
през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря Д.Х., като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1292
по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано, след като в РС-Шумен е
постъпило по подсъдност производство, което е водено пред Окръжен съд – Шумен,
като гр.дело №205 по описа на съда за 2017г. Състав на Окръжен съд – Шумен е констатирал,
че е бил сезиран с искова молба от С.Р.Ш., понастоящем в Затвора-Ловеч срещу
НАП и НБПП, с която ищецът е предявил три обективно и субективно съединени иска
с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът искал от съда да бъде постановено решение, по силата, на което да бъде установено, че не дължи, като погасени по
давност суми, за които е получил призовка за доброволно изпълнение по изп.дело №
20157740400381 от ЧСИ Я.Д., както следва: 1/ Сумата от 675,00 лева, с взискател
НБПП; 2/ Сумата от 104 631,37 лева, с взискател НАП; 3/ Сумата от 6959,76
лева – такси и разноски по изпълнителното производство. В хода на делото
установено, че задължението в размер на 104 631,37 лева, с взискател НАП е
служебно отписано, поради погасяването му давност. С разпореждане от
22.01.2018г., Окръжен съд – Шумен е оставил без движение исковата молба, с
указания към ищеца, дали поддържа иска си досежно служебно отписаното
задължение, както и при позитивен отговор да го насочи срещу надлежния ответник
– Държавата, представлявана от министъра на финансите предвид чл.31, ал.1 от
ГПК. Ищецът и назначеният в хода на делото служебен защитник, с молба от
30.01.2018г. са заявили, че не оттеглят исковите си претенции, тъй като не е
прекратено изпълнението на паричното задължение. Едновременно с това е насочил
иска си срещу Държавата, като ответник представляван от министъра на финансите.
Съдът служебно е изискал справка от ЧСИ Я.Д., от която се установило, че към
21.02.2018г. изпълнителното производство не е прекратено, но е актуализирано до
размера на 853,48 лева. С Определение от 13.03.2018г., Окръжен съд – Шумен е
прекратил производството по гр.дело №205
по описа на 2017г., само в частта му, относно предявения иск от С.Р.Ш. по
чл.439, ал.1 от ГПК срещу Държавата, за разликата над 863,48 лева до
104 631,37 лева, както и в частта за сумата от 6959,76 лева – такси и
разноски по изпълнителното производство, като недопустимо. Това определение на
съда е влязло в сила на 30.03.2018г. С Определение от 13.04.2018г., Окръжен съд
– Шумен е прекратил производството по
гр.дело №205 по описа на 2017г. и е изпратил делото на РС-Шумен по подсъдност.
С молба вх.№9054 от 04.06.2018г и заявление вх.№9215 от 06.06.2018г.
ищецът, както и служебният адвокат
назначен по ЗПП с молба вх.№9595 от 12.06.2018г., заявяват, че поддържат
исковите претенции, за които
производството не е прекратено. С молба от 30.01.2018г., искът за сумата
от 853,48 лева е насочен срещу държавата, представлявана от министъра на
финансите, във връзка с чл.31, ал.1 от ГПК, а за сумата от 675,00 лева ответник е НБПП.
Иска се от Районен съд - Шумен да бъде
постановено решение, по силата, на което да бъде установено, че С.Р.Ш. не
дължи, като погасени по давност суми, за които е получил призовка за доброволно
изпълнение по изп.дело № 20157740400381 от ЧСИ Я.Д., както следва: 1/ Сумата от
675,00 лева, с взискател НБПП; 2/ Сумата от 853,48 лева, с взискател Държавата ,
представлявана от министъра на финансите, във връзка с чл.31, ал.1 от ГПК. Ищецът се позовава
на изтекла погасителна давност.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от
ГПК, Държавата, представлявана от министъра на
финансите, във връзка с чл.31, ал.1 от ГПК, чрез процесуален представител е депозиран писмен
отговор на исковата молба. Изразява се становище, че предявените искове по
същество са недопустими или евентуално неоснователни и недоказани. Другият ответник НБПП, също депозира
отговор на исковата молба, в който се изразява становище, че предявените искове
по същество са неоснователни и недоказани. Изразява
се становище, че не е настъпила твърдяната погасителна давност.
При преценката на доказателствата, съдът взе
предвид представените
писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: с исковата молба ксерокопие на запорно съобщение от ЧСИ Д. изх. №8865/10.09.2015 г.,
служебна бележка рег. №ЗД№873/2009 г. от 08.08.2017 г. от МП ГД „Изпълнение на
наказанията“ Затвора – гр. Ловеч; писмо изх. №11-03-955-001/12.10.2017 г. от
Община – Нови пазар ведно с удостоверение за семейно положение изх. № Служебно
от 10.10.2017 г., писмо изх. №11-03-955-002/19.10.2017 г. от Община – Нови
пазар ведно с удостоверение за декларирани данни изх. №УД001000/17.10.2017 г.,
писмо-справка изх. №7294/23.10.2017 г. от ЧСИ Д.; с молба от 10.11.2017 г. от
адв. Ж.П. писмени доказателства – ксерокопия на: удостоверение за наличието или
липсата на задължения изх. №270201700343255/10.11.2017 г. от НАП ТД Варна, Офис
Шумен, удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки
изх. №270371501404260/19.08.2015 г. от НАП ТД Варна, молба от НАП изх.
№94-Я-162/13.08.2015 г. от НАП ЦУ София до ЧСИ Д., изпълнителен лист
№489/27.08.2010 г. по ЧНД №502 и НОХД №559/2007 г. на НПРС; писмо-справка изх. №7294/23.10.2017 г. от ЧСИ
Д. ведно с копие на удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки изх. №270371800141387/23.01.2018 г. от НАП ТД Варна;
представените с отговор от Държавата, представлявана от В.Г. – МФ от 19.09.2018
г. – ксерокопия на: удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки изх. №270371800141387/23.01.2018 г. от НАП ТД Варна ведно
със справка за наложени обезпечителни мерки върху имуществото и започнало
принудително изпълнение; приложени към писмо изх. №С180027-178-0026502/16.10.2018
г. от НАП ТД Варна, Офис Шумен, 14 бр. изпълнителни листи под опис; Определение
№ 351/20.07.2010г. по НОХД № 559/2007 г. на Новопазарски районен съд; Протокол
от 23.11.2007г. по ЧНД № 502/2007г. по описа на Новопазарски районен съд.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно
установено от фактическа страна, следното:
По
делото не се спори, че посочените задължения са предмет
на изпълнително дело № 20157740400381, по описа на ЧСИ Я.Д.
при ШОС, образувано на 17.08.2015г., по молба от Националната агенция за
приходите, след представен от Националното бюро за правна помощ изпълнителен
лист от 24.08.2010г., издаден от РС-Нови Пазар за сумата от 675,00 лева. На
25.08.2010г., на основание чл.459 от ГПК, ЧСИ е присъединил НАП като взискател
по делото за посочена сума в размер на 104 631,37
лева, актуализирана по-късно, след служебно отписване, поради погасяване му по
давност до размера на 853,48 лева. До С.Р.Ш. е изпратено запорно съобщение от
10.09.2015г. за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По
изпълнителното дело са направени удръжки от трудовото възнаграждение, започващи
от месец юли 2017г. Актуалният размер на задължението на С.Р.Ш. към
20.11.2018г., е в размер на 1298,95 лева.
Правни изводи:
Правната квалификация на претендираните права са предявен
отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи по изпълнителното дело
посочените парични суми.
Предявеният отрицателен
установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът
следва да установи
и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба
основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност.
По съществото на спора, съдът формира следното мнение:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последният случай длъжникът по изпълнението
може да оспорва дължимостта на сумите, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
изпълнителния лист.
Ищецът претендира за настъпила погасителна давност на две основания.
Първото основание е по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, че публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок и също, че
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Това основание е във връзка с
датата на образуваното
на 17.08.2015г. изпълнително дело № 20157740400381, по описа на ЧСИ Я.Д.
при ШОС.
Второто основание е във връзка с приложението на т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.
по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, във вр. с чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Безспорно
е, че вземането в размер на 853,48 лева, за което
се води изпълнително дело № 20157740400381, по описа на ЧСИ Я.Д.
при ШОС представлява публично държавно вземане
съгласно чл. 162, ал.
2, т.6 от ДОПК. Също така е безспорно, че вземането в размер на 675,00 лева, по същото изпълнително дело с взискател НБПП, представлява частно
държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 4
от ДОПК. По отношение на публичните вземания намират приложение разпоредбите на
ДОПК, по конкретно посочения чл.171, относно т.н. „относителна“ и "абсолютна"
погасителна давност. По отношение на частните вземания намират приложение
разпоредбите на ЗЗД.
Както
беше посочено по-горе, изпълнително дело № 20157740400381, по описа на ЧСИ Я.Д.
при ШОС, образувано на 17.08.2015г., по молба от 13.08.2015г. на Националната
агенция за приходите, след представен от Националното бюро за правна помощ
изпълнителен лист от 24.08.2010г., издаден от РС-Нови Пазар за сумата от 675,00
лева. На 25.08.2015г., на основание чл.459 от ГПК, ЧСИ е присъединил НАП като
взискател по делото за посочена сума в размер на 104 631,37
лева, актуализирана по-късно, след служебно отписване, поради погасяване му по
давност до размера на 853,48 лева. По делото е приложено запорно съобщение от
10.09.2015г. за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По
изпълнителното дело са направени удръжки от трудовото възнаграждение, започващи
от месец юли 2017г.
По отношение на публичните държавни вземания:
Предвид посоченото по-горе, съдът намира, във връзка с чл.171 от ДОПК,
че по отношение на част от публичните вземания предмет на изпълнително дело №
20157740400381,
по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, които са
установени с влязъл в сила акт, следвало
е да бъдат платени преди 31.12.2009г. и са станали дължими след 01.01.2010г. са
погасени с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
т.е. на 01.01.2015г. Изпълнителното производство е образувано на 17.08.2015г.,
по молба от 13.08.2015г., т.е. след изтичане на
погасителната давност.
Това са
вземанията, установени с влезли в сила съдебни актове, подлежащи на изпълнение,
както следва по:
ИЛ по АНХД № 13/2002 г. на НПРС, изд. на 21.01.2002г.;
ИЛ по НОХД № 201/1997г. на НПРС, изд. на 15.05.2003г.;
ИЛ по НОХД № 4816/2001г. на ВРС; изд. на 02.07.2003г.;
ИЛ по НОХД № 629/2005г. на НПРС, изд. на 21.06.2006г.;
ИЛ по НОХД № 359/2006г. на НПРС, изд. на 11.10.2007г.;
ИЛ по НОХД № 298/2007г. на НПРС, изд. на 21.06.2007г.;
ИЛ по НОХД № 365/2007г. на НПРС, изд. на 16.08.2007г.;
ИЛ по НОХД № 559/2007г. на НПРС, изд. на 10.03.2008г.;
ИЛ по НОХД № 373/2008г. на ШОС, изд. на 07.10.2008г.
В останалата част, публичните вземания предмет на изпълнително дело №
20157740400381,
по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, които са
установени с влязъл в сила акт, следвало
е да бъдат платени преди 31.12.2010г. и са станали дължими след 01.01.2011г. не
са погасени по давност, тъй като същата е прекъсната с предприемането на изпълнителни
действия, а именно подаването на молба от 13.08.2015г. на Националната агенция за
приходите за образуване на изпълнително дело.
Това са
вземанията, установени с влезли в сила съдебни актове, подлежащи на изпълнение,
както следва по:
ИЛ по НОХД №1123/2012 г. на ШРС, изд. на 23.11.2012г., за сума в размер
на 45,00 лева;
ИЛ по НОХД №1123/2012 г. на ШРС, изд. на 23.11.2012г., за сума в размер
на 134,00 лева;
ИЛ по НОХД №547/2012 г. на ШОС, изд. на 23.04.2012г., за сума в размер
на 115,00 лева;
ИЛ по НОХД №547/2012 г. на ШОС и ВНОХД №415/2010г. на ВАС, изд. на
28.05.2012г., за сума в размер на 45,00 лева;
ИЛ по ЧНД №704/2012 г. на ШОС, изд. на 06.04.2011г., за сума в размер на
125,00 лева;
Общият размер на тези вземания, които не са погасени по давност е в
размер на 419,00 лева.
Независимо от горното е редно да се отбележи, че по
отношение на вземанията, за които е посочено, че не са погасени по давност,
няма настъпила т.н. „абсолютна давност“, като най-рано евентуално това ще
започне да става след 01.01.2021г.
По отношение на частните държавни вземания:
Относно вземането по ИЛ по НОХД №559/2007 г. на РС-Нови пазар, изд. на 20.07.2010г.,
в сила от 05.08.2010г. за сума в размер на 675,00 лева. Както беше посочено и по-горе
вземането в размер на 675,00 лева, по посоченото изпълнително
дело с взискател НБПП, представлява частно държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 4
от ДОПК. Като такова, същото е изпратено за събиране от ЧСИ по реда на ГПК. На
основание чл.163, ал.2 от ДОПК, частните държавни и общински вземания се
събират по общия ред.
На основание чл.110 от ЗЗД, давността за това вземане е започнала да
тече на 05.08.2010г., датата на влизане в сила на съдебния акт. Първите
предприети действия за принудително
изпълнение, са от 13.08.2015г. В тази връзка, към 13.08.2015г.
са изтекли повече от пет години, поради което е настъпила давността по смисъла
на чл.110 от ЗЗД. Всички останали действия извършени след тази дата са
без правно значение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на вземането, за
разликата над 419,00 лв., с взискател Държавата, представлявана от министъра на
финансите, във връзка с чл.31, ал.1 от ГПК, както и по отношение на сумата от
675,00 лева, с взискател НБПП се е осъществил фактическия състав на
погасителната давност.
Предявеният иск се явява частично основателен и
следва да бъде частично уважен.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С.Р.Ш. с ЕГН **********, съд.адрес:
***, не дължи държавни вземания, за което се води изпълнително
дело № 20157740400381,
по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, както следва: сума в
размер на разликата над 419,00 лв., представляваща публично държавно
вземане, с взискател Държавата,
представлявана от министъра на финансите, във връзка с чл.31, ал.1 от ГПК;
както и сума в размер на 675,00 лева, представляваща частно държавно вземане с
взискател НБПП, поради изтекла погасителна давност на
основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК; като отхвърля
иска за сума в размер до 419,00 лв., представляваща
публично държавно вземане, с взискател
Държавата, представлявана от министъра на финансите, като
неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: